ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 9, ГОД. 5, 2013, 1 МАЙ, СРЯДА, Ц.2 ЛВ.

Публикувам по-долу откъси от интер-вюто на Иван Костов във в-к ДНЕВНИК, тъй като ми се ще тия акценти да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ: Има ли сред партиите, които се очертава да влязат в парламента, такава, която би могла да осъществи политики за излизане от кризата? – Аз съм запознат с мнението на икономичес-ките наблюдатели, които констатираха с при-теснение, че почти всички партии направиха ляв завой, тръгвайки да посрещат популистки точно тези тежки проблеми на хората с обеща-ния. Ние в програмата си нямаме нито едно обещание. Имаме само решения. Казваме проблема и му даваме решение. Ще имате ли достатъчно важна роля, кога-то отново стоите като опозиция? – Ние като опозиция успяхме да спрем АЕЦ "Белене", така че може и да предпазим страна-та от големи безобразия и да помогнем да се намерят решения на ключови въпроси. Защото имаме гигантски опит и защото имаме автори-тета на хора, които са изкарвали България от кризата. Никой друг не може да твърди за себе си, че е бил в екип или начело на екип, който е вадил България от криза! Никой! (Следва на 2 стр.)

Ще ми се, по възникналия обичай, да напиша и тази сутрин няколко реда в моя болничен дневник. Днес, прочее, ме изписват. Също днес предстои операцията на моя съквартирант в болничната стая. Искам да му пожелая успешна операция и бързо възстановяване след това! Интересно е как съвсем непознати хора се сближават от близката участ, от страданието. Разбира се, понеже временно се срещат, и понеже са били сближени именно от страданието, нещо неприятно, като се разделят обикновено повече никога няма да се видят (освен слу-чайно). Не е приятно място болницата, съвсем не е такова приятно място. (Следва на 2 стр.)

МНОГО ЯРЪК СИМПТОМ НА УПАДЪК НА ЧОВЕЧНОСТТА – И НА ДУХОВНОТО ИЗ-РАЖДАНЕ НА НАЦИЯТА

Иска ми се обаче да кажа нещо друго: за това, че общо взето сме станали съвсем безразлични към чуждото страда-ние, към страданието на чуждия човек. Към страданията на наши близки хора не сме безразлични, но към страданието на (не)далечния – "чужд"! - човек сме доста безразлични – и безчувствени. Няма, нап-ример, по нашите болници милосърдни хора, които да вдъхват кураж на страдащи-те. Ей така, хора, които от чисто милосър-дие отиват в това място да разговарят с болния човек, който има страхотна потреб-ност да сподели болката си, да разкаже как се чувства. Не, няма такива хора у нас, а може било студенти, било просто милосър-дни хора, да се опитат да се поставят на чуждото, на мястото на страдащия човек, да проявят съпричастност към него, да се опитат с добри дума да облекчат болката му. Щото страда най-вече душата, след като страда тялото. За душата обаче съвсем забравяме, особено пък за душата на чуж-дия човек.

Аз тълкувам това като много ярък симптом на духовното израждане на нация-та. На думи сме милосърдни, на дело обаче сме безразлични, казах, към болката, към страданието, към душевната криза на ближ-ния, всъщност към чуждия човек. Ближният по начало го разглеждаме като чужд, ето, там е проблемът. Не ни е познато чувството емпатия, способността да се вживееш в болката на чуждия човек. Способността да съпреживяваш. Станали сме лицемери, фалшиви сме...

Исках също да напиша няколко думи за търговията във и около болницата, ала май ще оставя този момент за друг път. Прочее, ще вметна само това: много голяма активност се вихри на това поле, ако не помогнем поне да оскубем болния човек. Страшни надценки има в тия заведения около болницата, понеже тя е отдалечена доста от града (е, не чак толкова е отдале-чена, но е достатъчно болните хора да не могат да идат да си купят нещо в околните градски магазини. И тук за сметка на това скубят ли скубят. Има надценки на най-

обикновени стоки, стигащи чак до 100%. Грозно е това, но кой да ти го съзнава. Е, има и що-годе нормални цени. Стига толко-ва по тази тема. Може да пиша още по нея тия дни, може да не пиша. Всичко е ясно...

Състоянието на едно общество за-виси (е производно) от нравственото и лич-ностно състояние на съставящите го инди-види. И обществото може да страда – и да е болно. Ние сме, уви, едно болно общество. Трябва да търсим път към здравето, общес-твеното, сиреч, човешкото здраве, към здравето на обществения организъм. Не може болни граждани (индивиди) да правят едно здраво общество. Имам предвид бол-ни в нравствено, в ценностно отношение. Защото написах това – надявам се ще се разбере то всеки самостоятелно. Само маркирам темата...

Ами това е за днес. Това болнично дневниче, живот и здраве да е, ще го по-пълня с някои други по-ярки преживявания и ще го превърна в... кратка книжка. Ето че успях да напиша книжка и по време на пре-биваването ми в болница. Неспасяем слу-чай съм. Дърдорко. Плямпало. Какво да правя – такава ми е била явно съдбата. И ако Бог този път ме върна в живота – един вид, както се казва, "прескочих трапа"! – то явно ме е върнал с тази цел: да напиша още нещичко. За мен това е голям знак: ние сме в живота да направим нещо, да оставим малка следа, а не да си вирим носа и да се правим на важни. Е, аз съм явно в живота да напиша нещичко – щото написаното остава. Велико нещо е писаното слово, но друг път може да пиша за това. А сега само маркирам темата...

Чао, хубав ден за всички вас! Бъ-дете добри, не е толкова трудно това. Об-ръщайте известно внимание към това как се чувства чуждият – всъщност ближния! – човек. Защото всичко, което се случва тям, може да се случи и вам. И какво ще правите тогава ако преди това не сте се вживявали в болката на другия? Безчувствеността не е толкова голяма добродетел.

ОЩЕ ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ДА ГЛАСУ-ВАМ ЗА ПАРТИЯТА НА ИВАН КОСТОВ

Нашите социологически гадателки в тая предизборна кампания най-упорито натрапват на народа, че щели да влязат в Парламента – я, какво чудо! – тъкмо ония партии, които са така изгодни и желани от нашата комунистическа олигархия и мафия, именно нейните храненици, т.е. БСП, ГЕРБ,

АТАКА, ДПС и новият им фаворит, партията на Кунева. И никой друг "нямало да влезе", представяте ли си, а пък най-много нямало да влезе тъкмо – я, какво чудо, какво съвпа-дение на мечтите на мафията ни! – ДСБ, партията на Костов, която именно и е най-неприятна на нашата родна, руско-българска и ченгесаро-кагебистка олигархия и мафия!

Че са съшити с бели конци тия прогнози си личи тъкмо от това, че те точно отразяват свидните копнежи на тия, които поръчват тия, с извинение, "проучвания". Да се вярва на тия "проучвания" означава да се проявява непростима наивност. Ако имат някакво значение тия "проучвания", то се свежда до следното: да разберем кои са любимците на олигархията ни, и също така да разберем кои от политическите партии са най-неприятни за нашата комунистическа олигархия. Това може да ни помогне, ако сме що-годе умни, да си направим точно сметката за кой да гласуваме; ако си против нашите грабители, олигарсите и мафиотите, трябва да гласуваме за най-големите техни смъртни врагове, именно хората на партия ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ, пар-тията на Иван Костов, на когото нашите мафиоти още не могат да простят как успя при предишното си управление да спре грабежите на олигарсите от държавната собственост – и затова вече 12 години не се спират да финансират щедро оплювателс-ките кампании против Костов.

Да, така стоят тия работи, ето, за-това с чиста съвест ще дам гласа си за ДСБ, за Костов и за неговите хора! Ще гласувам за ДСБ. Те са доказана марка... тия, дето са объркани и не съзнават това, съветвам да сторят същото – няма да съжаляват.

След предишното управление на Иван Костов и проведените реформи Бъл-гария дръпна така напред, че само дружни-те усилия на Царя, Дмитрич и Боко успяха отново да е натикат в кризата, и то след 10 години икономически подем... така беше, този е аргументът ми, в който моля да вник-нете по-внимателно, щото е самата исти-на...

А сега нещо за поправяне на наст-роението; намирам го в скайпа си, изпрате-но ми е от един приятел:

Ако искате да честитите именния ден на Цветанов, звъннете на произволен телефонен номер – той ще ви чуе! :-) И.КОСТОВ: "НИКОЙ ДРУГ НЕ МОЖЕ ДА ТВЪРДИ ЗА СЕБЕ СИ, ЧЕ Е БИЛ В ЕКИП ИЛИ НАЧЕЛО НА ЕКИП, КОЙТО Е ВАДИЛ БЪЛГАРИЯ ОТ КРИЗА!" Каква е Вашата позиция спрямо друга партия, която е на границата на влизане в бъдещия парламент – "Движение България на гражданите"? - Също извърши ляв завой, и то сериозен. Но няма да коментирам програмата на госпожа Кунева, само цитирам Дани Кана-

3 зирева от Пловдив, която ми обясни причи-ните за напускане – това е лява програма, ние сме десни хора. Тя го каза и публично. Какво би било по-лошо за страната – управление на ГЕРБ или на БСП и коали-ция? - То е едно и също. Управление на ГЕРБ и коалиция и на БСП и коалиция ще свършат след няколко месеца. Един човек го каза хубаво във въпрос към мен – "Г-н Костов, обяснете ми, защо Бойко Борисов не успя да реши въпроса с монополите, с цените на тока през февруари, а ще го реши през май? Какво се е случило между февруари и май, че той да реши този въпрос", и да спре кризата, бих допълнил аз. И някой се обади от присъстващите: ще прочете много книги. Но не е само до книги, наистина е нужна компетентност и решителост. Не е проста работа да се изведе България от кризата. А българите намразват този, който ги вади от кризата. Те намразват и тези, които не ги вадят от кризата. Намразват всеки, който е бил във властта. - Най-много намразват този, който ги спася-ва. Това съм го установил със собствената си кожа. Защото мерките са сурови и болез-нени. И колкото повече се отлагат, толкова по-болезнени стават. Това говорехме ние през 1996 г. – "не правите реформи, ще стане много зле". Така говорехме и на Анд-рей Луканов, и той отлагаше и отлагаше, докато не станат мерките толкова сурови и толкова жестоки, че на два пъти унищожиха българските спестявания – 1990-1991 г. и 1996 г.

И сега проблемът е сериозен! Как-во ще се случи, ако българските производи-тели на електроенергия бъдат пуснати на свободна конкуренция? Ако започнат да се борят истински да продадат електроенер-гия, да бъдат резервна мощност или да бъдат студена мощност? Какво ще се случи с всички, ако се изпълни европейската ди-ректива, че НЕК не може да прави микс, а трябва да пуска в мрежата всеки, който е намерил пазар? Т.е., да даде достъп срещу заплащане на всеки производител? Това решава радикално проблема с тока, унищо-жава българската енергийна мафия, праща всички злоупотребяващи с господстващо положение в ъгъла.

ИСТИНАТА И ДОБРОТО ВИНАГИ В КРАЙНА СМЕТКА ТЪРЖЕСТВУВАТ

29 април 2013, понеделник

Да напиша и тази сутрин нещичко в своето болнично дневниче. Ей, така, да не се получи празнина, а не че кой знае какво се е случило.

Тази нощ докараха някакъв болен, който цяла нощ крещя от болки... страшна работа! Някъде след 4 като че ли се успокои – или го закараха в операционната. Не зная дали правят операции нощем, но при спеш-ни, неподлежащи на отлагане случаи сигур-но правят. Там, в операционната, общо взето всички се успокояват. В клиниката по неврохирургия научих, че някакво малко нервче, притиснато или прищипнато, може да боли така, че човек да обезумее. Да пази Господ, непоносима е тази болка. Затова така крещя и плака този човек през нощта! Предполагам, че болката е по-нетърпима от тази, когато те боли зъб.

Вчера получих сведение, че в къщи съм получил нова призовка за делото, на което съм подсъдим: за обида на една образователна шефка, която много се е трогнала от "неправилни мисли", които е срещнала в моя философска книга! Аз, предвид идещия празник, призовах към помирение в мое клипче (през изминалата седмица), ала явно някои хора са станали съвсем безпощадни – и проявяването на такава една човечност им се вижда съвсем излишен лукс. Ще изчакам да мине и страс-тната седмица, щото тия хора, апропо, не пропускат случай дето седнат и дето станат да говорят колко много са религиозни, та ще изчакам да мине страстната седмица и ако не оттеглят иска си (щото са много религи-озни, само дето изглежда това съвсем не им личи в постъпките де, но да не придиряме толкоз, няма съвършени хора!), тогава ще ми се наложи да си намеря адвокат, с който да формулираме и моите ответни искания - и ще се наложи, въпреки здравословното ми състояние, да се съдя с тия администрато-ри.

Значи това е то "новата религиоз-ност", пък и "човечност": човекът е в болни-ца, направена ми е тежка операция, дето се казва, неговата вече се е видяла, ала ти таиш желание за мъст, и продължаваш да правиш нужното, за да го ликвидираш. Не

знаех, че това се нарича "нова религиоз-ност", ала ето, имах шанса да науча. Какво ли няма да научи човек на този свят, особе-но ако повечко е живял. Понеже съм изсле-довател на тайните на човешката природа, много ми е интересно всичко, което науча-вам. Пък и няма да изпусна шанса с това дело, в което, кажи-речи, съм поставен в позицията на Сократ – с философски мисли съм бил "нанесъл щети" на дадени лица, които обаче едва ли ще разберат някога, че философските мисли, дори и най-критичните, дори и безпощадните, са от такова естество, че разумният човек им е благодарен, щото те много помагат, сочат пътя към излизане от дадени там грешки, проблеми, заблуди, илюзии. Неслучайно, да речем, Стив Джобс е казал, че би изтъргу-вал всички свои технологии за един следо-бед, прекаран със Сократ, е, у нас компю-търните специалисти от българско естество пък ето, съдят един философ, което е така многозначително, че повече от това не може да бъде!

Дано имам сили да издържа и това изпитание, което ми е много любопитно. Не ща да спечеля делото, е, ако го загубя, ще дам пустите му там 1000 лева за "неиму-ществени щети", ала първо трябва да се проведе спор по общия контекст на цялата работа, щото не може да се съди за частно-то, а общото, което поражда това частно, да бъде пренебрегнато. Явно ще ми се наложи да напиша и нова жалба до новия министър на образованието, щото положението ми стана нетърпимо. Но първо ще изчакам Великден, тая известна надеждица тия хора да проявят човечността си. Заради двуго-дишен системен тормоз бях доведен до ръба на живота, до самата граница, така обаче къде дават?! Нима може току-така да се убива жив човек за едното нищо, заради нечия мания за власт? Унищожиха ми здра-вето, имам чувството, че няма да мирясат докато не ме ликвидират физически. Не съм предполагал, че такова нещо изобщо е възможно. Аз съм живял при комунизъм, и то "зрял", ала такова чудо не бях срещал. Явно гербовашката безпощадност превъз-хожда и комунистическата мизантропия!

Както и да е. Да спра да мисля за тия изстъпления. Ето, тия дни мислите ни трябва да бъдат насочени към страданията на Христос - щом самият Бог са тормозили така жестоко, какво като някои сега нас тормозят?! Винаги ще има хора, които полу-чават някакво бесовско удоволствие когато тормозят други човешки същества. Но важ-ното е, че истината и доброто винаги в крайна сметка тържествуват. Те не могат да бъдат убити, въпреки че хора могат да бъдат убити.

Но дават ли си сметка тия, дето

убиват, какво те са погубили в самите себе си – щом са способни така да се отнасят към ближния?

4 ПИШМАН-ДИКТАТОРЪТ – АЛА ВЕЛИКИЯТ ТЪРЧИ-ЛЪЖЛЬО

28 април 2013, неделя

ОЩЕ НЕЩИЧКО ОТ МОЯ БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК

Днес е Цветница. Един от най-хубавите християнски празници – празникът, отбелязващ деня, на който Христос е вля-зъл в Йерусалим, бидейки приветстван от народа с викове "Осанна!". След една сед-мица същият този народ, насъскан от пър-восвещениците, крещи съвсем друг вик: "Разпни го!".

Случвало ми се е да посрещам празника Цветница къде ли не, даже веднъж го посрещах в Париж (парижани носят от църквите не върбови клонки като нас, а това, как се казваше? ... вечнозеления храст, сега ми изчезна името от главата, като се сетя, ще го напиша; ще питам сък-вартиранта да ми каже думата след малко, понеже сега съм в кафенето, където има хубав интернет; да сетих се: чемшир се нарича този храст, сетих се сам преди мал-ко и го вмъкнах), но ето, тази години ми се наложи да посрещам празника Цветница в болницата. Не си спомням друг път да ми се е случвало това. Тази сутрин, всъщност към 10.30 часа трябва да е било, ходих в бол-ничния параклис (църквица) Св.Георги По-бедоносец, където запалих свещичка и си взех върбова клонка, която сега е над лег-

лото ми. Малко е тъкжно, че посрещам така този празник, но здраве да е: а можеше изобщо тази година и съвсем да не го пос-рещна.

Лекарите открито ми казват, че за-ради това лутане от болница в болница преди да се открие действителната причина на състоянието ми, заради това, че цяла една поредица от доктори са давали пог-решна диагноза – никой не ми е вярвал, че положението ми може да се дължи на пада-нето и на удара на главата, на сътресението на мозъка и на предизвикания от него кръ-воизлив! – само още малко да се бяха помо-тали да се сетят да ме пратят на скенер и мен сега нямаше да ме има. Синът още не ми е разказал как точно са преминали часо-вете преди откриването на истинската при-чина за състоянието ми, преди откриването на хеманома в главата и влизането ми в Хирургиите за операция. Каза ми само, че са ме разкарвали от спешно в спешно и от болница в болница. По една чиста случай-ност на някой е хрумнало да ме прати на скенер най-накрая. Аз съм забравил, нямам никакъв спомен от тия събития, което и показва в какво тежко състояние съм бил. Хематомът е притискал мозъка, което е давало ред симптоми и болезнени състоя-ния в тялото, които лекарите не са могли да изтълкуват вярно. Щях да бъда поредната жертва на образователната, пардон, на здравоопазващата ни система. За мен сега щеше да останало само съобщение, неиз-вестно къде отпечатано: еди-кой си почина внезапно поради странни, загадъчни причи-ни. Толкоз. Даже и такова съобщение мо-жеше изобщо да няма. Толкова хора умират мърцина ей-така. Да не пиша повече по този въпрос, понеже още съм вътре в системата. Аман от тия системи! Цял живот си страда-ме от разните системи, унаследени от соци-ализма. Ще ни довършат тия системи!

Е, факт е, че все пак бях спасен. Тия дни ще ме изпишат (ако всичко върви наред). Не зная как да се отблагодаря на лекарския екип, който ме спаси. Невероятно е: толкова сложна операция! Голяма работа са тия лекари. Д-р Райков е извършил опе-рацията. Ще пиша за лекарите още. Сега сега обмислям как да им се отблагодаря. Не съм богат, но искам нещо да им подаря. Освен книгите, свои авторски, искам да им подаря и нещо друго, макар че, първо, какво толкова мога да им подаря, второ, нима има нещо, с което човек наистина може да им се отблагодари за това, което тия лекари сто-риха за мен?! Върнаха ме към живота – това нима може да бъде по някакъв начин ком-пенсирано с някакъв подарък?

Животът и здравето нямат цена. Безценни са. Скъпоценни са. Да стоиш ей-така, да дишаш въздуха, да се радваш на пролетта, да се отпускаш под топлината на слънчевите лъчи, да се радваш на тревата, на цъфналите дървета, на разпукващите се листа, на пеенето на птиците, на всичко...

нима може да има по-приятно нещо от всичко това? Който е бил на крачка да го загуби само той може истински да го оцени. От 8-9 дена, откакто мина операцията, аз се чувствам друг човек. Аз вече зная колко велико нещо е да си жив, да дишаш, да присъстваш в съществуването, да се рад-ваш на прекрасния Божи свят! Вдъхновява-що е да си жив, хора, не забравяйте това! И нека да не забравяме, че дължим благодар-ност на Оня, който ни е дарувал така щедро това – и ни оказва тази милост да сме още тука!

Тия дни ще тече страстната сед-мица – от утре. Вместо благодарност, ние, хората, сме осъдили нашия толкова човечен Бог на ужасна смърт. И на възкресение, защото Бог няма как да умре – даже тялото Му не е умряло съвсем. Струва си да се осмислят тия събития от свещената история на човечеството в идещите дни. И да си извлечем поуките. Да, струва си. Щото много неща не разбираме...

Много трагична е тази седмица, с мъките, на които е подлаган Христос. Хуба-во е да се опитаме да се вживеем в тях, та да не излезе, че гледаме така лековато на това, което се е случило тогава. Добре е да посещаваме черква не просто за да запа-лим свещичка, а за послушаме Свещеното Писание и да помислим върху написаното. Затова човек ходи в Храма. Но повечето все зананякъде бързат. Бързат, за да си стоят при дреболиите и при глупостите, с които толкова сме свикнали. Е, да си пожелаем поне малко да се освободим от тия дребо-лии и глупости – и да се причастим към истински важното, значимото, съдбовното. Това нека да си пожелаем. Всичко добро!

ЦВЕТНИЦА Е!

НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИМ ИЛЮЗИИ, ЧЕ БИТКАТА С ВСЕВЛАСТНАТА ОБРАЗОВА-ТЕЛНА БЮРОКРАЦИЯ ЩЕ БЪДЕ ЛЕСНА ИЛИ КРАТКА

Един мой съратник в борбата за промени в българското образование ми е писал тази нощ писмо, в което ме уведомя-

5 ва за актуалната ситуация около т.н. "Об-ществен съвет към МОМН", с когото някои хора свързваха известни илюзии за начало-то на промени в образователната сфера; ето откъси от неговото писмо, а пък по-долу можете да прочетете и моята кратичка реакция в тази връзка:

Общественият съвет е узаконен

като казионен!

Ангеле, приятелю, здравей, желая ти бързо оздравяване! Убеден съм, че текс-тът, които ти изпращам няма да предизвика допълнително напрежение, защото твоята позиция беше недвусмислена. Същият текст изпратих и на групата, която предложи на Мариана Банчева правилата за Консултати-вен съвет, но от нашите правила не е оста-нало нищо.

"На сайта на МОМН е публикувана заповед и правила за Обществения съвет към МОМН. Марияна (Банчева), не е вярно, че временното правителство не може да направи повече!!! Можехте да зададете модела на гражданското общество, който да се следва от следващите правителства.

П., признавам ти: ти и Ангел от Пловдив бяхте прави, а аз все пак имах надежди. Публикуваната заповед и правила на обществения съвет показват, че той е 100% казионен. Защо му е на министъра да има разширен състав на тристранния съ-вет? За пореден път МОМН успешно налага заблудата за демократичност и наличие на гражданско общество в българското обра-зование. Лъжа и измама!

Я., приятелю, кокво ще кажеш? Е, нека ни е!!!"

Р. Здравей, Р., Благодаря ти за пожеланието за

оздравяване! А що се отнася до битката с монополното положение на всевластната образователна министерска бюрокрация – не трябва да си правим илюзии, че тя ще бъде лека или кратка. Моята теза е: рефор-мите трябва да започнат отдолу, трябва да търсим привържениците сред учителите и сред... учениците – и сами да почнем да правим най-спешните промени. Трябва да търсим съмишленици. Ако чакаме бюрокра-

цията да благоволи "да ни отпусне" някакви свободи, няма да дочакаме скоро тоя ден.

Бъди здрав, приятелю! С поздрав: Ангел Грънчаров

ЦЕНЗУРА В ГРУПАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ВЪВ ФЕЙСБУК!!!

27 април 2013, събота

На снимката: бившият дългогодишен директор на ПГЕЕ-Пловдив инж. Венелин Паунов, във времето на който училището беше една автентична академична, сиреч, свободна общност. Stanimir Stefanov: Според мен не трябва да се позволява в групата да се говори за личните цели на всеки от нас! Тук трябва да се обсъждат теми свързани с образование-то и да се говори как може да се подобри нещо в гимназията! А не да си избиват комплексите някои хора! Аз съм бивш въз-питаник на гимназията и много си я обичам и уважавам! Поне я уважавайте и спрете да говорите единствено за себе си! Ангел Грънчаров: Чудесно! :-) Бихте ли казал кои са тия хора, които "си избиват комплексите"? Дайте пример, ако обичате. Вас кой Ви оторозира да решавате кой "си избива комплексите" и кой не си ги избива? Давате ли си сметка колко е деликатна целта, която си поставяте, а именно, да бъдете цензор на цяла една голяма общ-ност, каквато е общността на ПГЕЕ-Плодив? Аз, примерно, в името на свещения принцип на свобода на изразяването РЕШИТЕЛНО ВЪЗРАЗЯВАМ някой да въвежда цензура в групата... Интересно ми е кой обаче Ви упълномощи да си поставяте такава цел, бихте ли имал достойнството да кажете това? Питайте искат ли членовете на тази група изказванията им да бъдат цензурира-ни? Stanimir Stefanov: Това е група във фейс-бук, а не място да спамите с глупости! Прос-то престанете чак дразни вече. Всеки си има мнение и си го защитава ок ама да се обиж-дате като кучета е много грозно! Ангел Грънчаров: Г-н Стефанов, а Вие не изключвате ли, че нещо, което Ви се струва

"глупост", е просто изказване, което не разбирате? Как тогава Вашето все пак огра-ничено разбиране на обикновен емпиричен човек с неговите предразсъдъци дързвате да го възвеждате в ранг на допустимост, "нормалност" и пр?!

Кой, апропо, Ви назначи за мора-лен ментор на тази група?! Не се ли чувст-вате неудобно в тази позиция? Дали пък администрацията – новото ръководство на училището – не Ви подбуди да се захванете с тази неблагодарна мисия, насочена про-тив свободата на мисълта и на изразяване-то? ПОСТСКРИПТУМ: Излишно е да спомена-вам, че на следващата нощ след тази пуб-ликация моя милост беше изключена от тази група, до която нямам вече достъп! Прочее, да си мислиш, че можеш да запу-шиш устата на човек като мен е най-глупавата мисъл, която може да мине през нечия глава! :-)

ЗАЩО ЧОВЕКЪТ – ВСЕКИ ЧОВЕК, БЛИЖ-НИЯТ! – ЗАСЛУЖАВА БЕЗУСЛОВНО УВАЖЕНИЕ?

Така поставен, този въпрос зас-лужва значително по-задълбочено вниква-не, но искам да маркирам нещо, та да не забравя самия проблем – и да мога да се върна към него, когато, дай Боже, ще имам по-добри условия да се изкажа както аз бих искал. Тъй че сега ще се задоволя със следното:

Уважавайки човека до себе си, ние в негово лице всъщност уважаваме Бог като създател на човека; да, Бог винаги заслужа-ва безусловно уважение. Това на първо място.

Всеки човек в потенция е добър, най-малкото е способен на нравствен прог-рес – и затова той, макар и сега да не е, да предположим, "достоен за уважение", един ден ще бъде достоен; затуй неуважението му сега ще го направи зъл, т.е. ще го откло-ни от нравствената му цел, от предназначе-нието му да бъде добър. Тъй че авансовото уважение на човека винаги е за предпочи-

6 тане - защото способства за разпростране-нието на доброто по света. Затова ако не съдействаш на нравствения прогрес на света, т.е. ако не уважаваш човека до себе си – "ближния"! – то самият ти ставаш преч-ка за нравствения прогрес на света, сиреч, се превръщаш в слуга на злото, не на доб-рото.

Уважението тъкмо когато е безус-ловно, има нраствен смисъл, щото ако е в отплата на нещо, който другият ти е дал, т.е., примерно, от мотиви на полезност, мигновено се обезсмисля откъм нравствен смисъл и се превръща в разсъдлива сделка, нямаща нищо нревствено в себе си. Да уважаваш само оня, от който имаш полза, е нещо, което няма отношение към морала, понеже то е разсъждение, основано на интерес, на корист, на полезност; това пък означава, че възприемаш другия човек за средство за постигане на някакви, изгодни на теб самия цели, докато, съгласно учче-нието на Христос (и на най-великите морал-ни философии на света, например Кантова-та) към другия човек трябва да се отнасяме само и единствено като към цел сама по себе си, никога като към средство; да се отнасящ към другото човешко същество като към цел сама по себе си означава, че се отнасяш към него като същество, дос-тойно за безусловно уважение и т.н.

Тъй че съжданието "Всеки трябва да заслужи уважението си!" е антиморално в същината си, материалистично, антиду-ховно, то е рудимент от комунизма-марксизма в главите, то съдейства за разп-ространението на злото по света – и за обезчовечаването на същия този свят.

Разбира се, още много може да се каже и напиша по заченатата тема, но като въведение това, чини ми се, е напълно достатъчно. С интерес, разбира се, ще прочета и други мисли по същия проблем, мисля, че по него си заслужава да се про-веде една по-смислена дискусия, която може да съдейства за възникването на по-адекватни представи за тия безусловно важни проблеми най-вече в главите на по-младите, не осквернени от комунизъм, хора.

БЕЗПОКОЙСТВА И ТРЕВОГИ

27 април 2013, събота

Ще впиша още няколко реда в сво-

ето болнично дневниче. Ако мога, ми се ще да поразсъждавам и върху философската страна на настоящата ми ситуация – поне за това се иска подобаващо настроение, което не се появява току-така.

Вчера мина операцията на моя спътник по болнична стая. Заведоха го човека в операционната веднага след визи-тация (след 8 часа), а го върнаха някъде след 10.30 часа. Доста време беше текла неговата операция. Едва беше започнал да

се разбужда. Съвършено се беше изменил в лице: упойките потискат усещането (и съз-наването) на болката, ала това не значи, че тялото не я усеща и преживява, напротив, преживява я. Постепенно човекът се съвзе, оживи, а по едно време осъзна, че операци-ята има вече благотворен ефект: преди

нервът на единия му крак бил така "притис-нат", че той не усещал крака си (например бил изпуснал една табуретка въху него, кракът посинял, а той не усетил никаква болка, така ми каза), не можел също така да движи пръстите на краката, а сега можеше, и си чувстваше крака. Слава Богу, лекарите много помагат! Много се радвам, че моя спътник по болнична се чувства добре, той е млад човек и е прекрасно, че се отърва от проблемите си. Каза ми, че от 10-на месеца не бил получавал заплата, а само аванс, сега работещите се съдели с фирмата да си получат парите, а иначе работел като стро-ител-алпинист. Писах предишния път, че е работел и в западни страни, Англия, Чехия и пр.

Вчера разбрах, че за да е толкова сериозен моя проблем значение имало това, че дълго време пиех едно лекарство (антикоагулант), което разрежда кръвта: понеже сърцето ми е с неритмичен и бърз пулс, за да се облекчава все пак работата му, ми предписаха да пия това лекарство, а и, предполагам, да не стане съсирек, който да предизвика инфаркт. Да, ала ето, като паднах и си ударих главата, разредената кръв е предизвикала, както ми каза лекаря, обилен кръвоизлив вътре в главата (хема-том). Може би нямаше да се е получило това ако кръвта е била нормална, неразре-дена, така си мисля, или поне кръвоизливът нямаше да е така голям, знам ли. Лекарят каза, че това специално лекарство било забранено из западния свят, той недоволст-ваше, че кардиолозите са ми го предписва-ли толкова време. Аз снощи споделих на визитация своите притеснения сега, като вече ми е спряно това лекарство, да не би заради приливаната кръв по време на опе-рацията и изобщо кръвта ми да се сгъсти дотам, че да стане опасно за сърцето, което продължава да бие ускорено и неритмично и от гъстата кръв може да се измори прека-

лено и, опази Боже, да спре в един мо-мент. Докторът веднага разпореди да поч-нат да ми дават някакво друго лекарство за разреждане на кръвта, което било значи-телно по-добро, щото тоя SINTROM, видях-ме, каква беля направи. Изобщо, дай Боже нещата да минат благополучно, дай Боже да не се образува нов кръвоизлив, щото тогава наистина ще бъде лошо, а веднага след излизането (дай Боже!) от тази болни-ца ми се налага да ходя при кардиолог, за да решаваме проблема със сърцето. Неща-та отиват натам: операция за присаждане на пейсмейкър, на машинка, която ще зада-ва ритъма на сърцето. Ще ставам "човек-киборг", нали така се казваше на същества-та, които имат в организма си технически устройства, т.е. не са нап

РАЗГОВОР ВЪВ ФЕЙСБУК С ЕДИН ГЕР-БОВАШКИ КОМУНИСТ И ЩАТЕН ИНТЕР-НЕТЕН ОПЛЮВАЧ

26 април 2013, петък

Та тая особа благоволила да на-пише нещо, което аз "споделих", като го допълних малко, щото ми прозвуча по кому-нистически, в стила на "единствено правил-ното разбиране – нашето"; а после на тази основа поспорихме още, от спора ни можете да видите как разсъждава (с извинение) един гербовашки комунист и щатен интер-нетен оплювач: Georgi Stankov: В десетки градове ПРЕ-ПЪЛНЕНИ площади посрещат Бойко! В същото време десетки опозиционерчета пълнят пощенски кутии и студия, "анализи-райки" умно! Нима те са алтернативата?? Ангел Грънчаров: В десетки градове ПРЕ-ПЪЛНЕНИ – от народната милиция и на-родните мутри! – площади посрещат Бой-ко... Georgi Stankov: Ангеле, чудно ми е защо г-н Костов не отиде сред народа, да разясни перфектната си програма, да убеди хората, че мисли и работи за тях, да ги погледне открито в очите? Защо си мисли, че като

7 обикаля студията и намушква с копието Бойко и Цецо печели симпатии и подкрепа от народа? Дали други освен позитанци, биневци и подобни потриват доволни ръце от това? А колкото до препълнените площа-ди – пускай си ежедневните директни пре-давания по Канал 3, за да видиш за какво иде реч... Ангел Грънчаров: Станков, Костов предос-татъчно обикаля страната, но той, за разли-ка от другите, няма нужда прекалено да говори: той какво може го е доказал на дело! Той е премиерът-реформатор на България, който промени историческата й съдба и постави основите на бъдещия й проспери-тет. Ако вий, гербоваците, имахте малко акъл, ли ако не бяхте милицинеро-ченгета, ако бяхте поне малко десни, щяхте да бъде-те съюзници с ДСБ, ала, за жалост, се ока-за, че сами не знаете какви сте и затова ръфате като обезумели Костов и ДСБ, нищо че са ви "сестринска партия" в Европейската народна партия. А за вашите "многолюдни митинги" да кажа поне това: знам как ги организирате, с казаните кебапчета и кар-начета, с бирата (не Мишо) и със сладоледи за дечицата; не разбирате ли, че по този начин се гаврите с бедния, изгладнял от вашето управление народец? Безсрамници! Georgi Stankov: Ангеле, умен си е Костов, верно е. То прост човек неможе да създаде такава армада от мутро-олигарси. И наисти-на промени историческата съдба на Бълга-рия – вкара ни за дълги години в диктатура на ДС и мутренската олигархия. За това смачка закона за досиетата и остави банко-вите крадци да станат основните "привати-затори". А за коалиция ГЕРБ-ДСБ няма как да се мисли, защото това става само между парламентарно представени партии. Ангел Грънчаров: :-) "Гладна кокошка просо сънува!", големи фантазьори сте вий, възпитаниците на Симеоново. Лъжлива милиционерска напаст: и при това вий, слугите на олигархията, дето тури Боко на власт, имате наглостта да говорите за оли-гархията, лъжльовци неедни! Безсрамници! А за Костов карате по принципа "Крадецът вика дръжте крадеца!". Луди пари плати олигархията на медийните мерзавци да водят оплювателска война срещу Костов и в подкрепа на Боко, което показва колко я е страх от него. Защото скоро ще дойде краят на вашто ченгесарско царство!

Апропо, скоро ГЕРБ и Боко ще се забравят, а Костов има вече гарантирано място не само и сега в Парламента, и то със солидна група депутати, а и осигурено мяс-то там, където Боко никога няма стъпи: в българската история! Всичко най-добро в годините на прехода беше направено от премиера-реформатор на България Иван Костов, факт!

Georgi Stankov: В огромна грешка си Анге-ле. Бойко още дълги години ще бъде в реалната история на България. А Костов ще остане като черен пиар в нея. И забрави за Парламента. Това е минало свършено време. Ангел Грънчаров: Тая фантастика ти го събщиха тайно кукловодите ли? Брях, ти си бил много вътрешен бе? :-) Боко влезе в политиката като свиня в локва и ще изледе оттам с ритници. Тази е съдбата на аутсай-дер като него. Скоро и мачлета няма да рита, щото няма да има български град, в който да го допуснат хората. Ще му се на-ложи да търка и затворнически нарове, щото е бандит.

А Костов е политическа величина, с коята мушмороци като Боко изобщо не могат да се сравняват...

НАЧАЛО НА ДИСКУСИЯ ПО ИНТЕРЕСНИ НРАВСТВЕНИ ПРОБЛЕМИ

Представям ви по-долу началото на дискусия по интересен нравствен въпрос; прочее, началото на спора публикувах тук Хидрата на българския характер е тър-пеливостта, понасянето, страхът, без-различието, примиреността към лъжата, угодничеството..., а ето че сега вече тече продължението на онази дискусия; за да не е прекалено дълга, предпочитам да я пуб-ликувам на части; темата най-общо е "Тряб-ва ли да безусловно да уважаваме другия човек или той трябва да "заслужи" уважени-ето ни?": Yasen Trahnov: Таня, наистина ли очакваш да проявяват уважение към някого, само защото е живял повече от тях? Възрастта някакво постижение заслужаващо уважение ли е? Да, може и да има смисъл ако става дума за непознат човек, но случаят е малко по-различен. Уважението се печели все пак. А Грънчаров отново халюцинира за ръко-водни фактори и т.н.

Ангел Грънчаров: Г-н Трахов, случаят не е подходящ да влизам в дискусия, но все пак аз съм преподавател по етика и държа да кажа, като се абстрахирам от това, че става дума за мен или за когото и да е било: допускате кардинална грешка, именно на-рушавате принципа ВСЯКО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО Е ДОСТОЙНО ЗА УВАЖЕНИЕ ПРОСТО ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ ДА СИ ЧОВЕК – БОЖИЕ ТВОРЕНИЕ! – Е НЕЩО ВЕЛИКО. Тоя принцип важи за мен, за Вас, за всички. Априори, това "да си заслужил уважението си", простете, са алабализми: щом си човек, заслужаваш безусловно уважение. Толкоз. Противното е израз на безнравственост. Нямам възможност да влизам сега в дълги дискусии, понеже съм в болница, преди седмица ми направиха тежка операция. Простете обаче: къде и кога е доказано че специално за мен трябва да се прави изк-лючение и че аз специално не заслужавам уважение?

Пък ако Вие специално не ме ува-жавате това не значи, че Вашето отношение към мен трябва да бъде изведено в норма, т.е. всички хора на тази земя трябва да не ме уважават - за да угодят, вероятно, Вам. Има доста хора на тази земя, които, забеля-зъл съм, ме уважават. А представете си, че Вашето неуважение към мен се дължи на субективна пристрастност, нехаресване, завистливост и пр.? Наистина не е трябвало да сте толкова разсеян в моите часове, доста важни неща сте пропуснали – и ето, сега това Ви се отразява...

Простете, пак Ви обърках фамили-ята, г-н ТрахНов... не е поради зъл умисъл, а разсеяност... философ съм, разбирате ли! :-) Miroslav Tonev: kvo kato si filosof Ангел Грънчаров: А Ваша милост знае ли какво е да си философ, знаете ли също какво е това философия? Miroslav Tonev: ne i ne me interesuva Vasil Angelov: Miro q obesni malko Yasen Trahnov: Ангел Грънчаров Някъде да съм казал, че специално за Вас трябва да се прави изключение? Посочете. Или да съм твърдял, че защото аз правя нещо, то другите трябва да правят същото? Посочете ако може. Представете си, че е обективна причина, защо трябва да е субективна?

Нищо не съм пропуснал, просто сте забравили да го преподадете.

Вероятно ще е по-удобно да заб-равим за изрази от типа "Уважавам човека Х заради еди кои си му качества". За да се впишем в теорията.

Все тая, въпроса е лексикален. Както и да го наречем, ще има едни специ-ални хора които са заслужили едно по-специално положително отношение, всички

8 останали които срещаме на улицата и хора които са си заслужили отрицателно отноше-ние.

Но каквато и лексика да ползваме, възрастта и професията не носят бонус точки . Някакво постижение ли е, че някой е уцелял до възрастта Х? В 21ви век сме, не се искат някакви специални умения за цел-та. Или професията "учител" е специална по някакъв начин в България? Да, има едни страни където е адски трудно да станеш учител, трябва да си сред най-добрите. Но в случая говорим за България Нищо лично към учителите, познавам страхотни хора, които уважавам адски много. Но съм виждал и тотални идиоти, а в крайна сметка всички се зоват учители. Заради добрите трябва да се радвам и на идиотите ли? Няма логика...

Да погледнем и към названието "философ". Колко студента завършват всяка година в ПУ със специалност философия? 10-20? А в СУ? И всичките те са специални защото са изкарали поне 3 на изпитите си. До тук нито една причина за по-специално отношение? :)) По въпроса с възрастта ... Ангел Грънчаров: Това, драги Трахнов, простете, са глупости, изсмукани от пръсти-те – и разтягане на локуми. Имате големи пропуски не само във образованието си в тази сфера, но и във възпитанието си. За-помнете едно от мен: ВСИЧКИ учители (бидейки човешки същества, не нещо друго) заслужават БЕЗУСЛОВНО уважение. Сега съм в болница и не мога да се занимавам със запълване на пропуските във Вашето философско и духовно образование, но при желание съм на Ваше разположение когато съм по-добре със здравето си. Давам Ви обаче "домашна" за самостоятелно осмис-ляне (аз не разказвам като папагал "уроци", аз съм написал в свои учебни помага всичко необходимо за самоподготовката на учени-ците, които искат нещо да научат): какво ще се получи с отношенията между хората ако те почнат да се надпреварват да си угаждат един на друг и да се подмазват един-друг с оглед да им се харесаме? Приятни размис-ли... Прочее, г-н Трахнов, като пишете за "лоши учители", за "учители-идиоти", за учители, които са "български",Вие да нямате пред-вид... моя милост?! Бихте ли се пояснил, да дадете пример за такъв учител, щото аз работя и пребивавам в българското образо-вание (като ученик и учител) вече комай 50 години и такива учители-идиоти не позна-вам, не съм срещал... виж, лоши админист-ратори в образованието съм срещал, такива има бол, но учители – решително не!

ОЩЕ ПРОЯВИ НА ЧОВЕШКА СЪПРИЧАС-ТНОСТ

Продължават да пристигат до мен много писма, съдържащи съпричастност

към здравословния ми проблем, съпрово-дени с пожелания за скорошно възстановя-ване и оздравяване. Съжалявам, но нямам сили да откликна на всички (но на повечето все пак успявам!), особено пък не мога да отразя тия прояви на човечност на знайни и незнайни хора на страниците на този блог. Но понякога се опитвам да се реванширам, ето, примерно, решавам тая вечер да пуб-ликувам писмото на моята приятелка от Велинград Г. Герасимова:

Ангеле, здравей! Първо: ДОБРЕ ДОШЪЛ ОТНОВО В НАШИЯ СВЯТ!

Безкрайна беше радостта ми от първия ти постинг – след така дългото де-сетдневно чакане на някаква вест от теб. Знаех, че нещо се е случило и само се молих да не е най-страшното! Наистина си преминал през много тежко изпитание, но слава на Бога се оправяш!

Трудно ще е възстановяването, но ти си силен човек и няма да се предадеш така лесно, което от все сърце ти желая. Идва най-светлия празник: Възкресение Христово! Пожелавам ти да го посрещнеш в къщи сред най-обичните ти хора!

Бързо оздравяване! С най-дълбоко уважение и възхи-

щение пред силата ти! Гергана Няма как, необичайно трогнат и

развълнуван, й отвърнах с няколко, с ето тези думи:

Здравей, Гергана, приятелко! Много ти благодаря за пожелания-

та, за добрите думи, за надеждата, която ми вдъхваш с тях! Бог благоволи да ми даде още време на тази прекрасна земя, ще се постарая да изживея останалите си дни достойно.

И ако мога да свърша някоя полез-на работа, ще съм най-доволен.

Желая ти всичко най-добро – също и на най-близките ти хора!

С поздрав: Ангел Грънчаров А ето още едно отзивче, написано

от г-н Veselin Markov, с който станах фейс-бук-приятел днес, пък той ми писа ето какво:

Благодаря – за доверието! Чета

блога и усещам, че нещата са писани като

че ли от мен, усещането за близост е огромно! БЛАГОДАРЯ!

Написах му ето какво: Благодаря за тая оценка, радвам

се, че написаното и изреченото в блога изглежда така във Вашите очи!

А най-преки и непосредствени са учениците ми. Някои не знаят защо отсъст-вам, но ми пишат ето в този дух:

Господине, хайде идвайте си вече! Аз отвръщам: Първо да оздравея,

после ще си дойда! И после като разбират какво е ста-

нало, почват да ми съчувстват и пожелават скорошно оздравяване. Кой казва, че наши-те ученици били не знам си какви?! Не са, само дето обикновено ние, възрастните, съвсем не намираме верния път към душите им...

25 април 2013, четвъртък

КОМЕНТАРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ М.КУНЕВА, ИЗОБЛИЧАВАЩО Я В АМО-РАЛНА ЛЪЖА И ПРИСВОЯВАНЕ НА ЧУЖДИ ЗАСЛУГИ

Меглена Кунева е написала във Фейсбук пропаганден отзив (по случай 25 април, деня на подписване на Договора за присъединяване към ЕС), в който си при-писва цялата заслуга за тоя исторически акт; наложи се да реагирам; написах ето какво и ще го публикувам съвсем скоро под формата на коментарно обръщение към нея:

Госпожо Кунева, не отричам, че имате известна заслуга за подписването на Договора, но да си приписвате цялата зас-луга, простете, не е честно! Едно друго правителство, в други, много по-тежки усло-вия, изигра решаващата роля за пробива ни към Европейския съюз, за откъсването ни от руско-азитската имперска и антидемокра-тична ос, за присъединяването ни към евро-американската цивилизация на свободата. А Вие сега, имам чувството, че без капка свян се мъчите да си припишете цялата заслуга, това, повтарям, не е честно, не отговаря също така и на истината!

9 Държите се като есенно пиле, кое-

то обира плодовете, които други политици и държавници – Иван Костов и неговият каби-нет – са садили, поливали, отглеждали, култивирали, копали, и пр. За които са пола-гали тежък и неблагодарен труд, за които платиха цялата цена на "разочарованията" на някои народни слоеве, благодарение на които руско-ченгесарската олигархия по-късно взе реванш и напрови своите опити да посече многострадалната българска демокрация.

Та дръзвам да Ви задам следните въпроси, понеже знам, че в предизборен период политиците се мъчат да са любезни с нас, гражданите, и току-виж сте ми отгово-рила:

- Какво ще кажете по повод на гор-ното ми възражение? Чувствате ли все пак известен респект пред истината?

- Вие имате ли спомен, че когато дойде на власт и дори преди това, по време на изборната агитация, които доведоха правителството на Царя на власт, Негово величество (не го уважавам, но е факт, той все пак е цар!) многократно заяви, че на България не й било трябвало да влиза в никакви чуждестранни коалиции, нито воен-ни, нито каквито и да е други, а трябвало да бъде... неутрална? Аз много добре си спом-ням този аргумент, с който Вашето прави-телство дойде на власт, понеже се постара да яхне антиевропейските емоции на опре-делени слоеве. Знаете ли какво означава това? Ами означава следното: че дадени сили домъкнаха Царя от Мадрид с една цел – да стопира проевропейския курс на Иван Костов и ОДС! Е, не можа да изпълни миси-ята си, провали се, и затова му и теглиха "балтията". Но това означава следното: не можа да осуети влизането ни в ЕС и НАТО просто защото много мощно беше ускоре-нието, което премиерът-реформатор даде на движението на страната ни към западни-те структури. Много ми е интересно как ще коментирате този момент.

- С оглед на казаното ще имате ли достойнството да признаете истината и да се покаете за лъжата (митологията), която без свян си позволихте да развието в своя наиистина зле звучащ и безскрупулен про-паганден предизборен коментар?

Надявам се да ми отговорите. С нетърпение ще чакам този миг. Понеже смятам, противно на Вас, че моралът има значение за политиците и за политиката. Царят, Вашият бивш кумир, за когото, инте-ресно, съвсем не говорите сега, лъжеше като говореше за "морал в политиката", аз обаче съвсем сериозно смятам, че трябва да има такъв морал...

- И най-неприятният ми въпрос към Вас: Вие се представяте за твърдо "проев-ропейски политик", но и Царят навремето по същия начин дойде от Европа, ала тайната му мисия беше да ни насочи към Северна

Азия. Сега Вас и Вашето движение го лан-сират упорито същите сили. Нямате ли и Вие подобна тайна мисия, след като така лековато и произволно тълкувате най-близкото ни минало? Вие лично дали сте така предана към европейските ценности, както се опитвате да ни внушите? Простете, но прекалените дози лицемие, които дола-вям в думите Ви, силно ме карат да се съм-нявам във Вашата искреност...

Желая Ви все пак успех на избори-те! У нас който сред политиците много лъ-же, е крайно приятен на дадени среди...

ХОРА, НЕ БЪДЕТЕ НАИВНИ, НЕ СЕ ПОД-ДАВАЙТЕ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ НА "СО-ЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ" ВРАЧКИ, ШАМАНИ, ЯСНОВИДЦИ И МОШЕНИЦИ!

"Социологическите" слуги на оли-гархията ни – жътва е сега, лъжете яко, печелете тлъсто, мерзавци! – вече минаха всякакви граници на приличието: не само интензивно моделират (програмират по модела на политическото инженерство) настроенията, а оттук и резултатите на изборите, не само вече обявяват резултати-те на изборите, сякаш те вече са се прове-ли, но почнаха още сега да разпределят депутатските места, а на тази основа правят вече сметки кой щял бил да ни управлява. Ако плати ГЕРБ, тогава вещаят, че Боко пак щял непременно да ни възседне, ако други-те комунисти, левите, развържат касите, тогава пък предричат, че отново ще имаме щастието да ни теглят балтията другарите с големия опит. Ако пък руснаците платят на социолозите, тогава фюрерчето Сидеров става, разбира се, "ключов фактор на наше-то бъдеще"!

Разбира се, за Костов социологи-ческите медийни шамани и врачки нищо не предричат! :-) И то при положение, че сами-ят той има поне 150 000 лични гласове, което прави поне 5%, да не говорим за това, че партията му има толкова голям растеж на доверието от миналите избори насам.

Е, Куневица-Пръмовица също здраво плаща, тя, тая мижитурка, да не ме прощава, била "твърдо в Парламента", кой знае защо, вероятно щото много мило прис-вива очите си когато лъже?! Страшна рабо-та! Аз на това викам безсрамие, вие както искате му викайте...

Затова да апелирам: хора, бъл-гарите, моля ви, не бъдете наивници, не рите, моля ви, не бъдете наивници, не се поддавайте на толкова дебелашките но-мерца на социологическите мерзавци!!!

ХИДРАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР Е ТЪРПЕЛИВОСТТА, ПОНАСЯНЕТО, СТРА-ХЪТ, БЕЗРАЗЛИЧИЕТО, ПРИМИРЕНОСТ-ТА КЪМ ЛЪЖАТА, УГОДНИЧЕСТВОТО...

На другия ден след като дадох гласност на новината, че образователна шефка в училището, в което работя, ме е дала под съд за "обидни мисли", съдържа-щи се в моя философска книга (!), в групата на ПГЕЕ-Пловдив, ненадейно, "админът" се сети да напише следното; под неговото съобщение се изказа моя милост, а пък на основа на това се зачена прелюбопитна и много показателна за някои черти от нацио-налния ни характер дискусия: Ivan Slavchev: Здравейте, тъй като нямам достатъчно време за да чета написаното в групата за да мога да преценя дали е под-ходящо за публикуване или не, моля ако някой настоящ ученик от гимназията има време и желание да редактира съвестно публикациите да пише коментар под този пост за да го направя админ. Kuzman Penchev: Bravo, Vanka! Ангел Грънчаров: Надявам се, админист-рирането няма да се изрази в цензура, в потисничество над свободата на мисълта? Надявам се, но не вярвам в това... Васил Цветков: Аз специално не бих цен-зурирал, ако съм админ. Нещо далеч по-добро ще направя- изхвърчате от групата. Ангел Грънчаров: Защо смятате, че трябва да "изхвърча" от групата? Не е ли още по-кардинално просто да ме убиете?! Miroslav Tonev: taka e moje da my teglem noja na toq gr1n4arov haha!

10 Tatyana Chepisheva: Извинявам се, но чувство за уважение и срам имате ли??? Първо уважавайте Господин Грънчаров като по-голям от вас и като учител и като човек постигнал много повече от вас малки разли-гавени дечица. Не ви ли е срам, ако сте възпитаници на ПГЕЕ да говорите така и да се държите така? Това не е присъщо за възпитаници на ПГЕЕ! Явно сте сбъркали училището, в което трябва да учите. Момче-та, моля ви като бивш възпитаник на ПГЕЕ, уважавайте учителите си колкото и непри-ятни да са за вас, те са личности, постигна-ли много повече в живота от вас, а и едва ли вие ще достигнете нивото им някога. Ангел Грънчаров: Г-жо Чепишева, на фона на огромното мнозинство възпитаници на ПГЕЕ-Пловдив, които се държат прилично и достойно, неколцината, които се държат безобразно, са съвсем пренебрежимо мал-цинство! :-) Благодаря Ви обаче за реакция-та! Щото в подобна ситуация да си мълчи човек е крайно недостойно и унизително. Ала някои сякаш с удоволствие си мълчат?

Аз не мога да разбера какво е то-ва, как е възможно, за да се харесваш на някои "ръководни фактори", или от страх да си нямаш главоболия, сам да се унижаваш така? Все пак и за едната чест живее чове-кът... А хидрата на българския характер е търпеливостта, понасянето, страха, безраз-личието, примиреността към лъжата, угод-ничеството...

БОЖИЯ МАЙКО, БЛАГОДАРЯ ЗА МИ-ЛОСТТА НА ТВОЯ СИН КЪМ МЕН, ГРЕШ-НИЯ!

ДАМИ И ГОСПОДА, А ВАС НЯКОГА В ЖИВОТА РАЗПЪВАЛИ ЛИ СА ВИ?

Искам и тази сутрин да напиша ня-колко реда в моето болнично дневниче.

Впрочем, днес, а, възможно е, най-късно утре, ще бъда изписан от болница и ще се прибера в дома! Слава Богу! Много е интен-зивен болничният живот. Иска се стискане на зъби, чакане, много чакане, но... инте-ресното е, че моето малко лаптопче ме спаси от скуката... а по-скоро интензивните преживявания този път, тежката операция този път, емоциите, свързани с нея, радост-та от оставането в живота – да, аз този път имам чувството, че възкръснах за живота, поне останах в него, слава Богу! – ме спаси-ха и направиха така, че ето, сега ми се струва, че всичко мина сякаш бързо, така поне го усещам.

Имам си втори ден нов съсед в болничната стая, млад човек под 40 години, на когото предстои операция днес. Дискова херния. Живял е в Западна Европа, в Анг-лия, и това си му личи: с дълга, къдрава коса е, много любезен, съобразява се с човека до себе си, сиреч, цени другата личност, проявява интерес към нея. Посто-янно е с таблета си, слуша музика, чете книги на него (!), а иначе специалността му е техническа и пр. Толкова за него – желая му да понесе изпитанието леко!

То почти друго не се случва в бол-ничния живот освен чакане на близките на свиждания, срещите с тях, емоциите, които пораждат тия срещи с най-скъпите хора, които виждаш, че са силно притеснени и много страдат. Най-много понесе тоя път родният ми син, разказва ми двата дни преди операцията ми, как съм влязъл в болница, как на скенера са открили хемато-ма, как набързо са ме докарали с линейка в хирургиите. Интересното е, че нямам почти никакъв спомен за тия събития, всичко съм забравил. Това говори, че най-неприятното паметта отхвърля, ала в случая има и нещо друго: мозъкът, притиснат от хематома, не е могал да работи, бил съм крайно неадеква-тен, едва съм ходел, не съм могъл да пазя равновесие и пр. Това той ми казва, и точно в такъм момент са ме разкарвали от болни-ца в болница, е, не е човешко това! Но да не пиша сега за здравната ни система. Много е тежко положението. При такива разкарвания на тежкоболни хора някои не достигат до спасителната намеса на лекаря-специалист. При мен имам чувството, че ако са се заба-вили още няколко часа, и ако още не са открили същинския проблем, нищо чудно

сега вече да ни ви притеснявах с ежед-невните си писания.

Днес моята инициатива да подаря книги по избор на лекарите, на сестрите, на персонала на клиниката ще видим как ще се развие. Много от тях вече знаят, идваха да разглеждат книгите, а тази сутрин, към 7.30 ще имат събиране, на което ще им обявя официално за това, че искам да им подаря книги, ще им занеса самите книги, та да си изберат, а пък после по списъка синът ми ще достави самите книги, аз пък ще им ги надпиша с думи на благодарност. И после ще чакам изписването. Не зная как ви изг-лежда такава една инициатива. Интересно ми е да разбера. Аз съм маниак по книгите. Дали обаче не се излагам с тази инициати-ва? Дали не е обидно да ти подарят... кни-га? Всеки обаче подарява каквото има. Не съм богат, само това ще им кажа, да не си помислят, че съм някакъв богаташ, който, понеже е стипца, е решил да им подхвърли някоя книга. Обикновен преподавател по философия съм. Който пише книги. И си ги издава сам.

Тия дни ми хрумна да подаря свои книги и на завършващите ученици от ПГЕЕ-Пловдив, е, не на всички, но поне на най-добрите, на отличниците. Аз и друг път съм правил това преди време, сега пак ще го сторя. Не го правя понеже съм станал тол-кова ненавистен на ръководството, което, фактически, сега ме е дало под съд "за обида". Прочее, толкова обидчиви хора не бива да стават ръководители – според мен. Дето се казва "Който го е страх от мечки, да не ходи в гората!", така го казал народът, който го е страх от критика, да не стамва ръководител. На който му е неприятна кри-тиката, да не става ръководител. Тя, крити-ката, не е толкова страшна, тя е полезна за критикувания, ала ето, оказа се, за жалост, че някои обичат само похвалите. Е, няма как всички да те хвалят, оказва се, че няма начин някои да не те критикуват. И това е толкова естествено: ние сме различни, ние сме индивиди, ние сме отделни човешки същества.

Както и да е. Та ще подаря книги на отличниците-абсолвенти. Още днес ще пиша на имейла за предложението си под най-официална форма. Интересна ми е реакцията. Щото добре знам, че даден род емоции са способни да доведат дотам човек да се излага без изобщо да съзнава какво прави.

Толкоз. Хубав ден на всички! Же-лая ви здраве и успехи! И нека да се стара-ем да сме разумни и добри. Добротата пък е най-висшата разумност. Това ни е завещал нашият толкова човечен Спасител: Христос. Иде празник. Който се състои първо от разпъването на Христос, а след това от възкресението му. Боже, какъв колосален смисъл има в това. Но нима може да го почувства този смисъл оня, който никога не са го разпъвали?

11 Дами и господа, а вас някога в жи-

вота разпъвали ли са ви? Не е хубава нико-га да не са ви разпъвали, щото тогава, простете, вие най-вероятно сте от разпъва-щите. Два човешки типа има: разпъвани и разпъващи...

ОБРЪЩЕНИЕ НА АКАД. ПОПОВИЧ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ И ПОЧИТАТЕЛИТЕ НА ФИ-ЛОСОФСКОТО СПИСАНИЕ ИДЕИ

24 април 2013, сряда

К читателям и почитателям болгарского философского журнала «ИДЕИ»

Уважаемые и дорогие наши бол-гарские друзья!

Обращаясь к вам накануне ХХIII Всемирного философского конгресса «Фи-лософия как исследование и образ жизни», который состоится 4-10 августа этого года в славной колыбели древнегреческой фило-софии, в Афинахъ, и будет посвящен выяв-лению возможностей современной филосо-фии в решении актуальных проблем сущес-твования и дальнейшего развития челове-чества, Одновременно с уважением к вам и вашему интересному и хорошему изданию, к подвижническому и неутомимому труду его главного редактора, горячего сторонника и защитника философских идей, талантли-вого мыслителя и общественного деятеля Ангела Иванова Грънчарова, с вашего раз-решения хочу выразить несколько своих наблюдений.

В течении своей жизни я был сви-детелем и своими глазами видел ужасные страдания моего народа, связанные со Второй мировой войной, Холокост, его жер-твенным и героическим прогрессом и сверх-тяжелыми усилиями в развитии новой жизни и лучшего будущего для наших потомков. И я убедился в том, что залогом нашего счас-тливого будущего есть справедливое и благонамеренное отношение людей друг к другу, сотрудничество и понимание, взаи-

моуважение и мирный труд всех людей и народов в деле возвеличивания гуманисти-ческих ценностей, взлелеянных человечес-твом в течении всей истории его развития.

И философия играет здесь не пос-леднюю роль. Ее значимость и состоит в скреплении и возвеличивании нашей мора-ли, в защите и распространении гуманисти-ческих ценностей, в возвеличивании и сох-ранении наших идеалов. И каждая фило-софская теория в этом ореале всегда исто-рически приобретала свое дополнительное, особое значение.

И потому, поздравляя вас с нача-лом нашего сотрудничества на философс-кой ниве, я хотел бы лично видеть скоорди-нированность наших общих усилий в нап-равлении укрепления той великой дружбы и взаимоуважения между нашими народами, углубления демократических и гуманисти-ческих принципов в общественной жизни наших стран их процветания и благополу-чия.

С уважением к вам: Мирослав По-пович, действительный член Национальной академии наук Украины, директор Института философии им. Г.С.Сковороды

ЗНАЦИ НА ВНИМАНИЕ И ЧОВЕЧНОСТ

Постоянно получавам пожелания за успешно оздравяване и възстановяване, изпращани от България, от разни страни, от Пловдив, от колеги и ученици в училището, в което работя, дори и от съвършено непоз-нати хора; това е много трогателно и тук искам на всички да благодаря за провената човечност. Ето, например, какво ми пише г-н Миржафаров от Израел (иначе евреин с български корен, живял известно време в България):

Добро утро! Какво стана с вас, гос-

подин Грънчаров? Виждам, че сте в болни-ца и дори сте били оперирани? Да ви даде Бог че по-бързо да оздравеете! Искам да ви кажа, обаче, че колкото и да изглежда пара-доксално – всичко е за добро. Имате уни-кална възможност да не се занимавате със злободневното и всекидневното, с рутина, която често просто убива мисълта, призе-мява, не позволява да мислим по-мащабно, по-дълбоко, за по-вечни и по-глобалните неща... Знаете, като е написано в Петтекни-жието на Моисей за евреите в Египет: "...

Обаче не го чували (Моисей) заради нетърпението им и тежка работа...".

Пожелавам Ви да използвате тази възможност и това също ще ви подпомогне за най-бързото Ви оздоровяване!

Отвърнах му вкратце ето как: Благодаря Ви за мъдрата мисъл, г-

н Миржафаров (дано не бъркам в славянс-кото изписване на фамилията Ви). Благода-ря Ви и за пожеланието за оздравяване! Желая Ви здраве и успехи!

А ето какво ми пише една майка,

на чиито син съм преподавал: Скорошно оздравяване, г-н Грън-

чаров! Бог да Ви пази, пазете се и Вие! Как сте, г-н Грънчаров? Надявам се, по-добре с всеки изминал ден! Гледах видеото Ви. Малко тъжно, но искрено и чувствено... Ще се оправите, Вие сте боец! Днес със синът ми – ... – се помолихме в църквата за Ваше здраве. Бъдете силен, почивайте си и се оправяйте, че изпращането на абитуриенти-те от ПГЕЕ (между които е и моят син, моя-та гордост) наближава!

Поздрави, спокойни дни и бързо възстановяване!

С уважение, П.С. Старая се на всеки да благодаря

за вниманието; в случая ето как: Благодаря, г-жо С. Аз Ви отгово-

рих, но интернетът ми беше доста калпав, затова явно не сте получила отговора ми... Благодаря Ви за пожеланията, особено ме трогна че сте се помолили в черква за моето здраве! Ако има повече добри хора като Вас, щяхме да бъдем в значително по-добро положение от това, в което сме сега. За жалост не е така! Здраве и успехи Ви желая, а особено на Вашия толкова талант-лив и мислещ син!

Засега спирам дотук. Вече се из-

морих да правя този постинг, като се съвзе-ма, ще продължа с изброяването да честит-ките и пожеланията. А сега ви желая хубава вечер!

РЕШАВАМ ДА ПОДАРЯ... КНИГИ НА ЛЕ-КАРСКИЯ ЕКИП, НА СЕСТРИТЕ И НА САНИТАРИТЕ, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА МЕН В БОЛНИЦАТА

Ето пътят на добрите идеи: Tanya Kraseva, мой Фесбук-приятел, ме е упоме-нала сред адресатите на свое поздравление послучай Международния ден на книгата и авторското право; ето какво тя е написала там, а пък по-долу можете да прочете и моята реакция, съдържаща вече същината на идеята ми:

12 ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ПРИЯТЕЛИ!

На международния ден на книгата

и авторското право празнуват автори, илюс-тратори, редактори, издатели, четящи и всички ние. Но паметниците на книгата в Берлин и Барселона... при нас липсват...

На 23 април в Каталуня традици-онно се подарява книга! На същата дата са починали световноизвестните автори Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря Ви поздравленията и за тази информация! Аз в момента съм в болница и сега ми се яви идеята да подаря на лекарския екип, който извърши операцията ми, на дежурните лекари, на сестрите и на помощния персо-нал книги, от моите авторски, каквито те си изберат. По избор, това ми се вижда добра идея; другите пациенти подаряват уиски, а аз пък ще подаря само бонбони и книги, сладост за езика и за душата! Непременно ще го направя. Дали обаче няма да се из-ложа? Как мислите? Но това е университет-ска клиника, тъй че, мисля, да се подарява тук книга е в реда на добрия тон... Jenia Georgieva каза: Г-н Грънчаров, дано не им се издължат физиономиите! Но безс-порно – самата идея е прекрасна! Най-важното обаче е да оздравявате! И: Честит Ви празник, от сърце!

И така, речено-сторено: в моята болнична стая скоро ще е като... книжарни-ца. А сега-засега синът ми получи задача да донесе по един екземпляр от всичките ми книги, заедно с ето това съобщение, разпе-чатано на ксерокс:

СЪОБЩЕНИЕ:

В много страни е прието на 23 ап-рил (Световен ден на книгата и авторското право, който се чуства от авторите, от изда-телите на книги, от редакторите и пр.) праз-нуващите да подаряват свои книги. Това ми даде следната идея:

Искам да подаря на лекарския екип, на сестрите и санитарите, на всички, които се грижеха за мен, свои авторски книги. Нека всеки лекар да си избере колко-то си хареса книги, всяка сестра по 2 книги, всяка санитарка – по една. Моля да ми

дадете име и фамилия, за да Ви надпиша книгите.

Правя всички това от благодар-ност: благодарение на Вас и на Божията милост може би ще напиша още някоя кни-га.

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД БЛАГО-РОДНАТА ВИ ПРОФЕСИЯ!

С уважение: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ВКРАТЦЕ ЗА НЯКОИ ФИЛОСОФСКИ РЕ-АКЦИИ ОТНОСНО БОЛНИЧНОТО МИ БИТИЕ ТИЯ ДНИ

Да напиша и тази сутрин няколко реда в моя болничен дневник. И понеже религията е границата, пределът, до който стига в своето развитие философията (по мисълта на Хегел), то този път няма да описвам свои религиозни чувства, а такива, които са свързани с настройката ми на философ.

Имам много какво да кажа и напи-ша в това отношение, но за жалост все още не съм във форма, трудно се пишат фило-софски опуси на миниатюрното лаптопче на колене, имам все още проблеми с очите (пълнят се с лимфа, тази сутрин са почти изцяло затворени, едва виждам); затуй ми се налага да бъда пределно кратък. Но да вметна няколко думи за актуалната ситуа-ция около всекидневния живот в Клиниката по неврохирургия, в която се намирал сега.

Новото е, че оня човек, за който бях писал, който стенеше на висок глас, вече е изписан или пък мъките му престана-ха, успокоил се е, но вече нощите и дните минават спокойно, без оня злокобен харак-тер, който бяха придобили преди. За жа-лост, от самата обстановка много трудно заспивам, спя за кратко, а най-много мисля. Трудно е човек да бъде самотен ако има тази наклонност. Та ето за какво си мисля тия дни.

Мисля си за философските изме-рения на това, което преживях. Да речем, мисля си за това колко съм бил несправед-лив относно идеята си, че мозъкът няма абсолютно никакво отношение към същ-

ността на мисялта; е, оказа се, че има, и то не какво да е, а твърде съществено: в дните преди опираоцията бях съвършено неспособен да пиша, да мисля, бях заради болките крайно опатичен, а пък веднага след опирацията, когато на мозъкът ми е била осигурена потребната свобода, когато отворих очи, почувствах необичайно вдъх-новение! Ето тогава именно видях гълъбче-то на прозореца, което ме развълнува тол-кова, което пък показва, че не само мислите, но и чувствата имат отношение към мозъка. Сперам дотук, изминявам се, че съм имал такова пренебрежение към мозъка – аз все още поставям на пиедестал духът! – но и мозъкът трябва да заеме своето достойно място. Друг път, надявам се, ще продължа по темата, това е само бележка за да се подсетя за него, да не го забравя.

Май ми се изчерпи лимита за пи-сане тази сутрин. После, като си почина, може да продължа да пиша още за фило-софските ми реакции на сегашното ми по-ложение около границата между живота и смъртта. На интересно място бях. Любопит-ни усещания имах.

Но за това друг път. А сега ви же-лая хубав ден! Да не се напъвам да пиша повече, че наистина нямам сили...

В ДВА КИЕВСКИ ХРАМА ДНЕС СА ЧЕЛИ МОЛИТВА И СА ПАЛИЛИ СВЕЩИ ЗА ЗДРАВЕТО И СКОРОШНОТО ОЗДРАВЯ-ВАНЕ НА МОЯ МИЛОСТ

24 април 2013, сряда

Тази сутрин намерих следното тро-гателно писмо в своята пощенска кутия: -------- Оригинално писмо -------- От: Constantin Raida Относно: news До: Ангел Грънчаров Изпратено на: Вторник, 2013, Април 23 20:59:43 EEST

Добрый вечер, дорогой Ангел! Я сегодня все успел. В киевских

Храме равноапостольной княгини Ольги и Храме благоверного князя Всеволода-Гавриила, Владимирском и Михайловском соборах сегодня ставили свечи и молились за здоровье и скорейшее выздоровление Ангела Иванова Грънчарова, православно-

13 го, философа из Болгарии, а также в воск-ресенье в этих церквях тоже будут упоми-нания и молитвы за Ваше здоровье на бо-гослужениях.

Думаю, с Божьей помощью мы все преодолеем! Выздоравливайте!

С уважением, К.Р. Необичайно развълнуван, отвър-

нах ето какво: Доброе утро, дорогой Константин, Спасибо Вам за эту инициативу в

храмах, я очень рад, что Вы все это сделали для меня, я Вам очень признателен! Да, я тоже думаю, что если люди опираются и вдохновляются Божию силой и мудростью, они все могут постичь, для таких людей нет невозможного! У нас скоро предстоит Рож-дество, благодаря Божию великодушию я в некотором смысле уже "воскрес" или хотя бы все таки не перешагнул границу между жизнью и смертью, что по моему является знаком, что все еще что то можно совер-шить – во имя духовного образования, вос-пытания и просвящения молодых людей, во имя философии.

Спасибо за все, буду постаратся выздоровливать как можно скорее!

С уважением: Ангел Грънчаров

В БЪЛГАРСКИЯ ИНТЕРНЕТ СЕГА НАЙ-БЕЗОБРАЗНО СЕ ЛЪЖЕ ОТ ПЛАТЕНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ КЛАКЬОРИ НА РУСКО-ЧЕНГЕСАРСКАТА НИ ОЛИГАРХИЯ

23 април 2013, вторник

Диалог с атакуващ гербовак и активно ин-тернетно ченге и щатен манипулатор: Ангел Грънчаров: Проблемът на Сидеров е, че е рубладжия и пачавра на руснаците... НА ПУТИНИСТКИЯ ИМПЕРСКИ ИНТЕРЕС; телевизията му от кого се финансира? Сидеров е национален предател, поставил партията си в защита на руския имперски интерес – и интереса на руската ченгесарс-ка олигархия. И всичко го прави заради материалния (финансовия) си интерес. Мошеник от класа ни е той... Нищо не разк-

рива пръв Сидеров, той е спекулант, говори това, което е приятно за ухото на дадена категория хора... това е най-грозен попули-зъм и демагогия... Maria Vassileva: Костов? Кога и как опоз-нахте ТАКА ДОБРЕ Волен? Сава Кукалов: Проблемът на Костов е, че е рубладжия и пачавра на руснаците... Костов е национален предател, поставил партията си в защита на руския имперси интерес - и интереса на руската ченгесарска олигархия. И всичко го прави заради материалния (финансовия) си интерес. Мошеник от класа ни е той... Ангел Грънчаров: Г-н Кукалов, ако има поне един български политик, който изклю-чително НЕ Е руско мекере и рубладжия, то този български политик се казва ИВАН КОСТОВ... да, само Костов, никой друг, ако има други, са толкова малко, че се броят на пръстите на едната ръка... но за Костов е сигурно, че не е руско мекере... ако беше, защо путинисто-рубладжиите толкова го мразят?!

Г-жо Василева, потърсете и проче-тете книгите ми за българския преход и ще разберете позицията ми не само към Кос-тов, но и към всички български политици...

ПОРАДИ ГОЛЕМИЯ ОБЩЕСТВЕН ИНТЕ-РЕС ПУБЛИКУВАМ ИСКОВАТА МОЛБА, С КОЯТО ОБРАЗОВАТЕЛНА ШЕФКА МЕ СЪДИ ЗА "ОБИДНИ СЪЖДЕНИЯ", СЪ-ДЪРЖАЩИ СЕ В МОЯ ФИЛОСОФСКА КНИГА

ВЪЛНУВАЩ ИЗРАЗ НА ДУХОВНА ПОДК-РЕПА ОТ КИЕВ

Днес получих писмо от г-н Конс-тантин Райда, от Института по философия към Украинската академия на науките, с когото заедно работим по един проект за превръщането на философското списание ИДЕИ в международно (и многоезично). Моето разболяване забави с около 1 месец нашата работа, чувствах се крайно неуютно че заради мои зравословни проблеми се бавят работите. Днес, всъщност нощес направих клипче и го сложих в блога, от който г-н Райда е разбрал за сериозността на заболяването ми. Написал ми е вълну-ващо писмо. Ето го заедно с моя кратък отговор: -------- Оригинално писмо -------- От: Constantin Raida Относно: Моральная и духовная поддержка До: Ангел Грънчаров Изпратено на: Вторник, 2013, Април 23 05:51:04 EEST

Доброе утро, дорогой Ангел! Не думал, что у Вы попали в такую,

настолько серьезную ситуацию. Смотрел сегодня утром Ваше "Апел към помиряване" и почти плакал... Желаю Вам скорейшего выздоровления и здоровья! Сегодня я обя-

14 зательно поеду как минимум в три церкви или собора (слава Богу, у нас в Киеве, они великолепны и их предостаточно) и закажу службы за Ваше здоровье и Ваше скорей-шее выздоровление!

Искренне Ваш, Константин Райда Добрый день, дорогой Константин, Да, оказалось серьезная проблема

с здоровьем, но, слава Богу, самое плохое прошло, я уже востановляюсь! Очень тро-нуло Ваше письмо, спасибо за сопричаст-ностью, за человечност! Спасибо за молит-ву в церьковь и за свечи, знаете, я уже сознаю, что Бог благоволил даровать мне еще жизни, в том числе, может быть, за наше общее дело, чтобы могли поработать за наш совместный проэкт. Мне было очень плохо за то, что не был в состоянии пере-вести на болгарски договор и подписать ето, но действительно не было сил ничего сде-лать. Теперь, слава Богу, чувствуюсь значи-тельно лучше и будем надеятся скоро сде-лаю все, что пообещал.

С уважением: Ангел Грънчаров

БЕЗЧУВСТВЕНИЯТ КЪМ ЧОВЕЧНОСТТА, КЪМ ЧОВЕШКИТЕ НЕЩА И ПРОБЛЕМИ ПОЛИТИК Е КРАЙНО НЕКАДЪРЕН ПОЛИ-ТИК

Таман излязох оня ден за първи път за няколко минути от болницата – за да се полюбувам малко на великолепието на бляскавата природа – и в това време ме потърсил някакъв лекар. Казаха ми, не бил от нашата клиника, не го познавал моят спътник по стая. Понеже бях капнал се излегнах и реших да чакам: който иска да ме намери, на разположение съм вече.

И наистина, след около час пак ме потърсиха, лекарят, доцент, се оказа срав-нително млад човек; усмихна се, представи се, каза, че иска да разговаря с мен от име-то на... Иван Костов! Помоли да разбере състоянието ми. Разказах му и предистори-ята на влизането ми този път в болницата (аз вече снощи направих клипче по този въпрос, тъй че и вие можете да разберете вече всичко), и как се чувствам, тогава три дни след операцията. Това беше в неделя.

Пратеникът на Иван Костов ме поразпита, зададе ми въпроси, даде ми интересна информация за болестта ми. Нашите лекари в държавните болници особено са претру-пани, тъй че се почувствах поласкан от вниманието, че мога да разговарям повечко с лекар в болница. Е, този лекар беше спе-циалист по други, ала родствени болести...

Та така. Костов наистина се инте-ресува за мен. Питал е. Проявил е човеч-ност. Дали пък наистина няма да дойде сам в болницата, както е обещал?

Ще каже някой: как пък няма да дойде, та това е хубав предизборен "пиар-ход"?! А нали знаем какви са политиците. Няма начин мнозина да не мислят тъкмо така в този момент. Искам да кажа нещичко в тази връзка.

Мен специално някой по този на-чин да ме агитира да гласувам за неговата партия е безнадеждна работа. Всеки ден да идва при мен Сергей Станишев или Бойко Борисов е кауза пердута да ме убедят да гласувам за техните партии. Или Сидеров, примерно, да ме придума да гласувам за него с някоя лъжа, пошепната ми в ушенце-то, не, няма да стане. Костов пък, знайно е от този блог, си има моя глас на избирател, тъй че няма защо да се старае да ми прави такива жестове на внимание. Тогава наис-тина защо ли го прави?

Аз бях чел някъде, че самият Кос-тов е имал доста сериозни здравословни проблеми преди време. Тъй че той знае какво е да си в болница. Ето, решил е да прояви един жест на внимание, да покаже човечността си. Големите политици, поли-тиците от голям мащаб, по моето виждане, се разпознават най-вече по това, че са способни на човечност. Щото политиката е неотделима от човешките неща и проблеми. Безчувственият към човечността, към чо-вешките неща и проблеми политик е крайно некадърен политик. Това е моята теза. Костов е голям първо като личност (и това не е само, че е компетентен, че разбира от политика и управление, че умее да ръково-ди цяла държава, че е мислещ човек, но тук се включва най-вече и това, че е способен на човешки прояви!), а на тази база вече е и голям политик и държавник.

Толкова. Ето, случи се така, че и в моя случай Иван Костов успя по категори-чен начин да изяви необикновения мащаб на личността си.

Сред гмежта от политически мижи-

турки, шарлатани и спекуланти ние, бълга-рите, имаме един истински политик – и то от голям мащаб.

Той се казва Иван Костов. За раз-лика от мнозина, хвърлящи гласа си за "най-малкото зло", аз пък давам гласа си за нещо истинско и най-добро.

Давам гласа си за Иван Костов...

БЛАГОДАРЯ ТИ, МИЛИ БОЖЕ, ЗА ШАНСА, КОЙТО МИ ДАДЕ: ДА СЕ ПО-РАДВАМ ОЩЕ НА СЪЗДАДЕНИЯ ОТ ТЕБ БЛЯСКАВ, СИЯЕН, ПРЕКРАСЕН, ВЕЛИ-КОЛЕПЕН СВЯТ!

Да напиша нещичко в болничното си дневниче тази сутрин...

Вече ми е разрешено да се раз-хождам наоколо болницата. Няколко пъти излизам навън за да се радвам, за да се наслаждавам на прииждащата пролет. Благодаря ти, мили Боже, че прояви вели-кодушието да видя и да се насладя на това великолепие! Във всяко стръкче тревичка се възражда животът, текат могъщи жизнени сили, а пък птиците се скъсват да пеят химни на благодарност към Твореца! Само ний, хората, сякаш сме пестеливи в това отношение, докато другите Божии твари изобщо не се скъпят. Правим се на... важни. Не се "принизяваме" да благодарим, не се чувстваме длъжни да сме признателни. Защо ли е така?

Да, сред нас, хората, има безумци, които вероятно смятат, че не Бог, а те сами-те са си дали ето този ден, ето това велико-лепно утро, този живот, такива вероятно смятат, че те самите са се "самосъствори-ли", затова, предполагам, не се "принизя-ват" на благодарят на Оня, на Когото всичко дължим...

Не бива да се държим така. Не е правилно. Не е според истината. Всеки, предполагам, един ден ще разбере тази проста истина, особено в моменти като моя – когато бях наблизо до смъртта, ала Бог все пак ме задържа в живота. Благодаря ти, мили Боже, за шанса, който ми даде – да се порадвам още на създадения от Теб бляс-кав, сияен, прекрасен, великолепен свят!

Мислех да сложа тук точка, но по-неже не ми се спира компютъра, ще напиша още едно изречение.

Стоя, дишам с пълни гърди възду-ха, гледам възхитителната зеленина, цъф-тящите дървета, е, малко ми е тъжно, че пак съм в болница, но е важното, по дяволите, че съм жив, ето това е важното, това е най-истинското: благодаря Ти, мили Боже, за този безценен дар и шанс!

Нищо друго няма значение, това е най-важното. Хора, не забравяйте това, оценявайте го, възползвайте се от него. И

15 изобщо се старайте да не се занимавате с глупости – не си заслужава... Това е. Хубав ден за всички!

ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАВЕДЕНОТО ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНА ШЕФКА ДЕЛО ЗА "ОБИДА ОТ НЕПРАВИЛНИ МИСЛИ" В МОЯ ФИЛОСОФСКА КНИГА

22 април 2013, понеделник

Във връзка с публикацията Обра-зователна шефка заведе дело за обида от "неправилни мисли" в моя книга! днес изпращам следната молба:

ДО РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, XI-ти СЪСТАВ, № 2

М О Л Б А

от Ангел Иванов Грънчаров

Адрес: Ж.К. Тракия, ..., телефон: 0878269488 ел.поща: angeligdb от abv.bg В качеството ми на подсъдим по НЧХД,

№1000 от 2013 г.

Уважаема (г-жо) г-н Съдия, Моля първото заседание на дело-

то, по което съм подсъдим, да бъде отложе-но, тъй като в момента се намирам в бол-нично заведение, пребиваването ми в което още не е завършило и физически няма да бъде възможно да присъствам на открива-нето на делото, а също така и няма да мога да организирам и проведа своята защита.

Прилагам служебна бележка от болничното заведение, с която удостояве-рявам (доказвам) този факт. Дата: 20.04.2013 г. Гр. Пловдив С уважение: (подпис)

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ТЕЛЕВИЗИОНЕРА КЕВОРК КЕВОРКЯН, ПО СЪВМЕСТИТЕЛ-СТВО ЯВЯВАЩ СЕ И АГЕНТ ОТ ДС С КЛИЧКА "ДИМИТЪР"

Тази сутрин решавам да напиша кратичко

Отворено писмо до телевизио-

нера Кеворк Кеворкян, по съвместителс-тво също така явяващ се и агент от ДС с кличка "Димитър"

Речено-сторено. Писмото ми е по

изцяло нравствени, ценностни, идеални подбуди. Ето какво се получи. Ще го пратя непременно на нашата велика телевезион-но-ченгесарска звезда още днес.

Господин Кеворкян, Ще Ви напиша съвсем кратко пи-

съмце, тъй като, за жалост, ми се налага да пиша писмото си до Вас в болнични усло-вия, от болничната стая. Този факт обаче показва, че проблемът, който искам да поставя, не търпи никакво отлагане. Искам да Ви поставя един сериозен нравствен проблем.

Г-н Кеворкан, в самото начало ис-кам да Ви известя, че авторът на това писмо е събирал подписка сред студентите и пре-подавателите в ПУ "П.Хилендарски" в защи-та и за възстановяване на предаването ВСЯКА НЕДЕЛЯ когато то беше спряно от комунистическия режим при "историческата изцепка" на акад. Амосов. Сам си правете извода какво означава това, че днес Ви пиша настоящето писмо.

От много време, от години водено-то от Вас предаване се е превърнало във флагман на непристойната, арогантна про-пагандно-ченгесарска оплювателска война срещу премиера-реформатор на България Иван Костов. И след възстановяването си наскоро предаването продължава този поход, поръчан, несъмнено, от олигархично-

ченгесарските сили, на които Вие без капчица неудобство служите. Няма преда-ване, в което всеки от гостите да не проли-чи, че е поканен предимно за това да каже нещичко срещу Костов, по-възможност колкото се може по-гадно и фантастично. Вашият любимец Филчев, примерно, още като главен прокурор вместо да вдига ме-дийна шумотевица имаше властта (ако имаше някакви факти срещу Костов да го даде под съд), но не, той дефилираше всяка седмица при Вас, което много говори. И други се изявиха в безскрупулността си; всеки, който има зъб на Костов, беше пока-нен много пъти в предаването Ви, където Вие най-сладострастно и перверзно го разпитвахте, все едно това не е телевизи-онно предаване, а филиал на "другарския" или дори на "народния съд" на ДС. Аз съм психолог и мога съвсем сериозно да Ви кажа: Вие имате мания и параноя от г-н Костов, г-н Кеворкан! Няма друг български политик, който благодарение на арогантни медийни мерзавци е бил сатанизиран и оплют както беше оплют премиера-реформатор на България.

Аз си имам своите тези и обясне-ния защо се държите така неадекватно. Ако желаете да се запознаете с моите разбира-ния по този въпрос можете да се зачетете в моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка пси-хологическа история на съвременна Бъл-гария") или, да речем, моята книга БЪЛ-ГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие "Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността"), където достатъчно аргументирано съм ги изложил. Което ме освобождава от потребността сега да се повтарям отново. Книгите могат да се намерят освен в хартиен вариант по кни-жарниците и онлайн в интернет.

Тук ще подхвърля само това: не е достойно журналист с претенции като Вас да се държи така непристойно и непрофе-сионално. Вие превърнахте журналистиката в слугиня на олигархията, която срещу заплащане е способна на всякакви мерзос-ти. Моята апелация е нравствена, което и обяснява стилистиката ми. Иван Костов е личност, а да се постъпва с жив човек по този начин е непристойно; той също така е мой народен представител от много години и имам пълното право да възразя срещу недостойния и непристойния начин, по който постъпвате спрямо една личност, в случая спрямо неговата. Нито веднъж Вие не счетохте за нужно да дадете "право на отговор" на оклеветения и оплютия виден държавник на България. Това е крещящо нарушение на всички базисни принципи на човешкия морал, да не говорим пък за принципите на журналистическата етика и на медийния професионализъм.

Моето искане към Вас е следното: длъжен сте в най-скоро време и без никакви условия да дадете най-сетне "право на

16 отговор" на премиера-реформатор на Бъл-гария Иван Костов! Предвид времето, което сте отделили за оплюване на Иван Костов в предаването си, предвид напредналата Ви пенсионерска възраст, Вие сте длъжен да закриете предаването ВСЯКА НЕДЕЛЯ и комай да предоставите цялата вечност за в бъдеще на Иван Костов - за да каже той своята версия за българския преход. Уверя-вам Ви, изявленията на г-н Костов ще бъдат значително по-интересни от Вашите "теле-визионни предавания", които са ниво "квар-тално-махленско клюкарене".

Това е. Надявам се, че можете да изпитвате малко поне срам. Но се съмня-вам. Уверен съм по-скоро, че не можете. Ако можехте да осъзнаете какво правите, отдавна да се бяхте спрели. Щото Вие резилите не Костов, а... самия себе си! Загубихте всяка капчица човешко достойнс-тво. Наистина, и това ли дори не усещате?!

Бъдете здрав! С (не)уважение: Ангел Грънчаров,

философ, блогър, български гражданин, до дъното на душата си погнусен от това, което правите!

РЯДЪК ШАНС В БОРБАТА СРЕЩУ РУБ-ЛАДЖИЙСКАТА ЧЕНГЕСАРНИЦА, ОТ КОЙТО НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, СМЕ ДЛЪЖ-НИ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАМЕ НЕПРЕМЕННО!

21 април 2013, неделя

Питам се: доколко ли трябва да са обнаглели водачите на руско-путинисткото имперско мекерджийство-рубладжийство у нас че да залагат, предполагам, добри пари в "анджък-прозрачни" проекти като книга, написана от дългогодишния кореспондент в Москва А.Тодоров, в която той, видите ли, се представя за "поборник на автентичното дясно" – и в същото време като "крепител на българския интерес"?!

Чух в интервюто на Кеворк Кевор-кян с автора най-възхитителни неща, дос-тойни за по-задълбочен коментар, понеже, естествено, той мигновено е поканен в телевизионната ченгесарщина ВСЯКА НЕ-ДЕЛЯ. Питам се обаче и това: дали някой може да вярва в нещо, което е казано в предаване на толкова дискредитирал се "миропомазан от ДС телевизионер", който друго освен да крои интриги, да участва в конспирации и в мерзавщини, да устройва

оплювалници срещу заплащане е доказал, че не може?

Нямам възможност сега да пиша по заченатата тема, тия дни ще направя видеокоментар (налага ми се да мина към тази форма поради факта, че писането много ме изморява), но нека първо да се повъзстановя малко от операцията, която преживях.

А темата ме вълнува: аз също съм автор, и то не на една книга за епохалния български преход. И няма да мълча когато ченгетата продължават най-нагло да разп-ространяват лъжливата си "митология" за прехода, в която няма и помен от стремежа към истината. А всичко е най-грозна, опаша-та лъжа.

Но има и нещо обнадеждаващо: щом ченгетата залагат на толкова прозрач-ни лъжи и на толкова повърхностни манипу-латори, това илюстрира безсилието и бези-ходицата, в която са изпаднали. Нямат вече нито стил, нито идеи, нито личности, сиреч, кадри. Което пък е шанс в тази ситуация ченгетата най-после да изпуснат контрола върху събитията – рядък шанс, от който ние, гражданите, сме длъжни да се възползваме. Да се възползваме ние, гражданите, от развоя на събитията означава да вземат своя дължим реванш на тия избори единст-вените политически сили, които са доказали своята независимост от ченгесарския руско-имперски рубладжийски истеблишмънт.

Не е нужно да споменавам кои са тези политически сили, но за да не се поя-вяват каквито и да било недоразумения, ще конкретизирам: това са политическите сили, групирани около премиера-реформатор на България Иван Костов.

НЯКОЛКО НАБЛЮДЕНИЯ И МИСЛИ ЗА БОЛНИЧНОТО ЕЖЕДНЕВИЕ

Няколко думи за болничното все-кидневие – и най-вече "еженощие", щото нощите в болницата са цели епопеи. Имам предвид безсънието и... хъркането на съсе-дите. Правя си някои проучвания по темата за търсенето на спасение от хъркането на съседа в безкрайните болнични нощи. По-неже напоследък доста често взех да вли-зам в болници, за мен това е една важна тема.

Тия дни открих, че при епичното хъркане на масовия българин в болничните заведения най-важното е, така да се рече, конкуренцията; първо в смисъл кой пръв ще заспи и ще прецака всички останали; първи-ят захъркал отнема стратегическото пре-димство на останалите и те мигновено стават жертви; за да заспиш пръв обаче трябва най-стоически да будуваш денем; кой се поддаде да мигне денем, нощем се обрича да бъде жертва на оперетния мно-гогласен хор на хъркащите; и така нататък, още много мога да пиша по прелюбопитната тема, щото наблюденията и особено раз-мислите ми са, както виждате, крайно бога-ти, но сега нямам физическа сила да пиша и да се разпростирам повече. Друг път – повече.

Аз лично много рядко мога да се уредя да стана хъркащ щото явно нямам дарбата, нямам тоя екзистенциален талант, пък и съвсем не ме бива във всебългарския сонм на уреждащите се, на ония, които умеят да прецакват останалите – и по тази причина си стоя все сред прецаканите. Както и да е. Такава ми е била съдбата...

Пребиваването ми този път в бол-ница обаче ще се запомни с стоновете, виковете, молбите за помощ на един болен, който по всяко време на денонощието с цяло гърло крещи "Помощ!", "Олелее!", "Хора!", "Боли!" и пр. Друг път такова нещо не бях срещал, обикновено болните стенат и страдат колкото се може по-безгласно, кротко, тихичко. А тоя дедо вика яката. Не мога да скрия, че заради неговите викове ний, болните, взехме да се отдаваме на размисли и дори на спорове за допусти-мостта на евтаназията, защото наистина е нетърпимо човек "да живее" в адско страда-ние, това не е човешко. Да не зачевам тая тема, само я подхвърлям. Сестрите ни подават обаче противоречива информация за страданието на дядото: някои твърдят, че болките му били нечовешки, че повече обезболяващи не могли да му дават, щото ако му дадат щял да умре, затова и човекът живеел в непоносими мъки; други сестри обаче твърдят, че дядото просто е психясал от продължителния престой в болницата. Каква е истината никой не може да каже, само дядото си знае.

Аз лично трета нощ не съм мигнал, не само заради дядото, а и изобщо, заради трудности в адаптирането, лошо легло, даже заради... хлебарките, заради какво ли не. Тая нощ в интерес на истината на два-три пъти се увличах и заспивах, ала за малко. Но съм общо взето отпочинал сякаш. Та като викаше тая нощ дядото проведох един експеримент, ще ви кажа и за него и спирам, щото се изморих.

Когато дядото вика, на човек му идват всякакви мисли и чувства. Не крия, на моменти ми е идвала и недобра мисъл за дядото, примерно си казвам в ума "Майната ти де!" (признавам си греха!), ала в следва-

17 щия момент се ужасявам и обикновено се опитвам да му съчувствам, да му вляза в положението, да го оневиня. Тая нощ опи-тах с нещо друго: почнах да се моля Бог да му прати облекчение.

И да ви кажа, сякаш помогна: щом почвах молитвата си дядото спираше вико-вете и мирясваше за известно време! Ня-колко пъти опитах да го подкрепя с молитва и той все спираше да вика. Мирясваше. Сякаш му олекваше. Много приятно усеща-не е че помагаш на един човек в тежък момент. Даже едно куче ако го боли и го погалиш по глава, ще забрави за болката, а какво остава пък за човека. А да сте забеля-зали хора, утешаващи страдащите в нашите болници? И то с почти нищо: с мисъл. С добра дума. Най-безинтересното, най-маловажното нещо за нас, българите.

Идеята ми беше: ако ние, хората, ние, българите, не се отнасяме един към друг с тъпо безчувствие, ако сме солидарни с проблема на другия човек, ако имаме духовната сила да се помолим за облекча-ването на болката даже на съвсем непознат човек, то това може да ни помогне. Е, отк-рих, че сякаш може. Знам, че може. Просто се иска да съзнаваш, че не си единствен на този свят, че не бива да мислиш само за себе си, т.е. възможно е и ний, българите, да опитаме да се отнасяме човешки помеж-ду си, което е предпоставка работите ни да потръгнат.

Да си обединим силата, духовна и физическа, изглежда, е предпоставка наци-оналният ни ресурс да се увеличи, което пък ще доведе един ден и до просперитет.

Нямам сили да детайлизирам ми-сълта си, така написана прозвуча сякаш по комунистически, но наистина капнах, затова и спирам. Прощавайте ако има нещо. Хубав неделен ден ви желая!

ОБРАЗОВАТЕЛНА ШЕФКА ЗАВЕДЕ ДЕЛО ЗА ОБИДА ОТ "НЕПРАВИЛНИ МИСЛИ" В МОЯ КНИГА!

20 април 2013, събота

Тия дни до мен се появиха сведе-ния за една наистина невероятна история: даден съм под съд за една моя книга! Имам написани и издадени повече от 20 книги, но за първи в съд е заведено дело, съвсем официално дело срещу мен! На път съм да

се обезсмъртя таман като Сократ, не е шега! Моля да не си мислите, че фантази-рам или си измислям – съвсем сериозно пиша тоя път, въпреки че често обичам да се шегувам. Тоя път обаче съм съвсем сериозен.

Да, заведено е съвсем официално дело "за обида" и "морални неимуществени щети" (искът е за 1000 лева обещетение), а се е почувствала обидена от няколко израза в есе, съдържащо се в моята най-нова книга за образованието със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (и подзаглавие Есета за освобождаващото образование), та значи се е почувствала обидена от три-четири мои мисли г-жа инж. Камелия Стоя-нова, явяваща се (Дръжте се по-яко за нещо за да не паднете!) хем синдикален лидер на учителската синдикална организация към КТ "Подкрепа", хем в същото време и помощ-ник-директор на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което моя милост работи вече повече от 13 години.

Делото е заведено от доста време, но е държано в строга тайна от мен, сега, в предизборния период, е намерен сгоден момент за провеждането му. Излишно е да споменавам, че с ръководството на учили-щето, назначено от предишната гербовашка власт, имаме сериозни и идеологически, и мирогледни, и нравствени, и политически, защо не, различия. Както и да е. Насрочено е делото за 25 април, след няколко дни. Аз в момента съм в болница след операция, тъй че най-вероятно няма да съм в състоя-ние да присъствам на второто след Сокра-товото дело срещу философ за това, че е изказал някакви мисли, т.е. че съм си поз-волил да мисля. Излишно е да се спомена-ва, че има фундаментално човешко право на изразяване на мисли – и ако съдът у нас почне да контролира мислите ни, ще я до-караме до под кривата круша!

Та много ми се участва в този про-цес хем срещу книга, хем срещу философ, който са скалъпили тия усърдни блюстител-ки на гербовашката представа за човешките права. За жалост не съм в състояние (по здравословни причини) да участвам на първото заседание на този очертаващ се като забележителен и исторически за фило-софията и образованието съдебен процес. Излишно е да казвам, че няма да си наемам адвокат и ще се защищавам съвсем сам. Както и подобава да се държи един горещ фен на Сократ.

Това е. Ползвам се от случая да ви известя, че като четете горното, не е нужно да се щипете за да разберете в кой свят се намирате. Намирате се в нашия тукашен и толкова объркан български свят, в който е възможно да се случи дори и това, за което съвсем сериозно ви известих! Фантастики и абсурди у нас бол!!! Не е като да няма!!! Чакай да се спирам, че току-виж заради тия "обидни приказки" за милата ни Татковина

някой може да ме осъди така, че да не мога да му се разплатя докато съм жив...

Процесът срещу моята най-нова книга за образованието ще постави ребром най-тежките проблеми в порочната образо-вателна система у нас. Тъй че използвам възможността да благодаря на ищцата за завеждането на това дело, сиреч, за прово-кирането на този необходим разговор! Г-жо Стоянова, много съм Ви признателен за това, което правите за българското образо-вание!

ПОЛУЧИХ ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ОЗДРАВЯВА-НЕ ОТ Г-Н ИВАН КОСТОВ

Днес по Скайпа проведохме след-ния разговор с г-н Петър Каменов от Монта-на: [09:01:10] Petar Kamenov: Ангел, днес бях на срещата с Костов в Монтана. Казах му (само на него) за твоето състояние, той изрази съчувствие, много се разтрои и каза, че като отиде в Пловдив ще те посети. Взе си джиесема и набра някаква професорка от ВМА, доколкото запомних името Ст... Поис-ка да разбере какво е състоянието ти и по телефона и по възможност да окаже някак-во съдействие; помоли да го информира за състоянието ти до 16 ч. След това отново води разговор и доуточняваха в кое отделе-ние си. Преди малко се обадил от Лом и е заръчал да ми предадат, че имал сведения, че се оправяш и отново е казал, че при първа възможност ще те посети. Когато говори за теб и обясняваше кой си, каза: "Това е един наш голям защитник!". [09:01:41] Ангел Грънчаров: Благодаря ти много за тия вълнуващи вести! Кажи на г-н Костов, че съм добре, слава Богу! Неговата доброта ме трогна! Petar Kamenov: Радвам се, че си добре! [09:03:15] Ангел Грънчаров: Да, добре съм, но не мога да пиша, щото бързо отма-лявам; като обаче ме приведат в що-годе угледен външен вид ще направя клипче с политически анализ; много ми се е насъб-рало, не се търпи вече...

18 [09:04:24] Petar Kamenov: Не мисли за тая пуста политика, гледай си здравето! Костов ще се справи сам. [09:05:34 Ангел Грънчаров: И една хубава новина: в стаята сме двама. Стана дума за политика. Съседът ми 42 годишно момче заяви следното още в самото начало: не крия, досега винаги съм гласувал за СДС преди и после за ДСБ, за Костов. По всички възлови въпроси на българския живот мис-лим еднакво. [09:07:57] Petar Kamenov: Вчера прекосих-ме с Костов и още двама-трима центъра на града и от всякъде му се възхищаваха и се радваха. На всички им правеше впечатле-ние, че за разлика от герберите не се движи с бодигардове. [09:08:17] Ангел Грънчаров: :) Браво! Дай Боже да се осъзнае от повече хора, че Костов е единствената алтернатива на арогантната и лъжлива политическо-ченгесарска гмеж...

Това и някои други неща си казах-ме с моя приятел от Монтана г-н Петър Каменов, човек, който много пъти е подпо-магал с лични средства излизането на фи-лософското списание ИДЕИ. Един интели-гентен и добър човек, с когото все още не сме се виждали на живо, а си имаме дове-рие за всичко...

ТОЛКОЗ, ТОВА СТИГА, ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е БОГ – ВЕЛИКАТА, НО ГЕНИАЛНО-ПРОСТА ЧОВЕШКА МИСТЕРИЯ...

19 април 2013, петък

Искам да ви разкажа една чудесна или по-скоро приказна история. Моля, не ме възприемайте като религиозен фанатик. Според мен оня, който е религиозен в съ-щинския смисъл, не е, не може, няма как да е "фанатик", а пък който е фанатик, той не е религиозен. "Религия" е просто връзка на човека с Бога. Който преживява тази връзка по някакъв, по своя си начин, е религиозен човек в истинския смисъл...

Та аз вчера преживях ето как своя-та връзка с Бога...

Вчера преживях едно изпитание. Оперираха ме. Операцията беше тежка.

Каква именно ще пиша тия дни. Даже не зная дали да не го спестя. Както и да е. Като ме докараха след операцията в стаята ми на 12-я етаж на хирургиите, аз излизах от упойката, човек се чувства странно, твърде странно, необичайно... особено пък ако са му направили черепно-мозъчна операция... примерно казвам (вие пък не знаете какъв процент от думите ми са "художествено-философска измислица" и какъв процент "действителна лъжа"; приемете предвид, че имам и близки хора, които трябва да ща-дя...), и така, да, примерно казвам, не твър-дя, че казвам самата истина за операцията, но за следващия епизод ще кажа "самата гарантирана 100%-ва истина", да, заставам с цялата си личност за това, което преживях в следващия момент:

Първото, което видях на прозореца на 12-я етаж на Хирургиите беше едно... гълъбче, да, гълъб, най-обикновен прозаи-чен гълъб... вземете предвид момента за мен в този зверилник, в който наоколо често реват с глас живи човешки същества, тази малка животинка, гълъбчето, за мен в оня момент прие възвишения образ на... Светия Дух!

Да, на най-грандиозната, Свята ипостаса на самия Бог, именно на Светия Дух и още Иисус Христос - според учението на Спасителя... Бог е милосърден, Той всичко ще прости, но едно нещо няма да прости: на оня, който дръзне да похули Самия Свети Дух! Да скверни най-чистото! Самата чистота. Предаността и любовта към Светия Дух е самата одухотвореност като такава, най-съкровеното, на което сме способни...

Просълзих се, рекох си някои мои съкровени думи на благодарност към моя велик Родител и наш общ Баща, и... това беше. Една капка сълза на моето неплакало от години, от детството ми око...

Толкоз. Това стига. Това е всичко. Това е Бог... нещо гениално просто и така величаво в простотата си, мои мили и при това толкова усложнени приятели и чове-ци...

Спирам дотук. Трудно още пиша. Но значително по-добре, по-лесно пиша този път. Другия, да се надяваме, ще пиша още по-лесно.

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, МОИ КОЛЕГИ И УЧЕ-НИЦИ, МОЛЯ ЗА ИЗВИНЕНИЕ ЧЕ МИ СЕ НАЛАГА ДА ВИ ЗАНИМАВАМ С ЕДИН ПРЕНЕПРИЯТЕН ЛИЧЕН ПРОБЛЕМ

18 април 2013, четвъртък

Скъпи приятели, мои колеги и уче-

ници, бивши, настоящи и, да се надяваме, бъдещи; става дума за приятелството, нещо толкова драгоценно, може би най-драгоценното в този наш земен живот (ако успея да ви спечеля някой ден, дано!)

От няколко дни поради тежки здравословни проблеми не бях в състояние да вляза в блога си или да напиша поне няколко думи. Слава Богу, вече мога да сторя това, ето, ще напиша няколко думи тази вечер понеже наистина няма сили напиша повече.

Намирам се в момента на послед-ния етаж на Хирургиите на Пещерско шосе в Пловдив. Днес ми беше извършена успешна операция, слава Богу, на Бога благодаря най-вече, защото Негова е волята и благо-датта за всичко; благодаря много на лекарс-кия екип, сестрите, целия персонал; скоро ще благодаря на всички поименно.

Сега-засега толкова. Нямам сили да пиша повече. Лаптопът ми е малък и неудобен за писане. Пък аз бъркам буквите още съм под влияние на упойките). Дано един ден наново се науча да пиша правил-но. Е, и да не се науча няма да е кой знае колко голяма загубата...

Но държа да кажа нещо непремен-но: най-важно на този свят е да сме истинс-ки добри! Няма по-скъпо нещо от доброта-та на душата. Спирам с това. П.П. 1 Заболяването ми е такова, че най-вероятно тази учебна години повече няма да ходя на работа, няма да "преподавам". Имам обаче една идея, която ми се яви в тази връзка: ще ми се ходатайствам пред преподавателите и администрацията учени-ците ми да получат възможно най-велико-душни и високи оценки за тази учебна годи-на, не по-малки от 5-ца, но не по-големи от 6-ца. Причината е: осъзнах, че учениците ми са прекрасни, а пък аз до днес често, е, не чак толкова де, но често бях лош, зъл, а не трябва да е така... да не се повтарям пове-че, казах главното. П.П.2 Моля някой от Фейсбук-приятелите ми да даде гласност на тази информация и във Фейсбук, аз нямам тази възможност...

20

За ония, които евентуално биха се заинтересували от най-новите ми книги:

Вестник ГРАЖДАНИНЪ – Първият блогърски вестник;

Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!