ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 13, ГОД. 4, 2012, 1 ЮЛИ, НЕДЕЛЯ, Ц.2 ЛВ.

Тази сутрин се събуждам и в съзнание-то ми се появява, кой знае защо, ето този прок-лет въпрос: какво ли ще пише на надгробния камък на “свободните медии” в България? Иска ми се да поразсъждавам над него…

Това, което пише на надгробните камъ-ни, се нарича епитафия. За да се съчини за нещо епитафия, значи то вече е умряло. В случая явно е умряла медийната свобода в България, щом се налага да й се съчинява епитафия. Прочее, тя вече е съчинена – и то от най-сигурен, незави-сим, обективен източник. Ето как звучи самата епитафия, в оригинал и в превод, а после ми се ще да поразсъждавам над нея:

Wirklich unabhängig seien in Bulgarien nur vereinzelte Blogger. (В България истински независими са само шепа блогъри.)

Горното е изречение от статия на Stefanie Bolzen (Стефани Болцен) от авторитет-ния германски вестник „Die Welt“ („Ди Велт”), препубликувана и в “Дойче веле”. По-верна и по-изразителна епитафия от тази – сполай му кажи!

Медийната свобода в България умря – да живей свободата, приютила се единствено при шепата блогъри! (Продължава на 2 стр.)

До Министъра на образованието проф. Сергей Игнатов Копие: До Министър-председателя на Република България г-н Бойко Бори-сов, До Президента на Република България г-н Росен Плевенлиев

Уважаеми г-н Министър, В медиите бяха изнесени много случаи на необосновани уволнения на заслужили прос-

ветни дейци, за които трудно може да се намери друго обяснение освен политическия мотив. В много от случаите над набелязаните за уволнение се налага психически тормоз, с прозрачната цел те сами да напуснат заеманата от тях длъжност.

Пример за подобно антихуманно и противоконституционно поведение е отношението на началника на РИО гр. Перник Ваня Коконова към директора на Спортно училище „Олимпиец” в гр. Перник, дългогодишния просветен деятел Райчо Радев. Г-н Райчо Радев е добре познат на българските училищни дейци като отличен преподавател и педагог, като съвестен и принципен директор, като човек с висок морал, будна съвест и достойна гражданска позиция. (На с. 2)

2 КОЙ УБИ МЕДИЙНАТА СВОБОДА И ДЕ-МОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ? (От стр. 1)

Една горчива истина се съдържа в горното изречение, която беше пропусната (“процедена”) през злобно стиснати усти и със скърцащи зъби от флагманите на “сво-бодния печат” у нас, вестниците “Труд” и “24 часа” ето как:

„В България истински свободни били само някои блогъри”

Забележи добре: “били”, не “са”, санким, нашите “свободолюбци” са редакти-рали оригинала, сиреч, това убийствено верната характеристика се вижда твърде преувеличена. Дотам са стигнали в падени-ето си, че не могат да приемат поне малко по-достойно присъдата си, ами мигом, като изпечени лъжци, почват да апелират: “Тия там от Германия, моля ви се, силно преуве-личават като твърдят, че в България истин-ски независими били само шепа блогъри!”. От което нормалният човек си прави извода, че подобна реакция издава едно: че лъжци-те в случая явно принадлежат към убийците на медийната свобода в България!

Е, верно, те натрупаха милиони, продавайки съвестта си, продавайки себе си, продавайки всяка останка от човешки морал, чест и достойнство. И превръщайки се в парцали. В мръсни парцали. В пачаври. Пачаврата именно е мръсен парцал. Бог да прости свободата на медиите в България!

А кои, прочее, са по-точно нейните убийци? Щом имаме вече епитафия, щом е налице труп, нормално е да се запитаме кой именно е убиецът? Или и това убийство ще остане неразследвано, “в архив”, без винов-ници, без извършители, сякаш свободните медии у нас са си умрели от естествена смърт, понеже сигур са престарели, знам ли какво още да си мисля?

Ще си позволя да направя една аналогия. Аналогията може да ви наведе на истината. Та намеква за нея. Особено кога-то истината е страшна или опасна, е допус-тимо да се пише и говори с аналогии. Нали уж аналогиите били несигурни? Ето моята аналогия:

Ако си спомняте, днешният пръв и абсолютен властелин на България, който се разпорежда и има последната дума за всич-ко, който командва и Парламента, и Прези-

дента, и Висшия съдебен съвет, имам пред-вид нашия “народен кумир” Бойко Борисов преди да започне своя обвеян със слава възход беше най-прост главен секретар на МВР. А преди това беше бодигард на Царо и още по-преди на бай Тодор Живков. А преди това е бил чисто и просто една мутра. Бил е млад, но перспективен бандит. Та спомняте ли си как започна шеметния ме-диен възход на Бойко Борисов. Понеже мнозина у нас са с къса памет, помнят от ден до пладне, ще им припомня:

По време на главното секретарст-ване на Бойко Борисов, по време на което той беше обвеян от медийна звездна слава, комай всеки ден ставаше едно и също нещо: извършвано беше някакво показно убийст-во, било с взрив в кола, било от наемни убийци, било по някой друг начин; броени минути след убийството Б.Борисов, сякаш убийците първо на него са съобщавали, че имат намерение да убиват, вече беше там и пламенно даваше поредното си интервю пред мечтаещите, пред живеещите с една мечта, именно да опипат некой ден муску-лите му, репортерки; нито едно от пореди-цата показни убийства не беше обаче разк-рито в епохата на толкова славния медиен възход на първия кумир на республиката ни, но тези убийства го изстреляха като с ката-пулт в крайна сметка до самия връх на бедната ни държавица.

Значи излиза, че Бойко Борисов си проправи път към властта благодарение на прекалено много (неразкрити) убийства, т.е. мина през много кръв, докато се възвиси дотам, където сега е. Точка. Спирам дотук. И на мен ми се живее… и аз имам семейст-во… макар че моята вече се е видяла, щом имам такава голема уста.

Та ето и хипотезата ми: по време на Б.Борисов безнаказано бяха убити, да речем, много мафиоти, та да се разчисти терена за възхода на никому неизвестната мутра, която, както твърдят, с набързо съб-рани от бандити пари си била купила гене-ралски пагони от МВР. Тия (до едно неразк-рити!) убийства обаче бяха само прелюдия. След това бяха убити, след това бяха даде-ни поне още две най-свидни жертви: убита беше свободата на медиите в България и също така беше убита така крехката и мла-да българска демокрация. Кой е техният убиец си правете сметка сами…

Кого хвалят медиите у нас всеки ден? Кой дефилира неуморно по телевизи-онните екрани и денонощно, сякаш е роб, дава своите тъпи интервюта? Кой даже си има “подръчни медии” и медийни мекерета, забогатели като го хвалят най-нагло всеки ден? Името “Бареков” говори ли ви нещо? Кой даже спечели избори с безброй медий-ни манипулации? Кой стана абсолютен господар на България, който се е разпищо-лил като мутра, намирайки се на самия връх

на многострадалната ни държава и респуб-лика?

Е те тоя същия уби медийната свобода в България. Убивайки медийната свобода в България, той получи пълната власт. Майка ни жална какво ни се пише, ако ние, гражданите, за които свободата все нещо значи, не съумеем да променим това. Защото без свободни медии няма и не може да има демокрация.

Да убиеш демокрацията означава първо да убиеш медиите – и след това демокрацията ще ти падне като презряла круша в ръцете, та да си я насилваш както ти скимне. Да съживиш, да вдъхнеш живот на българската демокрация означава да реанимираш ако не съвсем умрялата, то поне умиращата, “берящата душа” медийна свобода в отечеството ни. Щото докато има “светлинки в мрака”, а това е именно изцяло свободната блогърска журналистика и пуб-лицистика, то това означава, че и медийна-та свобода все още блещука, а мъртвешки-ят мрак на гибелта на медийната свобода не е още настъпил…

СПРЕТЕ НЕОБОСНОВАНИТЕ УВОЛНЕНИЯ НА ЗАСЛУЖИЛИ ПРОСВЕТНИ ДЕЙЦИ ПО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ!

(От стр. 1)

В обстановка, когато за българско-то общество става все по-очевидна кризата в образователната система, заслужили просветни деятели като г-н Райчо Радев вместо да бъдат обект на особени грижи от страна на Министерството на образование-то, вместо да се разчита на техния опит и всеотдайност за възраждане на българското образование, се подлагат на систематичен тормоз и преследване.

От една седмица г-н Радев е обя-вил гладна стачка срещу безпардонните действия на началника на РИО гр. Перник. Рискувайки здравето и живота си, той защи-тава правата си на педагог и гражданин и се противопоставя на политическите уволне-ния в образователната система.

Ние, подписалите това писмо представители на българската наука и кул-тура, подкрепяме усилията на г-н Райчо Радев, да защити своето професионално и човешко достойнство. Настояваме поредна-та, необоснована проверка на повереното му училище да бъде прекратена, а на пре-дизвикалите я да се потърси отговорност. Настояваме да се сложи край на позорните за страната ни политически уволнения. ПОДПИСАЛИ ДО МОМЕНТА: Проф. Искра Баева, Димитър Баталов, Проф. Николай Василев, бивш министър на образованието, Проф. Павел Герджиков, Доц. Асен Дави-дов, Румен Дечев, Никола Инджов, Недялко

3 Йорданов, Акад. проф. Константин Косев, бивш министър на образованието, Акад. проф. Георги Марков, Методи Недялков, Проф. Панайот Панайотов, Чл. кор проф. Румяна Радкова, Проф. Огнян Сапарев, Проф. Нако Стефанов... ЗАБЕЛЕЖКА: Настоящето писмо публику-вам от Фейсбук-страницата Ние подкрепя-ме Райчо Радев!

КУДА ИДЕТ МИР: НЕУЖЕЛИ И ПУТИН И МЕДВЕДЕВ – СЕРДЕЧНЫЕ ПОДРУЖКИ?!

ФОТО – отсюда

Участники шествия выстрелили залпами конфетти по зданию российского посольства, что на бульваре Унтер-ден-Линден. В толпе были плакаты с изображе-нием Владимира Путина и Дмитрия Медве-дева в виде девочек. На изображении у обоих на щеках яркие румяна, на губах фиолетовая помада, у Путина зеленые тени, у Медведева — голубые. Вдвоем они держат пышный букет ромашек. Некоторые участники были в футболках с надписью: "Не смотри на меня, иначе станешь геем. Так говорит российский закон". Группа учас-тников шла в костюмах "Бурановских бабу-шек". Были участники в масках Pussy Riot. Парад окончился дискотекой. ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът е на руски език тъй като е публикация в моя рускоезичен блог.

НОРМАЛНОТО И ИСТИНСКОТО Е САМ ДА УЧИШ, А НЕ ДА ЧАКАШ ДА ТЕ УЧАТ...

ЗАТОВА УВОЛНЯВАТ РАЙЧО РАДЕВ: БЕЗЛИЧИЯТА НА ВЛАСТ НЕ МОГАТ ДА ТЪРПЯТ ОКОЛО СЕБЕ СИ ЛИЧНОСТИ, КОИТО НЕИЗБЕЖНО ГИ ЗАСЕНЧВАТ!

Ние, българите, сме страшно и не-

вероятно племе все пак, трябва да си дава-

ме сметка и за това. Ние сме нация, съста-вена предимно от мрънкала, от мърморков-ци, от дървени “философи” – това е моята теза. Искам да дам един показателен при-мер за такава една констатация, касаещ начина, по който се реагира във връзка с гладната стачка на философа Райчо Радев, директор на Спортното училище “Олимпиец” в Перник; стачката му продължава вече 10 дена. Той стачкува против политически мотивираните уволнения в сферата на образованието, против арогантността и всевластието на партийните дерибеи, които се разпореждат в образованието сякаш им е бащиния.

За тия дни има и прояви на подк-репа и солидарност с отчаяната борба на Райчо Радев: във Фейсбук се създаде група в негова подкрепа, група интелектуалци написа писмо до министъра на образовани-ето, до Премиера и до Президента в негова подкрепа (виж Спрете необоснованите уволнения на заслужили просветни дей-ци по политически мотиви!), сега тече и събирането на подписи под петиция В под-крепа на гладната стачка на Райчо Радев, директор на Спортното училище “Олим-пиец” в Перник, която, прочее, до този момент е събрала 36 подписа (!), ако желае-те, и вие можете да се присъедините и да подкрепите. Излишно е да споменавам, че институциите високомерно мълчат, а в мълчанието шумно им пригласят и верните на властта медии: нито една от “влиятелни-те медии” до този момент даже не е съоб-щила за гладната стачка на Райчо Радев!!! Медиите явно чакат той първом да умре (Да пази Бог!), а пък едва след това чевръстата Бенатова ще хукне да прави милозливите си репортажи! Пълно безсрамие!

Изобщо такива случаи и нашите реакции около тях показват какви наистина сме и колко струваме, и като хора, и като граждани, и като народ. На никой общо не му пука особено от това какво става в сфе-рата на образованието. Виж, Азис да си беше купил нови гащи, всички медии щяха да се напреварват да правят репортажи, предавания и интервюта, Устата и чалга-мега-звездата Сулю Пулюв щяха да пропеят оди и оратории, а пък цели митинги от раз-вълнувани граждани щяха да се блъскат та белким видят поне крайчето на гащите му. Тъжно ми е да констатирам, но като фило-

соф съм длъжен да го кажа: драги ми дами и господа, имам все по-засилващото се убеждение, че сме страна, в която поне половината от хората са пълни идиоти или полу-идиоти! Да, щом търпим такива гаври, щом сякаш се наслаждаваме на тая просто-тия и гнусотия – както свинята се наслажда-ва с притворени очи на гнуста в локвата, дето се е излегнала! – какво друго да си помисли човек, кажете де?! Дано да греша, дано впечатлението да ми е погрешно, дано да бъда опроверган някой ден, но докато не се появят решителни доводи, че не съм прав, ще продължавам да мисля така.

А ето сега и моя пример, с който започнах този коментар – и който привеж-дам като свидетелство. Вчера по някое време обявих на моята страница във Фейс-бук, че има подписка под петиция в подкре-па на Райчо Радев. Надявах се, че поне малка част от моите приятели ще отидат да отдадат подписа си и да го подкрепят; от-нема една-две минутки само. Възможно е някои хора да са се впечатлили и да са се подписали. Но ето какви коментари някои хора благоволиха да напишат; публикувам също и моите отговори, пък вий си правете сметка какво те говорят и какво ни казват: Dina Netsova: Уважаеми г-н Грънчаров, в България нищо не върви защото никой не работи това, за което е учил. Да оставим спортните училища на професионалистите. Изобщо не съм в течение за какво става въпрос с този директор, но мисля че фило-соф да управлява спортно училище е доста неуместно назначение. Може да е много почтен човек, но всеобщата криза, в която сме дълбоко затънали се дължи и на този факт, че доста хора са началници, където не са професионалисти. Не искам да обидя никого, но това е просто едно скромно мне-ние… Ангел Грънчаров: Защо да е неуместно философ да е директор на спортно учили-ще? Философите стават за директори на всякакъв вид училища, понеже са широкоп-рофилни специалисти. Те са “дялани камъ-ни”, не коне с капаци, и затова стават да ръководят всякакъв вид училища. Вие мис-лите, че спортист трябва да е директор на такова училище, така ли? Можете ли да се аргументирате? Прочее, този човек е дока-зал, че умее да ръководи училището… и го уволняват по политически причини: за да си назначат “наш човек”, гербовак на негово място… Борян Петров: ”Директор” е администра-тивна длъжност, а не професия. Самата същност на предприятието определя с каква професия трябва да е директора. Т.е. щом е училище – директорът трябва да е Педагог, Преподавател… независимо от профила – математика, философия или физическо възпитание. И приятелю Грънчаров – фило-

4 софите са мъдри хора, техният светоглед немож го затвори в канцелария…

Ангел Грънчаров: Г-н Петров, има обаче нещо, за което не си давате сметка: в наше време образователната система е в състоя-ние на агония и катастрофа, налага се да бъде реформирана; точно в този момент в нея са крайно необходими хора като г-н Райчо Радев, които имат идеи за това какво следва да бъде направено. Нима искате да ме убедите, че ако има някакви свестни директори с личностния потенциал на Райчо Радев, точно те трябва да бъдат уволнени – та агонията да продължи?! Вие давате ли си сметка колко е тежко в образованието, където огромната част от т.н. “ръководен персонал” са все безгръбначни кариеристи, конформисти, подлизурковци?! Вашето изказване в последнато му част прозвуча така: Р.Радев е философ, философите са мъдри хора, не можеш да затвориш духа им в канцелария, следователно партията пра-вилно го уволнява и унищожава, това ли искахте да ми кажете?! Mariq Metodieva Ivanova: Подкрепям ви! Желая успех! Борян Петров: Аз съм Против партийни уволнения и назначения и това мнение съм заявявал още преди 1989 г. Професиона-лизмът и квалификацията са водещото начало при определяне на кадрите. Не оспорвам личностните качества на Р.Радев – той е и педагог. Коментарът ми бе насочен към г-жа Нецова в частта за директорската длъжност. В останалото – мъдростта е по-скоро препоръка към самият Райков… С този акт на протест не постига много… В общи линии обществото не го разбира. Апелирам към него да съхрани здравето си и да потърси друга форма на борба. Ангел Грънчаров: Благодаря, разбрах сега. Г-н Радев е умен и при това изключи-телно добър човек: за да бъде принуден да прибегне до такава опасна и отчаяна форма на борба, правете си сметка докъде се е стигнало в изстъпленията на всевластните бюрократи над него – и като ръководител, и като преподавател, и като интелектуалец, който иначе може да е предмет на гордост за всяко едно образователно учреждение. Явно всичко, що е личност от голям кали-

бър, в нашето образование е нежелано: щото бива оценявано от бюрократите като “опасно”, опасно за техния презрян ком-форт.

Затова го уволняват: безличията на власт не могат да търпят около себе си личности, които неизбежно ги засенчват. Тази е истинската причина за проблемите на г-н Радев. Аз пък смятам, че точно такива хора като него са жизнено, направо съдбов-но необходими на българското образование – и затова трябва да направим всичко той да бъде запазен!

БЛЯСКАВ ОБРАЗЕЦ НА ХОМОФОБСКО СКУДОУМИЕ

Хич не е лесна работата на поли-тиците и на ония, които искат да се занима-ват с политика. Винаги трябва да се нагаж-дат спрямо разпространените в страната, сред природонаселението й представи и настроения. Да се нагаждат и да угаждат с оглед печеленето на прословутите полити-чески дивиденти. Ако един политик у нас, да речем, не се съобрази с преобладаващите хомофобски настроения и каже нещичко в защита на конституционното право на "об-ратните" публично да демонстрират, че са против сегрегацията на сексуална основа, то такъв "загубил ума си политик" мигом ще стане ненавистен на преобладаващата част от гласоподавателите, сиреч, ще се самоу-бие политически. Ето защо умните политици предпочитат да мълчат по такива проблеми, което пак си е израз на нагаждачество, но този път пасивно.

От тази гледна точна никак не съм склонен да заменя позицията си на свобо-ден гражданин с позицията на вечно съоб-разяващ се с настроенията на електората политик; демагогията сякаш е неотстраним дефект на политическото говорене, който само смели политици от голяма класа могат да го надмогват и преодоляват. Ето един прекрасен и най-свеж пример в това отно-шение:

Попадам тази сутрин на следния документ: Позиция на Младежки Консер-вативен Клуб относно планирания на 30 юни 2012 г. гей-парад в София. Зачетох се и в един момент, признавам си, се хванах за главата: крайно лошо звучи този подлизур-ковски текст, който изобщо не се съобразя-

ва с истината, сиреч, тъпче я най-нагло и си позволява да се гаври с базисни и най-същностни човешки принципи – само и само да угоди на немислещите части от електо-рата и да му се подмаже, един вид да му стори "мили очи". Ето какво имам предвид, ето един-два примера. Ето как започва този одиозен и позорящ създателите си доку-мент:

Младежки Консервативен Клуб счита, че България се намира в доста-тъчно дискусионна обществено-полити-ческа и икономическа ситуация, която на свой ред трябва да генерира гражданска енергия и експертен потенциал за прео-доляване на социалните трудности пред съотечествениците ни. От МКК сме ка-тегорични, че провеждането на хомосек-суално шоу в София, като планираното такова на 30 юни тази година, не е от този род инициативи, които могат да бъдат полезни за дневния ред на страна-та ни, така че тя да намери себе си пред императивите на днешния ден.

Какво ще кажете, а? Нерде Ямбол, нерде Стамбул – как иначе да възкликне човек? Имали сме си значи като общество "тежки проблеми", затуй били недопустими проявите, които не били "полезни" с оглед "императивите на днешния ден"! Ало, пи-шещите, нима не сте чули, че в модерното общество има свобода и не вие ще решава-те какво да правят други хора, как да мис-лят, какво да искат и прочие?! Не мога да скрия, че впечатлението ми е, че това по-горе сякаш е писано от бетонни комунисти-чески глави, обременени от тонове най-тъп комунизъм; язък, че претендират да са млади тия, дето са го писали! Да не говорим колко отвратителен е тоя пуешки надут стил, с който ми се правят на учени, та да шашнат олигофренския електорат, на който тия политически кариеристи се мазнят така безсрамно.

Но надолу "аргументите" им стават още по-лудешки и идиотски; ето, четете:

Въпреки своите съображения от-носно мотивите на организаторите на този гей-парад, МКК не оспорва чисто-човешкото право на един субект да обича друг субект. МКК обаче е категорично против натрапването на сексуалното различие като аргумент сам по себе си за инициирането на подобен род обществени прояви, които са доказали, че са по-скоро разделителна линия за сънародниците ни, отколкото обединителна такава.

И как така ви се "натрапва сексу-алното различие"? То, сексуалното разли-чие, си го има, то е факт на живота, какво, трябва да се правим на ударени, че го няма ли? И тия хора, именно хомосексуалните, според вас трябва да са по-ниски от трева-та, та да не ги забележи никой, сякаш изоб-що ги няма, така ли? И още един крещящ идиотизъм: нима може да се протестира, драги ми тикви, само за неща, които ни

5 обединяват, а не разделят, това пък откъде ви щукна в главите? Леле-мале, защо изоб-що са се обадили тия списувачи, само и само да се изложат ли? Само и само да покажат тъпотия, затова ли?

Има си фундаментално конститу-ционно и човешко право: гражданите имат право на демонстрации, т.е. открито да показват какви проблеми ги вълнуват, от какво са разтревожени, как те виждат неща-та и пр. Ние, гражданите и човеците сме различни - и, слава Богу, еднакви не можем да бъдем. Е, че някои различни ни били, представете си, дразнели, си е наш проб-лем, е проблем на нашата психика, но това не значи, че ние, дето сме се раздразнили, имаме право да налагаме на другите хора какво да правят или как да се държат. Или да оспорваме правото им да демонстрират - откъде-накъде? Откъде-накъде ще претен-дираме да сме нещо като тартори, които ще казват какво други хора "било правилно" да правят?

Липсата на елементарна етична и политическа култура в този документ е така крещяща, е в такава хипертрофирана фор-ма и степен, че на човек му става мъчно, че е възможна чак такава ценностна деграда-ция – и то тъкмо у хора, които претендират, че били "десни". Десният човек се познава по това, че признава различията между хората като неизбежни – и апелира за рав-нопоставен диалог между човешките общ-ности, възникнали на основата на различия-та, без никой да може да претендира, че има монополно право върху истината, върху "доброто", "полезното", "правилното" за всички и пр. Ами преди години БКП претен-дираше, че тя най-добре мисли и вместо нас ще решава какво и добро и правилно: сега тия десни показват, че се движат в пределите на тази толкова вехта и анахро-нична представа за нещата. Което за мен показва – ако тия млади десни наистина са млади, а също така и ако не са преписали тия "мъдри мисли" от някои дърти комунис-тически глави – че най-вероятно комунизмът у нас вече е засегнал и гените на хората, щом може да се предава и на уж младите.

Надолу текстът изобилства от ше-дьоври на скудоумието, но нямам време да се занимавам с конкретния им анализ. Ето ви нещичко един вид за наслада на душата, да се посмеете поне малко:

Същевременно считаме схваща-нето за подкрепата на гей-парада като нещо модерно, демократично и „европейс-ко“, респективно, противопоставянето му като „закостенялост”, за прекалено еле-ментарно по своята еднозначност.

И още едно бляскаво скудоумие, хайде, днес съм по-щедър, щото сам се развеселих повечко, дотам, че сълзи ми излязоха на очите:

От МКК изразяваме тревожност, че такива мероприятия като предстоя-щия гей-парад объркват дневния ред на

обществото и по никакъв начин не допри-насят за неговото нормално функциони-ране. МКК призовава всички политически партии и организации, за които семейст-вото, традициите и християнския морал представляват ценност, да изразят сво-ето отношение срещу планирания гей-парад.

Сюблимно е, нали? По-добре едва ли може да се каже. Човек се пита дали не са го писали специално само с оглед да ни доставят такива весели емоции? Дали пък не е хумористичен тоя документ, а аз да не съм го разбрал още? Много е възможно тоя документ да е писан с оглед по-веселото "функциониране" на обществото, а аз да не съм го сфанал още, леле, как се изложих?! Както и да е де, късно е вече да се попра-вям. Остава ми само едно: да ви пожелая днешният ден да бъде за вас един наистина вдъхновяващ ден!

ИЗ ПЛАТФОРМАТА НА МОДЕРНАТА БЪЛГАРСКА ДЕСНИЦА

Прочетох текст под заглавие Платформа на модерната десница на българите – проект (Същото може да се и чуе ето ТУК.) Много, твърде много неща в тази платформа ми харесаха: и аз мисля така, споделям същите разбирания и цен-ности; имам и някои забележки, за които тия дни ще пиша. Ето няколко момента, който ме впечатлиха по-силно, а иначе, разбира се, си заслужава да се изчете целия текст:

За свободата

Свободата изисква държавата да бъде равно поставена с гражданите и фир-мите в икономическата и административна дейност. Тя трябва да има точно толкова права в търговските и административни спорове колкото гражданите и фирмите.

Никой, включително властта, не може да замести творчеството и предпри-емчивостта на хората. Само свободното творчество на инициативните и предприем-чивите, на работливите и упоритите постига икономическо развитие.

За нас свободата отключва въоб-ражението и таланта на човека; кара го да експериментира и натрупва личен и социа-

лен опит; да взема самостоятелни реше-ния и да носи отговорност за тях.

Свободата ни дарява възможност-та да изберем своя път в живота, да риску-ваме и носим отговорността за своя избор, да бъдем господари на своя живот.

За равенството

В обществото има естествени раз-личия и социално неравенство. Самите различия и неравенството насърчават хора-та и фирмите да бъдат по-добри земеделци, търговци и производители; новатори и про-фесионалисти – защото личното благосъс-тояние на всеки зависи от него самия, от неговия труд и творчество. Ние сме срещу уравниловката, срещу това тя да се налага със сила или с преразпределение на собст-веността. Защото това унищожава мотора за нашето общо развитие.

За личната отговорност

Всеки здрав и правоспособен гражданин носи отговорност за себе си и за своето семейство. Тази отговорност е неот-менима основа на неговото достойнство. Ние не искаме личните и семейните ни проблеми да ги решават други около нас.

Всяко отнемане на правото и за-дължението на гражданите да решават своите проблеми ги поставя в унизително положение и пречи на тяхното развитие.

А ИМА НАРОДИ, КОИТО ЗА СВОБОДАТА СИ СА СПОСОБНИ ДА МРАТ...

СТРАШНО Е АКО Е ИСТИНА – НО ЗА ЖАЛОСТ, ИЗГЛЕЖДА, Е САМАТА ИСТИ-НА... Ако срещнете добър човек в България – застреляйте го, за да не се мъчи.

6 Стефан Цанев

А КАК ЛИ Е В СТРАНАТА, В КОЯТО "АКО СЕ РОДИ НЯКОГА ГЕНИЙ, ТО ТОВА ЩЕ БЪДЕ ГЕНИЯТ НА ЗАВИСТТА"?

Ако в великодушната Италия е така със завистта, то как ли е в страната, в която "ако се роди някой ден гений, то това ще бъде геният на завистта"?

ЗА ВРЪЗКИТЕ НА НАСТОЯЩИЯ БЪЛ-ГАРСКИ ПРЕМИЕР С ОРГАНИЗИРАНА-ТА ПРЕСТЪПНОСТ

© 2012 Deutsche Welle

В какво е замесен Борисов?

Съмненията, че Борисов е имал връзки с подземния свят стигнаха до Брюк-сел. Това обвинение се повдига вече за втори път. И за втори път иначе приказли-вият български премиер отказва да комен-тира случая, пише “Дер Щандарт”.

Независими журналисти дадоха българския премиер Бойко Борисов на новосъздадената европейска комисия “Ан-тимафия”. Причината: тъмното му минало. За връзките на настоящия български пре-миер с организираната престъпност се разбра от депешите, изпращани от София до Вашингтон и публикуани от Уикилийкс, информира австрийското издание “Дер Щандарт”. В тези депеши бившият амери-кански посланик Джон Байърли информира за тъмните епизоди от миналото на Борисов и връзките му с организираната престъп-ност, пише и сайтът за разследваща журна-

листика и български партньор на Уикилийкс bivol.bg. По-късно данните за Борисов са били проучени и потвърдени от източник с псевдонима “СИМО”, а неотдавна германс-кият “Тагесцайтунг” разкри, че зад този псевдоним се крие не друг, а американското ЦРУ, припомня “Дер Щандарт”.

Контрабанда, нелегални сделки, пране на пари

Публикуваните от Уикилийкс де-пеши свързват Борисов с контрабанда на метаамфетамини в огромни размери, неле-гални сделки с горива в схема с Лукойл и пране на пари през СИБАНК, която тогава е била управлявана от приятелката на бъл-гарския премиер Цветелина Бориславова, четем още в публикацията на австрийското издание.

Набеденият

Независимите български журна-листи твърдят още, че информациите за Борисов идвали не само от свидетели от престъпния свят, но и от представители на Европол и на европейската служба за борба срещу измамите ОЛАФ. Специалната евро-пейска комисия по въпросите на организи-раната престъпност, корупцията и прането на пари (CRIM) е сезирана от журналистите Атанас Чобанов, основател на bivol.bg, Асен Йорданов, награждаван в Германия за разс-ледваща журналистика, и от правозащитни-ка Петър Пенчев от Асоциацията за свобод-но слово “Анна Политковская”.

Първият път беше през 2007-ма

Набеденият български премиер обяви, че няма да отговаря на обвиненията, а ще остави за него да говори това, което той прави за страната си. За втори път Борисов попада в подобна неловка ситуа-ция. През 2007 година американското спи-сание “Конгрешънъл куортърли” обвини тогавашния кмет на София Борисов, че имал връзки с мафията и че бил “свързан с 30 неразкрити убийства”. Американското издание се позова тогава на резултатите от разследване, извършено съвместно с нена-зована швейцарска банка. Тогава Борисов, който иначе е доста приказлив, също отказа да коментира обвиненията.

Специалната комисия по въпроси-те на организираната престъпност, корупци-ята и прането на пари към Европейския парламент беше създадена през март тази година. Дейността й се ръководи от Соня Алфано, която е от групата на либералите и демократите в Европейския парламент.

АГ, АПА, ДЩ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

ДА ВИДИМ И НИЙ БЕЛАТА ЛЯСТОВИЦА, ТА БЕЛКИМ НИ ПОТРЪГНЕ НАЙ-СЕТНЕ В ЖИВОТА!

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ ОТ ГЛАДНАТА СТАЧКА НА РАЙЧО РАДЕВ: ИНСТАНЦИИ-ТЕ ОБНАГЛЕХА СЪВСЕМ!

Съобщения между мен и филосо-фа Райчо Радев, директор на Спортното училище "Олимпиец" в Перник, който е в гладна стачка вече повече от седмица – той протестира против политическите уволне-ния в сферата на образованието. Разбира се, подлизурковските спрямо властта ме-дии, сиреч, почти всички медии, упорито мълчат за гладната му стачка; вие да сте чули нещо за нея по медиите? Аз не съм чул. Та ето какво си писахме тази нощ; Райчо ми написа:

Приятелю, Онзи ден началничката (на инспек-

тората по образованието, бел. моя, А.Г.) ми назначи нова проверка. Сега за взетото учебно съдържание и оценките по Филосо-фия и Етика и право. Точно в последния час за учебната година, при окончателното оформяне на оценките.

Принципът е "проверка в проверка-та" или "от проверка в проверка".

Райчо Моя милост му отвърна така: Райчо, приятелю, дръж се, подкре-

пата за теб се увеличава, вярвам, ще побе-диш тия партийни цербери и наглеци! Бог да ти дава сила! Гербовашките администрато-ри в образованието са бесни и заради комп-

7 лекса си за крещяща личностна непълно-ценност: не мирясват, докато не опитат да смачкат всичко, що ги превъзхожда. Страш-на е тази напаст! И тук, в Пловдив, също беснеят: скъсаха ме от проверки, от тормоз, от едминистративен терор, от интриги. Но аз знам: техният бяс е израз на безсилието им, а в крайна сметка и на обречеността им! Имат колосална власт в условията на за-раждаща се диктатура, ала са безсилни: щото истината не е с тях! И правото не е с тях, законът също.

Тъй че дръж се, приятелю, твоят протест е в защита и на правата и достойнс-твото на ония преподаватели по философия и гражданско образование, на ония от нас, които не сме склонни да си продадем души-те - и ще продължим да работим, независи-мо от всичко, за модернизирането на учеб-ния процес, щото това е в интерес на уче-ниците ни, на младите хора.

Изцяло те подкрепям и взех да се замислям дали да не превърнем протеста ти в щафетен, да си предаваме щафетата на една такава стачка, та ти да си запазиш здравето. Пиши ми какво мислиш по този въпрос? Ще публикувам писмото в групата в твоя защита във Фейсбук, да видим дали и други хора ще откликнат. С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

“МЮСЮЛМАНСКИТЕ БРАТЯ”, КАКТО И АЛ-КАЙДА И ХАМАС НЕ СА ТЕРОРИСТИ, ТЕ СА РЕВОЛЮЦИОНЕРИ

В Сирия проблемът е много стар. В него са намесени мюсюлманските братя от Египет. Подобна ситуация беше във Сирия по времето на Хафес Ал Асад през 80-те. Ситуацията и преди и сега е един типичен пример от социалистическата революцион-на теория за износ на революции.

“Мюсюлманските братя” както и Ал-Кайда не са терористи, същото важи и за Хамас, те са революционери. Социалисти-ческите революционери искаха световна хегемония на социалистическия строй, която да се постигне със световна револю-ция. Мюсюлманските революционери искат революция, установяваща хегемонията на Исляма и Традиционното Ислямско Право (Законодателство).

Терорът се използва от тези мю-солмански революционери като средство за

сплашване на света – и за да им обърне той внимание. Спомнете си недалечното мина-ло, войната в Испания, септемврийско въс-тание, революцията в Германия, в по късни дати нахлуването на Куба и УСР в Ангола и Мозамбик, Бадер Майнхофф, Ред Бригадес, и т.н., и т.н. В случая Русия е на страната на сегашния президент не от любов към него, а понеже Сирия е много голям пазар на оръ-жие (включително китайско производство продавано чрез Русия) което те купуват не само за себе си, но и за Хамас, а се пред-полага и за Ал Кайда и се явяват една тран-зитна станция за разпределението на оръ-жейните доставки.

Предполагам, че историята с турс-кия самолет е инспирирана от Русия за да провери здравината на НАТО и как ще реа-гират на това предизвикателство. Русия достави 7 бойни единици “Сухой”, послед-ният модел изтребител, и сега го пробва в реална ситуация срещу турските военни изтребители, които са американско произ-водство. След като Русия направи пълна документация на турския самолет (ренгено-ви снимки, измервания, копиране на елект-ронните модули и т.н.), снемане на аероди-намичните характеристики и софтуер от бордовите компютри Сирия може би сте върне турския самолет на НАТО.

Нападането на Сирия от НАТО оз-начава нападане на Русия, не на Сирия. Дали Китай ще застане зад Русия не е из-вестно поне на мен, защото в момента Китай има страшно много финансови и икономически проблеми, а също и спадане-то на Брутния Вътрешен Продукт, чието възстановяване зависи предимно от Амери-ка. Въпреки доводите на левичарите за “сриващата се американска икономика” и изгряване на нови звезди Китай и Индия май че в Китай единственото сигурно във финансово отношение са изкупените части от САЩ външен дълг, които те изкупуваха.

В Индия и Китай производството се срива всеки ден, което те дължат на Европа. Така че при един международен конфликт не е ясно кой зад кой ще застане, кой ще бъде неутрален и как сте се развие конф-ликта, който в действителност започна през 80-те на миналия век, но беше потушен от специалните армейски части на Хафез Ал Асад, водени от брат му, който беше обучен и трениран в КГБ школите. Въстанието беше потушено с масов терор, в Хама и Хомз бяха избити най-много хора. В Хама те надхвърляха 30,000 души. Реката, течаща през града, на която Александър Македонс-ки е построил водни колела за напояване на селско стопанския район наоколо беше пълна с трупове.

Сирия не се е освободила сама, направили са го френските войски, които в последствие се устройват във Ливан, който е бил сирийска територия (харесали са я защото има прекрасна питейна вода и в един ден можеш да караш ски и да си на

плажа) и отцепват Ливан от Сирия и съз-дават самостоятелна държава с мнозинство на френските преселници християни и мал-цинство на мюсюлманите. Тези последните обаче увеличават населението си страшно бързо и тъй като живеят в една демократич-на държава каквато е Ливан натрупват страшно много пари.

Но само малка част от тях които искат да учат и работят, другите, които както повечето фундаментални мюсюлмани, не искат да учат и затова работят само черна работа, но искат да имат пари. И се прев-ръщат във вечни войници на Исляма и създават Хамас, която по същност е една революционна организация. Хамаз е лява популистка военно-революционна структу-ра, която иска установяване на Исляма и Ислямското законодателство в Ливан като отнеме парите на богатите, включително и на богатите мюсюлмани. Обаче при изтег-лянето си от Сирия Турция отнема най-плодородните територии от Сирия. Коментира: Александър Йоцов

ДВАМА КРЪВНИ, НАПРАВО КЪРВАВИ БРАТЯ...

Братя-близнаци!

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА СВОБОДА БЪЧВАРОВА!

„Най-голямата вина на комунизма не е строителството, фалшивото строи-телство, не е материалната разруха, най-голямата вина на комунизма е неговата битка срещу духа.”

Свобода Бъчварова

8 В ТУРЦИЯ ДЪРЖАВАТА ПОМАГА НА БИЗНЕСА, А В БЪЛГАРИЯ ИСКАМЕ ДА ВКАРАМЕ БИЗНЕСМЕНИТЕ СИ В ЗАТВО-РА…

Препечатано от тук: За разликата между Турция и България Автор: Евгений Тодоров

Криза! Една фирма първо трябва да си плати тока, после ДДС-то – тук прошка няма. После идва ред на наема.

Осигуровките? – а, те може да по-чакат. Поне докато от НАП не ти блокират банковите сметки – та да ти отежнят още повече дереджето. Щом не си платил осигу-ровките, нямаш право да даваш заплати. В същото време имаш да вземаш пари от сто места, част от парите трябва да дойдат от държавата, ама тя се стиска.

Този месец закъсахме още при плащането на тока. Реших да взема кредит от банката – иначе трябваше да спрем работа и да фалираме. От банката ни вля-зоха в положението, но поискаха документ, че не дължим… осигуровки. Параграф 22.

Намерих една европейска програ-ма, от която може да падне някой лев – и там обаче искат документ, че нямаш задъл-жения. Попаднах на един общински конкурс за някакви мижави пари – ужас, и там искат да нямаш задължения. Ами аз ако нямах задължения, щях ли да търся пари?

Ама имало криза, не стигали пари-те – началниците казват: “Който не може да прави бизнес, да си ходи”. Само че те с нищо не са доказали, че могат да правят бизнес и си получават заплатите, осигурени от данъците, които плащам.

Защо разказваме всичко това? Защото тези дни се порових за да

разбера има ли “турско икономическо чу-до?”. И какво открих?

Правителството на Ердоган реши-ло да помогне на фирмите, които не могат да си платят осигуровките. Как? Държавата ги плаща – плюс здравните осигуровки, докато фирмата се стабилизира. Защото едно умно правителството няма сметка от фалирали фирми и безработица, то прави всичко, за да оцелее бизнесът в този труден период.

В същото време нашите синдикати искат неплащането на осигуровки и заплати да се КРИМИНАЛИЗИРА. И във властта има лоби, което иска същото. Народът мечтае да види зад решетките чорбаджии-те-изедници.

В Турция се помага на бизнеса, в България искаме да го вкараме в затвора.

Ето защо ние едвам мърдаме, а Турция е на второ място в света по растеж. И за 10 години доходите са се увеличили 4 пъти.

Ама кой да ти прави такива пара-лели. И то точно с Турция.

КАК ЖИВЕЕ ЕДИН ФИЛОСОФ, ИНТЕЛЕК-ТУАЛЕЦ, ЧОВЕК НА ДУХА

Публикацията ми от днес под заг-лавие Никога няма да се откажа от своето суверенно и свещено право да имам собствено виждане, възприятие, разби-ране предизвика интересен отзив, на който ми се иска да придам самостоятелно значе-ние чрез отделната му публикация, та да стигне до повече хора. Темата е превъзход-на; ето този отзив заедно с мой коментар; ще ми е интересно и други хора да коменти-рат, за което ги призовавам:

Как би трябвало да прекара вакан-цията един философ, интелектуалец, човек на духа? Да се обърнем към античните автори:

Свободното време (гр. schole, лат. otium, нем. Muße, англ. leisure), според Цицерон „otium cum dignitate“ (достойно прекарано свободно време в уединение), противопоставено на „negotium” – работа, труд - за гърците и римляните е абсолютно необходима предпоставка за философски занимания, писане, четене, научна работа и наслада от изкуството. Щастието на човека не се състои в безделието, а в свободата от трудова дейност. Свободното време е пред-

поставка за човешки и политически качес-тва. Поради това заетите в производс-ва. Поради това заетите в производството роби, занаятчии, селяни и работници нямат дял в свободното време и са лишени от човешки атрибути. Развитие на тяхната личност чрез работа е невъзможно. Ежедневието в Етрурия (респ. Долна баня) Гай Плиний (61 или 62 до ок. 113) - писмо до своя Фуск – привет!

Питаш как разпределям деня си в Етрурия през лятото.

Събуждам се, когато искам, поня-кога на изгрев слънце, често по-рано, но никога по-късно. Прозорците остават затво-рени. Чудно е как в тишината и мрака, далеч от всичко, което дразни, освободен и за-дълбочен в себе си, не подчинявам разума на очите, а очите – на разума; когато не могат да виждат друго, те виждат същите неща, които и разумът.

Ако нещо съм захванал, обмислям го, и то дума по дума, като че пиша и попра-вям, ту повече, ту по-малко, според това дали ме затруднява, или не съчиняването и запомнянето на пасажите. Викам писаря, прозорците биват отворени, и му диктувам това, което съм оформил в съзнанието си. Отива си, а после отново го викам и пак го отпращам.

Към четири или пет часа (времето ми не е точно определено) – според това какъв е денят, се отправям към терасата или покритата колонада и пак продължавам да обмислям, и пак диктувам. Качвам се на колата. И тук правя същото, което върша, когато лежа или се разхождам. Напрегнати-ят ми труд продължава, макар че самото разнообразие го облекчава. Поспивам, след това се разхождам, после прочитам реч на гръцки или латински, ясно и внимателно не само заради гласа си, но и заради стомаха – еднакво укрепва от това и едното, и другото. Отново разходка, разтриват ме с масла, играя упражнения, къпя се. По време на обеда, ако съм с жена си или с някои прия-тели, ми четат. След обеда – слушам из-пълнение на комически актьор или свирач на лира. Веднага след това се разхождам с близките си хора и някои от робите (между тях има и високообразовани).

Така в най-разнообразни разговори вечерите стават дълги, а денят, колкото и да е дълъг, бързо минава.

Понякога някои неща в този ред се изменят. Защото, ако дълго съм лежал или съм се разхождал, веднага след съня и четенето не се качвам на кола, а яздя кон. Така разходката е по-енергична, а ми губи по-малко време. Идват приятели от най-близките селища и отнемат част от деня, като навреме прекъсват заниманията ми и ми помагат да се отморя по-бързо. Понякога ходя на лов, но не без табличките (восъчни-

9 те таблички, т.е. бележниците на римляни-те), за да не се върна празен, ако не уловя нищо. Отделям време и за селяните – спо-ред самите тях – недостатъчно. И техните селски жалби ме карат да ценя още повече моите литературни занимания и задълже-нията ми в града. Ангел Грънчаров каза: Интересен текст сте написал. Интелектуалните свободни занимания на философа в наше време пак изпълват времето му извън "работата", т.е. онази дейност, която е необходима за изра-ботването на средства за прехрана (като преподаване на "службата", в училище, в университета и пр., където се работи за заплата и пари). Но в древността като труд се е разбирало времето, в което се работи за задоволяването на материалните нужди - а философ е оня, който е свободен от така-ва принуда (според дефиницията на Арис-тотел умственият труд е възможен когато човек е свободен от грижата по задоволя-ване на материалните нужди). Даже Сократ е бил свободен от работа по задоволяване на материалните нужди, т.е. бил е един "безделник". Значи се е искало пълна осво-боденост от тази принудителна дейност по изработване на средства за съществуване, която в наше време на такива като мен, дето не могат да си позволят да бъдат изцяло свободни интелектуалци, заема голяма част от времето. Излиза, че ние сме философи (интелектуалци) в същинския смисъл едва когато сме в летен отпуск от работа. в другото време сме наемници, или сме... умствен пролетариат.

Тоест, изпълването на свободното време с съвсем свободни и творчески зани-мания е онова, което мами на хоризонта, но трудно бива постигнато, щото дори и да пише една философско книга, в наше време пишещият го прави не толкова само да изрази духа си, а с оглед и да произведе "умствен продукт" за пазара, което пак слу-жи в крайна сметка за оцеляването му. Което и показва, че същинска и изцяло свободна интелектуална дейност на фило-софа в античната представа в нашето па-зарно време е невъзможна. Или е възможна ако философът е богат човек (като Шопен-хауер или като Толстой) и е свободен от грижи по осигуряване на материалните нужди, а пък масовият случай е този на Достоевски, където творчеството е подчи-нено на грижата по осигуряването на мате-риалните нежди; именно затова Достоевски се е отдавал на хазарт – за да спечели оня 1 милион, който му е нужен, за да има сво-бодата да твори истински, без грижи за материалното. Моя милост също в последно време се улавя, че поради липса на други възможности съм започнал, срам не срам, да играя... тото, пак със смътната надежда един ден да спечеля един или някой и друг милионец, та да имам в пълния обем жаду-ваната свобода да пиша както повелява моя

дух. Това, разбира се, е една химера, но много показателна химера...

А когато съм свободен изцяло (през ваканцията) изпълвам времето си с ето тия неща: да чета хубави книги (при-мерно една трета част от времето), тук се включва също така и времето за ровене и четене в интернет; да пиша (също една трета част от времето), като често и пиша, бидейки в интернет, на компютъра в къщи или на лаптоп сред природата, а една трета част остава за разходки, за любуване на природата (включително и когато съм на плаж на реката, предимно река Марица в Долна баня, или река Чая когато съм тук, в Пловдив), т.е. за зареждане със сили в общуване с природата (и по-рядко в разго-вори с хора).

Най-тежкото за философ като мен е липсата на среда за общуване с филосо-фи, разбира се, имам неколцина приятели, с които си обменяме мисли по скайпа при-мерно или по-рядко като се срещнем на живо, но тия хора живеят предимно в Со-фия. Това е в общи линии. Не мога да го опиша сочно като Гай Плиний, но той е живял в съвършено друго, значително по-истинско според жизнената си пълнота време...

КАКВО Е ДА СИ “НАРОДЕН ЧОВЕК” И КОЕ ИМЕННО Е “НАРОДНОТО” У БОЙ-КО БОРИСОВ?

На едно място чета следния ко-ментар, който ме заинтригува така, че не само му отговорих, но и предлагам около него да се проведе една по-задълбочена дискусия; ето какво написа този човек с никнейм AZ, а по-долу можете да прочетете какво аз му отвърнах:

Някакъв поет, на когото досега не му бях чувал името (Румен Леонидов) казал, че „Бойко Борисов е народен човек, дори прекалено народен, и се пише за него“ и според него това било съвсем нормално. Много бих искал да знам какво означава

“народен човек” и какво е да си прекалено народен – защото често съм го чувал вклю-чително и за Тодор Живков, който също бил народен човек? Изобщо нямам представа какво е да си народен човек. Аз народен човек ли съм или ненароден? В училище също не са ни казвали нищо за народните човеци и разликата между тях и останалите. Бих искал да знам, защото явно това е важно: в България и народните човеци се ползват с особен статут за разлика от само човеците.

А ето сега моя коментар на горно-

то: Чудесна тема поставяте, драги AZ,

наистина е твърде любопитно да се разбере какъв смисъл влагат в израза “народен човек” тия, които го употребяват така често, и то по адрес на една бивша, но не по-малко арогантна мутра: Боко. Или за един наглец и простак: Тодор Живков. Все били “народни човеци” тия двамата и такива като тях – и се пита нормалният човек, като ги слуша: и кое им е “народното”?

Какво, искат да кажат, че щом тия именно са “народните”, народът ни е като тях, тъй ли? Боко и бай Тошо са (или бяха, в случая с правешкия простак) невиждани наглеци, народното у тях е именно тая наглост, така ли? Значи наглостта е нещо като архетипическо народно и българско качество, така ли трябва да се разбира? Или простотията е такова качество? Или дебелашката хитрост? Или склонността да прецакват най-майсторски другите, в крайна сметка обаче всички сме прецаканите, а неколцина само са се облажили…

Явно крайно ниско мнение имат за народа ни тия, които определят и Боко, и бай Тошо за “народни люде”, за “човеци от народа”. Или са народни тия двамата щото са неуки или учили-недоучили, щото са крайно неинтелигентни? Или щото са успе-ли да сбъднат народните копнежи, именно, свинарят да стане цар, а роденият да слугу-ва – генерален секретар, президент или премиер? Или щото Боко по-специално умее хубаво да си държи ръцете у джебове-те като пич, а това много се аресва на наро-до, това ли му е на него “народното”? Каже-те, не знам, затова питам? Или щото говори простонародно, затова ли е “народен чо-век”? Имам чувството, че ако изразът “наро-ден човек” звучи в нечии уши като компли-мент или похвала, то това само означава, че тия уши или не са мити, или са с извра-тена чувствителност, знам ли какви са точ-но?

И ми се струва че е твърде инте-ресно и любопитно да се помисли повече по така и така подхвърлената тема, с удоволс-твие ще участвам в една такава полезна дискусия. Полезна е щото ще ни помогне по-ясно да разберем себе си, какви сме ние самите и колко струваме и като народ, и като индивиди…

10 А за Румен Леонидов имах сякаш

малко по-добро мнение, но ето, сега се питам: и той ли се включи в хора на подли-зурковците спрямо Боко, дирижиран от нашия роден Караян на подлизурството – Бареков?

ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ТОЗИ, КОЙТО СЕ СЕТИ ДА ДОПЪЛНИ ТАКА ТАЗИ КАРТИН-КА: ГЕНИАЛНО Е!

Взаимствано от ТУК

КОВАРЕН ВЪПРОС КЪМ АТЕИСТИЧ-НО… НЕМИСЛЕЩИТЕ

Вчера спорих с г-н Божилов и ост-ро го критикувах, а днес ми се ще да го похваля; ето какво е написах, преценете сами вярно ли е което казва, а пък по-долу публикувам кратката си реплика по повод на неговите – бих си позволил дори да кажа – толкова мъдри думи; ето ги:

Последните дни дискутирам с два вида заблудени души – със зелените чове-чета и с атеистите. Та да не помислят вто-рите, че съм ги забравил, след като не отговориха на предния ми въпрос, сега им задавам нов. Какво лошо, нередно, непра-вилно или нерационално (т.е. ненаучно) намират в следните тези: 1.Мястото на търговците е вън от храма; 2.Отдайте кесаревото кесарю и божието Богу; 3.Научи човека да лови риба, а не му давай риба наготово; 4.Болният има нужда от лекар, а не здрави-ят;

5.Една монета милостиня от бедна старица струва повече от много монети от богатия, защото старицата дава всичко, което има, а богатият дава от излишъка си; 6.Ти цар на евреите ли си, признаваш ли императора? Моето царство е на Небето, а не на Земята; 7.Блажени са вярващите без да са видели, и тяхно е царството небесно; 8.Петре, прибери ножа, защото който нож вади от нож умира; 9.Един хляб даден, макар и с отвращение и нежелание, на гладния струва повече от всичките злини, които си сторил в грешния си живот; 10.Господи, прости им, те не знаят що вър-шат…

Повтарям въпроса – кое е нераци-оналното, лошото и нередното в посочените слова?

А ето сега и моята съвсем кратичка

реплика: Браво, г-н Божилов, адмирации

към този Ваш коментар; когато пишете умно, Ви подкрепям с две ръце, сега сте направили точно това, похвално е! Напълно подкрепям въпроса Ви към атеистичното съсловие, което наистина само не знае какво точно иска…

НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА ОТ СВОЕ-ТО СУВЕРЕННО И СВЕЩЕНО ПРАВО ДА ИМАМ СОБСТВЕНО ВИЖДАНЕ, ВЪЗПРИ-ЯТИЕ, РАЗБИРАНЕ

Ето че учебната година все пак свърши. Беше напрегната, тежка, но, да се надяваме, и плодотворна. Противно на онова, което обикновено се смята, ние, учителите (е, не всички де, но някои), сме най-много заети когато сме уж свободни: даже и когато сме в отпуск, работата ни е такава, че много размишляваме, мислим и премисляме какво сме постигнали, докъде сме стигнали и накъде искаме да поемем,

търсим нови и нови неща, полезни за обучението на младите, четем, за да вдиг-нем нивото си и т.н. Поне при мен е точно така: най-много работя когато съм в "почив-ка". И ето, още незапочнала, си правя най-различни планове с какво да изпълня вре-мето си по време на своята "почивка".

Най-напред тия дни ще трябва усилено да поработя върху новата книжка на списание ИДЕИ, която трябва да излезе до края на юли. Списание ИДЕИ е списание преди всичко за младите хора, то работи за тяхното духовно и личностно израстване и заякчаване. А след това имам два нови проекта, по които, живот и здраве да е – и стига Бог да ми даде сили! – ще трябва здравата да поработя това лято.

Най-напред в съзнанието ми се мержелее идеята да напиша книжка, в която да изложа своите разбирания за най-добрия начин, по който трябва да става обучението по философия. Понеже напоследък конста-тирам, че много хора не успяват да вникнат в смисъла на това, което правя, ето, налага се отново и отново да представя своя метод на "преподаване", над който работя вече десетилетия. Освен че съм написал и издал (някои вече в 4-ри издания) учебни помага-ла по всички философски предмети (6 на брой са тия предмети), които се изучават в гимназиалния курс по философия, аз много съм работил и по практическото приложе-ние на методологическите си идеи в реал-ния учебен процес. Естествено е, че не срещам никакво разбиране – а опази Боже пък подкрепа! – от родните администратори в образованието, разните му там инспекто-ри и пр., напротив, обявен съм за най-зъл враг на "законовите норми" за един банали-зиран типов учебен процес. Но аз ще пиша не толкова за да обясня на инспекторите какво правя и защо така го правя, а на го обясня на ония, които са изправени пред същите проблеми, именно учителите, които търсят нови и модерни подходи, а също така и учениците, на които им е писнало от едно неподобаващо, несъвременно отно-шение към това, което се нарича "учене", "обучение" и "преподаване". Понеже, ако не знаете, в методологическо отношение пред-ставите, от които се (ръко)водят предимно в българските училища, са на нивото късно средновековие, ако не и още по-рано. Край-но демодирали и анахронични са тия предс-тави, аз много съм писал по тия въпроси, примерно в книгата си със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, в други книги (примерно книгата Истинският универси-тет, която излезе наскоро в две части) и също така и в поредици от статии, публику-вани в този блог. Ето защо се налага да се провокира дискусия по тия проблеми, край-но време е вече, щото летаргията, унилото вегетиране, в което пребиват почти пого-ловно в българските училища, е крайно време да бъде смутена. Знайно е, всичко

11 ново на този свят има ефекта на взривява-нето на мощен снаряд над блажено заспал и похъркващ си град. Е, точно този ефект търся аз: стряскане, събуждане, вцепенява-не от уплах и тревожност. Може да звучи претенциозно, но е самата истина.

Та новата ми книга, по която ще работя това лято, ще носи (засега, условно) заглавието Моите идеи и подходи в обу-чението по философия (разбира се, в процеса на работа ще се роди по-удачно заглавие). Аз и досега съм писал по тия неща (виж примерно Експеримент в учи-лище по посока на реалната свобода, или Две "анархистични" нововъведения в училище, също така, да речем, Всичко в българското образование следва да бъде коренно променено и поставено на нови начала и т.н., в този блог могат да се намерят още много текстове в тази посока), но сега ми предстои систематично и цялос-тно да изложа разбиранията и иновациите си по посока на повдигане на ефективността и модернизирането на учебния процес по философия.

Прочее, преди две години във Фи-лософския факултет на СУ "Св.Климент Охридски" разговарях със зам.-деканката по тия мои инициативи и тя ме посъветва да седна да поработя и да ги представя под формата на дисертация; тъй че нищо не пречи да придам една такава, тъй да се рече, по "научна" или академична форма на книгата си, щото в тоя свой живот аз много дисертации написах, ала нито една не опи-тах да защитя - щото, да си призная, не виждам особен смисъл в това. Но защо пък да не съчетая, както се казва, приятното с полезното, и книгата ми да има и формата на поредна моя дисертация.

Този е първият ми проект, над кой ще запретна ръкави тия дни. Само искам малко да си почина от напрежението в последните дни и започвам. А вторият ми проект е да се захвана да напиша книга на руски език под (условно засега) заглавие Кратко изложение на моята философия, за което много настояват мои приятели в Русия. Приятели, с които поддържам връзка още от студентските си години. Ще каже някой: защо на руски ще пишеш тая книга? Ще отвърна така: ще го сторя, защото нали неслучайно в Библията е написано "Никой не може да бъде пророк в собствената си родина", е, тъй като философията е родст-вена в някакъв смисъл на пророкуването, ще се опитам да емигрирам в една друга, близка ми страна, и то не толкова за да бъда признат за "пророк", а за да избягам от злобата и завистта, която, за жалост, цари в отечеството ни.

Да, много, прекалено много тъпа злоба и завист цари в отечеството ни, не зная дали сте го усетили на собствен гръб; аз толкова съм го усетил, че ми се гади вече от злоба и завист. И от тази гледна точка много добре разбирам всички ония, които

емигрираха не в един духовен план, както се глася аз да го сторя, а в цялостен, истин-ски, действителен план: взеха си шапките и се махнаха оттука – и правилно постъпиха. Защото, за жалост, у нас е така: колкото една личност е по-талантлива, толкова на нея повече й се пречи, толкова по-ненавистна също така е тя; най-щастливи у нас са тъкмо некадърниците, наглеците, безличниците и простаците – тук е раят за тях. Та на това именно основание решавам да емигрирам в Русия (само духовния сми-съл), постепенно поне философските си текстове да почна да пиша предимно на руски, да се захвана, доколкото имам сили, и да преведа някоя от основните си книги на руски, да опитам да я издам в Русия, щото, каквото и да говорим, Русия е култура от световна величина, а България, за жалост, не е. България продължава да си е една културна провинция, едно село в културно и в духовно отношение. "Културно" ли рекох? Простете за алогизма...

Това исках да кажа тази сутрин. Нещо лично сякаш написах, но пък, според мен, е важно, понеже не е само лично. Написах тия неща понеже показват как се чувства един български интелектуалец, един пишещ човек като мен в този отрязък от историята ни, в който всички ние живеем. Е, как се чувствам, аз го пиша най-искрено, та да се знае. Пиша само истината, така, както аз възприемам и виждам нещата. Не мога, като философ, да претендирам, че моето разбиране, виждане, възприятие е "абсолютно" или "единствено", напротив, много желая да вляза в съприкосновение и дискусия с други принципни разбирания по същите проблеми, но пък ето от това няма да се откажа никога: няма да се откажа от своето суверенно, бих казал от своето све-щено право да имам собствено виждане, възприятие, преценка, разбиране. И не само да имам, ами и най-свободно да го изразя-вам - по всички начини, по които аз смятам за уместни. Оказва се, че в нашето болно време някои хора и това даже не могат да разберат: че всеки от нас има право да има свое собствено виждане, възприятие и преценка, и не само има, но и може свобод-но да го изразява, защищава, провежда и т.н.

И също още едно нещо не може да се разбере – и с това вече наистина завър-швам – че ценността на нашите виждания, възприятия, разбирания и пр. съвсем не зависи от ранга, който ние заемаме в соци-алната и властовата структура. Не е обеза-телно по-мъдър да е оня, който е по-висшестоящ, няма такова нещо, властта, социалното няма отношение към тия неща. Така че ония, които се попикават (простете за думата!) от възторг и екстаз когато говори началството, нека да опитат поне малко да осъзнаят колко са жалки – и нещастни...

СВИНЯТА ОБИЧА ЛИ КЛАДЕНЧОВАТА ВОДА?

Ровейки се в Интернет тази вечер установявам, че Комитата е отразил в блога си твърде коментираното представя-не на Бойко Борисов в списание LOVE Style – и на Цеца Цачева в списание "Мери"; има и снимки. Поставя и някои въпроси, пример-но този:

Несъмнено светлината, в която са показани, е много, само не съм сигурен дали е добра. Да се радвам ли или да тъжа, че моето определение за сегашните уп-равляващи – диктатура на кича е вярно? Има ли смисъл да се занимаваме с това?

И други неща пише Комитата в блога си. Да не пропусна: снимките са от блога на Бедров. На мен не ми се мисли по такива неща, понеже е късно, спи ми се, пък и изпитвам известни пориви на погнуса, гледайки народния кумир по къси гащи и с подпетени маратонки. Затуй написах като коментарец там, в блога на Комитата, само ето това:

Не знаех, че наш народний кумир имал естетическо-художническо хоби (рису-ване), но ето, както подобава за велик чо-век, и он рисува – подобно на Хитлер, Чър-чил или не знам си кой още от великите. Всестранно-развита личност ни е он, спор нема: и рисува, и дрънка на китара, и мач-лета играе, и ни е каратист, и пожарникар, и какво ли не още; що се не гордеете бре, пезвенци?! Знае ли се, може да е по-добър в рисуването и в дрънкането на китара, отколкото в политиката, макар че и в три сфери сфери, безспорно, си е все менте...

Да чакаме "висок вкус" от него е все едно да чакаме, че свинята може да оцени по достойнство кладенчовата вода...

12 Излиза в крайна сметка, че около

Боко е пълно с хора, които от престараване в подлизурството си най-усърдно му рият политическия гроб... иронията на самата история обаче си знае работата!

КАКВИ СА МЛАДИТЕ ДНЕС?

(Въведение)

Тази сутрин реших да се поразходя "по мегдана", сиреч, из Фейсбук и да видя какви проблеми вълнуват хората. Разни хора, разни неща ги вълнуват; това, че сме различни и имаме различни вълнения, изобщо не е лошо, напротив, чудесно е. Най-хубавото е, че не можем да бъдем еднакви - и да мислим еднакво, да говорим еднакво, да се държим, да живеем еднакво. Различията винаги са за приветстване. Това, че сме различни, е предпоставка и разпалено да спорим; а пък споровете са за търсене и уточняване на истината, която е така примамлива на фона на различните и понякога толкова объркани представи на множеството хора.

И ето, разхождайки се из Фейсбук, намирам едно твърдение, което пали поле-мичния ми плам, щото е претенциозно, ала съвсем неверно, т.е. човекът се изказва, без много-много да е наясно с проблема, т.е. пише общи приказки, "алабализми", позво-лява си да изказва баналности. Разбира се, този човек е моя стар познат Добри Божи-лов, най-активен фейсбуковец, който има претенции да е компетентен "по всички до един въпроси", дава "меродавни" мнения, понякога налучква правото, но в други слу-чаи греши по един възхитителен начин.

Днес този човек ни е подарил две безценни твърдения: за първото ще пиша по-долу, а пък второто е така гениално, че не мога да не го спомена сега, ала ще го анализирам (ако имам време) на отделно място; та това твърдение е (фанете се здраво за стола да не паднете от изненада; фанахте ли се вече?!): човекът бил осенен от прозрението, че по-южните страни били по-бедни заради... жегата: как човек да се труди в такава адска жега?! Дал това възхи-тително твърдение, което обяснява и цяла-та българска историческа трагедия - значи ний сме бедни не за друго, а щото климатът ни е топъл и "жежък"! - г-н Божилов гордо се

отправя към други теми, щото целият свят със затаен дъх чака неговите компетентни анализи и коментари. А ето сега първото му твърдение, по което искам да изкажа някол-ко съображения:

... Преходът очевидно съкруши напълно образованието, но не само него, той съкруши и отношението към четене-то и усвояването на знания. Създаде се поколение от дебили, които изобщо не разбират света, не мислят, а действат основно на базата на емоции... Напълно неграмотни и неориентирани хора, които реагират спонтанно на първични мотиви-ращи фактори. Няма никаква разлика между чалгаджиите по концерти на Пай-нер и зелените човечета на Орлов мост (има предвид протестиращите по еколо-гични подбуди, бел. моя, А.Г.). И едните и другите са хора без мозъци, водени от първичната сигнална система. Та това ще ни е гражданското общество – след 20 години преход и образование и възпитание като последен приоритет. Възпитахме лумпени, които се мислят за граждани. :)

Тези хора наистина си вярват, че са прави, а виновни за това да си вярват са всички, които допринесоха за погрома в образованието и възпитанието. Може да се каже, че миналите социалистическото образование днес са по-дясно мислещи и по-разумни от тези младежи, които се научиха на инструментите на гражданс-кото общество (протеста), но не научиха смисъла на гражданското общество (прогреса).

Добре звучи, добре казано, а? Как-во ще кажете? Така майсторски е омесена истината с полуистини и със заблуди и илюзии, че се е получил превъзходен була-мач. Интересното е, че повечето хора миг-новено надушват буламача, което не е трудно: все едно в ресторант да ти поднесат помия за свине, не ядене за хора, нима няма да надушиш?! Ако си свиня няма да надушиш, но иначе непременно ще наду-шиш. Коментарите са интересни, прочетете ги; за да не става дълго, със съжаление ги пропускам, понеже на места, както е оби-чайно, се отклоняват значително от темата; ето какво написах там, пък после ще го допълня с още "некои съображения":

Божилов, Божилов: знай едно, като деец на образованието с многогодишен стаж ти го казвам: младите винаги са по-добри от старите - и много повече ще пос-тигнат. И винаги имат предимства, най-важното е: живеят в друго, променено вре-ме. Не е истина това, което си представяш и говориш за младите: ти не ги познаваш...

А това, че си писал за "погрома" на "бляскавото социалистическо образование" показва, че съвсем не ти е ясно какво е било това образование; проблемът е там, че този хипотетичен "погром" изобщо не се състоя и "системата на социалистическото образование" си стои непокътната и неиз-

менна толкова години вече; там е проб-лемът, но ти си пиши какво ти дойде на акъла, пиши си, щом нямаш друга работа...

Това написах там, във Фейсбук. Сега искам да продължа още малко. Г-н Божилов с така и така подхвърленото про-вокационно, пък макар и доста повърхност-но изказване, противно дори на намерения-та си, отваря голяма тема, която е добре да бъде обсъдена по-внимателно. С тая цел, да предложа една подобна дискусия, се захващам тук да поставя проблема в една по-вярна светлина.

Ще започна с това. Разбира се, не преходът е виновен за днешната ситуация, а виновникът може да е само един: кому-низмът. Ние сме общество, което са мъчи да лекува пораженията си от комунизма. Някъде успяваме, в повечето си опити се проваляме, но не трябва да се отказваме. Трябва да се опитва и опитва. Пътят към здравото общество не е лек. А мърморковци от типа на Божилов е имало и винаги ще има. Също така и дървени "философи" у Нашенско дал Бог: с лопата да ги ринеш. Какво бие на очи по-нататък в изказването му?

Митичният преход, както пише г-н Божилов, "съкруши и отношението към четенето и усвояването на знания", едно негово твърдение, което е от сорта на това, че жегата е причина за бедността ни. Може би не преходът, а компютрите "съкрушиха" отношението ни към четенето и усвояването на знания, но никой сега не знае колко и какво младите четат, щото в компютрите може и много да се чете; явно четат, а като четат, сигурно и мислят. За какво мислят си е тяхна работа. Нека да си мислят за всич-ко, което искат, тяхна си работа, ние не трябва да им се месим. И да си мислят както искат. Последната ни грижа пък тряб-ва да е тази, че младите не мислели като нас. Разбира се, че няма да мислят като нас, остана да почнат да мислят като нас: старчески, пенсионерски, като образцови мрънкала, обременени в душите си от тол-кова много комунизъм, че повече едва ли може да бъде!

Да вървим нататък. Ето нещо, кое-то си заслужава обсъждане: "създаде се поколение от дебили, които изобщо не разбират света, не мислят, а действат ос-новно на базата на емоции". Това пише г-н Божилов, като забележете: пише в безлична форма, "създаде се", не смее да каже кой го е създал, а по-вярно щеше да бъде ако беше написал, че се е родило еди-какво си поколение. Естествено, не е вярно твърде-нието, което привеждам, за "поколението от дебили", това е крайно глупаво, да не кажа дебилско твърдение, твърдение, достойно за дебили: младите няма как да не разбират света, в който живеят, щом живеят, го раз-бират някак, но те просто иначе разбират този свят, което е съвсем естествено и няма за какво изобщо да се мрънка. Ние, по-

13 зрелите и старите, разбираме света някак, но това не значи, че ония, които не разбират света като нас, нямат никакво разбиране: изобщо не е доказано, че нашето разбиране е нещо като парадигмално или образцово, т.е. всяко различно разбиране, което въз-никне, да няма право на съществуване и дори на признание. А и тия, които не са като нас, не значи, че непременно са дебили; кои са дебилите, кои истински заслужават зва-нието "дебил", тепърва ще трябва да се установи. Тъй че, виждаме, г-н Божилов говори (пише) съвсем голословно, а така не бива. Човек се излага когато си позволява да говори или пише по този начин. По-добре е да беше си замълчал и да беше помислил повечко. Забелязал съм, че човек говори или пише дебилщини когато не мисли, а плямпа което му дойде на акъла, примерно като Вучков, сиреч, като мелница, която не може да спре. Не стават така тия работи, трябва да се мисли, и то сериозно.

Това, че младите не мислели, а

действали "чрез емоции", изобщо не е тол-кова лошо, както се струва на г-н Божилов; напротив, може да се окаже, че е чудесно. Вярно, трябва да се мисли, аз също смятам, че да се мисли е похвално, но и човек да не изневерява на емоциите си е чудесно: емо-ционалните хора и индивиди са хора с раз-личен тип душевност, емоционално-интуитивна, а това е друг, коренно разли-чен начин за постигане на истината, който съвсем не се удава на "мислещите", всъщ-ност на разсъдливите, на умуващите, на вечно недоволните... "мърморковци". Който що-годе се е занимавал с модерна психоло-гия и философия трябва да знае тази еле-ментарна истина: има два пътя, по които върви познанието, пък и цялата култура, и тия два пътя са взаимнодопълващи се, те са също така и алтернативни.

Първият път е пътят на дискур-сивното познание, в основата на което стои разсъдъкът (умът, интелектът) като водеща душевна сила, тия хора са разсъд-ливи и "мислещи" (ако че са именно мисле-щи не е съвсем сигурно, но че са мърмор-ковци е съвсем сигурно!), а вторият път е пътят на интуирането и чувстването, по който вървят хората и индивидите с друг, с коренно различен душевен строй. Това са хора и индивиди, за които онова, което може да ни даде самонадеяният ни ум, е съвсем недостатъчно и мизерно, сиреч, незадоволително. Два типа коренно разли-

чен мироглед неумолимо възникват на основата на тия различни душевни строя, при единия водеща душевна сила е умът, при другия – чувстващата, интуиращата душа. Това са също така и два "механизма" за постигане на истината, които ни дават различни по задълбочеността си истини.

Общо взето т.н. "рационално-постижима" истина, истината на ума, про-тивно на представите на разните му там добрибожиловци, е истина, която ни дава една съвсем повърхностна и едноизмерна, сиреч плоска интерпретация, т.е. ни дава истина, която не е в състояние да прозре дълбините. А това последното прави имен-но интуитивно постижимата истина, "исти-ната на сърцето", не на ума. Няма как да бъдат накарани хората, залагащи на чувст-вата и на интуицията, да допуснат тяхната душевност да бъде натикана в прокрустово-то ложе на разсъдъка-самозванец; по същия начин ония, които са допуснали в тяхната душевност умът да стане господар и дори тиранин, няма как да оценят истините на сърцето, които на това "основание" им изг-леждат именно "дебилщини". Разбира се, те съвсем не са такива, напротив: интуитивни-те истини на сърцето успяват да проникнат в такива пластове на смисъла, до които голият разсъдък, дори и, дето се казва, да се съдере, никога няма да стигне или да постигне. Това исках да кажа в един прин-ципен план; виждате, че когато се помисли, нещата започват да изглеждат съвсем ина-че, не каквито са ни изглеждали когато само сме плямпали, но съвсем не сме мислили.

А сега кои хора са способни да мислят? Но да мислят не как да е, а в един същностен, автентичен смисъл, т.е. да не мислят като ония умници, които са в плен на едноизмерния, плосък и претенциозен раз-съдък. Това е труден за вникване въпрос, но ще дръзна да кажа тук следното:

Оня, който е способен да обединя-ва в едно цяло истините на ума с истините на сърцето, такъв човек вече мисли истинс-ки, постига посилния за пълноценно развити човешки същества обхват на смисъла, нещо повече, такъв човек постига даже нещо богоподобно, онова, до което обикновен простосмъртен не може да стигне. Такъв човек вече се издига на нивото на автен-тичното разумно мислене, което е ниво на една висша духовност; такъв човек вече мисли мъдро, той, както се казва, възприе-ма нещата философски, постига най-дълбокия им философски смисъл. Винаги ще има много разсъдливи и не по-малко емоционално-интуитивни човешки същест-ва, и това е прекрасно, това са двата ос-новни типа човечност, но цялата работа е постижимото и от единия, и от другия чо-вешки тип да бъде обединено в една ця-лост, т.е. да постигнем максимума проница-телност, която е по силите на човека: и това е философското духовно отношение към нещата. Разумът пък е висшата – достигна-

ла до нивото на духовност! – душевна сила, която успява да синтезира в едно истините на ума и тези на сърцето, той е органон на мъдростта, благодарение на него ние постигаме изчерпателния смисъл на нещата, даван ни от философията (и от изкуството, и от религията, но при тях това е по съвършено други начини). Тия неща съм ги изложил най-детайлно в своята книга, която всъщност е един лекционен курс по философия, тя носи заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (с подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия) и който иска да се вглъби повече в тия проб-леми, нека да заповяда, да почете (книгата я има и онлайн, подарил съм я на човечест-во, има я и в хартиен вариант, но е някъде по складовете на книжните борси, не в книжарниците, щото в български книжарни-ци такива опасни книги не се допускат!).

По-нататък в своята утринна пле-доария г-н Божилов нарича "зелените чове-чета" и чалгаджиите "хора без мозъци" и ги громи безпощадно, ала в светлината на вече казаното всеки сам може да прецени колко струват тия негови усилия: те ми приличат на усилията на оня, който клати листата и клоните на дърветата. Един заб-луден, неразбиращ, ограничен, едноизмер-но-мислещ човек се пъчи да ни обяснява неща, от които сам, както очебийно си личи, изобщо не разбира. Липсата на философска проницателност е дефект, който нищо не може да компенсира: ни "начетеност", ни претенции, ни голословни изхвърляния, ни обидните думи и пр. Били сме възпитали, според изпадналия в излишна патетика Божилов, "лумпени, които се мислят за граждани". Със званието "лумпени" навре-мето комунистите удостояваха всички нас, хората, свободните граждани със сини знамена в ръце, които изпълнихме улиците и площадите, искайки свобода, демокрация, човешки правдини. Ето как заблуденият тотално г-н Божилов дегенерира в крайна сметка до нивото, в случая, на един най-банален (пост)комунистически реакционер. Дефектите на откъсналия се от поривите на сърцето ум никому не прощават.

Искаше ми се да пиша и по проб-лема за това какви са днешните млади, но текстът стана дългичък, ще се наложи да пиша по този въпрос отделно, на специално

14 място. За разбирането на младите, за от-ношението ни към тях си заслужава да се мисли повече. Темата е благодатна. Тия дни, живот и здраве да е, ще се постарая да напиша още нещичко. А сега на всички желая хубав ден!

НА ВНИМАНИЕТО НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ, ПРАКТИКУВАЩИ СЛАВНАТА ПРОФЕСИЯ "ИНТРИГАНТ"

Проверката с „трите сита”

Сократ, знайно е, бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Вед-нъж някакъв човек отишъл при великия философ и му казал:

– Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел?

– Чакай малко – спрял го Сократ – Преди да ми разкажеш, иска ми се да нап-равя проверката с трите сита.

– Трите сита ли? – зачудил се чо-векът.

– Ами да – казал Сократ – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита”. Първо е ситото на Истината. Прове-рил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?

– Не, просто чух другите да гово-рят...

– Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?

– Ами не, напротив! – Значи – продължил Сократ – ис-

каш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава пос-ледното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?

– Хм... Всъщност – не особено. – Тогава – заключил Сократ - ако

това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го казваш? Източник: Фейсбук-страницата на Positron Primus

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИМ НА ПОРЕД-НОТО СВОЕВОЛИЕ НА КРИМИНАЛНАТА ГРУПИРОВКА, УПРАВЛЯВАЩА БЪЛГА-РИЯ!

Във Фейсбук вече е създадена от-ворена група под името НИЕ ПОДКРЕПЯМЕ РАЙЧО РАДЕВ!, към която и аз току-що отправих искане за присъединяване (по покана на един нейн член). Това можете да сторите и вие ако каузата ви се вижда дос-тойна за вашата подкрепа. Ето възванието, около което се обединява групата: Ние подкрепяме Райчо Радев! Отворена група

Скъпи приятели, Днес в 14,00 ч. Райчо Радев, ди-

ректор на спортното училище в гр. Перник, обяви гладна стачка във връзка с продъл-жилия месеци наред психологически тормоз върху него от страна на свързаните с ГЕРБ институции в сферата на образованието. Целта на този натиск е една – Райчо Радев, учител по философия, дългогодишен и безукорен директор на училището, известен граждански активист на гр. Перник (вкл. кандидат за кмет на града), отстоявал вина-ги принципното си становище по различни обществени въпроси, да напусне училището или (ако не се съгласи, каквато е неговата позиция) да бъде уволнен.

Готвеното уволнение на Р. Радев е част от цялостна кампания на ГЕРБ да уволняват независими и критично настроени към тяхната власт просветни дейци, като на тяхното място се назначават некомпетент-ни, но верни на властта безгръбначни и безнравствени гербаджии. Още по-впечатляващо е, че за тормоза над дирек-тора съществено допринася местният пред-седател на групата на КНСБ (който е шо-фьора на училището), очевидно в съгласие с разпорежданията на председателката на СБУ – Янка Такева, която си позволи в предаване в ТВ СКАТ да лъже и да подкре-пя уволнението на Р.Радев, поведение, недопустимо за синдикален работник.

Нека проявим нашата солидарност с Райчо Радев и разпространим информа-цията за случващото се! Нека се противо-поставим на поредното своеволие на кри-миналната групировка, управляваща Бълга-

рия, своеволие, което този път може да завърши с човешка трагедия!

Райчо Радев е тих, скромен и чес-тен човек. Казвайки, че прави гладна стачка, той ще я води докрай.

Моля всички, които се чувстват съпричастни към каузата на справедливост-та, да споделят и разпространят тази група.

ДЕЦАТА НА КЪСМЕТА

Кризата е възможност за предприемчиви-те... Източник

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХОДА НА ГЛАДНАТА СТАЧКА НА РАЙЧО РАДЕВ, ПРОТЕСТИ-РАЩ ПРОТИВ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УВОЛ-НЕНИЯ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Както вече писах – виж Директор на училище обяви гладна стачка в знак на протест против политическите репре-сии и уволнения в образованието – фи-лософът Райчо Радев, директор на Спорт-ното училище "Олимпиец" в Перник, е в

15 гладна стачка, вече четвърти ден. Познавам г-н Радев отблизко, зная името му още преди 1989 г., когато той беше основал в Перник младежки философски клуб на името на Сократ, а пък аз в Пловдив - мла-дежки философски и дискусионен клуб, наречен на името на Аристотел. Колегата Радев е една високоморална личност, бляс-кав интелектуалец от висока проба, достоен човек и гражданин, на когото имам пълно доверие; за да бъде доведен до състояние да обяви гладна стачка, явно администра-торите в образованието в Перник са се разпищолили съвсем, а произволът им е станал непоносим. А всъщност разгадава-нето на загадката е просто: партайгеносета-та от ГЕРБ просто искат да уредят с дирек-торски пост свое протеже, уволнявайки г-н Радев, една личност, която, като всяка личност, няма как да не е трън в очите на безличниците на власт и кариеристите, явяващи се опора на всеки режим.

Публикувам със съгласието на г-н Радев и по мое настояване два изключи-телно интересни документа: служебно пис-мо на началничката на РИО-Перник, някоя си Коконова, до г-н Радев (та да се насла-дите донасита на бюрократичното изкуство за изопачаване на истината и за гаврене с личности), а също така и писмено изложе-ние на г-н Радев по нейното писмо и по повод на гладната си стачка. Да се надява-ме, че тия два документа все пак ще стигнат до някоя от пребиваващите в своята сияйна звездна висота медии, та обществеността у нас да научи по скандалния случай за абсо-лютно немотивирана политическа разправа над една личност от самозабравили се местни партийни дерибеи-управници. Ето, прочее, двата толкова изразителни доку-мента, които, разбира се, са чудесен памет-ник на нашето болно време:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАДЕВ, В отговор на Вашето Уведомител-

но писмо с вх. № 04-1097/21.06.2012 г. в РИО – Перник за това, че обявявате гладна стачка от 21.06.2012 г. от 14.00 часа, още същия ден Ви информирах за следното:

Съгласно Глава осма „ПРЕДЛО-ЖЕНИЯ И СИГНАЛИ” от АДМИНИСТРА-ТИВНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (АПК) се извършва проверка в повереното Ви учили-ще по постъпили в РИО – Перник сигнал и становище. Разпоредбата на чл. 114. (5) от горепосочения нормативен документ Ви задължава да дадете исканите документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган, компетентен да постанови решението.

Напомням Ви, че съгласно връче-ната Ви на 27.01.2010 г. длъжностна харак-теристика за длъжността „директор” на общинско училище в Раздел ІІІ. ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ т. 15 гласи: „съдейства на компетентните общински и държавни органи при извършване на проверки в училището”,

а в Раздел ІХ. УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНТ-НОСТИ т. 4 гласи: „способност да анализира конкретна ситуация и да взема решения”.

В тази връзка Ви обръщам внима-ние, че анализирате неправилно конкретна-та ситуация, от което следва и неправилно-то Ви решение да обявите гладна стачка. Некоректно е да твърдите, че сте жертва на „психичен тормоз” и „план за политическо уволнение”.

Искането Ви да отменя заповедта за проверка, като условие за прекратяване на гладната Ви стачка, противоречи на задължението ми по чл. 108.(1) от АПК, поради което не може да бъде изпълнено.

Призовавам Ви отново да се дър-жите професионално и отговорно като ди-ректор на съвременно българско училище.

ВАНЯ КОКОНОВA Началник

ОБРЪЩЕНИЕ-КОМЕНТАР

към писмо на началника на РИО Перник, г-жа Коконова, публикувано на страницата на АГОП (Активно Гражданско Общество в Перник)

Не смесвайте качеството ми на директор с качествата ми на гражданин. Струва ми се, че не аз, а Вие „анализирате неправилно конкретната ситуация“ и сте взела „неправилно решение“ като ме обвиняватe, че с гладната си стачка съм нарушил задълженията си като директор. Това е твърде странно. Смесвате изисква-нията към изпълнението на служебните ми задължения, в качеството ми на директор, с правата ми на гражданин на демократична България. Както сама може да видите, уве-домителното ми писмо не е придружено от реквизитите, които са задължителни за писмо, изпратено Ви от директор на учили-ще – писмото ми не е написано на офици-алната бланка на училището и не е положен печат на училището. Уведомителното ми писмо е написано и изпратено в лично ка-чество на гражданин на Република Бълга-рия и ако не съм анализирал правилно ситуацията и съм взел неадекватно реше-ние за гладната ми стачка, то това няма нищо общо с длъжностната ми характерис-тика в качеството ми на директор на учили-ще.

Обявяването или необявяването на гладна стачка не присъства в длъжност-ната ми характеристика защото не е дей-ност на каквито и да са длъжностни лица. Правото ми да провеждам гладна стачка няма нищо общо с правата и задълженията ми на директор. Смесването на тези две права изпрати в затвора в Белене много хора от близкото минало.

С обявяването и провеждането на гладна стачка не нарушавам задълженията си на директор. Не съм отказал съдействие

на проверяващите и винаги, както и в настоящата проверка съм давал „исканите документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган“, включително и по време на гладната ми стачка. Недоумявам защо се подчертава това мое задължение, след като съм го изпълнявал и го изпълнявам. Вероятно за да се внуши, че има нещо съмнително в изпълнението на задълженията ми.

По време на тази проверка не съм се интересувал какво точно проверявате, а и не успях и да запомня целия текст на „сигнала“ и „становището“, защото ми бяха набързо прочетени от Вас и не ми бе даден текста – поисках текста без имената на авторите. Подобни доноси-оплювки можете да получавате всеки месец – поръчани или непоръчани и не вярвам, че за всички тях ги завеждате във входяща поща и назначавате проверка.

Началникът на РИО Перник ме предупреждава, че неправилно анализирам ситуацията и вземам неправилно решение за обявяване на гладна стачка. Вярно е, че в същия ден, два или три часа след обявя-ването на гладната ми стачка, в училището пристигна експерт от РИО-Перник и донесе писмо, което е заведено от колегите в кни-гата за входяща поща. Сега разбирам, че неговото съдържание е предупреждение за неизпълнение на служебни задължения и обвинение, че обявяването на гладната ми стачка като е „неправилно анализиране на конкретната ситуация“ и „неправилно взето решение“. С това обвинение в мрачното минало не само щяха да ме уволнят, но и да ме вкарат в психиатрична клиника.

Защо оспорвам настоящата про-

верка (20.06.2012 г.)? Нямаше да оспорвам назначаването на настоящата проверка, ако тя не е следващ етап от изпълнението на намерението Ви да ме отстраните от длъж-ност и да изпълните повелята на Вашите началници. Във връзка с февруарската проверка (по донос) ми предложихте да се откажа от длъжността директор и да стана помощник директор на Румен Станишев, а ако това не стане ще продължат проверки-те, защото ще продължат доносите. Не е трудно да се досети човек, че тези доноси са предварително подготвени и Вие сте знаели за тях. През м. март заявихте на събрание в училището твърдата си реши-

16 мост да ме отстраните от длъжност и да назначите Румен Станишев. Тези Ваши действия съм описал в писмото ми до Пре-миера.

Вие и доносниците изчакахте из-вестно време, най-вероятно по Ваше указа-ние, за периода на матурите и болничния ми отпуск и сега подновихте акцията за моето уволнение. В писмото до Премиера доказах наличието на „психичен тормоз” и „план за политическо уволнение”. Който не вижда в настоящата проверка изпълнението на Вашето намерение, значи е „сляп“ или „не иска“ да види това което вижда, или има интерес да изкривява фактите. Нагло е от Ваша страна да заявявате, че било „неко-ректно“ да твърдя, че съм „жертва“ на „пси-хичен тормоз” и на „план за политическо уволнение”. Та нали Вие сама заявихте, пред мен и другите, че ще направите необ-ходимото за моето уволнение и назначава-нето на Р. Станишев (човекът на ГЕРБ)?!

И друго: престанете да се гаврите с подчинените си като употребявате думите с подигравателна семантика – не се изжи-вявам като жертва, а като достоен гражда-нин, който отстоява свои фундаментални конституционни права.

Защо е политическо намерението Ви? Странно е това намерение, след като съм назначен след спечелен конкурс, имам първи клас квалификация като преподава-тел по философия и множество професио-нални публикации и действия, които в една или друга степен са предизвикали раздвиж-ванеили осмисляне по нов начин на норма-тивната база на образованието. Оказва се, че най-важната разлика между мен и Р. Станишев е това, че той е член на ГЕРБ, а аз не съм. За да разберете по-добре какво е то „политическото“ прочетете в блога ми моя доклад „Активната гражданска ангажи-раност“, изнесен миналата събота пред националната конференция на Сдружение "Морал, етика и гражданско образование" (МЕГО) и на Института за образование на фондация „Миню Балкански“, проведена в с. Оряховица, Старозагорско.

Заплахата на началника. Сама знаете, че е излишен Вашият призив „да се държите професионално и отговорно като директор на съвременно българско учили-ще“, защото винаги съм се държал профе-сианално и отговорно. Този призив-заплаха се ражда в това съзнание, което не може да се отърве от управленско-наказателните модели на мислене от тоталитарно време. Убеден съм, че няма да прекратите акцията си, независимо от изхода на гладната ми стачка, защото виждам как кадровата поли-тика на ГЕРБ се демонстрира по повод на политическите уволнения в образованието в страната, а МОМН се обяви за институция над българския съд, не зачитаща неговите решения.

Ще прекратя гладната си стачка при следните условия:

1.Началникът на РИО Перник да отмени заповедта си за настоящата тенден-циозна проверка по „сигнал и становище“;

2.Началникът на РИО Перник да прекрати акцията си за моето политическо уволнение;

3. Г-н Борисов и г-н Игнатов да от-говорят на писмата ми, посочени по-горе и да предприемат действия за прекратяване на политическите уволнения в системата на образованието.

РАЙЧО РАДЕВ

ПРИЛОЖЕНИЕ: подкрепа от приятели: Неделя, 2012, Юни 24 11:03:16 - получих следното писмо от проф. Николай Василев, което ми дава кураж:

„Райчо, приятелю, подкрепям те морално, поздравявам те за смелостта и решителността! Знаеш, че нямам, за съжа-ление, властови възможности да променя нещата или да помогна практически! Нався-къде, където мога, ще надигам глас в защи-та на твоята кауза! Дръж се! Николай“

Петък, 2012, Юни 22 18:35:50 - по-

лучих следното писмо от учителя по фило-софия в Пловдив Ангел Грънчаров, което ми дава кураж:

„Здравей, Райчо, Прегледах текс-

та... Има го и в моя блог, където го препуб-ликувах, та повече хора да научат за стач-ката ти. Ако има нещо, пиши, с каквото мога ще ти помагам. Бъди твърд! Успех! С позд-рав: Ангел Грънчаров“.

Извадка от блога на философа Ан-гел Грънчаров, публикацията Директор на училище обяви гладна стачка в знак на протест против политическите репресии и уволнения в образованието:

В блога на г-н Райчо Радев, фило-соф, с когото се познаваме лично от много време, който също от години е директор на Спортното училище "Олимпиец" в гр. Пер-ник чета, че колегата ми е обявил гладна стачка в знак на протест срещу политичес-ките репресии и уволнения в образование-то, в частност и срещу кампанията по него-вото собствено уволнение по политически причини. Интересно е, че компанията, която се води срещу него, по време точно съвпад-на с кампанията по моето дискредитиране като преподавател, водена от директорката на училището, в което аз работя. Преди време се получиха известия, че са уволнени преподаватели по философски дисциплини в училища в Сливен и в някои други градо-ве.

Разбира се, изцяло съм солидарен с исканията на протеста, който е обявил колегата ми Райчо Радев – и ще го подкрепя с всичко, с което мога. Надявам се и други хора ще го подкрепят, да се надяваме, че и

медиите ще реагират, та евентуално ръководните фактори в днешното управле-ние на ГЕРБ, към които той се обърна преди време с Открито писмо, ще си изпълнят предписаните от закона задължения и ще отговорят на писмото му. И ето, като начало препубликувам текста, с който г-н Радев обявава своя опасен протест: ...“ ЗАБЕЛЕЖКА моя, Ангел Грънчаров: Още информация по случая: Коконова отвръща на удара и също така Райчо Радев обяви гладна стачка

ВЗАИМСТВА ЛИ ЛЮБИМКАТА НА СЛ. ТРИФОНОВ КОБИЛКИНА ОТ МОЯТА КНИ-ГА “ЕРОТИКА И СВОБОДА”?

Вече няколко пъти попадам (съв-

сем случайно) на изяви на любимката на Слави Трифонов, именно на прочутата, на знаменитата “сексоложка” Кобилкина (прос-тете, но първото й име не успях да запом-ня). Разбира се, в България и в Русия жена с пищната, пълната със сексуален подтекст фамилия “Кобилкина” – и също така с що-годе привлекателни гърди! – няма как да не стане най-уважавана и търсена сексоложка; остана пък и да не стане.

Та искам в тази връзка да кажа нещичко, което не мога да подмина току-така: установих, че тази Кобилкина, когато се прави на “много осведомена” не само за голия секс, но и за психологията на секса и сексуалните отношения, до такава степен цитира (без, разбира се, да посочи първоиз-точника) цели пасажи от моята книга ЕРО-ТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практи-ческа психология на пола, секса и любов-та), че запознатия читател няма как да не си помисли, че тая дама сякаш се е обуча-вала по тоя предмет изцяло по моята книга.

Книгата ми е писана в периода 1995-1996 г., а излезе от печат преди пет години, когато Кобилкина още я нямаше на хоризонта. До такава степен оправната руска дама борави с цели пасажи от книгата ми, че като едното нищо ще излезе, че тъкмо тази книга е изиграла за нея ролята на мощен стимул тя изобщо да се захване с

17 този предмет – и с тази, предполагам, до-ходна професия на сексуален консултант на хора като Слави Трифонов и кой ли не още. На тоя свят винаги има два типа хора: тия, които дават идеите, и ония, които след това печелят от техните идеи. Няма нищо учуд-ващо в това: отдавна имам сведения, че в някои български университети разни доцен-ти четат курсовете си изцяло по моя учеб-ник по психология (със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА), който вече има 4 издания, а първото негово издание излезе в далечната вече 1997 година.

Аз изобщо нямаше да пиша за тия неща ако у нас имаше една елементарна почтеност и коректност; но тъй като у нас масово се краде, и то от всичко, що става за крадене, ето, крадат се и идеи. Абсурдно е да се очаква, че крадецът ще си признае, че е крал или че краде; напротив, особено в сферата на идеите се смята, че за кражба изобщо не може да става дума, тъй като върху самите идеи нямало право на собст-веност. Е, разбира се, аз нямам претенция-та, че всичко сам съм открил, който е запоз-нат с книгите ми, добре знае, че коректно съм обозначил на чии именно идеи съм привърженик и на кои съм противник, но пък има нещо, което съвсем не може да се окраде, а също така и да се скрие: и това е, така да се каже, “аромата” на самия начин, по който един или друг пишещ излага идеи-те си. Ето въз основа на този “аромат” аз нямаше как да не “подуша” някои взаимст-вания от толкова очарователната Кобилки-на.

Е, тя може да каже, че не знае за книгата ми даже, камо ли пък да е щипнала нещо от нея. Но ето в какво се състои неза-менимостта на печатното слово: че веднъж излязла, една книга става непроменим и незаобиколим факт на развитието на наука-та и културата. Ако Кобилкина не е чела една такава книга като моята, която е точно от нейната област, правете си сметка тогава колко компетентна е самата тя…

ВОЖДЪТ СА ЗАМИСЛИ...

Бях убеден, че чалгата, турските сериали и масовата манипулация от

покорните медии са втечнили мозъците на досадното младо поколение! А СЕГА?!

ЯВНО И ДЖОН ЛЕНЪН Е БИЛ НЕПОСЛУ-ШЕН УЧЕНИК!

Когато бях на 5 годинки майка ми

винаги казваше, че щастието е ключът към живота. Като тръгнах на училище ме попи-таха какъв искам да бъда когато порасна.

Аз написах „щастлив”. Казаха ми, че не съм разбрал въп-

роса, а аз им казах, че те не са разбрали живота.

ХЕЙ, ПРИЯТЕЛИ, ЗАЩО СПИТЕ: НЕ Е ЛИ ВЕЧЕ ВРЕМЕ ДА СЕ СЪБУДИТЕ И ДА РАЗКЛАТИТЕ ЯРЕМА?!

Жалко е, че новият Закон за учи-лищното образование, приеман в последно време тихомълком от Парламента, почти не предизвиква никакви обществени реакции (ако не броим изявите на неколцина при-върженици на либерализирането и обно-вяването според съвременни начала на българското образование, които се броят на пръсти). А това е един от най-важните закони, уреждащ за дълго време една съд-бовно значима сфера на живота, която има пряко отношение към личностния ресурс на нацията, а оттук и към нейното бъдеще, богатство и просперитет. Липсата на разго-рещени дебати в публичната сфера около този закон има злокобен смисъл: явно мно-зинството от нас се е примирило с катаст-рофирането на демокрацията ни, а апатия-та, а безразличието към собствената участ, така добре познато ни от славната ера на комунизма, пак е надделяло.

За сметка на това министерството се опита да организира няколко пиар хода, но и то, като видя липсата на отклик, да не

говорим пък за желание за дискусия, реши да остави всичко на безпощадно действащата парламентарна машина: всич-ко, което се спусне отгоре, послушното управляващо мнозинство ще го приеме. При това и управляващи, и "добрата опозиция" в лицето на БСП са единодушни, че действи-телни, същностни и коренни реформи в тази сфера не трябва да се правят, а само тряб-ва да се преструваме, че уж нещо променя-ме, ала всичко ще трябва да си остане по старому. Залага се на известна "модернис-тична дегизировка" на съществуващия още от ерата на сталинизма модел на отноше-ния в тази сфера, именно на изпитаната командно-административна система на монополното държавно образование, която няма нищо общо с изискванията на времето или пък на самата демокрация. Онова, от което най-старателно се пазят днешните пишман-"реформатори" от министерската бюрокрация, е в закона да няма и помисъл за истинска свобода на участниците в обра-зователния процес; трябвало да има само държавен диктат и дори терор! Правете си сметка с какви ретроградни и анахронични представи живеят нашите "нови реформа-тори", щом като за тях вдъхновяващ и во-дещ е духът на изцяло дирижираното от държавната образователна бюрокрация образование, така, както, прочее, си беше и във всичките тия години след внедряването на комунизма със съветска специфика в нашето свидно отечество.

Преценявам, че са палиатив, вне-сен за подвеждане на "противника" - а про-тивника, според техните представи, е тъкмо "хидрата на свободата"! - всички ония уж модерни, уж нови, уж "най-радикални" поло-винчатости в министерския проекто-закон, които искат да ни убедят, че в нашето обра-зование щяло да се възцари нов, "изцяло демократичен" и "съвременен" дух. Искам тук в тази връзка да представя няколко заплетени в труден възел проблема, от разнищването на които зависи прояснява-нето на собствените ни представи, зараж-дането на едно наистина ново, модерно съзнание, така потребно ни в изцяло проме-нените условия на света, в който живеем:

1.) Пълен абсурд е, че в едно уж демократично общество отново се залага на пълен недемократизъм в начина, по който е устроена най-свободолюбивата по естест-вото си сфера – образователната, интелек-туалната, личностно-формиращата, духов-ната; държавата, сиреч, държавните чинов-ници, задават стандартите (прословутите "държавни образователни стандарти"), те правят програмите и учебните планове, те решават какво ще се учи, те одобряват учебниците, сиреч, те се грижат да бъде направен оня калъп, в който по-нататък всичко трябва да бъде натикано, та в крайна сметка от образователната система да излизат не личности, а... тухлички; според тази представа образователната система е

18 не духовна институция за свободно разгръ-щане на човешкия същностен потенциал, а нещо като... тухларна фабрика;

2.) Наистина държавната образо-вателна бюрокрация и в "новия" закон ще продължи да притежава пълното и моно-полно фактическо всевластие: тя ще продължи да решава какво, колко и как да учат учениците, какво да правят учителите, тя ще насочва и дирижира случващото се, а от останалите участници се иска единствено подчинение и послушание; свободата е най-нежеланата гостенка в коридорите и каби-нетите на тази строга и тиранична, а също така и антихуманна система;

3.) Съобразно горното в българс-ките училища ще си остане непокътната командно-директивната комунистическо-сталинистка административна система; съобразно нейните постулати директорът е всичко, а ученици, учители, родители са нищо; директорът командва, а всички из-пълняват; е, и самият директор изпълнява директивите на висшестоящите началници, той пък изцяло зависи от тяхното благово-ление и затова кипи да демонстрира поли-тическа преданост към тях; всъщност, в българските училища ще продължава да се залага на казармения принцип на уст-ройство и функциониране на живота в образователните общности;

4.) Никаква творческа инициатива и иновация в такава една система е невъз-можна, понеже тя е несъвместима с враж-дебния спрямо личностното командно-директивен дух на системата; всякакъв свободен акт на участник в процеса, било учител, било ученик, било който и да е друг (примерно "загубил ума си директор"; ето, примерно, в Перник тия дни бюрокрацията прави всичко, за да уволни един такъв по-различен, творчески мислещ и човечен директор, директора на Спортното училище "Олимпиец", философа Райчо Радев!) бива оценяван като скандал, като инцидент, рушащ единството на системата и крайно опасен за нейното благополучие; такива агенти на промяната и свободата мигом трябва да бъдат извадени от системата, та нейната хегемония да бъде обезпечена завинаги;

5.) Законът робува на една овехтя-ла представа за държавно организирана-та и контролирана "промяна" в образо-ванието, според която висшестоящите всичко знаят, те всичко ще решат най-добре и най-правилно, а пък "низините" трябвало изцяло да се осланят на тяхната безкрайно бликаща мъдрост и проницателност; никак-ви реални и действени законови стимули за насърчаване на "инициативата отдолу" в този закон не се предоставят, което именно и показва, че той е изцяло нелиберален по дух; нелиберален закон е оня, който е нап-равен за да пречи и да задържа отприщва-нето на инициативността, предприемчи-востта, активността, ангажираността,

самодейността, творчеството, личност-ната изява и пр. на "низините", които само трябва да изпълняват, а не да мислят, не да решават, не да обсъждат, не да търсят, не да опитват и пр.;

И така нататък, опитах се да очер-тая главното. Създателите на този закон са в плен на изцяло демодиралата представа-та, че ако се "даде" свобода на участниците в образователния процес, сиреч, ако се демократизира и либерализира системата, щяло да настъпи кошмарно време на "пъл-ната анархия" и "катастрофа"; затуй те залагат на проверения вехт принцип "Вържи попа, та да е мирно селото!"; излишно е да казвам кой е "попа" в рамките на тази анах-ронична представа: личността и нейната свобода е тоя "поп"! Недоверието към личността и недоумението пред свободата са причините да се роди поредното недо-носче, каквото е тоя иначе претенциозен закон. Който е направен така, че да подведе и в крайна сметка да излъже всички, като същината си остане непокътната: никаква свобода за учещи и учители – и пълно всевластие на бюрократите.

Ще каже някой: е, лесно е да се отрича, добре, но ти какво предлагаш? Какво конкретно следва да бъде направено, та системата в един момент да помръдне от мъртвата точка, в която агонизира от десе-тилетия? Ще отвърна ето как, стараейки се да бъда пределно кратък, щото разговорът на тази плоскост – търсенето на работещи решения за изход от създалата се ситуация – трябва да бъде продължителен, разгоре-щен, не щадящ нищо и никого.

Два са китовете на администра-тивната система, които трябва да бъдат помръднати: всевластието на министерс-ката бюрокрация и на директорите, от една страна, и фактическата обезправеност на всички останали участници в образовател-но-възпитателния и личностно-формиращия процес – от друга. Много е ясно какво след-ва да бъде направено: да се ограничи всев-ластието на "ръководните кадри", да се озапти тази тяхна съвсем неоснователна претенция, че щом си на власт, значи си най-умен и затова мислиш "най-правилно", да се фиксират балансирани, на една либе-рално-демократична основа и то реални и действени пълномощия или правомощия на всички до един участници в процеса, да се даде възможност на образователните общ-ности да заживеят свой живот извън сивота-та на бюрократичната представа за стери-лен и имитационен "духовен живот", в тия общности по демократичен път да започнат да се вземат решения за всичко, което следва да бъде направено, т.е. да се анга-жират всички в търсенето на ползотворни и добри решения (а не тия решения в готов и не търпящ дискусия вид да се спускат отго-ре!) и т.н. Просто е какво трябва да бъде направено, вярно, не е лесно; да, изходът от забърканата и тежка катастрофа, в която

натика българското училище нашата вездесъща бюрокрация, съвсем няма да е лесен или бърз, но трябва да се отхвърлят без пощада всички ония стари, овехтели, анахронични, демодирали представи, а най-вече трябва да бъде победена боязънта пред свободата; освободи ли се съзнание-то, появи ли се едно ново съзнание в една по-значителна демократична общност, т.е. оформи ли се силата, която е решена да се бори за промените, работите ще потръгнат.

Ясно е, че без борба нещата няма да минат, всичко на този свят се постига с борба. Конфликтът е налице, страните в този конфликт, дори – смея да заявя! – в тази война са ясни: бюрокрацията срещу всички останали (родители, учещата мла-деж, учителите); силите за момента са неравни, властническата бюрокрация има зад себе си силата на държавата и се е окопала за дълга и продължителна война; лесно няма да бъде победен този октопод, най-зъл и най-коварен. Но битката трябва да започне, с недомлъвки и половинчатости, с палиативни полумерки нещо добро не може да се постигне, а агонията ще про-дължи.

Но къде са бъдещите борци за свобода и достойнство сред страдалците на бюрократичния произвол и диктат? Хей, приятели, защо спите?! Не е ли вече време да се събудите и да разклатите ярема?!

ДА СЕ ПОМОЛИМ, ДА БЛАГОДАРИМ НА СВЕТАТА БОЖИЯ МАЙКА

Закриляй ни, прости ни, из-

вини слабостта и самонадеяността ни... благодарим за многотърпели-востта към нашите грехове, пороци, бесове!

Източник на изображението

19 Благородство

В много блогове има форми за фи-нансова подкрепа на автора, или на някаква кауза; ето, и аз дръзнах да направя нещо такова (ако не броим рекламите на Гугъл, които пак са своеобразен начин за подкре-па, не много ефективен обаче). В случая имате възможност да подкрепите излизане-то на философското списание ИДЕИ, на което съм основател, издател и главен редактор. Да опитаме и този начин за подк-репа на една кауза, свързана с духовния живот на съвременните българи; духовното, прочее, не е много престижна "стока" из нашите предели, е, аз искам да проверя доколко е верно това, като ви предлагам да подкрепите списание ИДЕИ; ето къде:

ИДЕИТЕ НА ПОКОЛЕНИЕТО НА СВОБО-ДАТА

Манифеста на протеста (2) (Продължението на Едно недоволно по-коление – поколението на свободата – се събуди за граждански живот) ГЕОРГИ ДЕЯНОВ

Дългоочакваните изневиделица връхлетяхме. Някои се стреснаха. Пречим на статуквото. Веднага се опитаха да ни разединят, да отклонят вниманието и да ни насочат едни срещу други. Реактивното манипулиране няма да се случи. Няма да ви оставим да повторите лъжата си 100 пъти. Изключваме телевизора. В интернет няма кой да ни излъже. Там има електронно гласуване срещу неистината. Хиляди зорки очи разобличават, на жалките опити за манипулация се смеем с посочване. Проз-рачността, свободата на мнението и обмя-ната му е неразбиваема антивирусна прог-рама срещу лъжата.

Опитват се да ни изтласкат встра-ни, надолу, в гората, навън. Не и нас, не и този път. Засадихме и цветя символи в центъра. Садим и дървета, раждаме деца. Като заявка за постоянство и решителност. В гората и планината ходим, за да се възс-тановяваме, забавляваме и спортуваме. Навън – за да съберем сила и опит. Надолу протягаме ръка, за да издърпваме. Иначе

живеем в тук и сега, в центъра на общество-то. И отказваме да живеем зле.

Срещите ни са ценни. Заедно сме и се зареждаме положително. Този път е различно. Спояваме се химически. Алтерна-тивата на това да си с нас е да се прибереш и да пуснеш новините, за да те програмират кой си и за какво се бориш. Ще научиш, че си хулиган, еколог, среден на ръст терорист, и че си се объркал. Не вярваме, че изборът е между това да си мълчиш или да си наха-лен и да вдигаш щанги. Ще се напънат да те убедят, че врагът е този до теб, а не раз-вилнелият се монопол, който ви мачка и двамата. Ще пропуснат да говорят за сво-бода, откритост и еднакви правила за всич-ки. Няма да има вест за разбиването на монопол. После ще ти пуснат и сериал.

Медиите облъчват със зомби ин-формация, защото си мислят, че обслужват зомбита, хора се превръщат в зомбита от медийно недохранване с нормалност. Не влизаме в порочния кръг. Създаваме среда за истинския дебат, където събуждането протича със скоростта на истината.

Печелим от възможността за ра-зумно и неограничено състезание на идеи. В свободното ни общуване най-ценните, най-ефективните мисли се чуват, а лъжата и вредността потъват. Искаме мирна конку-ренция и във всички останали сфери – икономика, която да ври и кипи. Пространс-тво за реализация на талантите си. Не очакваме държавата или олигарсите да построят една фабрика и една тръба, и да ни хранят. Очевидно това произвежда пост-на трапеза. Искаме благоприятни условия, в които да изградим хиляди фабрики и сами да се храним. Никой не знае по-добре от нас от какво имаме нужда. Взимаме си живота обратно.

Няма да свършваме нашия протест преждевременно. Очаква се медиите да показват оредяващи редици, журналисти искат да задоволят извратеното желание на много да бъде дръпнат в калта и нашия полет. Парализата от немощност да се мисли различно и да се осъществи промяна се разкривява в копнеж и ние да се разоти-дем. Разбираме агресивно комплексираните от неуспеха си по управление на промяната недоносени граждани. Заедно с всички останали се борим и за тях.

Нашият бунт е съвременен. Праг-матичен. Той е на осъзнаването, че нор-малността идва от правилата на играта. Игра без край, чиято цел е подобряване на условията на живот. Засега, за цялата до-кументирана човешка история, най-добре се справят обществата, които най-ефективно се борят срещу привилегии и злоупотреби с монополи. Няма хапче. Няма нирвана, по-добряването е процес. Протестът ни е пос-тоянен – движение към все повече и повече прозрачност, равноправност и състезание. Не е сложно. Връстниците ни от други вре-

мена са работили под много по-голям стрес по техните революции.

Еволюционери сме. Не допускаме промяна на фокуса на обществения дневен ред от важната тема. За всяка една новина, действие, закон, случка съдим по прост показател – води ли към повече отворен достъп или представлява застопоряване и раздаване на привилегии за деня на моно-полиста. Първо бутаме олигарсите да се търкалят надолу от планината. Разчистваме горе, защото е важно да запазим привиле-гированата си гледна точка. Широтата на възгледите. Отвисоко се вижда надалеч и сиво не се забелязва. Случва се и осъзна-ване на неизбежности. Губи се страхът.

Изстискваме момента и живеем пълноценно. Демитологизираме. Обичаме да наричаме нещата с истинските им имена. Чистим определения, имена, чието стара-телно оплескване с кал е част от увековеча-ването на робството. Гледаме различно на нещата. Няма наивност, модерни сме. Не хабим енергия по вълнения относно детай-ли. Да се съди по прически, цвят на кожата, хобита, биографии е загуба на време. Про-тестът не е срещу правителства, а срещу действия. Няма вечно бели или вечно черни личности и организации. Оценяват се дела-та. Не е важно дали премиер-министърът е сърфист на десетилетието, а какво реално върши за прехода. Подкрепа за всички стъпки, които ни приближават до прозрач-ност и конкуренция.

Избираме да живеем Европа. Ми-налото на развитите страни е нашето нас-тояще. Анализираме опита им, пропускаме грешките им и прилагаме най-доброто. Горди сме да работим заедно. Днес извою-вахме реална победа. Обединени сме. Имаме влияние, завинаги вече ще участва-ме във вземането на решения. Съобразяват се с нас. Вече сме част от играта. Факт. Ние сме най-новият олигарх.

Без агресия. С дискусия. Изправени сме, говорим открито за

решения. Разбираме се. Използваме опти-мално знанията и уменията си. Намираме в разговор смисленото решение, водещо до отваряне на достъпи и устойчиво развитие. Никой не е по-умен от хиляди хора. Дейст-вията ни са заразни. Ние сме силен грави-тационен център. Започваме да огъваме времето и пространството в наша полза. Една по една се трошат лъжите и манипу-лациите.

Привличаме неудържимо, защото сме прави. Знаем какво трябва да се напра-ви и как. Заемаме се да изградим богата и разнообразна мрежа от групи във всички сфери на стопанството, политиката, общес-твото, които да алармират при нарушаване-то на интереса на гражданите. Победите ще са много. Нормалността става ежедневие и чувството е приятно.

Най-активните, особено специа-листите с умения и виждане за архитектура-

20 та на първоначалната интернет-платформа за организация, моля да се обадят на most. orlov @gmail.com, за да обменим идеи и да действаме.

БОГ ДА ВИ ПАЗИ И ЗАКРИЛЯ – КАКТО ВАС, ТАКА И ВАШИТЕ БЛИЗКИ И ПРИЯ-ТЕЛИ

Взаимствано от страницата на Динко Пей-чев във Фейсбук.

ДА ПОМОГНЕМ НА АГОНИЗИРАЩАТА ОТ СРАМ ЗАРАДИ БЕЗОБРАЗИЯТА НА ЙЕ-РАРСИТЕ СИ БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВ-НА ЦЪРКВА!

Десетки миряни протестираха пред Синодалната палата в София преди нача-лото на заседанието на Светия синод на Българската православна църква. Те насто-яват митрополитите да отменят своето решение отпреди седмица, с което на прак-тика легализираха раздаването на титлата "архонт". Недоволството на граждани е породено от връчването на тази титла само заради спонсорство. През последните годи-ни за архонти бяха провъзгласени евроде-путатът от "Атака" Слави Бинев и бизнесме-ните Петър Манджуков и Иван Кочев-Чомбе. Протестиращите връчиха подписка, която продължава да събира подкрепа в интернет. До петък сутринта подписалите се бяха над

700. Според един от организаторите на протеста, "през последните 23 години ма-фията си взе държавата, а сега посяга и към Църквата".

(Източник)

ДИРЕКТОР НА УЧИЛИЩЕ ОБЯВИ ГЛАДНА СТАЧКА В ЗНАК НА ПРОТЕСТ ПРОТИВ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕПРЕСИИ И УВОЛНЕ-НИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

В блога на г-н Райчо Радев, фи-лософ, с когото се познаваме лично от много време, който също от години е дирек-тор на Спортното училище "Олимпиец" в гр. Перник чета, че колегата ми е обявил глад-на стачка в знак на протест срещу полити-ческите репресии и уволнения в образова-нието, в частност и срещу кампанията по неговото собствено уволнение по полити-чески причини. Интересно е, че компанията, която се води срещу него, по време точно съвпадна с кампанията по моето дискреди-тиране като преподавател, водена от дирек-торката на училището, в което аз работя. Преди време се получиха известия, че са уволнени преподаватели по философски дисциплини в училища в Сливен и в някои други градове.

Разбира се, изцяло съм солидарен с исканията на протеста, който е обявил колегата ми Райчо Радев – и ще го подкрепя с всичко, с което мога. Надявам се, и други хора ще го подкрепят, да се надяваме, че и медиите ще реагират, та евентуално ръко-водните фактори в днешното управление на ГЕРБ, към които той се обърна преди време с Открито писмо, ще си изпълнят предписа-ните от закона задължения и ще отговорят на писмото му. И ето, като начало препуб-ликувам текста, с който г-н Радев обявява своя опасен протест:

ОБЯВЯВАМ

ГЛАДНА СТАЧКА

В ЗНАК НА ПРОТЕСТ СРЕЩУ ПОЛИТИ-ЧЕСКИТЕ УВОЛНЕНИЯ В ОБРАЗОВАНИ-

ЕТО И АКЦИЯТА НА НАЧАЛНИКА НА РИО-ПЕРНИК ЗА МОЕТО ПОЛИТИЧЕСКО

УВОЛНЕНИЕ

Днес 21.06.2012 г. от 14.00 ч. обявявам гладна стачка с присъствие на работното си място (ще изпълнявам слу-жебните си задължения), срещу политичес-ките уволнения в образованието и акцията на началника на РИО Перник Ваня Коконова за моето политическо уволнение и за отмя-на на настоящата тенденциозна проверка по „сигнал и становище“, поредна стъпка към моето политическо уволнение.

Гладната ми стачка е протест про-тив политическите уволнения в образовани-ето и психическия тормоз, който ми наложи Началникът на РИО-Перник от 14.02.2012 г. - и който продължава и до днес с цел моето политическо уволнение. В писмата, с изте-къл срок за отговор, до Бойко Борисов, министър-председател (вх.№ 18.00-82/07.05.2012 г.) и Сергей Игнатов, минис-тър на образованието, младежта и науката (вх.№ 0601-677/07.05-2012 г.) съм доказал, че началникът на РИО Перник провежда акция за моето политическо уволнение. Писмото до премиера, което е аналогично и до министъра, е публикувано в блога ми. Фактът, че началникът не намери основание да ме уволни, говори, че този тормоз е неоснователен.

Първата проверка (от 14 до 24.02.2012 г - по донос) в акцията на начал-ника на РИО-Перник г-жа Коконова не успя да постигне целта си. След завръщането ми на 18.06.2012 г. от болничен отпуск, поради тревожно-депресивно заболяване, предиз-викано от тази акция, вчера 20.06.2012 г. лично тя започна нова проверка (по нов, поръчан или непоръчан, донос срещу мен), заедно с двама експерти от РИО Перник (това, в което се превърна РИО Перник ми прилича на репресивен апарат от близкото минало и на средновековен инквизиторски орган – за неудобните директори). Начални-кът лично влезе да провери учебния ми час по Етика и право и лично проведе писмена анкета с учениците. Недвусмислено е съв-падението на настоящата тенденциозност с тази от февруарската проверка.

Не ми остана друг вариант за гражданско противодействие, освен гладна стачка.

Ще прекратя гладната си стачка при следните условия:

1.Началникът на РИО Перник да отмени заповедта си за настоящата тенден-циозна проверка по „сигнал и становище“;

2.Началникът на РИО Перник да прекрати акцията си за моето политическо уволнение;

3. Г-н Борисов и г-н Игнатов да от-говорят на писмата ми, посочени по-горе и да предприемат действия за прекратяване на политическите уволнения в системата на образованието.

Прилагам текста „Активната граж-данска ангажираност“, от който желаещият може да разбере защо трябва да бъдем активно ангажирани граждани.

21 РАЙЧО РАДЕВ Директор на Спортно училище

„Олимпиец“-Перник

МОЯ МИЛОСТ В РУБЛАДЖИЙСКО-КАГЕБИСТКИ ИНИЦИАТИВИ НЯМА КАК ДА УЧАСТВА, ГОСПОДА-ТАВАРИШЧИ! АЙСИКТИР!

На имейла ми някой си “Иван Ива-нов” чат-пат ми праща разни русофилски бълвочи, които няма как да подкрепя, при-мерно против шистовия газ, за “АЕЦ-Белене” и прочие; ето, сега гледам, че са ми пратили нещо като писмо на един червен депутат, който, разбира се, е милионер; ето какво пише в туй писмо, а по-долу имате възможност да прочетете и как моя милост отговори на призива на рубладжиите:

Здравейте, Може би знаете, че бях продуцент

на студентското предаване „Ку-Ку“ на 22 декември 1991 г. В него казахме, че нещо става, но няма кой да обясни на хората какво точно се случва. Тогава прекъснахме студентското шоу със съобщението, „… че в Козлодуй не се е случило нищо страшно“. Направихме го, защото искахме да покажем силата на медията. Искахме да кажем на хората, да не вярват толкова на медиите, защото могат да бъдат лесно манипулира-ни.

Днес ти пиша, защото вярвам, че заедно с теб, можем да покажем силата не само на медиите, но и на гражданското общество!

За съжаление, днес в България властва популизмът и икономическата аван-тюра. Взимат се решения ден за ден, без хоризонт. На власт е политическо шоу, което измества държавническото мислене и експертността. Виждаме, как по проекти, които се простират далеч след времето, в което ще управлява ГЕРБ, се предпочита личния интерес, вместо националния. На изпитание е поставен шансът ни за енер-гийна сигурност и стабилност.

Затова референдум за бъдещето на ядрената енергетика като израз на пряка демокрация плаши управляващите.

Моля, подкрепете инициативата за провеждане на общонароден референдум за определяне на бъдещето на ядрената енергетика в нашата страна. Включете се в подписката с искане за провеждане на на-ционален референдум с въпрос „ДА СЕ РАЗВИВА ЛИ АТОМНАТА ЕНЕРГЕТИКА В БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ ИЗГРАЖДАНЕ НА ЯДРЕ-НА ЦЕНТРАЛА НА ПЛОЩАДКА „БЕЛЕНЕ“? и покажете, че желаете да упражните конс-титуционното си право да изразите пряко своята позиция!

С уважение: Петър Курумбашев На което, разбира се, отвърнах ето

как: Моя милост в рубладжийско-каге-

бистки инициативи няма как да участва, господа-таваришчи! Айсиктир!

Ей, не мирясахте да обслужвате руските интереси, безсрамни вечни преда-тели на българската свобода и независи-мост! Очевидно за вас не България, а Русия ви е родината – пажалуйста тогава, идете си там, в Матушката, там си живейте, и си яжте боршч, и си рипайте казачок, що нас, българите, искате да ни тикате в ръцете на руската мечка?

Пардон, знам защо: щото най-щедро ви плащат, понятно! За пари сте способни да продадете не само България, а, предполагам, и собствените си майки. Та нали вашият “патриотизъм” се бил измервал с любовта ви към Русия, безподобни нацио-нални предатели такива! Що дирите тогава в България, а, продажници?! С поздрав: Ангел Грънчаров

ЕДНА ОТ МОИТЕ МЕЧТИ...

Едно ефективно средство за пълна свобо-да...

ИРОНИЧНО ЗА ТЕКУЩИТЕ ЖИТЕЙСКИ АБСУРДИ И ПРОСТОТИИ

Вчера в ПГЕЕ-Пловдив се проведе събрание на секцията към синдикат "Обра-зование" към КТ "Подкрепа", свикано от председателката на организацията Камелия Стоянова, синдикален лидер и също така

помощник-директор на училището (!). Повод за свикването е моя жалба до Регио-налното и Национално ръководство на синдиката: виж Изключително интересен психологически и нравствен казус, по-казващ реалната ситуация в българското училище. Искам тук вкратце да представя какво се случи на това знаменателно съб-рание, тъй като любознателният читател, убеден съм, ще бъде възхитен от разрази-лата се интрига. Но преди това искам да кажа нещо в един по-друг, изцяло принци-пен, дори философски план.

След случилото се вчера – а вчера ръководителката на синдиката, не затруд-нявайки се особено с мислене, се опита да разиграе позорна сценка, твърде много наподобяваща заседание на "народния съд", на което "възмутените народни маси" без жал громят подлия "враг на народа", именно моя милост! – решавам твърдо в тази история да заема позицията на Сократ: с весела ирония да застана над вършещото се безумие, над изстъпленията на арогант-ната глупост. Ироничното отношение е задължително, понеже иначе човек се при-низява да застане на една и съща плоскост с хулителите и оплювателите си, не показ-ващи особена склонност към осмисляне на това, което правят; защото ако малко поне се замислеха, щяха да се ужасят заради непристойната глупост, която са си позво-лили. А човек се държи глупаво когато се е оставил под властта на някаква недостойна емоция, подхранвана, предполагам, от предчувствието за интелектуалното и мо-рално превъзходство на обекта на демонст-рираната толкова неуместна ненавист - все пак всички сме хора, защо тогава се ядем взаимно?!

В такава една ситуация да се ядосваш или да страдаш е абсолютно из-

22 лишно и също така е твърде глупаво; но да реагираш иронически, с ирония, означава да застанеш на едно по-високо, всъщност свободно и философско ниво, където си недосегаем от грозните набези на хулители-те си, които в един момент ще осъзнаят, че техните усилия са съвсем напразни: просто не могат да докоснат иронически настрое-ния обект на ненавистта им. Понеже той стои значително по-високо от тях. Аз някога ще пиша повече по този въпрос, та да пояс-ня смисъла на това велико изкуство, сокра-товата ирония, имаща пряко отношение към вечната битка с арогантната и немирна глупост, сиреч, с подпомагане раждането на истината, което, както и да го погледнем, си е същинско изкуство.

А сега да се върна на разказа си. Искам в началото да ви предупредя: опис-ваните събития звучат абсолютно неверо-ятно, но съвсем не са плод на нечия фанта-зия; всичко е взето от непосредствения живот, независимо от неправдоподобността и от абсурдността си. Та ето какво се случи на това паметно събрание, което заслужава да бъде увековечено в аналите на непредс-тавимия български живот, течащ в нашето крайно странно и болезнено време. Време, в което обществото ни мъчително се чисти от останките на заразата и отровата, наре-чена комунизъм.

Понеже имах час (а тия напрегнати за всички последни дни на учебната година учителите "оформят" годишните оценки на учениците) се случи така, че закъснях малко за "мероприятието"; разбира се, надлежно бях повикан от специално изпратен весто-носец. Когато влязох, забелязах, че залата беше пълна; явно организаторът се беше погрижил всички да присъстват предвид важността на събитието. Синдикалната председателка К.Стоянова откри събрание-то и започна своята историческа реч, която, за жалост, понеже нямам таланта както на безсмъртния Шекспир, така и на недости-жимия Алеко, съвсем не мога да възсъздам; но ще се опитам да ви приобщя поне малко към есенцията на събитието. Разбира се, вечно ще съжалявам, че не се сетих да предложа да се направи видеозапис или поне аудиозапис на изреченото на туй наис-тина паметно събитие; ако бях предложил, ако се беше приело, сега щяхме да разпо-лагаме с безценен психологически достове-рен материал, който щеше да възторгва до екстаз бъдещите историци на нашето шан-таво време.

Както и да е. Макар да е крайно трудно, ще опитам, както казах, да ви пре-дам поне основното, така, както аз съм го приел. Любезната г-жа Стоянова в един момент на речта си сама се сети и предло-жи да публикувам в блога си протокола на това историческо събрание – предложение, което аз сега с радост приемам, независимо че един сух протокол едва ли може да отра-зи цялото богатство на протеклия пред

очите ни пищен психологически процес. Процес, който с чиста съвест мога да опре-деля дори като шоу, като едно твърде за-бавно и незабравимо представление. Пок-лон пред таланта на организиралите го сценаристи, режисьори, поклон също така и пред гениалните актьори, що успяха да доставят такива невероятни емоции на зрителите! Поклон и пред стоицизма на неговите зрители – за чест и слава на ог-ромната част от членовете на синдиката те не допуснаха да станат актьори и участници в това невероятно шоу, а до края си остана-ха безмълвни зрители, гледащи с изумле-ние сеира – излагацията на всинца нас, участниците, на нас, актьорите. Ех, защо нямах перото на великия Омир, та да съу-мея да ви направя преки зрители на истори-ческия спектакъл, към който, убеден съм, историята няма да остане в никакъв случай безразлична!

Но стига съм се отклонявал, да ка-рам, както се казва "по същество". Нашата лидерка на синдиката, апропо, успя бляска-во да защити моята теза – противно на намеренията си, сиреч, ефектът от мероп-риятието беше изцяло бумерангов. Аз я обвиних в жалбата си, че тя е неспособна да застане в позицията на независим синди-кален лидер, понеже като помощник-директор на училището е пряко подчинена и изпълнява заповедите на работодателя; близко до ума е, че най-първа и безусловна заповед, нещо повече, морална повеля е да не се противопоставяш на желанията на шефа, щото този шеф моментално може да те уволни от така лелеяната длъжност "помощник-директор". Искам още тук да изтъкна, че явно длъжности, в които има думичката "директор", са така бленувани в наши условия, че дадени хора са спосони на чудеса от храброст, само и само да се до-берат до такава длъжност, а пък след това да я бранят, както се казва, с нокти и зъби. Та значи моята теза биде бляскаво защите-на от опонентката ми, която, с помощта на неколцина свои фенки, също като нея ли-шени от особени достойнства що се касае до развитостта на съдната им способност, направи така, че на събранието, от първата до последната минута, да покаже по бляс-кав начин, че нашата синдикална организа-ция в лицето на ръководството си е изцяло продиректорска, проправителствена, сиреч, е нещо като патерица на всевластната директорка. Ето какво имам предвид.

От първата минута на събранието "синдикалната ни лидерка" възприе изяло погрешна тактика: да изобличава колко е лош провинилия се синдикален член, сиреч, моя милост, колко той е съгрешил, колко, така да се каже, е виновен, дотам, че се е превърнал в нещо като злодей и пръв враг на народното добруване - и колко мъдра, сърдечна, щедра, великодушна и пр. е нашата любима директорка, която, понеже има голямо сърце, не уволни моментали-

чески злодея, ами дори му стори добро, а също така направи най-малкото, което можеше да направи, а именно, да освободи от тиранията на злодея "страдащите народ-ни маси", сиреч, учениците (като ми отне тия 4 класа, и то два месеца преди края на учебната година; тия от читателите, които не знаят за какво иде реч, ще получат днес-утре пълна справка за всички публикации в тоя блог по прословутата занимателна история, та да запълнят празнините в зна-нията си, както би се изразил един учител).

Разбира се, като "веществено до-казателство" в организирания трибунал (или заседание на "народния съд", в което тя се постара да превърне събранието) толкова усърдната помощник-директорка и синди-кална лидерка беше донесла "ей-такавата" папка с надлежно събрани и сдиплени жал-би на ученици, на родители, на "възмутени граждани" и на кой ли не още, т.е. на цело-купните, онеправдани от тиранина (т.е. моя милост) и страдащи народни маси. Злост-ният враг на народа в мое лице беше под-ложен на безмилостно разобличаване; синдикалната лидерка, снабдена с подоба-ващата за случая страдаща или страдал-ческа физиономия (не зная коя дума е по-подходяща за случая!), прочете подбрани откъси от тия "матрьяли", та косите на пуб-ликата щръкнаха от страх, срам, ужас, уплах и кошмар! Злодеят Грънчаров най-перфидно се бил гаврил с учениците, обиж-дал ги, бил сторил още цяла плеяда нару-шения на техните човешки и конституционни права, бил ги мъчил, подлецът, да мислят, стресирал ги, тормозил ги и пр., но за щас-тие страдащите ученици най-сетне получи-ли справедливост, защото "народната власт" в лицето на мъдрата ни директорка най-сетне се била вслушала в роптанията на страдующите народни низини: има, дру-гари, кой да бди над добруването на наро-да, и това е нашата толкова добра дирек-торка! И така нататък, все в тоя дух. Тъй че злодеят Грънчаров беше яката разобличен и очернен – тази дума е очевидно неподхо-дяща: как да очерниш самото черно, в как-вото се е превърнал тоя проклет Ангел Грънчаров! – в паметното слово на отдала-та се на емоцията си синдикална-лидерка-и- помощник-директорка.

Съответно тия безценни докумен-ти, жалби, анкети и пр., които месеци наред бяха крити от моите очи, сега любезно бяха предоставени на събранието; забелязах, че някои участници с щръкнали коси, с обле-щени очи и с нескривана погнуса държаха и четяха документите, в които бяха свидетел-ствата за толкова възмутителните престъп-ления на злодея, на народния враг Ангел Грънчаров. И така нататък, да почна да пиша по-стегнато, че както съм го започнал, едва ли някога ще свърша тоя текст. Но то самата история си го предполага, та нали на колегата Омир, сами знаете, му се е нало-жило да напише два огромни тома, за да

23 представи една значително по-безобидна история, тази за някаква си там любов меж-ду Парис и Елена и за прословутия Ахилов гняв, както и за изпитанията на горкия Оди-сей. Мисълта ми е, че много повече заслу-жава да се пише по тия, описваните от мен сега събития - та то, както е тръгнало, вече започнаха да се оформят очертанията на цяла една книга, в която да представя пери-петиите и знаменателните, направо умоне-постижими събития и преживелици в този най-нов вариант на Троянска война, който тече пред очите на щастливите обитатели на туй наше знаменито училище. Та наисти-на все пак да се опитам да съм по-кратък; ето, почвам да опитвам, но предупрежда-вам, че не е леко, ох, как не е леко!

След като другарката, пардон, гос-пожа Стоянова изнесе патетичното си слово за моите световно-исторически престъпле-ния и грехове за да ни убеди, че тя самата не е изверг, за да може да защитава един толкова пропаднал човек, и след като смет-на, че е доста сполучила в реализацията на целта си (понеже, както забелязах, от ней-ното въздействащо слово някои от членове-те на синдиката почнаха да роптаят и да стенат от възмущение, а пък тия с по-чувствителните души направо и с глас взеха да вият от гняв, гледайки право в очите й; е, това бяха все пак единични случаи, но все пак имаше и такива!), та значи синдикалната ни лидерка, изпълняваща едновременно и длъжността помощник-директор, в един момент се сети да даде думата и на обви-няемия, на подсъдимия, сиреч, на моя ми-лост.

Вечно ще се проклинам, че в оня момент не се бях сетил за Сократовата мъдрост, учеща ни, че към такива случки и събития, които ни подарява така щедрия живот, следва да се отнасяме само ирони-чески, иначе рискуваме да дегенерираме до едно неподобаващо за философа ниво; е, не се сетих, затуй сега оценявам поведени-ето си на това паметно събрание, за май резил, като крайно глупаво: бях сериозен, а не ироничен, поради което само загубих и яко се изложих. Вързах се на приказките на г-жа Стоянова, почнах да се държа като адвокат на предварително загубен съдебен процес, почнах да апелирам към здравия разум и пр., почнах да се оправдавам, да се мъча да изтъквам аргументи, т.е. в един момент усетих, че се държа съвсем неадек-ватно; там не си давах сметка, че капитал-ната ми грешка е че не се бях сетил за иронията на Сократ, която единствена мо-жеше да ме спаси, като ме издигне над случващото се, та да не се окалям.

Пък и, като капак на всичко, бях твърде притеснен поради следното житейс-ко обстоятелство: събранието, за моята зла участ, беше насрочено тъкмо във време, съвпадащо с часа за свиждане в болницата, където от десетина дни е моя брат-инвалид (свижданията са само в четвъртък, от 14-16

часа); той, горкият ми брат, ме чакаше, а аз трябваше да се занимавам с тия умопомра-чителни глупости; притеснен от това, че времето безжалостно течеше и аз можех да пропусна часа за свиждане (брат ми е пу-шач, това, за което най-много ме чакаше, са пустите цигари, които аз трябваше да му занеса; аз самият съм бивш пушач и добре знам какво е да се чакат цигари след като, да речем, вече цял ден си изобщо без цига-ри и пр.), та значи аз се разсеях, и, както се казва, се олях. Но станалото-станало, не може да се върне. Нищичко не можах да постигна, трудно е човек, като е обвинен в толкова много смъртни грехове, да може да се оправдае пред недоверчива публика, която пък при това е поставена в твърде неловко, неудобно положение: все пак не е лесно човек да каже нещо, което може да го злепостави пред всемогъщата, разполага-щата със съдбите ни директорка, и то пред очите на толкова преданата й помощник-директорка, кой знае защо подвизаваща се и като синдикална лидерка (?!).

Та така. Длъжен съм специално да подчертая, че членовете на синдиката, с едно-две изключения, се държаха изключи-телно достойно и разумно: мълчаха, нас-лаждаваха се на невероятното шоу, какво друго да правят хората?! Така и трябва, какво друго може да направи човек в тия условия. Един човек, преподавател по френски език, казва се Стефан Кралев, на няколко пъти се изказа смело, без да се смущава от гнева на администраторите, подчертавайки абсурда пряко подчинено и изпълняващо заповедите на работодател-ката лице да бъде също така неин синдика-лен опонент, коректив, критик, равностоен и независим партньор и пр.; то е същото като човек да се надява собствената му дясна ръка да почне да не се подчинява на коман-дите на мозъка и главата и да влезе в спор с тях, което, както и да го погледнем, си е чиста лудница. Та г-н Кралев изложи цяла поредица от разумни аргументи, които по-могнаха на публиката да вникне по-дълбоко в същината на ситуацията и на проблема. Разбира се, веднага скочиха една-две дами, които, мило гледайки право в очите толкова самоотвержената ни "синдикална лидерка", се включиха в антигрънчаровистката кампа-ния и почнаха да громят "непоносимия индивид Грънчаров", който, представете си, било истински абсурд, че все още е търпян да бъде учител; другари, какво чакаме, та тоя човек трябва мигом да бъде изритан, как така ще си позволява, като капак на всичко, да пише всекидневните си "бълвочи" в прословутия си блог, който, вярно, никой не чете, ама все пак; проклетникът, не е ли време да бъде заставен, другари, да замъл-чи веднъж-завинаги?! Разбира се, тия дами не пропуснаха да кажат и няколко думи на гореща благодарност към нашата така добра директорка, която, заради толкова щедрото си сърце, все още търпи злодея

Грънчаров, ала, другари, всяко велико-душие, както знаем, си има предел, нали шие, както знаем, си има предел, нали така?

Та ето това имам предвид, като писах, че това паметно събрание бляскаво потвърди моята теза, че г-жа Стоянова не само че няма качествата да бъде синдика-лен лидер, но и по принцип тя не може да бъде такава, понеже позицията й на помощ-ник-директор я прави беззаветно предана на работодателя, на когото просто няма как да е какъвто и да е коректив или независи-ма страна в едни партньорски отношения между синдикат и работодател; това се нарича крещящ конфликт на интереси и тя самата, ако съвестта някога все пак й про-говори, би следвало да си подаде оставка-та, особено пък след вчерашния сеир. Сеир, на който тя без замисляне се постара да демонстрира най-убедително, че не е нищо друго освен "синдикална патерица" на всев-ластната директорка, позволяваща си груб административен произвол и крещящо нарушение на правата на един трудещ се, именно на моя милост. Тъй че тезата й, че това били "лични отношения" между злодея Грънчаров и безкрайно великодушната директорка, в които нямало нищо синдикал-но, се провали с гръм и трясък, противно на намеренията и на очакванията й.

Забравих да спомена, че на събра-нието в деловия президиум седеше една строго гледаща представителка на по-висшестоящото синдикално ръководство, нарочно поканена за случая. Когато тази дама взе думата и почна да изпълнява заучената си роля – именно, да ругае "на-родния враг" Грънчаров, "здравата сгазил в лука" (това са нейни думи!) и да хвали двете директорки, главната и помощницата й, по съвместителство и за измама на противника представяща се за синдикална лидерка, на моя милост й писна, влязох в кратка сло-весна схватка с тази другарка, приличаща ми на партийна секретарка от славното комунистическо време, казах й честно в очите що мисля за поведението й, и, понеже времето беше напреднало, аз вече реши-телно закъснявах за свиждането в болница-та, помолих да бъда освободен от събрани-ето за да бързам за свиждане с брат си. По-нататък не знам какво се е случило, ако, примерно, са ме изключили от синдиката, щото и тази глупост, както е тръгнало, може да се случи (та нали съм толкова лош, та нали съм така нетърпимо непоносим и злостен народен враг!), та значи ако има нещо сюблимно в това как е протекло исто-рическото събрание след като моя милост си излезе, щом разбера, веднага, драги и търпеливи читателю, ще те информирам.

Ами това е в основни линии. Ако някой има впечатлението, че си измислям, че фантазирам, че такива неща в наше време не могат да се случват, ще му кажа, че напълно го разбирам, и аз не вярвам че са се случили, но на, случиха се, ох, как съвсем реално се случиха, и то вчера в

24 късния следобед! Даже и ние, участниците, на моменти имахме чувството, че играем в някаква шеметна пиеса на Бекет или на Йонеско – или че сме се пренесли в атмос-ферата на някой роман на Кафка; ряпа да ядат и Бекет, и Йонеско, и Кафка, бедно им е въображението на тях в сравнение с щу-ротиите, които българският гений е спосо-бен да сътвори в наше време! Говоря за българския административно-бюрократичен гений, непостижим в размаха на сътворява-ните от него абсурди, на които и Бекет, и Йонеско, и Кафка сега, като разбират какво се е случило вчера, предполагам, от завист ще се обърнат в гробовете си, ами ето на, бихме ги тия гадни европейци поне в едно отношение! Урррааааа! Слава! Да живей!

Драги и търпеливи ми читателю! Искам да кажа накрая нещо най-важно: за жалост, тия абсурдни събития се случват в едно училище, и то не какво и да е училище, а едно от най-бляскавите, най-елитните училища в Пловдив, в което, за жалост, от две години се случват, сякаш по ирония на самия живот, непостижими от нито един ум случки и събития! Е, разбира се, се случиха и хубави неща, направени от новото ръко-водство: имаме си вече хубави щори против непоносимия слънцепек, имаме си климатик в учителската стая, вярно, само там, но скоро, да се надяваме, и в учебните кабине-ти (ех, мечти!), имаме си парно, от няколко дни дори си имаме романтични пейки в двора, под сянката на дърветата, сред красиво подредената градинка; хубавото, дето се случи, не може да се отрече. Е, и някои грешки допусна ръководството, ала, за жалост, няма кой да му ги каже, а ако някой му ги каже, той мигом бива обвинен, че е най-злостен враг; както и да е, да не издребняваме, животът, както се казва, е шарен!

Има в това училище най-бляскави преподаватели, има все още някаква ат-мосфера, останала от предишните години, ето, вчера, въпреки старанието на двама-трима предани на ръководството индивида огромното мнозинство от участниците в описаното събрание не се принизиха да се включат в позорната игричка, в съдебния процес или трибунал, организиран над мен, а изразително, направо оглушително мълчаха. Това е едно многоизразително мълчание, така мълчат ония, които имат какво да кажат и скоро ще го кажат; малко им трябва, за да го кажат и дори изкрещят. Това исках да напиша; то нали никой не чете тоя блог защо ли го писах де, но аз предупредих вече: пиша го за бъдащата история, не за друго, пиша го, щото, както се знае, обичам да пиша за всичко, което ме вълнува, което мисля, което съм преживял, което ми се е случило.

Аз, другари, по една прокоба на съдбата съм пишещ човек, не мога да не пиша, писането е мой начин на живот. На-писал съм много книги, издавам вестник и

списание; това мога, това правя: пиша. И преподавам философия. Тъй че изводът е: не се закачайте с пишещи хора! Щото ще ви опишат! :-) Санким, ще ви изобличат. Ще ви покажат глупостите, които сте сторили. Вярно, умният човек, когато му показват, че е сторил някоя глупост – всички грешим, всички правим глупости, безгрешни и съ-вършени хора няма, дори и да са директори или министри! – е благодарен на оня, който му е направил такова щедро благодеяние; е, други хора се сърдят, гневят се, обиждат се и пр., което е човешко; те, докато не осъзнаят какво са сторили, няма как да реагират иначе. Но този е пътят към съвър-шенството на човека: да си помагаме в битката си с глупостите. Със собствените глупости най-вече. Този е заветът на безс-мъртния Сократ. На моя идол Сократ!

Хубав ден на всички и прощавайте ако има нещо! Постарах се всичко да предс-тавя весело и незлобливо, за разтуха и за доброто настроение на прочелите го. Това е, какво друго ни остава: да се посмеем поне. Щото наистина е крайно глупаво да тъгуваме над житейските абсурди и просто-тии, в които сме потопени до шията вече... щото си ги произвеждаме сами...

ПОДКРЕПЯЙКИ СОФИЯ ПРАЙД ВСЪЩ-НОСТ ПОДКРЕПЯМЕ СВОБОДАТА В БЪЛГАРИЯ!

София Прайд (Sofia Pride) 2012 30 юни 2012 г., 16:00 до 19:00

Петият, юбилеен София Прайд ще се проведе на 30 юни. Както в предходните години, събитието ще бъде съчетание от социално-политически протест и развлека-телни елементи. Мисията на прайда е да повиши видимостта на маргинализираната ЛГБТ общност, да поддържа обществения дебат за приемането й и да покаже на всич-ки нехетеросексуални българи, че не са сами.

На събитието ще присъстват евро-пейски политици, дипломати, български и международни организации и, разбира се, хиляди обикновени българи, които искат да живеят в общество, свободно от хомофо-бия.

Шествието ще завърши с голям концерт пред Паметника на съветската

армия. В шоуто ще се включи цяла плея-да обичани български звезди – Мария Или-ева, Софи Маринова, Орлин Павлов, Поли Генова, Цветелина Чендова и нашумялата момчешката банда Voice of Boys. ПРОГРАМА: 16:00 Събиране пред Паметника на съветс-ката армия 16:45 Официално откриване с речи 17:00 Начало на шествието 18:00 Концерт пред Паметника на съветска-та армия 23:00 Афтърпарти в ID Club

Поканете приятелите и близките си, защото, колкото повече сме, толкова по-силно ще бъде посланието ни!

Повече инфо за събитията, прид-ружаващи прайда, можете да намерите на този адрес. ЗАБЕЛЕЖКА: Аз самият получих следната лична покана за участие, която си позволя-вам да препратя и към ония, които споделят родствени виждания по проблема:

Здравейте г-н Грънчаров, Бих искал да ви поканя, ако имате

път през София, на Sofia Pride на 30 юни от 16:00 на Паметника на съветската армия. Ще се поразходим малко, ще бъде много весело, много пъстро и ще завърши с кон-церт на Мария Илиева, Софи Маринова, Орлин Павлов, Поли Генова, Цветелина Чендова инякакви други! Много бих се рад-вал, ако дойдете да ни подкрепите, както го правите и в блога си.

Поздрави!

Б.БОРИСОВ ДА ОБЯСНИ КЪДЕ ИЗЧЕЗ-НАХА 40 МИЛИОНА ЕВРО “РЕАЛНО ИЗП-ЛАТЕНИ СУМИ” ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЕВ-РОФОНДОВЕ!

Голяма издънка на правителството с Еврофондовете! Автор: Павел Начев

Тези дни правителството се похва-ли с рекордни договорени и усвоени средст-ва от програмите на ЕС – 75% договорени

25 от оперативните програми и 22% от тях – изплатени, като всеки месец тези проценти се увеличават.

Не така обаче седи ситуацията с договорените пари от земеделските фондо-ве…

Спрямо официалната информация, публикувана на официалният сайт на Министерски съвет за Еврофондовете, разплатените средства по земеделските програми нарастват с по около 10 милиона евро всеки месец от Януари 2012 насам… до месец Май, когато вместо да продължат да се увеличават, изведнъж от изплатените вече пари мистериозно се изпаряват 40 милиона евро!

В сайта на правителството отидете на месечният преглед на напредъка на България по оперативните програми и ще видите списък с PDF файлове, които след-ват развитието по усвояването на средства-та.

От Януари 2012 категорията “Зе-меделски фондове” е отделена от остана-лите оперативни програми и можем да следим развитието й като усвояемост от-делно.

Когато разгледаме документа за Януари 2012, виждаме, че разплатените средства са милиард и 58 милиона евро, които представляват 31.26% от общите средства.

През Февруари те нарастват на милиард и 63 милиона евро, през Март – милиард и 75 милиона евро и Април дости-гат вече милиард и 86 милиона евро, предс-тавляващи 32.09% от парите за земеделски фондове.

Последно изнесените данни от Май 2012 обаче показват ПОНИЖАВАНЕ на “реално изплатените суми” до милиард и 46 милиона евро, представляващи 30.91% от общо предвидените от ЕС пари! Понижени-ето спрямо ОФИЦИАЛНИТЕ данни от сай-тът на Министерски съвет показват, че само за един месец някъде мистериозно изчезват 40 милиона евро, а разплатеното, като процент от средствата се смъква на нива по-ниски дори и от Януари 2012.

Парадоксите и несъстоятелността на правителството тук се засилват от тези данни и от факта, че за месеците от начало-то на тази година до момента са изплащани само по 10 милиона евро по програма, която свършва 2013 и имаме да усвояваме още повече от 2 милиарда и 300 милиона евро! С темпото, с което е вървяло усвояването до края на 2013 (края на програмата) щяхме да сме усвоили само 180 милиона от тях.

Обаче сега по официални данни излиза, че дори и този минимален ръст е заличен!

Призовавам Бойко Борисов вместо един ден да подписва Закона за Горите, а на другия да нарежда на Плевнелиев да налага вето, да излезе и да обясни защо първата гордост на кабинета – Еврофондо-

вете – в частта им за усвояване на парите за земеделските фондове, върви с толкова мизерни темпове. А също така и да обясни къде в средата на годината безследно из-чезват 40 милиона евро “РЕАЛНО изплате-ни суми” по същите тези фондове и то не по данни на опозицията, а спрямо официални-ят сайт на Министерски съвет! ЗАБЕЛЕЖКА: Съответните графики, с които се доказва тезата на автора, че намират и могат да бъдат разгледани в първоначал-ната, в оригиналната публикация.

ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ “МИРОПО-МАЗАНАТА” И НЕПРИЗНАТАТА, АЛА ИЗЦЯЛО СВОБОДНА БЛОГЪРСКА ЖУР-НАЛИСТИКА

И.Инджев е написал и публикувал

текст в блога си под заглавие Журналисти с граници, в която разнищва интересен казус около публикация в ДНЕВНИК на текста на Георги Деянов, който най-напред излезе в блога на И.Инджев, а после и в моя блог (аз все още не отстъпвам от теорията си за т.н. “блогърско цунами” и правя всичко то един ден да бъде възприето и да се утвърди като най-ефективен начин за умножаване на ефективността на блогърст-ването).

Който иска може да прочете и да се информира за казуса, говорещ много относно измамното съзнание, с което живе-ят “официалните журналисти”, имащи пре-димството за някаква избраност – в сравне-ние с “някакви си там блогъри”; прочее, моят конфликт с ДНЕВНИК по подобни нравстве-но-медийни казуси датира от няколко години и всички свидетелства за това може да се открият в ето този блог на съответното място.

В същия текст на г-н Инджев има и още един крайно любопитен пасаж, касаещ блогърите; ето го:

Но днес ме застигна и историята със спестяването на истината от страна на сайтове, които очевидно са решили да не информират докрай какво пише в статия на „Ди Велт” за българските медии. От статия-та, разпространена от „Дойче веле” и по-местена в сайтове, който бих искал да смя-там за свободни медии, липсва тъкмо онази част, която посочва „шепа български блогъ-ри” като единствените свободни журналисти в България. Явно подобна оценка е непоно-сима дори и за приятелите сред колегите, които си изкарват хляба в интернет (за разлика от блогърите, които пишат „залу-до”).

Та в тази, пък и по повод на по-горната връзка, ми се наложи да напиша

коментар в блога на И.Инджев, в който и поставям един крайно интригуващ въпрос въпрос; ето самия коментар, от който може да се разбере за какво именно става дума:

Може би само няколко часа след публикацията в блога на г-н Инджев (а може би и още по-скоро) същият текст излезе и в моя, надлежно снабден с линк към блога на И.Инджев, с нарочна бележка откъде е взет и с предложение до автора да даде разре-шение за публикацията на текста в списа-ние ИДЕИ – ето под това заглавие: Едно недоволно поколение – поколението на свободата – се събуди за граждански живот. Тъй че редакторите в ДНЕВНИК не биха се затруднили много да проследят първоизточника, за което щеше да е доста-тъчно едно запитване на Гугъл.

Но явно друго пречи за такава ко-ректност: откъде-накъде ще се “принизяват” да се допитват до “шепата блогъри”, след като може да се демонстрира все пак извес-тна надменност спрямо тях?! Интересно е също така как можа толкова скоростно да реагира главната редакторка на ДНЕВНИК ето сега, пишейки специално “опровергващо писмо” – което именно и показва, че са твърде добре запознати с това какво пише в блога на г-н Инджев; как сега разбраха, а тогава – “изобщо не”?! Май сами се издават и изобличават, ала както и да е…

Но имам и един въпрос до тия, ко-ито знаят: така и така не стана ясно какво именно пише в онази липсваща част, която посочва „шепата български блогъри” като единствените свободни журналисти в Бъл-гария; кое именно е липсващото?

Ако някой може да посочи кое е именно липсващото или спестеното, ще сме му благодарни всички ние, за които е инте-ресно коя именно е липсващата част. Си-реч, на мен ми е интересна оригиналната статия на „Ди Велт“, а не нейни преразкази, особено в частта, касаеща “шепата блогъ-ри”, които били истински независими…

Това написах в блога на г-н Ин-джев. Интересно ми е коя е пропуснатата от “Дойче веле” част. Да видим дали тя ще се открие и разбере. А иначе цялата история е много показателна за разпространените у нас нрави, свързани по-специално с отно-шенията между “официално миропомазана-та” и “непризнатата” аналитична журналис-тика и публицистика, която се е приютила именно в блоговете…

ТАКА МИСЛИ ВОЛТЕР, А ВИЕ КАК МИС-ЛИТЕ?

26 Не съм съгласен с това, което каз-

ваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.

Франсоа-Мари Аруа Волтер

МОРАЛНОТО ПАДЕНИЕ И МЕДИЙНАТА КАТАСТРОФА НА BTV СА СВЪРЗАНИ И СЕ ОБУСЛАВЯТ ВЗАИМНО

След като bTV стигна до падението да не може да си върши нормално работата заради нетърпимоста на хората срещу техни камери и репортери на протеста на Орлов мост, нещо, което е абсолютен про-вал за всяка една телевизия да достигне до такова положение, вместо да се замисли как и защо се е стигнало дотам хората да скан-дират “Долу bTV!”, да отказват да дават интервюта за тях и даже един малко по-луд протестиращ да нападне операторът им и да го набие, та вместо да се запита защо само към тях има такова отношение, а не примерно срещу Канал 3, БНТ или Нова телевизия, вместо това Btv решиха да ата-куват по тъч-линията – като играят на ръба на засадата.

Те поканиха в едно предаване еко-активист и чрез една водеща го понаритаха вербално, като го заставиха да се извинява за положението в което е изпаднала теле-визията – нейн оператор да бъде бит, зап-лашиха го да си ходи преждевременно от студиото и накрая демонстративно сложиха край на неговото „гостуване“ при поредното искане на извинение, което той отказа да даде. По принцип нормалното състояние на една телевизията е следното: хората търсят телевизията за съдействие и подкрепа, уважават екипите, които се отзоват на техен сигнал, вярват й и се бутат кой пръв да сподели проблема си пред камерата й.

Това, в което е изпаднала Btv, e пълната противоположност на нормалното положение и като цяло е пълен провал в политиката и цялостното управление на всяка една телевизия. Как е възможно да достигнеш до положение хора да скандират „Долу!“, „Уууууу!“ и т.н. при вида на твои екипи и камери при положение, че същест-вуваш като телевизия в една свободна, демократична система на изборен принцип, разполагаш с ресурс и кадри, спонсори и рекламно време и една от всеобхватните

ефирни честоти (bTV зае честотата на вто-рата национална телевизия Ефир 2), как е възможно да стигнеш до там просто не мога да си обясня.

Що за некадърно управление трябва да имаш, що за автоголове е тряб-вало да си забиваш години наред и колко ли е трябвало да танцуваш по нервите на зрителите, за да достигнеш дотам?! Смя-там, че в най-скоро време и други телевизии ще последват съдбата на bTV. И други танцуващи по нервите на хората телевизии скоро ще бягат от изнервени зрители от улицата където им е мястото на сигурно в студиото и оттам отвисоко и зад дебеловра-та охрана ще се жалват какви изроди сме ние зрителите и как ги биеме е така просто за кеф, защото сме идиоти.

Танцувайте, телевизионери, воде-щи и монтажисти, танцувайте, защото бъл-гаринът е търпелив, но всяко нещо си има граници и на вашия танц се вижда края! Защото струните, върху които друсате кю-чеците си, не издържат вече и са пред скъс-ване.

Posted by AZ

И В НАШИ ДНИ ИМА ХОРА, СПОСОБНИ НА ПОСТЪПКИ ОТ НАЙ-ЧИСТИ ИДЕА-ЛИСТИЧНИ ПОДБУДИ

Днес пощальонката ми е донесла препоръчано писмо, изпратено от млад човек (зрелостник, току-що завършил 12 клас, бъдещ студент), комуто преди около седмица бях изпратил по пощата досега излезлите книжки на списание ИДЕИ. Ето за какво ми пише този млад човек, а пък по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:

Драги г-н Грънчаров, Изпращам Ви тези пари (50 лева,

бел. моя, А.Г.) като едно скромно, но добро-намерено финансиране на проекта Ви спи-сание ИДЕИ, понеже (типично за младите

хора) все още вярвам в стойността на доброто, а във Вашия проект виждам една прекрасна инициатива.

Пожелавам Ви единствено повече хора, които да купуват списанието – и най-вече да го четат с разбиране!

С уважение: Г. С. Уважаеми г-н С., С благодарност, пък макар и с го-

лямо неудобство, приемам Вашата лепта за списание ИДЕИ; с жеста си Вие давате един пример, че и в наши дни е възможно да има хора, способни на идеалистични дела, на постъпки по повелята на най-чисти идеа-листични подбуди. Това, че сте млад човек, прави жеста Ви още по-изразителен, понеже надеждата е тъкмо вие, младите хора, да успеете да пресътворите съвременна Бъл-гария така, че духовността (и поражданото от нея личностно отношение) да не е рядък, нежелан гостенин в нея, а постоянен жител и дори стопанин. Именно от тази благород-на кауза се вдъхновяваме и ние, създатели-те на списание ИДЕИ.

Понеже Вие сте съвсем млад чо-век, който още няма свои доходи, аз бих желал да се реванширам пред Вас, като за тия пари, при Ваше желание, ще Ви изпра-тя, да речем, 20 книжки от списанието, които Вие да подарите на познати хора и Ваши близки, способни да го оценят, или пък да го дадете на книжари във Вашия град, които да опитат да го продадат на консигнация, и по този начин поне малко да си върнете разхода около това дарение.

Моля да ме разберете, предлагам това, понеже ми е крайно неудобно да при-ема тези пари от човек без доходи; ако приемете книжките на списанието, които Ви предлагам, това отчасти ще успокои съвест-та ми. Бихте могли също така, ако желаете, да подарите от тия книжки на читалища, библиотеки, училища и пр., т.е. да направи-те с тях каквото желаете, сиреч, да сторите още едно добро дело.

А другият вариант е за тия пари да Ви изпратя свои книги – имам доста издаде-ни книги, вярвам, че лично на Вас ще са Ви от полза. Сам решете кой вариант Ви уст-ройва повече или кой вариант предпочита-те. Пишете ми и ще изпълня каквото кажете. Моля, разберете го, правя това за успокое-ние на собствената ми съвест - та Вие сте съвсем млад човек, който още няма доходи, как тогава да приема дарението Ви?!

С уважение: Ангел Грънчаров

ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е НАЙ-ЗЛИЯТ ОКТОПОД, ЗАЩО ВСИЧКИ СМЕ НЕГОВИ ЖЕРТВИ

Проблемът на българското общес-тво е, че не е либерално, т.е. свободата не е водеща ценност в него. Мнозинството от хората у нас не разбират свободата, не

27 умеят да живеят с нея, подозрителни и недоверчиви са, а има и такива, което са нейни открити врагове. Ние сме едно болно общество, едно общество, болно от зараза-та на комунизма. Комунизмът е това: несво-бода, отказ от свободата заради спокойст-вието на комуната, отказ също така и от личността, щото комуната личности не търпи. Посткомунизмът е едно мъчително пътуване на болното от комунизъм общест-во към ценностите на свободата, към здра-вото и отговорно съществуване на свобод-ния, на вярващия в силите си човек.

Ако всички "системи на отношения" в болното общество са болни, то т.н. ре-форма и промяна не е нищо друго освен процес на оздравяване, на пътуване към зравето. Обществото е организъм, подобен на живия, а здравето в организма не е нищо друго освен съпротива срещу слабостта и болестта. Жизнено необходими като общес-тво са ни силните и свободолюбиви личнос-ти, постигне ли се една критична маса от такива индивиди, едва тогава ще се отър-вем от болестта, ще излезем от мрака, от среднощието на вампирясалия комунизъм. А пък свободата може да се уподоби на светлината; без светлина няма и живот.

Ако всички системи в обществото ни буксуват или се въртят на празни оборо-ти, то е безспорно, че една от тези системи, именно образователната, е начало на всич-ки начала, т.е. същностната промяна по либерализиране на отношенията в болното ни посткомунистическо общество трябва да започне от нея. Именно младите трябва да бъдат насърчени да тръгнат смело по пъ-тищата на свободата, да я опитват всеки ден, да бъдат приучени да заживеят с нея, да започнат да не могат да си представят живота без нея; този е начинът и общество-то ни да се освободи един ден от игото на комунизма, т.е. да стигне до заветния бряг на свободата, достойнството, личностност-та, просперитета.

Воден от тия свои базисни разби-рания и принципи (които изразих преди повече от 15 години в своята книга УНИ-ВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, с подзагла-вие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), моя милост, в качеството си на преподавател по филосо-фия нямам друга, по-мъчителна грижа от тази как да помогна на младите хора да налучкат верния път, как да ги окуража да вървят по него, как да ги стимулирам да започнат всеотдайно да работят за своето

личностно изграждане във всекидневните си практически изяви, да започнат да ценят свободата, да се привързват към нея, да я обикнат, да започнат да не могат да си представят отговорния и самостоятелен живот без и извън нея. И тъй като в нашите училища, които все още са под диктата на една непроменена, на една непокътната командно-административна система, това, което си позволявам да правя в училище, не е нищо друго освен открито "подстрекаване" на така наречените "народни маси" към съпротива, към бунт, към революция. Към революция в сферата на мислите, на предс-тавите, на идеите, на убежденията - основа-та на всички други промени. Уверявам ви, това е едно твърде опасно занимание дори и в наше време, във времето на "свобода-та". Това е открито предизвикателство към всевластната система, която няма друга, по-важна грижа от тази да потиска личността, да мачка личностите и личностното отноше-ние, да не позволява покълването в душите на младите на "отровните корени" на свобо-долюбието, на предаността към свободата. Задачата, която е поставена на непромене-ната ни система на образование и възпита-ние, е тази: да фабрикува безразлични, индиферентни, неактивни, примирени, отег-чени, неангажирани, податливи на внуше-ния и манипулации "човешки" и "народни" маси. Ето на това основание смятам, че същата тази система е в най-остро проти-воречие с изискванията на времето, в което живеем, че тя е изцяло абсурдна и анахро-нична, с две думи казано, че тази система е изцяло вредна.

У нас продължава да се очаква ни-кога несбъдналата се "реформа отгоре", т.е. живее се с представата, че държавата, че министерството за всичко ще помисли, че началството знае, а ние няма защо да си разваляме рахатя, сиреч, трябва да про-дължаваме кротко да търпим всички изде-вателства. Но да очакваме чудото, което всички вкупом да спаси, не е стратегия, която може да задоволи вкуса на един прис-трастен към свободата човек; такъв човек е нещо като "шило в торба" и дори като "тара-леж в гащите" на самонадеяната и всевлас-тна административна система – и на нейни-те цербери, именно директори, инспектори, министерски чиновници, т.е. бюроклатично-то съсловие, което именно е силата, жизне-но заинтересована от това в системата да няма никакви промени – защото промените застрашават нейния монопол, нейното всевластие, съществуването й дори.

Спирам дотук с уводните, с прин-ципните думи и постановки; оттук-нататък ще опитам да представя един мащабен експеримент все в посока на "освобождава-нето на същностите сили на човека", който дръзнах да проведа в своите часове по философия в едно училище; не зная дали си давате сметка, но заниманията с фило-софия не са нищо друго освен обучение по

свобода, практикуване, опитване на свободата, привикване и причастяване към нейното велико тайнство. Излишно е да казвам, че в нашите училища се преподава предимно "нещо като философия", което съвсем няма отношение към нейния дух, към нейната исконна мисия и задача. Пре-подава се една безжизнена, суха, скучна, теоретизираща, затъпяваща философия, от която е извадено тъкмо нейното "жило", т.е. върши се, по заповед на началството, една постоянно издевателство и над философия-та, и над изучаващите я. Също излишно е да казвам, че няма сила на тоя свят, която да ме принуди да се държа нефилософски, т.е. да изменя на мисията и на призванието си като философ, което именно и означава, че неизбежно с цялото си поведение се намирам в остър конфликт с цялата систе-ма. Нещо повече: убеден съм, че тъкмо философията трябва да стане онази "тран-смисия", която да задвижи промените в цялата система, като даде един убедителен пример, че това е възможно. Философията, подобно на климатик, трябва да задвижи, озонира и прочисти застоялия въздух в коридорите на устроеното по непроменен сталинистки модел българско училище, да вдъхне живот в него. Излишно е също така да казвам, че философията по идея е жи-вот, е форма на духовен живот, а нима изобщо е възможно да се живее по човешки начин без свобода?! За да съхраня духа на самата философия аз трябваше до пожерт-вам собствения си презрян комфорт в рам-ките на административната педагогическа система. И да си навлека гнева на админис-тративните цербери. Това са съвсем естес-твени и логични неща. Рискът обаче си струва, заслужава си: за достойнството си трябва да правим всичко, докато да жерт-ваме личността си е на смърт подобно. На духовна смърт, най-страшната смърт в битието изобщо.

Иска ми се в една поредица от ста-тии да опиша замисъла си, както и етапите, през които премина един иницииран от мен мащабен експеримент, продължил повече от 15 години и проведен в рамките на бъл-гарското училище. Докато в тия години в системата на българското образование само и предимно се говореше, по стар ма-ниер, за "дълбоката потребност от проме-ни", т.е. енергията отиваше за произвежда-нето на празни приказки, "концепции", "нови повратни линии" и пр., аз, с неколцина съ-мишленици работех на дело за внасянето на духа на свободата и оживяване на обу-чението по философия. Основаният от мен още в 1994 година Център за развитие на личността HUMANUS си изработи своя оригинална концепция за коренни промени в образователната система, що се отнася най-вече до преподаването на дисциплини-те от т.н. философски цикъл (психология, етика, право, философия, гражданско обра-зование), воден от съзнанието, че промени-

28 те трябва да започнат "отдолу", и то именно в тази духовна сфера, която трябва да изиграе ролята на локомотив. Ето какво направихме най-вече за тия години.

В един първи, подготвителен етап разработихме цяла поредица от диалогич-ни, пропити от духа на свободата и уваже-нието към личността учебници и учебни помагала по всички до една учебни дисцип-лини, преподавани по т.н. "философски цикъл". За 6-7 години това беше сторено, т.е. успяхме във всяка от тия паметни годи-ни да подготвим и да издадем по един учеб-ник или помагало годишно. Това е къртовс-ка, безкрайно тежка работа, но, с Божията помощ, успяхме да изпълним замисленото. Някои от тези помагала днес, 15 години по-късно, вече имат по 4 издания и по тях се преподава ("нелегално", разбира се) в много български училища и университети. Излиш-но е да споменавам, че във всичките тия години институцията не само че не ни подк-репи, напротив, тя друго не правеше, освен самоотвержено да пречи. Е, излъгахме я, примерно, две помагала успяхме да прока-раме дори и през иглените уши на минис-терската процедура за "одобряване", сиреч, за цензуриране на нови учебници; за оста-налите помагала даже и не сме търсили държавна санкция, понеже решихме да станем нещо като "нелегални рушители" на установения строй, да станем нещо като "партизани" или "комити", а когато е трябва-ло, сме спазвали и правилата на конспира-цията. Не за друго, а за да избегнем плам-ването на излишни войни, които можеха да осуетят замисъла ни: защото същата тая система, която ние се опитваме да подкопа-ем, е още твърде мощна и всевластна, зад нея стои цялата мощ на държавната адми-нистрация, зад нея е дори законът. Та ми-сълта ми беше, че тия учебници и помагала изиграха ролята на искри, от които по-късно, по нашите разбирания, щеше да се разгори пламъка на промяната в образованието. (Понякога пиша твърде дразнещо, но отче-тете, че го правя умишлено, и то по една-единствена причина: да дразня администра-торите, да предизвиквам техния бяс!)

Парадоксално е, но за всички тия години след 1989-та, в които все пак и въп-реки всичко се случиха много, а някои от тях и знаменателни промени – България днес е член на Европейския съюз и на НАТО! – единствената сфера, която си остана изця-ло капсулирана, е т.н. система на българс-кото образование. Нищо не беше променено в нея, а ако е било променено, то е докос-нало не същността, а само подробностите, детайлите, несъществените, второстепен-ните и третостепенните неща, което пък засили до нетърпимост абсурдизмите на цялата система. В сферата на българското образование все още 10 ноември 1989-та година не е дошъл; административната комунистическо-сталинистка система си стои непокътната, като непревземаем бас-

тион. Даже и историческото "съгласуване" на българското законодателство с нищичко не докосна нормите, от които се ръководи административната образователна система. И ето, монополистичното държавно образо-вание се превърна в най-мощната спирачка на движение на страната и нацията по пътя към добруването и просперитета – защото личностният фактор, подготвян в нея, както и да го погледнем, в наши условия е съвсем неадекватен на изискванията на живота и времето.

Какво представлява днес едно българско училище, основната "клетка" на системата? Всичко друго, но не една демок-ратична общност. Резервоар на комунизъм, не друго, представлява едно българско училище днес и все още. Директорът е "вождът", облечен с пълната авторитарна и тоталитарна власт; нему всички са подчине-ни и той може да си прави каквото иска (най-лесното е да бъде заобикалян законът в условията на административен произвол и терор, господстващ в тая сфера). Директо-рът има една-единствена грижа (освен тази стадото да търпи, да е търпеливо!): спо-койствието да е на висота, та началството да не му дърпа ушите. Всички реални и тежки проблеми в така устроената система се замазват и нивелират, защото един-единствен проблем да бъде разнищен по същество, и цялата система ще рухне; системата обаче е божеството, тя е свеще-на и нея никой не смее да докосне. Разбира се, оправданието винаги е налице: вързани са ни ръцете, "уставът не позволява", по-висшестоящите са по-умни, те всичко знаят и всичко ще решат най-добре, а ние само ще чакаме и ще ръкопляскаме! Никаква, повтарям, абсолютно никаква инициатива в рамките на такава една система е невъз-можна: от всички се очаква да изпълняват безчислените инструкции, директиви, насо-ки, правилници, постановления, наредби, указания и пр. Всички трябва да са прости изпълнители, а най-вече горкият учител е поставен на дулото на топа, защото абсурд-ните изисквания на системата отдавна са влезли в най-остър конфликт с изискванията на духа на времето; носители на този вечно свеж дух на времето и живота са, разбира се, учениците, нищо че и те, като "най-ниско ниво", са поставени в ситуация на безчет, при това всекидневни и най-парадоксални унижения. Никаква, повтарям, абсолютно никаква свобода е невъзможна в рамките на такъв тип (противо)човешки отношения, които имат една-единствена цел: обезлича-ване на личностния фактор, обезличаване на личността. За това изглежда най-вече служи българското образование: да ражда безличници, безличия, безличност, безха-рактерност, безразличност и пр.

Много съм писал по тия проблеми, цяла книга издадох – виж ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ – тъй че

тук мога да спра; който се интересува повече, може сам да намери интересуващо-то го на съответното място. Съвсем скоро, тия дни, ще продължа с описанието на този мащабен експеримент, целящ промяна отдолу на установилата се гибелна за бъл-гарското образование система, която моят Център за развитие на личността HUMANUS си позволи да проведе тия годи-ни и то изцяло "незаконно", дори "противо-конституционно", както напоследък бях обвинен от една администраторка.

Всичко от гледна точка на казаното обаче изглежда съвсем иначе, не както се струва на администраторите. Които сега си мислят, че са ме "затиснали" без възмож-ност да мръдна, щото така много им се иска да ме накажат, а най-добре, разбира се, да освободят от мен несвободната по принцип система, системата, нетърпяща свободата и изцяло враждебна на нея. Много е опасен един такъв "подривен елемент", един такъв "агент на свободата" в една съвсем прогни-ла система на несвободата, каквато е бъл-гарското образование; защото се иска и най-малък полъх на свобода, един лек "вятър на промяната", и прогнилата система ще рухне за миг. Ето защо, за да се спасява спешно системата трябва да бъда пожертван аз. За целта съм обявен за "коварен враг", който вече е нетърпим и непоносим. Аз вече писах по тия административни гаври, на които съм подложен напоследък от самозабравили се административни цербери, тия дни ще продължа, понеже ми се иска най-плътно да опиша това, което всъщност правя в тия години. Защото имам чувството, че то не се разбира не само от административните цербери, но и от много, иначе също така лутащи се хора, била работещи в същата система, било извън нея, но заинтересовани от случващото се там.

А заинтересовани от случващото се с нашите деца трябва да сме всички ние, цялата общност; друг е въпросът, че и мно-зина от нас живеят със съвсем неверни представи за смисъла и назначението на образованието, понеже и ние самите сме жертви, сме ощетени продукти на същата тая система-октопод. Тук е най-злият окто-под, не другаде, щото всичко друго е само проекция на дефектите, които сме придоби-ли когато сме били ученици. Дефекти, които тегнат цял живот – и на цялата общност. Ето че нещата стават, както се казва, съв-сем дебели.

Затова е жизнено потребно, съд-бовно даже да се пише и говори за тия неща. Иска ми се да инициирам един такъв разговор, пък каквото и да ми струва това. Тия дни имам покана от някои медии да поставя горещите проблеми и там. Но най-основната ми медия е моят блог. Ето, за-почна вече обсъждането в Парламента на новия Закон за училищното образование. Тихомълком, в условията на пълна апатия на обезсърченото да мисли и да търси

29 истаната общество ще го приемат - та хомо-тът на административната система да си остане и занапред. И агонията да продължи. Това не бива да бъде допускано. Като про-тестираме за горите, защо не тръгнем на протест също така и за бъдещето на собст-вените си деца?!

(Следва, очаквайте продължение)

Б.БОРИСОВ ВЕЧЕ СЕ ГАВРИ НАЙ-БЕЗЦЕРЕМОННО С ИЗНАСИЛЕНАТА, С УНИЗЕНАТА, СЪС СКОПЕНАТА НИ ДЕ-МОКРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА!

Чета тази сутрин коментар на

Е.Дайнов по повод това, че властта у нас вече сама си организира “спонтанни конт-рапротести” (по повод протестите заради Закона за горите), което е признак, характе-рен за антидемократичните политически режими от рода на путинския, на този на Хитлер, на Уго Чавес или на Лукашенко. На мен пък в последните дни ми прави впечат-ление, че тарторът Боко вече съвсем го удари през просото; ето какво имам пред-вид.

Пак по повод на същите тия про-тести и особено по ветото на Президента върху същия закон чух в новините как Пре-миерът Б.Борисов каза, че щял, представя-те ли си, да нареди на Парламента да преразгледа Закона еди-как си и пр.! Докол-кото ми е известно, ние по Конституция сме парламентарна, а не премиерска република, както на него явно му се чини. Което и озна-чава, че Негова светлост е подчинен на Парламента, а не Парламентът да му е подчинен. Даже неговите собствени депута-ти, тия от неговата парламентарна група (към която той, по мутренския тертип, си напазарува и някои други депутати, продаж-ници от други групи, та да си има собствено парламентарно мнозинство!) изобщо не са му подчинени, както пожарникарят си мисли, понеже именно те са го избрали за Преми-ер, т.е. те са му началниците, а пък на депу-татите, и то от всички политически сили, ние, избирателите, сме им началниците. А той непрекъснато, без капчица свян демонс-трира, че над него няма никаква друга власт, че над него е само Бог – знаете,

великодушно нарича Бог “Началникът”! – което за сетен път показва антидемократич-ния му манталитет.

Та той щял да нареди на депутати-те какво да правят, представяте ли си? И още по-лошото е, че той може да си дрънка каквото си иска, каквото му дойде на езика, но истински лошото е, че нито една медия не забеляза гафа с толкова арогантното нарушение на Конституцията и не му напра-ви една, поне от кумува срама, забележчи-ца. Да не говорим за това, че съдебната власт, която по Конституция трябва да бди за спазването на законите, съвсем няма намерение да забележи такива незаконни плямпаници на това нахално чудо от Банкя. Щото той и нея вече възседна и я постави под контрола си, което значи, че вече сме милиционерска, а не някаква друга репуб-лика, камо ли пък правова или демокра-тична! Та ето, нахалникът от Банкя, излиза, не признава нищо, той не признава даже и конституционните правомощия Министерс-кия съвет, примерно когато говори без да му мигне окото: “Аз дадох еди колко си милио-на за еди-какво си!”, “Аз ви направих за еди-колко си милиона еди-какво си!” и пр., той, горкият, си мисли, че той ги дава – сякаш ги дава от собствения си джоб, представяте ли си колко се е самозабравил?! – а нали тия неща уж ги решават министрите?!

Като няма нужда от Министерски съвет, от Парламент, от Съд, Прокуратура и дори от Президент, като всичко той сам може, като всичко сам решава и всичко сам прави тоя наглец Боко, тогава нека да лик-видираме най-сетне республиката си и нему да дадем цялата власт, като го обявим за диктатор, за абсолютен монарх, за импера-тор, за цар или за каквото си искате още! То не че не сме му дали цялата власт веке де, сами виждате с какво съзнание живей чудо-то от Банкя, всичко той решава, за всичко щял само да се погрижи, всичко щял сам да направи! Дори и почна да нарежда на бан-ките да работят в почивни дни, та да изп-лащат заплатите на стачкуващи работници да бъдат изплатени, работници, работещи при това в частни фирми – представяте ли си, давате ли си сметка какво значи пък това?!

Трябва нещо да се прави, трябва да почнем още по-ефективно да се съпро-тивляваме срещу тия неприкрити автори-тарни и диктаторски попълзновения на самозабравилия се пръв властник и триум-фатор на изнасилената ни, на унизената, на скопената ни демокрация и република! Трябва, и то непременно трябва да се реа-гира и противодейства, защото ето каква антидемократична тирада пък си позволило да изрече това чудо от Банкя пред предста-вители на протестиращите на среща в Ми-нистерския съвет (текста открих в блога на И.Инджев):

След всеки избори има загубили партии и една спечелила, която и да е тя.

Следва ли другата да си изкара симпа-тизантите, които са повече от три хиля-ди души примерно да протестират? За нас са гласували милион, да ги изкараме да затворят пътищата, защото пък те не са съгласни с нашите политически опо-ненти!? Какво общо има екологията, го-рите с политически протест?! Нима не ви приех и не стоях тук колкото искахте в петък, за да се получат тези кървища и да се бият хора по Орлов мост вечерта. Не ви чува властта, не ви приема, няма де-мокрация, нямате чуваемост ли?! Кой налага да се говорят такива глупости? От сутрин до вечер всички телевизии, всички активисти са по екраните. По-голяма демокрация, аз не знам какво тряб-ва да направите.

Кабинетът на министрите е и ваш кабинет втори път вече от момента, в който сте се обозначили, че искате да говорим. Защо да си цапам партията и да давам възможност на олигарси, на агенти от Държавна сигурност, журналисти, които се изявяват за демократи?! Когато комунистите и тези, на които им дърпат конците и са убили дядо ми, на мен ми дадоха да работя сам в пожарната. Кой от вас е притиснат от правителството в каквото и да било?! Няма такова нещо. Иво Инджев ще е водач на демократични-те журналисти – агент от Държавна сигурност – откъде накъде?!

Това изявление дава нагледна представа за тотално сбърканите предс-тави за демокрацията на народния кумир и на авторитарния самозванец, който имаме за Премиер уж на европейската ни страна и демокрация. Той еднолично щял да решава дори кой журналист е “демокра-тичен” и кой не е, кой е “добър” и кой не е, каква трябвало да ни е журналистиката, какви трябвало да ни бъдат медиите, кои медии били “добри” и кои “лоши”, той собст-веноръчно щял да чертае генералната линия в държавната пропаганда и прочие, т.е. всичкото това показва едно: че тоя човек е безнадеждно обременен от то-дорживкови представи за държавния живот, за “демокрацията”, за политиката и за всичко останало! Хак да ви е, берете си му сега срама, имам предвид тия, дето ни го натресохте!

Представям си как се кръстят и с двете си ръце посланиците на западните

30 държави като слушат такива тиради на родния ни самодържец! Който по всичко вече прилича на Путин, на кремълския си вдъхновител; аз отдавна пиша и аларми-рам, че Боко е кремълски политически проект, че той е творение на кремълската политико-медийна инженерия, ето, това се потвърждава – защото в тоя живот кой какъв е се познава по делата, по това какво прави. Ами прави досущ същото, което и Путин, правете си изводите по-нататък сами…

Та в резюме да кажа: Б.Борисов вече се гаври най-безцеремонно с изнаси-лената, с унизената, със скопената ни де-мокрация и република!

Това е… срамота, че го търпим!!! В един момент положението ще стане неу-държимо, ала тогава ще бъде късно; ето, уреждат му втори мандат в съдружие с услужливата на всички власт Кунева, която пак е лансирана от същите ония кагебистки политически инженери, които ни натресоха и Доган, и Царо, и Боко, за комунистите от БСП да не говорим. Толкова просто е това, нима не се разбира още?!

СЪРДЕЧНА ПОХВАЛА ЗА СОФИЙСКИТЕ АНТИКОМУНИСТИ!

Вие водите една благородна битка, в която залогът е достойнството, честта на европейска България!

Бъдете уверени, че ще успеете: обречени сте да успеете, защото сте прави, а истината винаги в крайна сметка побежда-ва и тържествува – въпреки обречените старания на лъжльовците, на поклонниците на лъжата! ЗАБЕЛЕЖКА: Снимката взаимствах от ТУК.

ЕДНА МИСЪЛ, КОЯТО МЕ КРЕПИ В ИЗ-ПИТАНИЯТА, КОИТО ЖИВОТЪТ – А ПО-СКОРО НЕДОЛЮБВАЩИТЕ, ОЗЛОБЕНИ-ТЕ НА ЖИВОТА! – МИ ПОДНАСЯТ...

„Първо те пренебрегват, после ти се подиграват, после започват война срещу теб и накрая побеждаваш.”

Махатма Ганди Добавка от мен, А.Г.: А след това те уби-ват! (Махатма Ганди не е могъл за знае тази поука от собствения си живот, по-неже е изрекъл горната мисъл още преди да са го убили...)

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕРЕСЕН ПСИХОЛО-ГИЧЕСКИ И НРАВСТВЕН КАЗУС, ПОКАЗ-ВАЩ РЕАЛНАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРС-КОТО УЧИЛИЩЕ

Редовните читатели на този блог вече добре знаят за възникването на един изключително интересен психологически, нравствен и административен казус, свър-зан с битието ми на преподавател по фило-софия в една елитна пловдивска гимназия - професионалната гимназия по електротех-ника и електроника. Тъй като смятам, че разнищването на този казус има голямо значение за схващането на конкретната и реална ситуация в българското училище, възникнала в резултат на действието на абсурдни, анахронични, отдавна остарели и отречени от самия живот организационни норми, т.е. понеже смятам, че случващо се е естествена последица от липсата на ре-форми в сферата на училищното образова-ние, то считам, че същият този казус предс-тавлява обществен интерес, поради което съм решен да дам пълна гласност на случ-ващото се - въпреки всички рискове да предизвикам гнева на разни администрато-ри, предпочитащи тайната по отношение на техните своеволия и капризи да бъде на висота.

Ето защо днес откривам една по-редица, в която ще публикувам някои доку-менти, които са свързани с разбирането на казуса; първият такъв документ е моя жалба до ръководствата - национално и регионал-но - на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", на който, в качеството ми на преподавател по философия, съм член още от основаването на организацията, още от 1989-та година. Ето какво пише в този доку-мент:

До г-н Юлиян Иванов Петров, Председа-тел на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" До г-н Цило Петков Нейчев, Председател на РО на синдикат "Образование" към КТ "Под-крепа" КОПИЕ: До членовете на синдикат "Образо-вание" към КТ "Подкрепа" в ПГЕЕ-Пловдив

Ж А Л Б А от Ангел Иванов Грънчаров, учител, синди-кален член на организацията към синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаеми господа, Член съм на КТ "Подкрепа" още от

основаването й през 1989 г., а работя вече 12 години като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. От около година в синдикалната ни органи-зация в училището се зароди и взе опасни размери едно явление, което би следвало да бъде предотвратено час по-скоро. Искам да алармирам за него, та евентуално да бъдат избегнати крайно негативните му последици.

Председателката на синдикалната ни организация към КТ "Подкрепа" в учили-щето г-жа Камелия Стоянова беше назначе-на за заместник-директор на ПГЕЕ-Пловдив. Въпреки някои предупреждения от страна на синдикални членове, че в тази нейна позиция тя вече не може да бъде ефективна като ръководител на синдиката, тя не само не си подаде оставката, нещо повече, кан-дидатира се за още един мандат и след съответната обработка на "членската маса" беше избрана. Предупрежденията, че тя вече е в положение на остър "конфликт на интереси", т.е. не може да изпълнява функ-цията си на синдикалист, на защитник на интересите на членовете на синдиката пред администрацията (бидейки де факто член на същата тая администрация!), не бяха взети в предвид, но ето, за жалост, няколко месеца по-късно се стигна до остра конф-ликтна ситуация, в която г-жа Камелия Сто-янова изцяло застана зад директорката на училището в опитите й да упражни груб административен произвол върху един работещ, върху един синдикален член, именно върху моя милост.

Поради мои спорове с директорка-та по проблеми от училищния живот (при-мерно около ученическата стачка през де-кември 2010 г., също така във връзка с потребността от провеждане на демократи-чен избор на патрон на гимназията и други такива) ръководството поде абсурдна, не-допустима кампания по дискредитирането ми като личност и преподавател с цел увол-нението ми, включваща нечестни игри с учениците (отнети ми бяха от преподаване,

31 и то два месеца преди края на годината, цели 4 класа и бяха дадени на външен лектор, протеже на директорката), систе-мен, всекидневен административен тормоз и репресии, пречещи ми нормално и ефек-тивно да изпълнявам служебните си задъл-жения (непланирани проверки на учебни часове без надлежното уведомяване, при-нуждаването да пиша всякакви обяснения по абсурдни обвинения, привикване на инспектор, пак без надлежно уведомяване и предупреждение, за ранни сутрешни про-верки на учебни часове, недопустими мани-пулации на учениците и принуждаването им да пишат жалби против преподавателя си, съчиняването на изкуствени, изсмукани от пръстите "обвинения", че съм бил системно нарушавал "човешките и конституционни права" на учениците, ни най-малък опит от страна на директорката за осмисляне на мои творчески инициативи и иновации във връзка с преподаването на философия в съответствие със съвременните изисквания и какво ли не още). Във всичките тия непра-вомерни действия моята "синдикална ръко-водителка" изцяло застана зад позицията на прякото си началство, именно зад позицията на директорката, в ущърб на правата и интересите на един синдикален член, т.е. прие линия на поведение, нямаща нищо общо с положението й на синдикален лидер.

При така създалата се ситуация считам, че е крайно належащо свикването на общо събрание на синдикалната органи-зация, на което да бъде обсъдено положе-нието и поведението на влязлата в положе-ние на остър конфликт на интереси синди-кална председателка. Разбира се, в цялата история има и съответния етичен момент: естественото е, след като се изясни, че г-жа К.Стоянова не може да се справи по дос-тойния начин със задълженията си на син-дикален ръководител, би следвало да осъз-нае конфликта и сама да си подаде оставка-та. Аз изчаках повече от месец и половина тя самата да преосмисли позицията си и да направи това, което според изискванията на правото и на морала е задължена да стори, но, уви, промяна в нейното отношение и поведение няма.

Поради което, като синдикален член настоявам, в съответствие с устава, по-висшестоящите ръководства да се наме-сят и да въздействат да се проведе общо събрание на синдикалната организация на КТ "Подкрепа" в ПГЕЕ-Пловдив, на което да се обсъди внимателно така създалото се положение и да се потърси разумен изход от него.

С уважение: Ангел Грънчаров

БЪЛГАРСКИЯТ "ТИТАНИК" УВЕРЕНО ПЛАВА КЪМ СВОЯТА ГИБЕЛ...

Важното е, че медийният оркестър шумно свири френетична и шеметна чалга,

а народът рипа ли рипа! Ако не друго, то поне ще умрем с пълни с лудешко веселие души...

Източник

ТРЕТА СЕРИЯ НА ЧЕНГЕСАРСКИЯ СЕ-РИАЛ ЗА МАЛОУМНИЦИ "СПАСИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ", ТОЗИ ПЪТ "ОПРАВЯЧ-КАТА" НИ Е С РОКЛЯ

Първите, вече гледани серии носе-ха заглавията "Царо" и "Боко"...

Лигава, двулична и пръскаща в ин-дустриални дози фалш восъчна фигура от българския политически музей. Възможно ли е българите да са обезумели докрай?

Anton Todorov

ДА СЕ НАДЯВАМЕ, В ЕДИН МОМЕНТ МЕДИЙНОТО ЗАТЪМНЕНИЕ ОКОЛО СПИСАНИЕ ИДЕИ ЩЕ БЪДЕ РАЗСЕЯНО И НАДМОГНАТО

Публикувам по-долу кратко съоб-щение, написано от млад човек (съавтора на статията Матурите – между "здравия разум" и "позволеното безумие”), на когото по негова поръчка изпратих всички досега излезли броеве на списание ИДЕИ, а след него помествам също така и моя отго-вор; правя го, защото ми струва, че е важно да се знае как списание ИДЕИ е било възп-

рието в едно първоначално възприятие; ето какво пише този, ако мога да се изразя така, "новоспечелен" читател – пък и автор, защо не, знае ли се?! – на списанието:

Господин Грънчаров, получих спи-санията, както и помагалото – и трябва да кажа, че след разглеждането им съм просто във възторг! Подбрали сте наистина инте-ресни неща, опитвате се да популяризирате философската традиция по достоен за похвала начин.

Искрено се надявам списанието да получи медийното внимание в най-скоро време – защото го заслужава!

Георги Стоянов Здравейте, господин Стоянов, Благодаря Ви много, за мен това,

което пишете, е изключително важно; чу-десно е, че Вашето впечатление за списа-ние ИДЕИ е положително! Радвам се, че сте го възприели по този начин. Да се надява-ме, че във Ваше лице списание ИДЕИ е намерило един истински приятел. Ако реши-те да се включите в дискусиите, водещи се на страниците на списанието, или пък на-пишете отзив по някоя от темите, а също и оригинални Ваши текстове, пращайте ги, за нас това ще бъде интересно, а най-доброто ще публикуваме на страниците на списани-ето.

Вашето съобщение ми показва, че главното в нашата амбициозна цел - списа-нието да е полезно и вълнуващо най-вече за младите хора – е в общи линии постигна-то. Да се надяваме, че ще успеем да запа-зим и повдигнем достигнатото ниво. Целта ни е колкото е възможно по-качествени и смислени текстове, писани от съвременни, в това число и млади автори, да могат да се четат на страниците на списание ИДЕИ. Разбира се, ще продължим да публикуваме и шедьоври на философската класика. Ще обогатим тематиката на списанието с пуб-

32 ликации от областта на философията на изкуството, най-новите тенденции на мо-дерната психология, на практическата фи-лософия и други такива.

Иска ми се повече хора да научат за списанието поне благодарение на интер-нет, та в един момент медийното затъмне-ние около него все пак да бъде надмогнато или разсеяно. В тази връзка си позволявам да публикувам в блога на списанието тези две наши кратки писъмца. Моля, ако възра-зявате или имате забележки, да ми пишете, та да направя нужните корекции.

С поздрав: Ангел Грънчаров

КОЙТО Е БЕЗГРЕШЕН, НЕКА ПРЪВ ХВЪРЛИ КАМЪК СРЕЩУ УЧАСТНИЦИТЕ В ГЕЙ-ПАРАДА!

Наши “духовни лица” призовават участниците в предстоящия гей-парад да бъдат замеряни с камъни – и така влязоха във фокуса на медиите. Възможно ли е човек, претендиращ да е християнин, да призовава с камъни да посрещаме “обрат-ните”, при положение, че няма как да не знае ето тия думи на Христос, казани по повод възмущението на лицемерите (във връзка с това как Божият син се е отнесъл към блудницата Мария-Магдалена):

Който от вас е безгрешен (или: невинен) нека пръв хвърли камък на нея!

Та искам да запитам: тия попове с антихристиянски манталитет, дето призова-ват за камъните, нима претендират, че са безгрешни?!

Като са толкова взискателни към чуждия морал, що мълчат, когато се разбра, че техните духовни йерарси и предводите-ли, именно владиците, директно са служили на Сатана в лицето на червените дяволи от ДС-КГБ? Щом за тях “безгрешни” са самите червени владици-сатанисти, то каква вина тогава намират те в ония хора, които просто са различни – и затова имат човешкото и законно право да заявят открито, че не искат да бъдат дискриминирани заради тяхното различие?

Това исках да запитам само, щото тия въпроси сякаш никой не ги задава. А уж имаме претенцията, че сме били християнс-ки народ. Констатирам, че нашето казионно “православие” напоследък все по-опреде-лено мирише на кагебизъм,а кагебизмът няма друга цел, освен да сее всякакви раз-дори, та да обезсилва нацията ни…

Аз и друг път съм писал, че изхож-дайки преди всичко от хуманни подбуди – човешкото право на различност е свещено! – и също така воден от съзнанието, че всич-ки общности имат суверенното право да протестират, да демонстрират, открито да заявяват, че искат да бъдат третирани като пълноправни граждани и човешки същества, убедено подкрепям хомосексуалните хора и техния т.н. парад.

Прочее, нали арогантните предс-тавители на т.н. сексуално мнозинство нескривано и необезпокоявано парадират всеки ден със сексуалността си, та затова нека “обратните” да имат правото поне един път в годината да заявят, че съществуват – и че имат правото да изискват да бъдат възприемани като човешки същества, има-щи правото на различие…

Това исках да заявя. Приятен ден на всички и успешна седмица!

ЗЕЛЕНИТЕ ЧЕРВЕНИ ЛИ СА, ЩОМ ТОЛ-КОВА СИ ОБИЧАТ СЪРПА И ЧУКА?!

На Запад путинският империалис-тически кагебизъм не само флиртува със зелените, ами им бута и доста пари, щото те директно защищават негови интереси... тогава?!

ЕДНО НЕДОВОЛНО ПОКОЛЕНИЕ – ПО-КОЛЕНИЕТО НА СВОБОДАТА – СЕ СЪ-БУДИ ЗА ГРАЖДАНСКИ ЖИВОТ

ДОБРО УТРО!

АВТОР: ГЕОРГИ ДЕЯНОВ

Добро утро! Едно поколение се съ-буди недоволно за граждански живот. Пос-ледните дни крещи с дробове, изгарящи от болезнено нахлуваща свобода.

Ние сме недоволни защото сме недоспали. Не, нас не можете да упоите с безумни турски сериали. Неудобно е, но не мислим чрез телевизор. Интернет предос-тавя безкрайно по-адекватно съдържание по поискване, репортерите ни са хиляди и

непрестанно предават от мястото на събитието. Желанието ви да се видите и „разберете“ с „организаторите“ ни предиз-виква смях. Най-страхотния ви кошмар се сбъдна – змеят на мнозинството има въз-можност да се самоорганизира. Спонтанно, стихийно, светкавично, ефективно. Без възможност за противодействие.

Сбъркахте с гората. Връзката на българите с гората и планината е дълбока и магическа. Горите и планината винаги са били последното убежище на свободата. Селищата, равнините и реките ни са владе-ни, но горите – никога. Какво очаквате от звяра на недоволното множество, поставено в безизходица? Инстинктът за самосъхра-нение ни изведе на площада. И този път е сериозно.

Опитахте се да ни излъжете и да си разпределите нашите гори, но не ви позволихме. Свирепо захапахме туловище-то на статуквото и откъснахме тлъсто парче лъжа. Бързо развиваме вкус, огладняваме за още. Озверяваме интелигентно.

Днес ще спасим горите си от Цеко Минев. Но цекоминевци, данчолазаровци, чорбаджиненовци са затиснали повсемест-но нормалността. Не искаме смяната на едни елити с други. Не е важно кой управ-лява, важно е какви са правилата на играта. Радостни, жизнерадостни, поемаме глътка въздух. Нямаме бунтовен опит, но сме с ДНК на производители на революции. Жи-веем в интересни времена, днешната битка не се води в горите кой ще владее площада, а на площада за това кой притежава горите. Днес попречихме за горите. Обединихме се спряхме раздаването на поредната приви-легия. Утре ще спрем друга. Вдругиден ще отнемем някоя. Протестът е принципен. Крещим против лъжата.

Отказваме да вярваме в Торбалан. Някакво неясно зло, някакво дорелигиозно същество, което е откраднало нормалния живот и го крие. Отказваме да вярваме в Дядо Коледа, батковци и други юнаци, които героично ще ни избавят от проблемите. Не, пичове. Тая приказка не струва.

Битката е различна и ние сме гото-ви да я поведем. Тя не е срещу личности, защото те са второстепенни. Битката е срещу системата, която произвежда цеко-миневци. Тя се крепи изключително на два стълба – привилегии и монополи. Против сме олигархичният елит да стои извън зако-

33 на и да монополизира всички сектори на стопанството, политиката и обществения живот. На улицата сме срещу непрозрачно-то взимане на решения и разпределяне на порции зад завеси, на маса, по залез слън-це и в обредни клубове. Против сме каквото и да било ограничаване на свободния дос-тъп до възможности за реализация.

Привилегии и монополите се борят с прозрачност и състезание. Гласност и постоянна нетърпимост към престъпването на правилата, които всички сме се съгласи-ли да спазваме. Правила, които облагоде-телстват колкото се може повече хора и никога шайка олигарси за сметка на мнозин-ството. И състезание, състезание, състеза-ние. Не е вярно, че преходът е завършил. На другия край трябваше да има благоденс-твие и върховенство на закона. А получихме сплескана от монополи и привилегии ми-зерна реалност. Борбата тепърва предстои.

Сега е по-сложно. Врагът не се разпознава лесно по шапката. Родителите ни не разбраха. Излъгаха ги самопровъзгла-сили се шамани с добро сценично поведе-ние. Борбата е за смяна на правилата.

Но ние сме нови играчи. Прагма-тични. Адаптивни, жилави, интелигентни. Оцеляхме и сега идва нашето време. Рабо-тим, не очакваме подаръци. Енергични сме. Информирани. Свободолюбиви. Израснах-ме в смутно време, без авторитети за добро или зло. Полуизоставени. Не ни научихте да работим с компютри, сега сме сред най-добрите. Не ни научихте как да сме пълно-ценни граждани в отворено общество, но нямайте съмнение, че и в това ще сме от-лични.

Ние сме децата на прехода. Деца-та, които ще осиновят родителите си и ще ги научат. Ние сме вече тук, порастваме, прибираме се. И сме се подготвили. Ние сме юристи – знаем правата си, когато ни арестувате. Не можете и законотворчески да ни лъжете, сами можем да напишем законите. Ние сме икономисти – знаем, че бедността се причинява от изкривяването на пазарното състезание от монополи и картели. Знаем как пълноценно да разпре-делим ресурсите си, да ги умножим и да подобрим организацията си.

Ние сме солидарни – разбираме, че напредъкът идва само и единствено в състезание, в което печелят най-добрите, но опъваме защитна мрежа за тези от нас, които се спънат. Отговорни сме, няма да ги оставим. На "ти" сме с информационните технологии – използваме платформи за обмен на информация, новини, експертиза, опит в обеми и скорост, които не знам дали успявате да осъзнаете. Ние сме програмис-ти – ще създадем нови платформи и среда за организация против вашите монополи и привилегии.

Също сме и предприемчиви – виж-даме къде и от какво имат нужда хората и сме готови да им го предоставим; създава-

ме нови нужди. Изобретателни сме – тряб-ваше да станем. Ние говорим езици, черпим опит от приятели от други страни. Ние сме спортисти, готови сме да се състезаваме и сме убедени, че по-добрите трябва да спе-челят в честно и отрито състезание. Пъту-ваме – общуваме активно, попиваме най-добрите практики и ги прибираме вкъщи. Често не ни позволявате да ги приложим. Но и това ще мине. Ние сме оператори и режисьори и ще направим каталог с безоб-разията ви. Ние сме 200 и няколко бараба-нисти. Ние сме утрешните ви лекари. Ние сме танцьори – танцуваме танца на протес-та.

Ние сме историци, художници, учени, философи, арестанти, рекламисти, математици, ние сме родени от планината. Хора.

Ние сме внуците на Щастливеца, ние сме чисти, връзката ни с природата е важна и значима. Ние протестираме защото знаем какво трябва да се промени и как. Заедно сме и сме наелектризирани от емо-ция, опиянени от победата и сме секси. Сега имаме още една причина да се будим сут-рин.

И да се усмихваме.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Препубликувам този текст от блога на И.Инджев, където го открих под заглави-ето Манифеста на протеста, с ясното съзнание, че заслужава да се прочете от колкото се може повече хора. За което се опитвам с нещичко да допринеса; по тази причина написах следните думи до автора на текста:

На мен текстът също много ми ха-реса; оценявам го като дълбок и проницате-лен, а също така и доста оптимистичен, което е хубаво дори и за мен, стария песи-мисто-реалист. По тази причина си позволя-вам да помоля автора Георги Деянов да ми даде съгласието си за публикацията на текста му във философското списание ИДЕИ. Г-н Деянов, бихте ли ми дали своето съгласие? Списанието ни е предимно за млади хора, за хора, които в мнозинството си, да се надяваме, мислят като Вас, т.е. добре е да сверите мислите си... Ще очак-вам съгласието Ви...)

ЕВРОПЕЙСКИ БЪЛГАРИ, ЕЛАТЕ ДНЕС ПРИ ПОЗОРЯЩИЯ НИ МОНУМЕНТ НА ОКУПАЦИОННАТА СЪВЕТСКА АРМИЯ В СОФИЯ!

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ: виж Искаме си Родината, историята и държа-вата! Източник на колажа

ЧЕРЕШКАТА НА БЪЛГАРСКАТА МЕДИЙ-НА ТОРТА

КУНЕВИСТИТЕ ЗАТЪНАХА В СЪВСЕМ НЕПРИСТОЙНО ПОЛИТИКО-МЕДИЙНО ШИКАЛКАВЕНЕ

Г-н Радан Кънев е написал в блога

си интересен и силен текст под заглавие Мълчанието на гражданите, който заслу-жава да бъде прочетена; в него става дума за последните “позиции” и “действия” – и най-вече “без-позиции” и многопоказателни бездействия, обвити с крещящо мълчание – на движението-партия на г-жа Кунева. Край-ната оценка за главния порок на куневисти-те, именно, че са “… тръгнали по утъпкания

34 път на компромис с всеки интерес, с всяка потенциално симпатизираща медия, с всеки очакван спонсор”, е и моя оценка; ето какво в тази връзка написах в блога на г-н Кънев:

Споделям изразената оценка в текста на г-н Кънев. Представих го на прия-телите си във Фейсбук със следните думи, които написах съвсем искрено:

Заслужава да се прочете, долавям в този текст признаците на мъдро, ра-зумно, балансирано политическо говорене и писане, съобразено с реалностите – и с мисълта за едно по-добро бъдеще на Бъл-гария…

Искам тук само да прибавя, че по-литиците уж с някакви “най-високи” морални претенции – а такива бяха предишните ни кандидат-”спасители” от царското движение, после от боковото движение, а сега от куне-вото – които обаче си позволяват да при-бягват до жонглиране и до разни обтекаеми словесни еквилибристики (с оглед на това предимно да се харесат на този или онзи, особено пък на разните му там кръгове, разполагащи най-вече със значителен па-ричен или медиен ресурс, та да спечелят благоразположението им или някакви други, още по-прозаични дивиденти!) допускат сериозна грешка: подценяват по груб начин “гласоподавателя”, който пък, осо-бено в наши условия, има едно добре раз-вито сетиво, крайно чувствително към не-честността, към разните нечистоплътни тарикатлъци; тъй че и да флиртуват после с такъв избирател, и да му се подмазват, като долови веднъж тая нечестност и своеко-ристност, работите стават съвсем непопра-вими; да не говорим пък ако на такива поли-тици им излезе име на лицемерни нагажда-чи-въжеиграчи в една движена предимно от кариеристични подбуди политическо-партийна активност. Жалкото е, че такива политици подклаждат разпространението на политическия нихилизъм сред мно-гострадалния български избирател, на-дявайки се вероятно, че в неговите мътни води ще могат все пак да уловят някоя и друга рибка…

Вярно, политиката не трябва да се изражда и да се свежда до морална пропо-вед, но пък политика, в която на дело си проличава едно безцеремонно потъпкване на най-базисни морални принципи (докато в същото време на думи се лъже, че всичко било правено в името на не знам колко си “висок” морал!), такава политика неминуемо ще облагодетелства не “народа”, не “стра-дащите низини”, а само, и то временно, своите адепти, именно неуморните и вечно бодри кариеристи. Изглежда някои в поли-тиката друго и не търсят, щото по идея политиката е всеотдайно служене, рабо-та в името на благородна мисия, движена от общочовешки и ценностни подбуди, тя е носене на най-тежък товар, на бремето на твърде високи отговорности, при което, като капак на всичко, се плаща и

твърде висока цена; забележете, “пла-ща”, сиреч, се дава, а не да се черпят дивиденти, не се се получава.

Мисълта ми е, че в движението на Кунева бие на очи нескриваното желание на дадени хора с лидерски претенции, на разни любители на славата и властта, да се на-местят най-вече на държавната и народна трапеза, а пък всичко друго явно е само за камуфлаж, за баламосване на наивния избирател, за спекулиране с долни страсти и настроения и прочие. Лакомията за власт у такива не може да се скрие, колкото и да се напъват да ни впечатлят с “изтънченост-та” си.

На пръсти се броят у нас полити-ците, които са способни да говорят единст-вено истината и да работят, движени от мисълта за доброто на страната, независи-мо че подобно поведение може да ги напра-ви “непопулярни”, “дразнещи”, ненавистни, отхвърлени от медиите и пр. – тъй като у нас, уви, се смята, че от истината предимно боли, а не че тя винаги е благотворна и благодатна.

Аз лично такива политици съзирам най-вече в ДСБ, поради което тази партия има моята подкрепа като гражданин и изби-рател…

КЪМ ПРОТЕСТИРАЩИТЕ: БРАВО, ПРО-ДЪЛЖАВАЙТЕ ВСЕ ТАКА, БЪДЕТЕ УПО-РИТИ – И НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ ДА ВИ ИЗ-ЛЪЖАТ!

Моя кратка реплика във Фейсбук предизвика отзив от участник в екологични-те протести на Орлов мост; по повод на неговите думи моя милост се наложи да отправи нещо като кратичко “наставление” към протестиращите, щото все пак съм много протестирал и опитен в протестите човек; ето как реагира този млад човек, а пък по-долу ще можете да прочетете и моя своеобразен апел към самите протестира-щи:

Днеска пак сме там, тия се подиг-раха вчера с 10 000 умни и свободни хора, наричат ни пияници и терористи! Вчера не видях нито един пиян човек, а терористи пък хич… (Deso Tossunov)

На което изявление ми се наложи да напиша следните думи:

Браво, продължавайте все така, бъдете упорити – и не се оставяйте да ви излъжат!

Щото тия, дето ни управляват, са лъжци-майстори, са най-изкусни и преуспе-ли в лъжите си лъжци. Имат невероятна школовка в лъженето и в измамите. Пазете се от такива – и за нищо не им вярвайте.

Лъжльото Боко лъже така изкусно, че нищо чудно и сам да си вярва като лъже. Той всъщност не е друго, а едно медийно търчи-лъжи. С лъжене и измами той се докопа до властта, не с друго. Бай Тодор Живков добре му е предал и завещал тоя нелек занаят: политическото лъжене, което е основа на издевателствата над цял един доста лекомислен и склонен към наивност, много патил, ала не поумнял заради пати-лата си народ…

Тъй че: внимавайте, не знаете с ко-го си имате работа! Да не стане така, че утре Боко да дойде сред вас, да каже някак-ви брадати лъжи, облечени в привлекателна “пичовска” форма – и вие да вземете да му заръкопляскате?!

ДАЛИ ИЗОБЩО Е ВЪЗМОЖНО БЪЛГАРИ ДА СИ СЪТРУДНИЧАТ АЛТРУИСТИЧНО – И С ИЗВЕСТНА ПОЛЗА ЗА БЪЛГАРИЯ?

Господин Теодор Дечев, сега забе-лязвам, е препубликувал в блога си моето Отворено писмо до него във връзка с излизането тия дни на първия брой на (въз-становения) в-к СВОБОДЕН НАРОД: виж Излизането на вестник "Свободен народ" беше морално подкрепено с отворено писмо от философ и блогър. Придружил е публикацията със следната своя забележка:

Г-н Ангел Грънчаров, философ и блогър се е обърнал към мен с отворено писмо във връзка със започналото излиза-не на новия опозиционен седмичник - вест-ник "Свободен народ". Като подчертавам,

35 че без да подценявам ролята си в партия-та на свободните социалдемократи - "Свободен народ" аз съвсем НЕ съм неин лидер ("Свободен народ" не е лидерска партия, а председател на инициативния комитет за учредяването й е Радослав Пашов), помествам изцяло отвореното писмо на г-н Ангел Грънчаров на което ще отговоря при първа възможност. То не е от текстовете, отговорите на които могат да бъдат "претупани".

Та в тази връзка с интерес ще очаквам отговора на г-н Дечев. Преди време - и то не само веднъж, впрочем - писах, че е крайно трудно и дори сякаш съвсем невъз-можно българи от различни кръгове да си сътрудничат изцяло безкористно с оглед реализацията на някакво общо, значимо за страната и нацията дело: виж, примерно, това Открито писмо до проф. М.Балкански, съдържащо крещящ нравс-твен казус от българския живот, една моя инициатива, завършила съвсем злополучно, ето как: Отговорът на проф. Балкански и мой отговор до него, засягащ и темата за капризната суетност на г-н Министъра Игнатов.

Та ми е интересно дали все пак, като получа отговора на г-н Дечев, ще бъде опроверган скептицизма ми относно това възможно ли е изобщо българи, особено пък такива от различни интелектуални и политически кръгове, да си сътрудничат алтруистично – и с известна полза за Бъл-гария...

ИМА И ЗА КАКВО ДРУГО ДА СЕ ПРОТЕС-ТИРА, НЕ НИ Е ПРОБЛЕМЪТ САМО ГО-РИТЕ

Под тази снимка (източник) във Фейсбук написах ето какво:

Поздравления! Не се оставяйте обаче тарикатът Боко да ви залъже – или да купи някои от вас, та да извади жилото на протеста и да обезсърчи останалите...

Прочее, има и за какво друго да се

протестира, не само за горите. Де да ни беше проблемът само горите; ако само за тях трябваше да протестираме, блазе ни! Ама съвсем не е така...

АРХИТЕКТУРАТА НА ВЛАСТТА В СТИЛ (В)АМПИР Написа: Иво Инджев

Някои поговорки се превръщат от обикновен каламбур в безрезервно приема-на парадигма. Сред тях е правилото да оценяваме хората по техните приятели. И понеже човекът, от когото практически зави-си всичко в държавата, не веднъж е обясня-вал с приятелските си чувства необяснима-та си търпимост към глупостите на видни личности от неговия управляващ „елит“, всеки публичен жест на Бойко Борисов в тази посока допълва неговия и без това напиращ отвсякъде образ на главен медиен герой в българския политически комикс.

Разнежи се напоследък силният човек. Той поначало е дащен към публич-ността и петимен да се покаже пред нея, но инвазията на светските му откровения все пак озадачава. Заваляха някак без предуп-реждение бисери за тайна госпожица в живота му, която щял някой ден да си при-бере (сякаш става дума за поредното кара-качанско кученце, вързано нейде да пази нечий имот).

В друго интервю пък нашият пре-миер откровеничи за интимния си живот с дългогодишната си спътница, на която продължавали да й „ядат ушите“ заради него, макар да били разделени от 4 години (интересно, това с „яденето“ ми го каза и на мен по телефона на 28 март, призовавайки ме на практика да му се отплатя за честта да ми се обади лично като престана да му „ям кокалите“). Но какво да се прави, френс-ката поговорка пък казва, че апетитът идва с яденето…А у нас яденето по традиция е предхождано е мезето. Никога не е късно някой да стане за мезе, ако е препил от чашата на славата.

Приятелят на Бойко Борисов, бившият му министър без портфейл Божи-дар Димитров, не се притеснява обаче никак, че става за мезе с лансирането на кичозни примамки за привличане на туристи в родния си Созопол. Най-новият му хит на тази сергия е разкопаният скелет на вампир. Уж на майтап, но не на шега гладните за шеги и закачки медии включиха в менюто си тези подхвърли кокали и ги глозгат с насла-да. Поради липса на достолепни знаци, достойни за възхищението на посетителите, като разни постройки в стил ампир, харак-терен за имперските европейски държави от 19 век след войните на Наполеон, тук изби-ваме комплекси с нашенски стил (в)ампир, достоен за Наполеон от Банкя. Този стил се „кльопа“ от непретенциозните ни разпрост-ранители на клюки, наречени медии. Зер културата ни е това, както би казал Бай ви Ганя!

А културата ни днес-това е Вежди Рашидов. След като ни „построи“ музей във възхвала на т.н. социалистическо изкуство, горда канара от което се усеща и той като повелител на малката пластика от същия период, сега се е засилил да ни дари и с „българския Лувър“. Прави си резервация за личен музей на славата, нещо като собстве-на „Триумфална арка“. В оригинал тя е тъкмо в стил ампир, но у нас ще й подхожда нашенския (в)ампир.

Като стана дума за триумфалната запазена марка, специалитетите на Раши-дов в боравенето със средствата за изграж-дане на разни обекти са обект на напоител-но шушукане в летните жеги. Добре че на „злите езици“ не им дават думата в медии-те, където попържането на султана не е позволено. Иначе публиката можеше да научи какви очаквания битуват за предпола-гаемите кражби от този проект, за които се говори в нашите (наистина ) културни среди.

Приятелството на Вежди с преми-ера го импрегнира откъм медийните червеи на съмнението и му гарантира комфорта да

36 попържа на майка под държавния герб. Този факта си остана „тайна“, разгласявана пре-димно от маргиналните (ви) компютърни екрани. Нещо повече, достатъчно е от кул-турното ведомство да заявят, че културният им министър не бил псувал и това се прие-ма за истина.

Точно толкова примирено се възп-рие и „честната дума“ на президента Пър-ванов, че не е получавал никакви недвижи-ми подаръци от своя спонсор Петър Ман-джуков, награден после от него с орден „Стара планина“. Дори и когато същият спонсор (погрешно титулован като българс-ки търговец на оръжие, макар частната му дейност в тази област да се корени в пос-редничеството за продажба на руско оръ-жие- т.е. made in USSR- в Африка в начало-то на 90-те години на миналия век), си купи титлата архонт, това не предизвика любо-питството на българските медии към погре-баната история с президентското му спон-сорство.

У нас е така:плащаш си и получа-ваш слава под формата на орден от дър-жавния глава или пък на архонтска титла от млад митрополит със съмнителна репута-ция на ценител на луксозния живот. Нещо повече, в рамките на приятелския кръг и традицията на взаимната защита за целта приятелят на премиера Борисов, директо-рът на Националния исторически институт Божидар Димитров, обясни от телевизион-ния екран, че архонтското безобразие (спо-ред мнозина, дори в обикновено монолит-ния Свети синод, то е такова) всъщност било напълно безобидно нещо.

По думите на професора най-новият ни архонт можел да даде парите си за друго, например за яхта, но ги дал за църква и напълно си заслужил наградата (с нищо незначещата титла?!). Този адвокатс-ки аргумент прозвуча не само като безсилие да обезсили силата на парите спрямо пре-далата като че ли Богу дух върхушка на БПЦ, но и твърде лицемерно спрямо реал-ността: та г-н Манджуков си има и яхта! Тя стоя дълго време на показ, паркирана почти на централния столичен бул. „България“ на броени метри от входа на построената от него жилищна сграда, в която е видно по нотариален акт, че Манджуков-младши е продал два мезонета на Владимир Лазов,

много близък семеен приятел на президент-ското семейство Първанови, който се крие неистово от медиите ( макар те да не го търсят), след като моя милост разобличи тази връзка в книгата „Президент на РъБъ“.

Не искам да си мисля какъв разго-вор тече между Бойко и Вежди когато ходят на кино заедно- защото премиерът споделя, че ходи на кино само с Вежди ( дори и тайн-ствената госпожица, към която има сериоз-ните намерения да си и я прибира някой ден, явно не е допускана до този интелекту-ален тандем при общуването с изкуството на тъмно). Но междуметията, с които кул-турният ни министър замества глаголите в незавършените си изречения, сигурно пра-вят диалога напълно неразгадаем за шпио-ните, освен ако не са македонци ( питайте Божидар Димитров, той ще ви обясни защо).

Не смея да предположа, че зачес-тилите напоследък негативни публикации за нашия премиер в западни издания, както и мрачните му очаквания за пустия монито-рингов доклад на ЕС през юли, са причината за неговата депресия, която го кара да споделя с нас най-съкровените си тайни. Но че има проблем, това е видно от инициати-вата му да съобщи, че вече не се бои да бъде убит млад, след което, ако това се случи, щели да кръстят улица на негово име в Банкя или да му нарекат полицейската академия.

Да не дава Господ, кръстим се ние искрено заедно с него. Но все пак е мъчи-телно да се догаждаме защо така страда силният човек, че чак се произнесе скромно и за непреходността на собствената си славата в светско интервю, заявявайки, че никой не може да му я отнеме. Ами лошата слава, отбелязана в споменатите западни издания? Май и нея никой не може да я отнеме!

Когато човек си избира епитафията в разцвета на силите си нещо не е наред. А когато това е силният човек, от когото зави-си всичко в държавата, тази слабост издава

не толкова комплекси, колкото нерешени комплексни проблеми и съответните тре-вожни очаквания от техния бумерангов ефект.

Хората, при които самоиронията е искрена, не кокетничат с публиката при избора на епитафии за надгробната си плоча. Скот Фицджералд имал силата на духа да се изгаври със слабостта си към алкохола приживе и да пожелае на гроба му да пише: „Цял живот пих и после умрях“. Оригинално, нали.

Стремежът към слава обаче не е нито оригинално, нито хумористично хрум-ване. Може да се окаже дори много тъжно за слугите, които великият им покровител завлича със себе си, за да му служат и в отвъдното. Съдбата им служи съответно за останалите като предупреждение за риско-вете при избора на приятел.

Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ от днес, 15 юни, вече е в ръцете на абонати-те си

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава: ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

HUMANUS, основан през 1994 г. Гл. редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg