ПРАВИЛА ЗА РАБОТА ПО НАЦИОНАЛНАТА … · ISO/IEC Guide 21-1 Regional...

Правила за работа по националната стандартизация, част 3: Разработване, структура и оформяне на българските стандарти

БИС, издание 2014

БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯ

ПРАВИЛА ЗА РАБОТА ПО НАЦИОНАЛНАТА СТАНДАРТИЗАЦИЯ

Част 3:

Разработване, структура и оформяне на българските стандарти



2

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор 4

1 Обект и област на приложение 6

2 Нормативни позовавания 6

3 Термини и определения 7

4 Общи принципи 8

4.1 Цели 8

4.2 Еднородност 9

4.3 Съгласуваност и последователност 9

4.4 Планиране 10

4.5 Използване на търговски наименования и търговски марки 10

4.6 Патентни права 11

4.7 Аспекти, свързани с оценяване на съответствието и системите за управление 11

5 Структура 11

5.1 Подразделяне на обекта на документа 11

5.2 Описание и номериране на подразделянията 15

6 Разработване 18

6.1 Общи положения 18

6.2 Въвеждащи информативни елементи 19

6.3 Общи нормативни елементи 20

6.4 Технически нормативни елементи 22

6.5 Допълнителни информативни елементи 25

6.6 Други информативни елементи 25

6.7 Таблици 26

6.8 Фигури 29

6.9 Фотографии 32

6.10 Позовавания 32

6.11 Представяне на числа и числени стойности 34

6.12 Величини, единици, означения и математически знаци 34

6.13 Математически формули 35

6.14 Означаване на размери и допустими отклонения 36

6.15 Изменение на български стандарт, разработен на национално ниво 37

6.16 Поправка на български стандарт, разработен на национално ниво 37

7 Въвеждане на европейски/международен стандарт/стандартизационен документ като български стандарт/стандартизационен документ 37 8 Въвеждане на изменения на европейски/международен стандарт 37

9 Поправка на български стандарт, въвел европейски/международен стандарт с превод на български език 38 10 Оформяне на български стандарти за издаване 38



3

11 Авторско право 38

Приложение А (нормативно) Глаголни форми за изразяване на предписания 39

Приложение Б (информационно) Пример за номериране на подразделения в текста 41

Приложение В (нормативно) Заглавна страница на български стандарт 42

Приложение Г (нормативно) Съставяне на заглавие на стандарт 46

Приложение Д (нормативно ) Съставяне и представяне на термини и определения 48

Приложение Е (информационно) Величини и единици, които трябва да бъдат използвани

в българските стандарти 54

Приложение Ж (нормативно) Публикуване на европейски стандарти като български стандарти 57

Приложение З (нормативно) Публикуване на български стандарти/стандартизационни документи, въвеждащи международни стандарти/стандартизационни документи 63 Приложение И (нормативно) Правила за оформяне на българските стандарти в електронен формат 65



4

ПРЕДГОВОР Правилата за работа по националната стандартизация на Българския институт за стандартизация (БИС) са подготвени в съответствие с принципите и правилата за работа на международните организации по стандартизация (ISO и IEC) и на европейските организации по стандартизация (CEN/CENELEC). Правилата за работа по националната стандартизация се състоят от следните части:

Част 1: Общи положения Част 2: Организация на дейността по стандартизация Част 3: Разработване, структура и оформяне на българските стандарти.

Правилата за работа по националната стандартизация, част 3, са разработени на базата на последните издания на Директивите на ISO, част 2 [ISO/IEC Directives, Part 2 Rules for the structure and drafting of International Standards] и съответно Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, част 3, издание от 2011 г. [Internal Regulations, Part 3 Rules for the structure and drafting of CEN/CENELEC Publications (ISO/IEC Directives – Part 2, modified), като са направени известни съкращения с оглед намаляване на обема и съответните промени, свързани с отразяване на националните изисквания за оформянето на българските стандарти Правилата за работа по националната стандартизация, част 3, са предназначени за експертите, разработващи стандарти, за техническите комитети на БИС и за специалистите, чиято дейност е свързана с подготовката на българските стандарти за издаване. Това второ издание на Правилата за работа по националната стандартизация, част 3: Разработване, структура и оформяне на българските стандарти заменя изданието от 2006 г. В сравнение с предишното издание са направени следните промени:

− променено е подзаглавието на част 3 на „Разработване, структура и оформяне на българските стандарти”;

− добавена е нова точка 2 „Нормативни позовавания”;

− направено е позоваване на Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, част 3, в текстовете, които са дадени в съкратен вариант;

- добавени са нови термини и определения;

- терминът „избираем елемент” е заменен с „условен елемент”, терминът „изискван елемент” е заменен със „задължителен елемент” в съответствие с новите издания на Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, част 3, и Директивите на ISO/IEC;

- в определенията на термините са актуализирани датите на изданията на Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, част 3, и Директивите на ISO/IEC;

- променено е местоположението на някои текстове с оглед логическа последователност;

- добавени са нови точки, свързани с оценяване на съответствието и системите за управление;

- добавена е нова точка за условията за използване на патентни права;

- подобрен и разширен е текстът и приложението относно използването на глаголните форми;

- променен е уводният текст на точка „Нормативни позовавания”;

- прецизирани са текстовете, свързани с изменения и поправки;



5

- направени са редакционни промени за подобряване на текста;

- актуализирани са текстовете и примерите в приложения А, Б, В, Ж, З и И съобразно действащата практика и в съответствие с новото издание на Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, част 3.

Правилата за работа по националната стандартизация, част 3: Разработване, структура и оформяне на българските стандарти са разработени в изпълнение на Закона за национална стандартизация и Устава на БИС и са одобрени от Управителния съвет на БИС на 04.07.2014 г.



6

1 Обект и област на приложение

Тази част от правилата за работа по националната стандартизация определя правила за разработване, изразяване на съдържанието, структуриране и оформяне на документи, предназначени да бъдат издадавани като български стандарти и технически спецификации. Доколкото е приложимо, тези правила се отнасят и за технически доклади, и ръководства. Всички тези документи по-нататък се наричат общо документи, ако не се налага друго.

ЗАБЕЛЕЖКА: Термините „стандарт” и „документ” се използват с равностойно значение. Целта на тези правила е да се гарантира, че всички документи, подготвени от техническите комитети, са разработени и представени по един и същи начин независимо от техническото им съдържание. 2 Нормативни позовавания Следните документи, изцяло или частично, са позовани нормативно в този документ и са задължителни за неговото прилагане. За датираните позовавания се прилага само цитираното издание. За недатираните позовавания се прилага последното издание на позования документ (включително измененията).

Правила за работа по националната стандартизация. Част 1: Общи положения

Правила за работа по националната стандартизация. Част 2: Организация на дейността по стандартизация CEN/CENELEC Internal Regulations. Part 3: Rules for the structure and drafting of CEN/CENELEC Publications, 2011 (ISO/IEC Directives – Part 2:2011, modified) [Вътрешен правилник на CEN/CENELEC. Част 3: Правила за структурата и разработването на публикациите на CEN/CENELEC, 2011, (Директиви на ISO/IEC. Част 2:2011, с промени)] ISO/IEC Guide 21-1 Regional or national adoption of International Standards and other International Deliverables Part 1: Adoption of International Standards, 2005 [Одобряване на международни стандарти и стандартизационни документи на регионално и национално ниво, част 1 Одобряване на международни стандарти, 2005]

ISO/IEC Guide 21-2 Regional or national adoption of International Standards and other International Deliverables -Part 2: Adoption of International Deliverables other than International Standards, 2005 [Одобряване на международни стандарти и стандартизационни документи на регионално и национално ниво, част 2 Одобряване на международни стандартизационни документи, различни от международни стандарти, 2005]

БДС ЕN 45020 Стандартизация и свързаните с нея дейности. Речник на общите термини

БДС EN ISO 80000 (всички части) Величини и единици

БДС ISO 78-2 Химия. Представяне на стандарти. Част 2: Методи за химичен анализ

БДС EN ISO 216 Хартия за писане и някои видове хартия за печат. Крайни формати от редове A и B и означаване на машинното направление

БДС ISO 128-1 Технически чертежи. Общи принципи за изобразяване. Част 1: Въведение и указател

БДС ISO 128-30:2005 Технически чертежи. Общи принципи за изобразяване. Част 30: Основни положения за изгледи

БДС ISO 690 Информация и документация. Ръководство за библиографски позовавания и цитиране на информационни ресурси

БДС ISO 639 Код за представяне на наименованията на езиците



7

БДС EN ISO 3098 (всички части) Техническа документация на продукт. Шрифтове

БДС ISO 3166-2 Кодове за представяне на наименованията на държавите и техните подразделения. Част 2: Кодове за подразделения на държавите

БДС EN ISO 6428 Технически чертежи. Изисквания при микрокопиране

IEC 60027 (всички части) Буквени символи, използвани в електротехниката

3 Термини и определения За целите на този документ се прилагат термините и определенията, дадени в Правилата за работа по националната стандартизация, част 1 и част 2, БДС EN 45020, както и следните: 3.1 нормативен елемент normative element елемент, който описва обекта на приложение на документа или определя предписания [ИЗТОЧНИК: Вътрешен правилник на CEN/CENELEC. Част 3:2011, термин 3.2.1] 3.2 информативен елемент informative element 3.2.1 въвеждащ информативен елемент preliminary informative element елемент, който идентифицира документа, представя неговото съдържание и описва условията за неговото възникване, развитие и взаимовръзката му с други документи [ИЗТОЧНИК: Вътрешен правилник на CEN/CENELEC. Част 3:2011, термин 3.2.2.1] 3.2.2 допълнителен информативен елемент supplementary informative element елемент, който съдържа допълнителна информация, предназначена да улесни разбирането или прилагането на документа [ИЗТОЧНИК: Вътрешен правилник на CEN/CENELEC. Част 3:2011, термин 3.2.2.2] 3.3 задължителен елемент mandatory element елемент, който задължително трябва да бъде включен в документа

[ИЗТОЧНИК: Вътрешен правилник на CEN/CENELEC. Част 3:2011, термин 3.2.3] 3.4 условен елемент conditional element елемент, чието включване в документа зависи от предписанията на конкретния документ [ИЗТОЧНИК: Вътрешен правилник на CEN/CENELEC. Част 3:2011, термин 3.2.4]



8

3.5 предписание provision 3.5.1 изискване requirement израз в съдържанието на документ, съобщаващ критерии, от които не се допуска отклонение и които трябва да бъдат изпълнени, когато бъде предявена претенция за съответствие с документа ЗАБЕЛЕЖКА: В таблица А.1 са определени глаголните форми за изразяване на изисквания. [ИЗТОЧНИК: Вътрешен правилник на CEN/CENELEC. Част 3:2011, термин 3.3.1] 3.5.2 препоръка recommendation израз в съдържанието на документ, съобщаващ, че измежду няколко възможности се препоръчва една като особено подходяща, без да се споменават или изключват други, или че някакъв начин на действие е предпочитан, но не се изисква непременно, или че (в отрицателна форма) някаква възможност или начин на действие не се одобрява, но не се забранява

ЗАБЕЛЕЖКА 1: В таблица А.2 са определени глаголните форми за изразяване на препоръки. [ИЗТОЧНИК: Вътрешен правилник на CEN/CENELEC. Част 3:2011, термин 3.3.2] 3.5.3 изявление statement израз в съдържанието на документ, съобщаващ информация ЗАБЕЛЕЖКА: В таблица А.3 са определени глаголните форми за изразяване на начин на действие в рамките на документа. В таблица А.4 са определени глаголните форми, които трябва да бъдат използвани при изразяване на възможност и способност. [ИЗТОЧНИК: Вътрешен правилник на CEN/CENELEC. Част 3:2011, термин 3.3.3] 3.6 достигнато ниво на техниката state of the art достигнат етап на развитие на техническите възможности в даден момент по отношение на продукти, процеси и услуги, които се основават на съответни обединени изводи на науката, технологията и опита [ИЗТОЧНИК: Вътрешен правилник на CEN/CENELEC. Част 3:2011, термин 3.4] 4 Общи принципи 4.1 Цели Целта на всеки документ е да се определят ясни и еднозначни предписания, целящи улесняването на вътрешната и международната търговия и комуникацията. За да се постигне тази цел, документът трябва:

а) да бъде възможно най-подробен в рамките на определената област на приложение;

б) да бъде формулиран ясно, точно и недвусмислено;

в) да отчита в необходимата степен достигнатото ниво на техниката;

г) да създава възможност за бъдещ технологичен прогрес;



9

д) да бъде разбираем за квалифицирани лица, които не са взели участие при разработването му;

е) да бъде разработен в съответствие с принципите за разработване на стандарти.

4.2 Еднородност Еднородността на структурата, начинът на изразяване и терминологията трябва да бъдат спазени не само в отделния документ, но и в цялата група взаимосвързани документи. Структурата на група взаимосвързани стандарти и номерата на техните раздели/точки трябва по възможност да бъдат идентични. За изразяване на аналогични предписания трябва да се използват аналогични формулировки. За изразяване на идентични предписания трябва да се използват идентични формулировки. За изразяване на определено понятие в целия текст на документа или в поредица от взаимосвързани документи трябва да се използва един и същи термин. Трябва да се избягва използването на алтернативни термини (синоними) за понятия, които вече са определени. Доколкото е възможно, на всеки избран термин трябва да бъде приписано само едно значение. Тези изисквания са важни не само за осигуряване на еднородност на даден документ или на серия от свързани документи, но също така да се осигури в максимална степен възможност за автоматизирана обработка на текста и за компютърен превод. При формулирането на текста трябва да бъдат спазвани езиковите и правописните правила и норми на българския език. Препоръчва се да се използват актулните издания на следните справочни материали:

− Официален правописен речник на българския език; − Български тълковен речник; − Речник на чуждите думи в българския език; − Речник на новите думи в българския език; − Български синонимен речник и други.

4.3 Съгласуваност и последователност За да се постигне съгласуваност и последователност във фонда от български стандарти, текстът на всеки стандарт трябва да бъде в съответствие с предписанията на действащите основни български документи по отношение на:

а) стандартизирана терминология;

б) терминологични принципи и методи;

в) величини, единици и техните означения;

г) съкращения;

д) библиографски позовавания;

е) техническа документация;

ж) технически чертежи;

з) графични символи; В допълнение, при разработването на определени технически аспекти, трябва да се вземат предвид съответните предписания, чиито обекти са:

а) граници, допуски и сглобки и свойства на повърхнините;

б) допустими отклонения и неопределеност на измерването;

в) предпочитани числа;



10

г) статистически методи;

д) условия на околната среда и свързаните с тях изпитвания;

е) безопасност;

ж) химия;

з) електромагнитна съвместимост (ЕМС);

и) съответствие и качество;

к) управление на околната среда;

л) опаковане;

м) въпроси, свързани с потребителите;

н) международна стандартизация.

4.4 Планиране Правилата за планиране на нови работни теми са дадени в Правилата за работа по националната стандартизация, част 2. За да се осигури своевременно издаване на документ или на серия от свързани документи, преди започване на дейността по тяхното разработване, е необходимо да бъде определена структурата и тяхната взаимовръзка, по-специално подразделянето на обекта на стандартизация (виж 5.1). В случай на документ от няколко части трябва да бъдат посочени предвидените части заедно с техните заглавия. Правилата за работа по националната стандартизация трябва да се спазват през цялото време на разработването, за да се избегне забавяне на всички етапи. 4.5 Използване на търговски наименования и търговски марки За предпочитане е правилното означение или описание на един продукт, вместо да се използва неговата търговска марка или търговско наименование. Защитеното търговско наименование или търговска марка за определен продукт, даже и когато е широко разпространено, трябва да бъде избягвано. Когато по изключение търговската марка или търговското наименование не може да се избегне, трябва да бъде посочено тяхното естество, например с означението за регистрирана търговска марка (виж ПРИМЕР 1) или TM за търговска марка. ПРИМЕР 1: “Вместо “Тефлон ” се записва “политетрафлуоретилен (PTFЕ)”. Когато е известно, че в момента има само един-единствен продукт, подходящ за успешното прилагане на документа, тогава търговското наименование или търговската марка на продукта може да бъде записано в текста на документа, но текстът трябва да бъде придружен с бележка под линия (виж ПРИМЕР 2). ПРИМЕР 2: _______________________ 1) ….[търговската марка или търговското наименование на продукта] … е продукт, доставен от …[записва се доставчикът]…. Тази информация се дава за улеснение на потребителите на този стандарт и не означава признаване на назования продукт от …[CEN, ISO или IEC]…. Може да се използват еквивалентни продукти, когато се докаже, че те водят до идентични резултати. Когато е необходимо да бъде даден пример за продукти, налични в търговската мрежа, които са подходящи за успешното прилагане на документа, но характеристиките им трудно могат да бъдат описани подробно, може да бъдат записани търговските марки или търговските наименования на продуктите заедно с бележка под линия (виж ПРИМЕР 3).



11

ПРИМЕР 3: _______________________ 1 [търговската марка или търговското наименование на продукта]… е пример за подходящ(и) продукт(и), които са на разположение в търговската мрежа. Тази информация се дава за улеснение на потребителите на този стандарт и не означава признаване на назования продукт от …[CEN, ISO или IEC]…. 4.6 Патентни права За изразяване на условията за използване на патентни права (като патенти, модели и други установени със закон права на основата на изобретения, включващи публикации на някои от тях) трябва да бъдат прилагани правилата, дадени в приложение F на Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, част 3 (виж също Правила за работа по националната стандартизация, част 1). 4.7 Аспекти, свързани с оценяване на съответствието и системите за управление Всички документи, съдържащи изисквания за продукти, процеси, услуги, лица, системи и органи, трябва да бъдат разработени в съответствие с „принципа на неутралност”, така че съответствието да може да бъде оценено от производителя или доставчика (първа страна), ползвателя или купувача (втора страна) или от независим орган (трета страна).

ЗАБЕЛЕЖКА 1: Дейностите по оценяване на съответствието от първа, втора и трета страна са определени в БДС EN ISO/IEC 17000.

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Терминът „документи” е определен в точка 1.

Такива документи не трябва да включват други изисквания за оценяване на съответствието, освен изискванията, които са необходими за осигуряване на повторяеми и възпроизводими резултати от оценяването на съответствието. Документите, съдържащи изисквания за продукти, процеси, услуги, лица, системи и органи, не трябва да обвързват съответствието със система за управление на качеството, т.е. не трябва, например, да се позовават на ISO 9001. Допълнителни изисквания за оценяване на съответствието на продукти, процеси, услуги, лица, системи и органи могат да бъдат включени само в отделни документи или в отделна част от документ, при условие че те могат да бъдат прилагани отделно. Условията за разработване на документи за оценяване на съответствието, включително за системи и схеми за оценяване на съответствието, позоваване на документи за оценяване на съответствието и аспекти на системи за управление на качеството, надеждност и вземане на проби са дадени в точки 6.7 и 6.8 на Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, част 3. 5 Структура 5.1 Подразделяне на обекта на документа 5.1.1 Общи положения Документите са разнообразни и затова не е възможно да бъдат създадени общовалидни правила за тематично подразделяне. Като общо правило може да се посочи, че за всеки обект на стандартизация трябва да бъде разработен отделен документ. В конкретни случаи и от практически съображения един документ може да бъде разделен на отделни части с един и същи номер, например когато:

- има вероятност документът да стане прекалено голям;



12

- следващите части от съдържанието са взаимосвързани; - отделни части на документа може да бъдат позовавани в нормативни актове; - отделни части от документа са предназначени за целите на сертификацията.

Предимството е, че всяка част може да бъде променяна отделно, когато е необходимо. Аспектите на продукта, които представляват интерес за различни страни (например производители, органи за сертификация и законодателни органи), трябва да бъдат ясно разграничени, за предпочитане в части на документ или като отделни документи. Такива конкретни аспекти са например:

- изисквания за опазване на здравето и за безопасност; - експлоатационни изисквания; - изисквания за поддръжка и обслужване; - правила за извършване на монтаж и - оценяване на качеството.

Термините, които трябва да бъдат използвани за разграничаване на подразделенията, които може да съдържа даден документ, са дадени в таблица 1.

Таблица 1 – Наименования на подразделенията

Термин Пример за номериране Част Точка Подточка Подточка Абзац

9999-1 1 1.1 1.1.1 [без номер]

Приложение А 5.1.2 Подразделяне на документ на поредица от части Частите са подразделения на един документ, които се издават самостоятелно, като се запазва номерът на документа. Номерът на всяка част се състои от основния номер на документа и от една или повече арабски цифри, отделени с тире от основния номер, например:

“БДС EN 13231-3” за част 3 на БДС EN 13231.

За подразделяне на части при необходимост се използват следните начини:

а) Всяка част разглежда специфичен аспект от обекта на стандарта и може да съществува самостоятелно.

ПРИМЕР 1: Част 1: Речник (Терминология)

Част 2: Изисквания

Част 3: Методи за изпитване ПРИМЕР 2: Част 1: Речник (Терминология)

Част 2: Хармоници

Част 3: Колебания на напрежението



13

б) Обектът на документа има общи и специфични аспекти. В част 1 се разглеждат общите аспекти.

В отделните части се разглеждат специфични или конкретни аспекти (които могат да променят или да допълват общите аспекти и поради това не могат да съществуват самостоятелно). ПРИМЕР 3: Част 1: Общи изисквания

Част 2: Специфични изисквания за пръти с общо предназначение

Част 3: Специфични изисквания за пръти от нисковъглеродна стомана

Част 4: Специфични изисквания за пръти със специално предназначение Когато се използва начинът на подразделяне, описан в 5.1.2 б), и е направено позоваване от една на друга част от стандарта, винаги трябва да се използва актуалното издание. Това се постига по един от следните начини:

- Когато е направено позоваване на определен елемент, такова позоваване трябва винаги да е датирано (виж 6.10.5.2).

- Тъй като цялата поредица от всички части обикновено е отговорност на един и същ

технически комитет, използването на недатирани позовавания (виж 6.10.5.1) се допуска, при условие че настъпилите промени са направени едновременно във всички части.

Всяка част на документ, състоящ се от много части, се разработва в съответствие с тази част на правилата. 5.1.3 Подразделяне на обекта в рамките на отделен документ Елементите, които заедно образуват документ, може да бъдат класифицирани по два различни начина: а) според техния нормативен или информативен характер и мястото им в общата структура, например:

- въвеждащи информативни елементи (виж 3.2.1) , - общи и технически елементи (виж 3.1) и - допълнителни информативни елементи (виж 3.2.2)

б) според това дали са задължителни или условни. Пример за типично подреждане на елементите в даден документ е показан в таблица 2. В таблица 2 е дадено и допустимото съдържание на всеки отделен елемент при подреждането.



14

Таблица 2 – Пример за типично подреждане на елементи в документ

Вид на елемента

Подреждане на елементите a в документ

Допустимо съдържаниеa на елементите в документ

Въвеждащ информативен

Заглавна страница Заглавие

Съдържание Генериран (автоматично набран) текст

Предговор Текст Забележки Бележки под линия

Въведение

Текст Фигури Таблици Забележки Бележка под линия

Общ нормативен

Заглавие Текст

Обект и област на приложение


Нормативни позовавания Позовавания Бележка под линия

Технически нормативен

Термини и определения

Означения и съкращения

......

......

......

Нормативно приложение


Допълнителен информативен Информационно приложение

Текст Таблици Фигури Забележки Бележка под линия

Технически нормативен Нормативно приложение

Текст Таблици Фигури Забележки Бележка под линия

Допълнителен информативен Библиография

Позоваване Бележка под линия

Азбучен указател(и)/индекс(и) Генериран (автоматично набран) текст

a Получерен шрифт (Bold) = задължителен елемент; прав шрифт = нормативен елемент; курсивен шрифт (Italic) = информативен елемент.

Един документ не е необходимо да съдържа всички посочени технически нормативни елементи, но може да съдържа технически нормативни елементи, различни от дадените в таблицата. Техният вид и последователност зависят от естеството на документа. Документът може да съдържа забележки или бележки под линия към фигури и таблици. При терминологичните стандарти се прилагат допълнителни изисквания за подразделяне на съдържанието (виж приложение Д).



15

5.2 Описание и номериране на подразделенията 5.2.1 Точка Точката е основна структурна част при подразделяне на текста на документа. Всяка точка в документа трябва да е номерирана с арабски цифри, като се започва с цифрата 1 за „Обект и област на приложение”. Номерацията трябва да продължава до приложенията. Номерацията на точките на текста в приложенията към документа е самостоятелна за всяко приложение. Всяка точка трябва да има заглавие, което е разположено непосредствено след номера на точката. Този ред е отделен от текста, който следва. 5.2.2 Подточка Подточките са номерирани подразделения на точките. Подточките трябва да бъдат номерирани с арабски цифри(например “2.1”). Когато е необходимо, се допуска подразделяне до пето ниво, например:

2.1 2.1.1 2.1.1.1 (препоръчително последно ниво на подразделяне) 2.1.1.1.1 2.1.1.1.1.1

Текстът не трябва да се разделя на подточки, ако не съществуват най-малко две подточки на едно и също ниво (например текстът в точка “5” не може да се раздели на подточка, означена като “5.1”, ако няма също и подточка “5.2”). Всяка подточка от първо ниво трябва да има заглавие непосредствено след номера и отделено от следващия текст. Когато една подточка има заглавие, всички подточки от същото ниво трябва да имат заглавия.

Когато подточката няма заглавие, в началото на текста може да бъдат поставени ключови термини или части от изречение, представени по начин, отличаващ ги от останалия текст, за да се обърне внимание върху разглеждания обект. Тези подточки не се включват в списъка на съдържанието. Пример за номериране на структурните елементи е посочен в приложение Б. 5.2.3 Абзац Абзацът е неномерирано, самостоятелно в смислово отношение, подразделение на точка или подточка. Абзаците трябва да бъдат отделени помежду си с празен ред. Не трябва да се използват „висящи” абзаци, т.е. текст между заглавието и първото номерирано подразделение (виж примера, който показва правилно и неправилно подреждане на абзаци).

ЗАБЕЛЕЖКА 1: „Висящият” абзац затруднява точното цитиране при позоваванията. В дадения пример за неправилно подреждане не съществува опростен начин за разграничаване при позоваване на „висящ” абзац от останалия текст в точка 5. В примера за правилно подреждане абзацът е идентифициран като 5.1.

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Началното изречение в точка „Термини и определения” не е „висящ” абзац. То въвежда списък от номерирани определения, а не подраздели. По същия начин въвеждащото изречение в раздели, изброяващи реагенти и апаратура, не се счита за „висящ” абзац.



16

ПРИМЕР:

Правилно Неправилно 5 Означение 5 Означение 5.1 Ххххххххх Хххххх х ххххххххххххх Ххххххххххххххххххххх Хххххх х ххххххххххххх

Хххххх х ххххххххххххх } Ххххххххххххххххххххх } “висящи” Хххххх х ххххххххххххх } абзаци

5.2 Тип А Хххххх х ххххххххххххх

5.1 Тип А Хххххх х ххххххххххххх

5.3 Типове В и С Хххххх х ххххххххххххх Хххххх х ххххххххххххх Хххххх х ххххххххххххх

5.2 Типове В и С Хххххх х ххххххххххххх Хххххх х ххххххххххххх Хххххх х ххххххххххххх

6 Протокол от изпитването 6 Протокол от изпитването 5.2.4 Изброявания За улесняване възприемането на документа отделни абзаци могат да се подреждат като изброявания. Граматическите форми в рамките на едно изброяване трябва да бъдат еднакви по форма (виж примерите, дадени по-долу). 5.2.4.1 Видове изброявания Изброяванията могат да бъдат във вид на завършено по смисъл изречение (виж пример 1), във вид на граматически незавършен израз, следван от двоеточие (виж пример 2), или във вид на словосъчетание без двоеточие, когато е свързано с изброяването (виж пример 3).

1) Когато изброяването е във вид на завършено по смисъл изречение, след него се поставя точка. Като отделно завършено изречение то трябва да започва с главна буква и да завършва с точка.

ПРИМЕР 1: Линейните графики притежават следните недостатъци.

а) В някои случаи потребителите са склонни да интерполират и екстраполират неправилно данните при представянето на дискретни категории по абсцисата. б) Интерпретирането става неясно, когато стойностите на множествата от данни се припокриват.

2) Когато изброяването е във вид на граматически незавършен израз и следва изброяване, след него се поставя двоеточие. Текстът на всеки елемент в изброяването трябва да започва с малка буква и да завършва с точка и запетая или само със запетая с изключение на последния елемент, който трябва да завършва с точка.

ПРИМЕР 2: Не се изисква прекъсвач за следните видове:

- уреди с мощност, не по-голяма от 10 W при нормални условия на експлоатация; - уреди с мощност, не по-голяма от 50 W, измерена 2 min след възникването на дефект; - уреди, предназначени за непрекъснат режим на работа.

3) Когато изброяването е във вид на словосъчетание без двоеточие, всеки елемент на изброяването трябва да образува завършено по смисъл изречение заедно с въвеждащото изречение. Текстът на всеки елемент в изброяването трябва да започва с малка буква и да завършва с точка и запетая или само със запетая с изключение на последния елемент, който трябва да завършва с точка.



17

ПРИМЕР 3: Трептенията в уреда могат да бъдат предизвикани от:

• неуравновесяване на въртящите се части;

• леки деформации на рамата;

• сачмени лагери;

• аеродинамични натоварвания. 5.2.4.2 Означаване на изброяванията

1) Преди всеки елемент от изброяването се поставя малка буква със скоба, когато това е

необходимо за идентифицирането му.

2) Когато е необходимо по-нататъшно подразделяне на даден елемент на изброяването, трябва да се използват арабски цифри със скоба, разположени по-навътре.

ПРИМЕР 4:

а)... б)...

1)... 2)...

в)...

3) Когато не е необходимо отделно идентифициране на елементите на изброяването, пред всеки елемент се поставя тире или маркираща точка (виж пример 2 и пример 3).

4) За да се привлече внимание върху обекта или целта на изброяването, ключова дума или част от изречение (фраза) могат да бъдат представени по начин, отличаващ ги от останалия текст.

Когато е необходимо елементи на изброяването да бъдат включени в съдържанието на стандарта, те трябва да се представят като подточки със заглавия, а не като изброявания (виж 5.2.2). 5.2.5 Приложения За описание на двата вида приложения виж т. 6.4.8 и т. 6.5.1. Приложенията се разполагат след основния текст на документа и трябва да бъдат подредени в последователност, съответстваща на последователността на позоваването им в текста. Всяко приложение трябва да започва с думата “Приложение”, последвано от главна буква от българската азбука, като се започва от буквата “А”. Под това означение на отделен ред следва информация в скоби за статута на приложението “(нормативно)” или “(информационно)”. На отделен ред се записва заглавието. Точките, подточките, таблиците, фигурите и формулите се намерират, като пред номера се поставя буквата, с която е означено приложението, например “Фигура А.1”. Номерацията е отделна за всяко приложение. Когато приложението е едно, то се означава с “Приложение А”. Приложението не трябва да се разделя на точки, ако не съществуват най-малко две точки, например текстът в приложение А не може да се означи като “А.1” ако няма и “А.2”. Всяко приложение започва на отделна страница.



18

5.2.6 Библиография Библиография, ако има такава, трябва да бъде разположена след последното приложение. Правилата за разработване са дадени в 6.5.2. 5.2.7 Азбучен указател/индекс Азбучен указател/индекс, ако има такъв, трябва да бъде разположен като последен елемент от стандарта. Правилата за разработване са дадени в 6.5.3. 6 Разработване 6.1 Общи положения Общите принципи за разработване на стандарти/документи са дадени в приложение А на Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, част 3. 6.1.1 Яснота Стандартът/документът трябва да бъде написан на език, който е разбираем за специалистите със знания и опит в съответната област.

ЗАБЕЛЕЖКА: При разработването на документ е прието, че изпълнението на предписанията, които се съдържат в него, ще бъде поверено на специалисти с необходимата квалификация и опит. При необходимост се препоръчва в предговора да се включи текст с такова съдържание.

Текстът трябва да бъде ясен, кратък и логичен. Не се допускат противоречия между отделните части на текста. Изискванията, които вече са определени, не трябва да се изменят или омаловажават от последващия текст. Изискванията трябва да се формулират в съответствие с целите на документа, определени в обекта и областта на приложение, например спецификацията на продукт трябва да определя характерните свойства на продукта, а не действията на потребителите.

Текстът трябва да посочва какви изисквания трябва да се изпълнят, за да се постигне съответствие с документа. Всяко отделно изискване трябва да се дава или като изрично изискване за съответствие, или като възможност за избор от няколко възможности. 6.1.2 Глаголни форми за изразяване на предписания Стандартите сами по себе си не налагат задължение да бъдат спазвани. Все пак такова задължение може да бъде наложено, например, чрез законодателството или чрез договор. За да може да докаже съответствието с даден документ, този, който го прилага, трябва да може да идентифицира изискванията, които е задължен да спазва. Освен това той трябва да бъде в състояние да различава тези изисквания от другите предписания, за чието спазване съществуват известни степени на свобода. В приложение А са дадени правила за използването на глаголните форми за формулиране и изразяване на предписания (изискване, препоръка, разрешение, възможност). 6.1.2.1 Повелително наклонение Повелителното наклонение се използва при инструкции за извършване на процедури, свързани с даден метод, например „Изключете светлината”. Повелителното наклонение се използва също и при предупреждения и информация за оказване на помощ.



19

6.1.2.2 Описание За изразяване на описание на апаратура за даден метод се използва сегашно време на глаголите, например “Платформата се поддържа от четири подпори”. 6.1.2.3 Пунктуация Използваната пунктуация трябва да съответства на възприетите пунктуационни правила на официалния български правопис. Думи или изрази, цитирани в текста, се заграждат в кавички. Не трябва да се използват тирета като препинателни знаци в текста, с изключение на неномерираните изброявания. Допуска се използване на тирета в таблиците единствено за означаване на обхват от числени стойности с ясен контекст. 6.2 Въвеждащи информативни елементи 6.2.1 Заглавна страница Заглавната страница трябва да съдържа заглавието на документа. При формулирането на заглавието трябва да се подхожда с голямо внимание; то трябва да бъде колкото е възможно по-кратко и да посочва недвусмислено обекта на документа, така че да го отличава от другите документи, без да включва излишни подробности (виж приложение Г). Заглавието трябва да се състои от отделни кратки елементи, подредени от общото към частното. По правило не трябва да се използват повече от следните три елемента на заглавие:

а) въвеждащ елемент (условен), посочващ общата област, за която се отнася документът (често се основава на наименованието на техническия комитет, отговорен за разработването му);

б) основен елемент (задължителен), посочващ основния обект в разглежданата обща област; в) допълнителен елемент (условен), посочващ конкретния аспект на основния обект, или съдържащ подробности, които отличават документа от други документи, или дадена част на документ от други части на същия документ.

Правила за разработване и оформяне на заглавна страница (в темплетна форма) на документи (включително и поправки) са дадени в приложение В. 6.2.2 Съдържание Съдържанието е условен въвеждащ елемент, който е необходим за улесняване използването на документа. Той трябва да бъде разположен непосредствено преди предговора, да е озаглавен „Съдържание” и да включва всички точки и ако е необходимо подточки, приложения и техния вид в скоби, библиография, азбучен указател/индекс, фигури, таблици. Всички изброени елементи трябва да бъдат записани в съдържанието с пълните си заглавия. Термините от точка „Термини и определения” не трябва да се включват в съдържанието. 6.2.3 Предговор Всеки документ трябва да съдържа „Предговор”, който да бъде разположен на отделна страница след съдържанието. Предговорът не трябва да съдържа изисквания, препоръки, фигури или таблици. Абзаците в предговора не се номерират.



20

Предговорът трябва да съдържа следната информация:

а) означение и наименование на техническия работен орган, отговорен за разработването на документа;

б) информация за подразделянето на документа (ако има такова) на поредица от части;

в) връзка на документа с предходното издание (в случай на преработване) и съществените различия спрямо предходното издание и по-специално, когато преработеното издание:

- не заменя изцяло предишното издание;

- има различен номер;

- съдържа изисквания, които засягат взаимозаменяемостта на продуктите в съответствие с предишното издание на документа;

г) данни за пълна или частична замяна на други документи;

д) взаимовръзка с национални законодателни документи; е) текст, който указва, че стандартът е предназначен за използване от специалисти с необходимата квалификация и опит (когато е необходимо).

В предговора трябва да бъде включен съответен текст, свързан с идентифицирането на патентни права. 6.2.4 Въведение Въведението е условен въвеждащ елемент и трябва да бъде разположен след предговора. Този елемент се включва, когато е необходимо да се даде специфична информация или коментар относно техническото съдържание на документа или за причините за неговото разработване. Въведението не трябва да съдържа изисквания. Въведението не трябва да се номерира, освен ако не е необходимо в него да се създадат номерирани подразделения; в този случай то се номерира с 0, а подразделенията се номерират по следния начин 0.1, 0.2. Ако във въведението се съдържат таблици, фигури или бележки под линия, те трябва да бъдат номерирани последователно, като обикновено се започва с 1. 6.3 Общи нормативни елементи 6.3.1 Обект и област на приложение Този елемент трябва да бъде разположен в началото на всеки документ след предговора (или въведението, ако има такова) и трябва да определя недвусмислено обекта на документа и аспектите, както и границите на приложимост. Той не трябва да съдържа изисквания. Когато документът се състои от части, във всяка част се включва обект и област на приложение, определящ обекта само на съответната част. Елементът „Обект и област на приложение” трябва да бъде изразен ясно и кратко, така че да може да се използва като резюме за библиографски цели. При формулирането на обекта и областта на приложение на документа трябва да се използват следните изрази: “Този стандарт (Тази част на БДС …) Определя



21

− изискванията за… − метод за…. − характеристиките на… − термините за….

Установява

− система за… − общи принципи за…

Описва

− начина, по който… Дава

− препоръки за.. − указания за…

Информацията относно приложимостта на стандарта трябва да бъде въведена чрез следния текст: “Този стандарт/документ се отнася за …” или “Този стандарт/документ се прилага

за …” или “Този стандарт/документ не се отнася за …” или “Този стандарт/документ не се прилага за …” Начинът на изразяване трябва да бъде в зависимост от вида на съответния документ, т.е. стандарт, техническа спецификация, технически доклад или ръководство. 6.3.2 Нормативни позовавания Този условен елемент трябва да съдържа списък на позованите документи, цитирани в документа по такъв начин, че те стават задължителни за прилагането на документа (виж 6.10). Той трябва да бъде разположен след “Обект и област на приложение”. В списъка се посочват номерът и заглавието на документа. При датирани позовавания всеки документ трябва да бъде даден с годината на неговото публикуване, или в случай на позоваване на проект, с бележка под линия с текст „Предстои публикуване” и пълното заглавие. При датирани позовавания се прилагат предписанията на конкретното издание. При недатирани позовавания се прилагат предписанията на последното издание на документа. Въвеждащият текст преди списъка с позовани документи е със следното съдържание: „Следните документи, изцяло или частично, са позовани нормативно в този документ и са задължителни за неговото прилагане. За датирани позовавания се прилага само цитираното издание. За недатирани позовавания се прилага последното издание на цитирания документ (включително измененията).” В документите може да се прави нормативно позоваване на:

− български стандарти и стандартизационни документи;

− документи на международни и европейски организации по стандартизация (например ръководства, технически доклади, препоръки или други подобни документи), при условие че са публично достъпни и се следи за тяхната промяна.

Не се допуска позоваване на документи, които:

− не са публично достъпни;



22

− са цитирани само за информация;

− са послужили само като библиографски или изходен материал при създаването на документа.

Такива позовани документи може да бъдат посочени в библиографията (виж 6.5.2 ). 6.4 Технически нормативни елементи 6.4.1 Термини и определения Този елемент е условен и дава определенията, необходими за разбирането на термините, използвани в документа. Когато всички термини и определения са дадени в самия документ, се използва следният въвеждащ израз: „За целите на този документ се прилагат средните термини и определения”. В случаите когато може да се прилагат термини и определения, дадени в други документи (например, поредица от взаимосвързани документи, при които в част 1 са дадени термините и определенията, приложими за всички части на документа), може да се използва следният въвеждащ израз: “За целите на този документ се прилагат термините и определенията, дадени в.......…, както и следните термини и определения:” Когато има само един термин с определение, той също трябва да се номерира. Правилата за съставяне и оформяне на термини и за изразяване на техните определения са дадени в приложение Д. Приложението съдържа и специфичните правила за оформяне на терминологични стандарти като речници, списъци на термини или списъци на равностойни термини на различни езици. 6.4.2 Означения и съкращения Този елемент е условен и съдържа списък с означения и съкращения, необходими за разбирането на стандарта. Освен в случаите, когато се изисква изброяване на означенията в определен ред в резултат на прилагането на конкретни технически критерии, всички означения по правило се изброяват по азбучен ред в следната последователност:

- главни латински букви, следвани от малки латински букви (A, a, B, b и т.н.);

- буквите без индекс предхождат буквите с индекс;

- буквите с буквен индекс предхождат буквите с цифров индекс (B, b, C, Cm, C2, c, d, dext, dint, d1 и т.н.);

- гръцките букви са след латинските букви (Z, z, Г, γ, Δ, δ … Λ, λ и т. н.);

- други специални означения. За улеснение този елемент може да се комбинира с елемента от 6.4.1 и да се създаде общ елемент, в който се изброяват термини и определения и използваните с тях означения и съкращения. В такъв случай той се включва с подходящо заглавие, например: „Термини, определения, означения и използвани съкращения”. Когато стандартът не съдържа списък на използваните съкращения, съкращението трябва да се формулира там, където за пръв път се среща пълното му наименование, като се поставя в скоби. Правилата за записване на съкращенията са следните:



23

- когато пълният текст е записан с малки букви и съкращението се състои от първите букви (малки) на всяка дума, следвани от точка, например: електродвижещо напрежение (е.д.н.);

- когато съкращението е записано с главни букви (акроним), не се изисква поставянето на точки след отделните букви;

- когато общоизвестно съкращение е възприето от международни и европейски организации, то се записва в същия вид с латински букви. Пълният му текст на английски език се записва в бележка под линия или в скоби на същия ред.

6.4.3 Изисквания Този елемент е условен и, ако присъства, трябва да съдържа следното:

ПРАВИЛА ЗА РАБОТА ПО НАЦИОНАЛНАТА … · ISO/IEC Guide 21-1 Regional...

Documents

Transcript of ПРАВИЛА ЗА РАБОТА ПО НАЦИОНАЛНАТА … · ISO/IEC Guide 21-1 Regional...