ГЛАВА 6.

ПАРИ. ПРИРОДА И ФУНКЦИИ НА ПАРИТЕ

Въведение

1. Същност и свойства на парите

1.1. Същност на парите

1.2. Стойност на парите

1.3. Свойства на парите

2. Функции на парите

2.1. Средство за размяна

2.2. Средство за смятане или стандарт на стойността

2.3. Средство за натрупване и спестяване или средство за съхранение на

стойността

2.4. Средство за отложени плащания или платежно средство

2.5. Световни пари

3. Еволюция на парите. Основни форми на парите

3.1. Стокови пари

3.2. Книжни пари

3.3. Банкови /кредитни/ пари

Въведение

Парите са фундаментална икономическа категория. Те са продукт на

стоковото производство, обращение и общественото разделение на труда.

Парите са изходна форма на продуктовите потоци и заключителна форма на

финансовите потоци в пазарното стопанство.

Историческият подход за определяне същността на парите, ги разглежда

като продукт на общественото разделение на труда, на развитието на

формите на стойността и на стоковата размяна. Парите са икономически

феномен на размяната, който с течение на времето се характеризира с

множество форми на проявление (в лицето на все повече възникващи

финансови активи). Съществен подход за анализиране на същността на

парите е функционално-количественият, където се акцентира върху техните

функции и свойства.

В условията на съвременните глобализиращи се финансови системи

парите съхраняват своето значение за функциониране на националните

стопанства и осигуряване на траен и устойчив икономически растеж и

обществено благосъстояние.

1. СЪЩНОСТ И СВОЙСТВА НА ПАРИТЕ

1.1. Същност на парите

Парите са специфична стока, която има способността да измерва

стойността на всички други стоки, да урежда възникналите парични

задължения в качеството си на всеобщ еквивалент и да съхранява

стойност в рамките на определени периоди от време. Като продукт на

стоковата размяна, общественото разделение на труда и еволюцията на

формите на стойността, парите са двигател на съвременната пазарна

икономика и мярка за увеличаване на общественото благосъстояние.

Представителят на класическата икономическа теория Д. Рикардо определя

парите като единствената стока, която става полезна и увеличава

благосъстоянието, когато се разменя с друга стока. Представителят на

неокласическото теоретично направление А. Маршал в труда си “Принципи

на политическата икономия” определя парите като всеобща покупателна

способност, която хората се стремят да придобият в качеството й на средство

за достигане на всякакви цели, както от по-висок, така и по-нисък порядък,

както духовни, така и материални. “Парите са главният стълб, около който

концентрира своето внимание икономическата наука, това се обяснява ... с

факта, че в света, в който живеем, те служат за единственото удобно средство

за измерване на мотивите на човешката дейност в широки мащаби”1.

Възникването на парите се свързва с отделянето от стоковия свят на една

единствена стока, която става еквивалент на всички останали стоки. Това е

стихиен икономически процес, при който след съществуването на всеобщата

1 Маршал, А., “Принципы политической экономии”, т. І, Изд. Прогрес, М., 1983, с. 78.

2

форма на стойността се появява паричната форма на стойността, която се

унифицира. По-късно тази стойност “се позлатява” или се сраства със

златото, което дълъг период се приема за универсално средство за размяна.

Когато в качеството на относителна форма на стойността се поставят всички

стоки, а една единствена стока е техен еквивалент, стоковият свят се разделя

на два противоположни полюса – стоки и пари.

В класическата икономическа теория на К. Маркс парите се

определят като стоката – всеобщ еквивалент, която има собствена

стойност и изразява стойността на всички други стоки, т.е.

овеществения в тях обществено необходим абстрактен човешки труд.

Характеристиката на парите като стока в трудовете на У. Пети2, Д. Рикардо3 и

К. Маркс4 се основават на трудовата теория за стойността. В паричната

форма на стойността на единия полюс са всички стоки, а на другия полюс –

златото, което им противостои като всеобщ еквивалент и единствен

изразител на тяхната стойност. Златото и среброто като паричен материал са

стоки, стойността на които се определя от необходимите разходи на труд за

тяхното производство. Равенството на стоковата размяна може да се изрази в

следния примерен вид, където от лявата страна могат да се посочат безкрайна

поредица от стоки:

50 кг пшеница

20 кг мед = 5 грама злато

3 чифта обувки

Съвременната интерпретация на паричната форма на стойността показва,

че в замяна на паричната стока /например пари в размер на 10 000 лв./ могат

да се придобият много други стоки с различна полезност и в определени

количества, но с една и съща стойност /а именно – 10 000 лв/. Това е отразено

на фиг. 6.1.

2 Пети, У., “Икономически и статистически разработки”, 1940 г.3 Рикардо, Д., “За принципите на политическата икономия и данъчното облагане”, 1981 г.4 Маркс, К., “Капиталът”- т. I, Изд.на БКП, С., 1958 г.

3

Хранителни стоки- 1000 кг. месо Напитки

- 1000 бут. виноКниги

– 100 бр. икономи-ческа литература

-

Фиг. 6.1. Развитие на паричната форма на стойността

Еволюцията на паричната форма на стойността е свързана с изискванията

и закономерностите на стоковото производство и обращение, които се явяват

първата и основна причина за появата на парите. Както К. Маркс

отбелязва “парите не са продукт на разсъждаване или споразумение, а се

създават по инстинкт в процеса на размяната.... процесът на размяната е

едновременно и процес на образуване на парите”5. Парите са самостоятелна

форма на съществуване на стойността. Чрез парите стоката получава

обществено признание и когато следва продажба на стоката срещу пари се

получава отделяне на стойността й за продавача от потребителната й

стойност за купувача. Така парите изразяват обществения характер на труда

на отделните стокопроизводители. Втората причина за произхода на

парите са техническите затруднения на натуралната размяна и неудобствата

на бартера.

В съвременната неокласическа икономическа школа и по-специално

в теорията на монетаристите се акцентира върху две основни

характеристики на парите. Функционалната характеристика на парите ги

определя като универсално средство за размяна, разчетна единица и

средство за съхранение на стойността и богатството.

Общоикономическата дефиниция определя парите като общоприето

средство за заплащане на стоки и услуги или за погасяване на дългове.

Те са стоката, която е всеобщ еквивалент на останалите стоки, която е

отделена от целия стоков свят и се придобива и използва не като

5 Маркс, К., “Към критиката на политическата икономия”, С., 1949 г., с. 41, с. 44.

4

10 000 лв.

Компютри- 4 бр. преноси-ми компютри

Телевизори- 5 бр. плазмени

телевизори

Лекарства – 1500 бр.

Обзавеждане-2 бр. холни гарнитури

Автомобили- 1 бр. автомобил

предмет за потребление, а в качеството й на предмет, представляващ

временно съхранение на покупателна способност. Парите са синоним на

постъпления или се идентифицират с поток на доходи за определено

време. От друга страна, те са компонент на богатството на индивида. Те

са високоликвиден финансов актив, който всеки придобива с цел да го

отчуждава в замяна на определени блага, които ще задоволяват

човешките потребности.

Могат да се обособят няколко общоприети теоретични концепции и

школи: 1) Металическа теория, създадена от представителите на школата на

меркантилистите, а именно У. Стафорд, Т. Мън, Галиани, Книс и др. Тази

школа признава единствено ролята на златните и сребърните пари, като

всеобщ еквивалент на всички стоки и единствен вид богатство за нациите. 2)

Техническа теория, разработена от школата на класиците и по-специално А.

Смит, която дефинира парите като техническо средство за размяна и

обслужване на сделки. 3) Номиналистическа теория на Дж. Стюарт, Дж.

Бъркли, Г. Фр. Кнап и други физиократи, която разглежда парите като

абстрактна единица, като условен знак с предназначение да бъде средство за

пресмятане и определяне на разменните пропорции между стоките. В тази

т.нар. “държавна теория за парите” е водеща ролята на държавата при

определяне на идеалната сметна единица. 4) Количествена теория на Ш.

Монтескю, Д. Юм, Д. Рикардо, Ъ. Фишер, М. Фридман и техните

последователи, която акцентира върху масата на парите в обращение като

фактор за промяната на цените на стоките и стойността на парите. Теорията

са базира на количественото уравнение на размяната и съвременното

монетарно правило. 5) Теория за трудовите пари на Дж. Грей и П. Прудон. 6)

Трудова теория за стойността и парите на К. Маркс, У. Пети, Д. Рикардо и

др., която определя парите като специфична стока с всеобща потребителна

стойност и стойност, дефинирана от средното количество абстрактен труд,

обществено необходим за нейното производство. 7) Теория за

предпочитанията към ликвидност или ликвидно-преференциална теория за

търсенето на реални пари на Дж. М. Кейнс. 8) Портфейлна теория на Дж.

Тобин и У. Баумол с критерии за търсенето и ефективното разпределение на

5

финансови активи в портфейла на инвеститора чрез диверсификация на риска

за активите.

1.2. Стойност на парите

В историческото си развитие, датиращо от преди повече от пет хиляди

години, парите съхраняват своето значение и място в развитието на

обществото, което се изразява в следното: първо, парите са продукт за

задълбочаване на разделението на обществения труд и на специализацията на

индивидуалните стокопроизводители. Те лежат в основата на процеса на

производството на икономически блага и стопанския растеж в националните

стопанства; второ, парите владеят, движат и управляват света като

усъвършенстват стоково-паричната размяна; трето, парите са икономически

феномен и са взаимно свързани с капитала и натрупването на капитала.

Именно парите се превръщат в капитал и осигуряват инвестиционни блага за

икономиката, създават паричните пазари и стимулират инвестиционните

потоци; четвърто, парите се намират във функционална зависимост с

ценовия механизъм на стоковите пазари като тяхното количество

детерминира инфлационните процеси в икономиката.

В съвременната икономическа теория и в практиката на паричното

обращение парите са рядка стока, която има стойност както всяка друга

стока. Стойността на парите обаче зависи от относителната им

оскъдност като еквивалент на другите стоки и от размера на паричното

предлагане, регулирано от ЦБ. Парите имат стойност, тъй като хората ги

приемат в замяна на други стоки и услуги и ги използват за изплащане на

дългове. Изразът “стойност на парите” се използва като изразител на

способността им да осигуряват придобиването на ресурси на различните

пазари. Стойността на парите в наше време няма нищо общо със стойността

на златото или среброто в качеството им на пълноценни пари. Книжните и

кредитните пари имат стойност дотолкова, доколкото за тяхното

производство са направени съответни разходи на труд и материали, което ги

превръща в късчета хартия с много ниска субстанционална стойност.

Стойността на книжните пари се определя в зависимост от цените на стоките

6

и услугите, които с тяхна помощ могат да се придобият на пазара. При

увеличаване на цените на потребителските блага, стойността на парите

намалява, и обратно. Това дефинира обратната зависимост между стойността

на парите и ценовия израз на стойността на стоките. Съществуват три

основни метода за изчисляване на стойността на парите:

а/ индекс на потребителските цени (ИПЦ) (Consumer Price Index, CPI);

б/ индекс на цените на производител (ИЦП) (Producer Price Index, PPI);

в/ дефлатор на брутния вътрешен продукт (БВП) (GDP deflator).

1.3. Свойства на парите

В портфейлната теорията на носителя на Нобелова награда по икономика

Дж. Тобин се определят няколко съществени свойства на парите в качеството

им на финансови активи.

Първо, ликвидност на парите. Понятието ликвидност е съществено за

финансовите активи и се покрива в съдържателно отношение с

предпочитанията към ликвидност на Дж. М. Кейнс. Предпочитанията към

ликвидност се определят от това, какви размери от паричните си доходи

индивидът желае да задържи под формата на налични пари или на други

видове финансови активи при различни ситуации. По природа, парите в брой

са най-ликвидният финансов актив, тъй като индивидите много бързо и

лесно, без загуба на време са в състояние да ги превърнат в стоки и услуги.

Ликвидността се разглежда като свойството или степента на всеки

финансов актив да се трансформира в друг вид финансов актив, в налични

пари или в стоки и услуги по най-бързия и икономичен начин, без загуба на

доход. Ликвидността лежи в основата на търсенето на пари от

икономическите субекти особено, ако е обусловена от величината на

лихвения процент. Съгласно структурата на финансовите активи, парите в

обращение – банкноти, монети и транзакционни депозити, имат 100 % степен

на ликвидност, а корпоративните акции и облигации имат ниска ликвидност.

В своя “Трактат за парите” Дж. М. Кейнс посочва, че минималното равнище

на ликвидността е по-малко от това, при което се свършват парите и започват

дълговете, съответстващи на открити банкови депозити. Парите са

7

съвършено ликвиден актив, чиято цена се определя от нормата на лихвата

/лихвения процент/. Ако индивидът задържа своите спестявания във формата

на налични пари, той не получава доход под формата на лихва. Лихвеният

процент е възнаграждението за лишаването от ликвидност за определен

период от време. Предпочитанието към ликвидност встъпва като тенденция,

характеризираща се от формулата: Мd/Р = f/r/, т.е. от функцията на

търсенето на пари, където:

Мd / Р - търсене на реални пари;

Р – ценово ниво;

r – норма на лихвата.

Съществува обратна функционална зависимост между количеството на

наличните пари като ликвиден актив и нормата на лихвата, като всяко

нарастване на количеството на парите води до намаление на лихвения

процент, и обратно. Причините за това са две: първо, ако нормата на лихвата

спадне, при равни други условия, повече пари ще бъдат погълнати

вследствие на предпочитанието към ликвидност чрез засилване на

транзакционния мотив в търсенето на пари; второ, всяко изменение на

лихвения процент в посока на неговото намаление може да увеличи

количеството на парите, които хората желая да задържат.

Второ, делимост и деноминация на парите. Делимостта е свързана с

минималния размер, в който даден финансов актив може да бъде превърнат в

пари. Колкото по-малък е този размер, толкова повече финансовият актив е

делим. Финансовите активи, като депозитите и парите в брой, обикновено са

безкрайно делими – един лев до стотинки, един долар до центове, едно евро

до евро центове и т.н. За разлика от тях, други финансови активи имат

различна степен на делимост в зависимост от тяхната деноминация.

Деноминацията на даден финансов актив е паричната /левова/ стойност на

сумата, която всяка единица от финансовия актив ще се плати при сделката

или при падежа на актива. Например, много облигации в САЩ са с

деноминации 1000 щатски долара, депозитни сертификати – 100 000 щ.

8

долара и др.6 В България съкровищните бонове обикновено са с деноминации

100 лв., акциите – с 1000 лв. и т.н.

Освен това деноминацията на парите може да се третира като процес на

промяна на номиналната стойност на паричната единица – законно

платежно средство в страната, която налага обмяна на старите банкноти и

монети с нови такива. У нас през юли 1999 г. се проведе такава деноминация

на парите, при която българският лев се деноминира в съотношение 1000

стари лева за 1 нов лев. В резултат на това всички величини в левове бяха

преоценени в съотношение 1000:17. Банкнотите български левове

понастоящем са с номинална стойност 2 лв., 5 лв., 10 лв, 50 лв., 100 лв., а

монетите са с номинална стойност 1 ст., 2 ст., 5 ст., 10 ст., 20 ст., 50 ст. и 1

лев.

Трето, конвертируемост на парите. Това е свойството на парите или на

финансовите активи да се трансформират в други видове активи или парични

единици. Българският лев се конвертира в американски долар, швейцарски

франк, в евро и други валути. Конвертируемостта се отнася както до един

клас активи, така и до различни класове финансови активи.

Четвърто, валутност. Това е типът от номинална парична единица, в

която един актив е изразен и неговите плащания са направени в тази парична

единица. Повечето финансови активи са платими в дадена валута –

американски долар, японска йена, швейцарски франк, евро и др. Така

инвеститорите могат да избират съответната валута имайки предвид нейната

характеристика и валутен курс.

Пето, предсказуемост на дохода. Това е основно свойство на всеки

финансов актив, в т.ч. и на парите, тъй като детерминира тяхната стойност.

Това е възможността за предварителна оценка на очаквания паричен доход

от парите обусловен от съществуващата несигурност от всяка инвестиция.

Стойността на парите в този смисъл зависи от очаквания паричен поток и от

лихвения процент. Колкото по-голям е очаквания паричен поток и по-висок

е лихвеният процент, толкова стойността на парите е по-голяма. Това

6 Fabozzi, F., F. Modigliani, M. Ferri, “Foundations of Financial Markets and Institutions”, Prentice-Hall International, Inc., 1998, p. 174.7 Съгласно Закона за деноминацията на лева, в сила от 5 юли 1999 г. и Наредба № 24 на БНБ за обмяна на банкноти и монети във връзка с деноминацията на лева от 5.07.1999 г.

9

свойство на парите е особено актуално във функцията им на средство за

натрупване и спестяване и платежно средство.

2. ФУНКЦИИ НА ПАРИТЕ

Функциите на парите отразяват възможностите и особеностите за

използване на парите, а също и ролята на парите в икономиката.

Основните функции на парите са следните: 1) средство за размяна; 2)

средство за смятане или стандарт на стойността; 3) средство за натрупване и

за спестяване или средство за съхранение на стойността; 4) средство за

отложени плащания или платежно средство; 5) световни пари.

2.1. Средство за размяна

В качеството си на средство за размяна парите обслужват стоковото

обращение и улесняват размяната на стоките. Парите преди всичко са

посредници в стоковата рязмяна, така че всяка стока се продава срещу

определено количество пари и може да се купи срещу това количество пари.

В разменните отношения между стоките и парите се поставя изравняването

на техните стойности и се осъществява метаморфозата “стока - пари –

стока” /С – П – С/. За разлика от това, при непосредствената размяна в

метаморфозатата “стока – стока” /С – С/ се включват и покупката и

продажбата. Всеки продавач е едновременно и купувач. Това налага

съвпадението на потребностите на продавача с тези на купувача и

протичането на сделката между двамата на едно и също място и по едно и

също време.

Появата на парите обуславя метаморфозата “С – П – С”, която се разделя

на две части: първо, на продажба – “С – П”, и второ, на покупка – “П – С”.

Именно като посредници в стоковата размяна парите изпълняват функцията

средство за обращение. Тук те играят мимолетна роля като попадат в ръцете

на този, който е продал своята стока, с цел да го напуснат при покупката на

друга стока.

10

В тази функция парите трябва да отговарят на следните условия, а

именно да са:

в наличност, т.е. реално да присъстват при дадена сделка;

стандартизирани, т.е. лесно да се установява тяхната надеждност;

лесно преносими;

делими;

общопризнато и установено средство за размяна от страна на

държавната власт.

К. Маркс пише: “Онази стока, която функционира като мярка на

стойността, а значи и, сама или чрез заместници, функционира като средство

за циркулация, е пари”8.

При изпълнение на тази си функция парите не е задължително да имат

собствена стойност, което обуславя появата и използването на

непълноценните пари в съвременното стоково-парично обращение. В

качеството на средство за размяна се използват както стокови /металически,

златни и сребърни/ пари, така и кредитни пари.

2.2. Средство за смятане или стандарт на стойността

В тази си функция парите измерват стоковите стойности и представят

всички стоки като едноименни величини – качествено еднакви и

количествено съпоставими. Парите правят стоките съизмерими. Основанието

за това е, че както за всички стоки, така и за паричната стока е изразходван

обществено необходим абстрактен човешки труд. Всеки сравнява цената на

стоките и услугите чрез парите, които тук имат задачата да съизмерят тяхната

стойност. Чрез парите се доставя на стоковия свят материала за техния

собствен стойностен израз. В тази функция парите се превръщат в сметно-

разчетна единица. Тя се изпълнява от цената, която е паричният израз на

стойността на стоката или паричната сума, платима от купувача и получена

от продавача на дадена стока. Изразената в парична форма стойност на

стоките е абсолютната величина на тяхната цена. “Ценовата форма включва в

8 К. Маркс, Ф. Енгелс, “Съчинения” т. 13, с. 109; Маркс, K., “Капиталът”, т. І, Изд. на БКП, 1958 г., с. 107.

11

себе си отчуждаваемостта на стоките срещу пари и необходимостта от това

отчуждаване. От друга страна, златото функционира като мисловна

стойностна мярка само защото в разменния процес то вече се движи като

парична стока. Затова зад мисловната мярка на стойностите дебне твърдата

пара”9. Според Д. Рикардо парите изразяват стойността на стоките именно

чрез цената, тъй като дадени количества от паричната стока имат същата

стойност като тази на обикновените стоки. “Цената на стоката – това е

разменната стойност, изразена само в пари”10. В тази си функция парите

следва да имат собствена субстанционална стойност. Но в условията на

високо развитото съвременно стоково-парично обращение връзката между

златото и парите като всеобщи еквиваленти на стоките е нарушена и

прекъсната.. Парите нямат собствена субстанционална стойност, обусловена

от стойността на златото. Могат да се дефинират следните особености на

функцията мярка на стойността: първо, тя се изпълнява от мислено

представляеми пари, т.е. за да се измери стойността на дадена стока не е

необходимо да се притежават налични пари. Мисленото съотношение между

стоките и парите е реален образ на действително съотношение между

стойността на стоките и тази на парите; второ, функцията възниква стихийно

без намеса на външни фактори и на държавата. Това е закономерен

исторически процес на развитие на стоково-паричните отношения; трето,

парите измерват стойността на всички стоки и ги трансформират в

определени количества от паричната стока. Първоначално тази функция е

изпълнявана от благородните метали – златните и сребърните

/пълноценните/ пари, но в условията на книжно-паричното обращение

непълноценните, т.е. книжните пари изпълняват тази функция чрез цената.

Функцията гарантира бързо и ефективно осъщестяване на пазарните сделки и

информира своевременно икономическите агенти за състоянието на даден

пазар.

2.3. Средство за натрупване и спестяване или средство за съхранение на

стойността

9 Маркс, К., “Капиталът”, т. І, Изд.на БКП, С., 1958 г., с. 86.10 Рикардо, Д., “Сочинения”, т.11, М. 1941, с. 28.

12

Функцията показва, че чрез парите хората съхраняват своето богатство с

течение на времето. От една страна, парите са финансова оценка на активите,

които индивидите държат в своя портфейл и които могат да се

оплодотворяват с лихва, когато се спестяват. Различните форми на банкови

депозити характеризират функцията на парите средство за съхраняване на

стойността за продължителен период от време. Получената лихва е цената за

лишаването от ликвидност, която компенсира в известна степен

обезценяването на парите в периоди на инфлация. Но банковите депозити не

са единствената форма на спестяване. За такава служат и редица други

финансови активи, както и реални активи.

От друга страна, парите се задържат в наличност от индивидите, за

служат за обезпечаване срещу непредвидени обстоятелства, и се превръщат в

съкровище. В този случай, те се натрупват без да носят лихва на притежателя

си, но са мярка на неговото богатство. Парите се обездвижват, те не участват

в стоковия оборот и не се увеличават. “Те се вкаменяват в съкровище, а

продавачът на стоки става натрупвач на съкровище”.... Стремежът към

натрупване на съкровища по самата си природа е безграничен. Качествено

или по своята форма парите са неограничени, т.е. са всеобщ представител на

вещественото богатство.... Но същевременно всяка действителна парична

сума е количествено ограничена, значи е покупателно средство с ограничено

действие”11. Задържането на пари в брой от страна на стопанските субекти не

е рационална, но е популярна финансова алтернатива в съвременния свят.

Натрупването на парите във формата на съкровище е средство за реализация

на непрекъснатостта на производствените процеси в икономиката и

осигуряването на парични запаси за непредвидени обстоятелства. Тази

функция се изпълнява главно от книжните и банковите /кредитните/ пари.

2.4. Средство за отложени плащания или платежно средство

Когато времето на плащането в дадена сделка се отдалечи или отложи от

времето на получаването на стоката /покупката/ се определя функцията на

11 Маркс, К., “Капиталът”, т. І, Изд.на БКП, 1958 г., с. 108, с. 110.

13

парите като платежно средство. Много често при осъществяването на дадени

сделки е налице липса на платежоспособност от страна на купувача и това

дава основания за формиране на дългове към продавача в сделката. Покупко–

продажбите на кредит разкъсват метаморфозата на стоката. Продавачът

продава дадена стока, а купувачът я получава на кредит, т.е. без наличието на

стоката “пари”. Отсроченото плащане нарушава покупко-продажбата в

реално време и задължава платеца по сделката да възстанови парите в същата

покупателна способност. “Един стокопритежател продава налична стока,

друг купува като прост представител на пари или представител на бъдещи

пари. Продавачът става кредитор, купувачът – длъжник. Тъй като тук се

променя метаморфозата на стоката или развитието на нейната стойностна

форма, и парите добиват една друга функция. Те стават платежно средство”12.

Възникването на дългови отношения при пазарната икономика се

детерминира от степента на развитие и усъвършенстване на банковата

система и общата икономическа ситуация в страната. Инфлационните

процеси намаляват покупателната сила на парите, обезценяват спестяванията

на индивидите и увеличават количеството на парите платими на падежа на

заема. “Доброто платежно средство трябва да отговаря на няколко

изисквания: 1/ да се отличава с относителна стабилност като мярка на

стойността; 2/ да бъде ограничено като предлагане; 3/ да може да дава

концентриран израз на стойности в най-различни размери; 4/ да бъде

защитено срещу злоупотреби като материален /информационен/ носител на

стойност и трудно да се фалшифицира”13.

Функцията платежно средство се изпълнява от кредитните /банковите/

пари, които са съвременна форма на парична стока, емитирана от банковите

институции. За прехвърляне на вземанията започват да функционират самите

кредитни инструменти, получени срещу продадени стоки, т.е. “кредитните

пари”. В тази си функция парите стават “всеобщата стока на контрактите”14.

2.5. Световни пари

12 Маркс, К., “Капиталът”, т. І, Изд.на БКП, 1958 г., с. 112.13 Хубенова, Т., “Пари, банки и капиталови пазари”, НБУ – ЦДО, 1995г., с.10.14 Маркс, К., “Капиталът”, т. І, Изд.на БКП, 1958 г., с. 116.

14

Тази функция възниква, когато парите излизат на международните

валутни пазари и стават средство за съпоставимост на националните валути

на отделните страни. Качеството “валутност” на финансовите активи

определя възможността на дадена национална валута да стане международно

средство за размяна и разплащане. Когато парите излязат извън

националните граници те започват да функционират като международно

средство за смятане, световно покупателно и платежно средство и всеобща

материализация на общественото богатство. В съвременното книжно-

парично обращение не златото, а определени валути изпълняват тази

функция. Такива валути са американският долар, еврото, японската йена,

швейцарският франк и други. В международната търговия “стоките

универсално разгръщат своята стойност. Затова тук техният самостоятелен

стойностен образ им противостои като световни пари. Едва на световния

пазар парите в пълен обем функционират като такава стока, чиято натурална

форма е същевременно непосредствено обществена форма на реализация на

човешки труд in abstractо /лат.: в абстрактен смисъл/”15. По настоящем освен

златото, функцията световни пари се изпълнява от долара, еврото, японската

йена и т. н.

3. ЕВОЛЮЦИЯ НА ПАРИТЕ. ОСНОВНИ ФОРМИ НА ПАРИТЕ

В своето историческо развитие парите преминават през три основни

форми:

1. Стокови пари;

2. Книжни пари;

3. Банкови /кредитни/ пари.

Изходна форма в еволюцията на парите обаче са бартерните /сделки/,

при които се извършва размяна на една стока с друга стока без наличието на

реални пари. В условията на просто стоково производство бартерната

размяна позволява на отделните стокопроизводители да разменят стока

срещу стока без посредничеството на парите. Съотношенията между

стокопроизводителите се определят случайно или съществува

15 Пак там, с. 118.

15

неопределеност в разменната сделка. В бартерната размяна се формира т.нар.

“двойно съвпадение на желанията на двамата стокопроизводители”.

Това се определя като изискване на бартерната сделка за наличие на

количествена пропорция на размяната на две точно определени стоки с

различни потребителни стойности. Количествата от всяка от разменяните

стоки трябва да са приемливи и за двете страни в размяната, така че

желанията на стокопроизводителите да са удовлетворени взаимно. Тази

характеристика на бартерните пари ги прави неефективни и нерационални в

разменните отношения. Независимо от това в съвременната международна

търговия бартерът продължава да има приложение.

3.1. Стокови пари

Стоковите пари са първоначалната исторически възникнала

същинска форма на пари. Стоковите пари обслужват стоковото

обращение под формата на определени стоки – сол, кожи, зърно,

добитък, метали, златни и сребърни кюлчета и др., които изпълняват

ролята на всеобщ еквивалент. Стоковите пари премахват необходимостта

от двойно съвпадение на желанията при бартерните сделки и облекчават

стоковата размяна. Те трябва да притежават свойствата: висока степен на

делимост, лесна преносимост и голяма ценност в относително малки

количества. Измежду стоковите пари, златото се превръща в онази особена

стока, която се установява в размяната през 17-ти и 18-ти век и става всеобщо

признат еквивалент на стойност и платежно средство. Златните и навлезлите

по-късно в обращение сребърни пари, се дефинират като благородни

пари /тъй като са изсечени от благородни метали/ и металически пари /тъй

като са под формата на разменни монети/.

Златните и сребърните пари поставят основите на металическото

парично обращение и на те пари. Още Д. Рикардо определя ролята на

истинските пари – металическите, които имат собствена стойност. Златото и

среброто по природа не са пари, но парите по природа са злато и сребро.

“От функцията на парите като средство за циркулация произтича техният

монетен образ. Онази тегловна част злато, която си представяме в цената или

16

в паричното название на стоките, трябва да им противостои в циркулацията

като едноименен къс злато или монета”16.

Металическите пари имат номинална и реална стойност. Отбелязаната

на лицевата част на монетите стойност е тяхната номинална стойност. А

реалната стойност на златните и сребърните металически пари се

определя от реалното тегловно количество благороден метал в тях.

Постоянната употреба и изхабяване на паричния метал води до несъвпадение

между номинална и реална стойност на парите, което детерминира тяхното

превръщане в символични пари. Монетното съществуване на златото се

отделя от неговата стойностна субстанция. Това са металически пари

/монети/, чиято реална стойност е по-малка от номиналната им стойност.

Така в хода на паричното обращение се емитират два вида металически пари:

пълноценни и непълноценни.

Пълноценните, т.е. златните и сребърните металически пари, имат

собствена вътрешна (субстанционална) стойност, висока степен на делимост,

лесна преносимост, трайност, хомогенност, висока ценност и лесно

стандартизиране. Те не могат да се обезценяват и да се фалшифицират. Тези

специални качества на златните пари ги определят като единствени по рода

си пари. Недостатък на златните пари е, че в определен момент става

невъзможно да се обезпечат потребностите на стопанския оборот от злато,

доколкото потребностите от пари растат по-бързо, отколкото е увеличението

на добива на злато. Това води и до възникването на непълноценните пари.

Непълноценните пари имат много ниска собствена стойност. Тя се

определя само от разходите за тяхното производство и съхранение.

Последните се оказват по-приложими в стопанската практика и дават повод

на финансовия съветник на Английската Kралица Елизабет, сър Томас

Грешъм през 16-ти век да формулира една закономерност на паричното

обращение, а именно, че непълноценните, т.е. “лошите пари постепенно

изместват добрите пари”. Или, ако в обращението има две монети, чиито

номинални стойности се различават от реалното им златно съдържание,

силната монета ще бъде изтласкана от обращението и ще бъде претопена17.

16 Пак там, с.103. 17 Банък, Г., Р. Бакстър, Е. Дейвис, “Световен речник по финанси”, Изд. “Делфин прес”, Бургас, 1992 г., с. 225.

17

Тази зависимост в теорията на икономиката се дефинира като закон на

Грешъм. Еволюцията на стоковите пари в посоката на заместването им с

книжни пари потвърждава тази закономерност на стоково-паричната размяна.

Когато в качеството на парична стока са използвани само златни монети в

обращение се утвърждава т.нар. “златен стандарт на паричното

обращение”. Това е парична система, при която ролята на всеобщ

еквивалент играе златото. Златният стандарт е национален паричен

режим, основан на правилото за фиксираната цена на златото, който

съществува в периода 1880–1914 г. Държавата определя, че паричната й

единица е свободно конвертируема в злато при фиксирано съотношение. В

този случай количеството пари в обращение автоматично се обуславя от

количеството злато, с което разполага страната. Паричното предлагане

зависи от обема на златото, златното съдържание на паричната единица,

добива на злато и промишленото му използване. Тъй като в обращение се

намират единствено златни монети, изпълняващи ролята на универсално

разменно средство, се говори за “златно-монетен стандарт” или “златен

монометализъм”18. Фиксирането на валутните курсове на много държави

спрямо златото през 1880–1914 г. води до превръщането на златния стандарт

в световен паричен режим или система на фиксиран валутен курс.

В периода 1925-1934 г. съществува т.нар. “златно-обменен” или

“златно-девизен стандарт”. Възприемат го държави, които не разполагат с

достатъчно количество злато. В този случай националните парични единици

на страните се привързват към определени чуждестранни валути, обменими в

злато (наричани резервни валути или девизии), чиято гарантирана обмяна

срещу националните валути по фиксиран валутен курс е изисквала наличност

от валутни резерви.

Класическият златен стандарт и златно-девизният стандарт са отменени в

началото на 30-те години на миналия век и заменени съгласно

договореностите на Бретън-Уудската конференция със златно-доларовия

стандарт и впоследствие с пълната демонетизация на златото.

18 Когато в обращение циркулират единствено сребърни монети, се говори за “сребърен монометалически стандарт” или “сребърен монометализъм”. Ако едновременно в обращение циркулират златни и сребърни монети, се говори за “биметалически стандарт”.

18

През юли 1944 г. на т.нар. “Бретън-уудс конференция” на Обединените

нации”, организирана в Бретън-уудс, Ню Хемпшир, САЩ, се взема решение

за създаванене на нова валутна система, която да подпомогне следвоенното

възстановяване и развитие на страните след Втората световна война. На тази

конференция се установяват двете ключови международни организации –

Международният валутен фонд (МВФ) и Банката за реконструкция и

развитие (БРР) - предшественик на Световната банка, чиято цел е да създадат

рамка за икономическо сътрудничество и развитие, която да доведе до по-

стабилна и просперираща глобална икономика. Бретън-уудската валутна

система се характеризира със: фиксирано разменно съотношение между

щатския долар и златото, свободна обмяна на долари срещу злато,

поддържане на големи златни резерви и фиксирани стойности на останалите

международни валути към щатския долар. Установява се т.нар. “златно-

доларов стандарт”. През годините на съществуването му доларът се

установява като основна резервна валута в световен мащаб. През 1971 г.

обаче възниква инфлационен натиск върху международната парична система

и щатския долар, а златните резерви на САЩ са силно изчерпани, което води

до прекратяване от страна на САЩ на обмяната на долари в злато. С това

престават да съществуват фиксираните валутни курсове и конвертируемостта

на долара, които са основни характеристики на Бретън-уудската валутна

система.

3.2. Книжни пари

Книжните пари са вид непълноценни пари и символични пари, които

възникват по силата на обществено споразумение и поради

необходимостта от покриване на разходите на държавата. Книжните

пари са парични знаци на стойността, “знаци на златото”. “Тяхното

отношение към стоковите стойности се състои само в това, че последните

мислено са изразени в същите количества злато, които хартията изразява

символично сетивно. Само доколкото книжните пари представляват златни

количества ..... – само дотолкова те са стойностен знак”19. Книжните пари се

19 Маркс, К., “Капиталът”, т. І, Изд.на БКП, 1958 г., с. 106.

19

дефинират и като дългови финансови инструменти на ЦБ на дадена страна,

които функционират като “декретни пари”, т.е. законодателно утвърдени от

държавата и емитирани под формата на монети и банкноти единствено от

централната парична власт – ЦБ. “Декретните пари... нямат стойност сами по

себе си и не са конвертируеми в злато или сребро, но са законно платежно

средство по силата на декрет на правителството”20.

Характерни особености на книжните пари са: първо, техният

принудителен валутен курс, който определя обективната им обществена

валидност в стоковия свят; второ, тяхната необезпеченост със злато, сребро

или други благородни метали или финансови активи от страна на

емисионната институция; трето, те са рядка стока, но могат да се обезценяват

и да намаляват своята покупателна способност в резултат на увеличаване на

тяхното количество от страна на ЦБ. Ограниченията и контрола върху

тяхното предлагане детерминират стойността на книжните пари и обуславят

инфлационните процеси в икономиката. Те поставят основите на

съвременното книжно-парично обращение и на книжния стандарт. В този

случай е характерно, че парите нямат законово обезпечение, то се осигурява

от емитентът на книжните пари – ЦБ и няма ограничения за величината на

тяхното предлагане. В съвременната парична практика централната парична

власт във всяка държава, в т.ч. и Европейската централна банка /ЕЦБ/ се

стремят да поддържат и контролират ценовата стабилност в националните

стопанства на основата на количественото уравнение на размяната.

3.3. Банкови /кредитни/ пари

Този вид пари произхождат от развитието на търговския кредит и

депозитно-кредитната дейност на банковите институции. Те се свързват с

появата на кредита като форма на транзакция на капитал и като

самостоятелна форма на съществуване на парите. Движението на полиците

като финансови инструменти на паричните пазари води до създаването на

банковите билети или банкноти като съвременна парична стока. Банкнотата,

20 Фридман, М., “Немирството на парите”, ИК “Дамян Яков”, С., 1994, с. 12.

20

определена първоначално като “полица срещу банкера”21, по-късно приема

“хартиена” форма чрез емисията й от търговските банки и провежданите от

тях кредитни операции.

Банковите пари са вид пари, участващи в разплащанията, при която

се издават платежни документи срещу открита в банковата институция

сметка от страна на купувача на стоките или услугите. Банковите пари

характеризират по-висш етап от развитието на книжно-паричното обращение

и обуславят появата на съвременната високо развита банково-кредитна

система.

Характерни черти на банковите пари са: първо, движението на банковите

пари се регулира от банковите институции и тяхното обращение зависи от

действителните потребности на стоковия оборот, т.е. съществува пряка

връзка между реалните икономически процеси и кредитните операции на

банковите институции; второ, те нямат принудителен курс както книжните

пари и по дефиниция са обезпечени с банковите активи; трето, те са

разменяеми срещу налични пари чрез проста банкова операция; четвърто,

техен емитент са търговските банки, а не ЦБ в дадена държава; пето, те са

напълно дематериализирани – плащанията с тях се извършват по сметки, а не

в наличност.

Основни видове банкови пари са депозитите и чековете. Депозитите,

известни като депозити с фиксиран (определен) срок или безсрочни депозити

(депозити до поискване), са конвертируеми в налични пари и са средство за

разплащане. Срочните депозити имат предварително договорен срок и

лихвен процент. Тези депозити могат да бъдат краткосрочни (ако техният

срок е 1, 3, 6 месеца), средносрочни (със срок 12, 18, 24, 36 месеца) и

дългосрочни (например със срок 60 месеца и др.). Лихвеният процент по тези

депозити зависи от срока и сумата на депозита. Той може да бъде неизменен

до падежа на депозита, плаващ, при който ТБ си запазва правото едностранно

да променя нивото му, нарастващ през срока на депозита или друг вид.

Срочните депозити могат да бъдат изтеглени или преведени чрез банково

нареждане или чек само на датата на падежа или преди нея, но с някаква

санкция. Безсрочните депозити нямат определен срок и могат незабавно да

21 Вълчев, Т., “Краят на златно-доларовият стандарт”, Изд. на БАН, С., 1980, с. 260.

21

се превърнат в пари в брой или да се преведат чрез банково нареждане или

чек без ограничения или санкции. Обикновено към безсрочните депозити се

отнасят и т.нар. “овърнайт депозити”, които са с изключително кратък срок

- до 24 часа. Що се отнася до гражданите и домакинствата, те могат да правят

в ТБ “спестовни влогове”, които също могат да бъдат безсрочни,

позволявайки внасяне и теглене на суми пари по всяко време без

ограничения, както и срочни спестовни влогове, които са с предварително

установен срок и лихвен процент. По тези влогове банката издава лична

спестовна книжка на клиента и всички извършвани от клиента операции се

записват по тази книжа.

Чековете са дългови инструменти (платежни нареждания), издавани от

ТБ с цел разплащания, при които на лицата се издава чекова книжка. Тази

чекове книжка е лимитирана, т.е. се издава до определена сума. Сумата, до

която се издават чековете може да бъде: а) до размера на остатъка по

сметката на икономическия агент в банката, или б) до размера на

договорения (ако има такъв) кредит по тази сметка. Този кредит са нарича

“овърдрафт”.

В международния платежен оборот съществена разновидност на

банковите пари са специалните права на тираж /СПТ/. СПТ са вид

международни банкови пари, които се емитират от МВФ – те представляват

паричната единица на Фонда, в която се изразяват неговите операции.

Проектът за създаването на СПТ е одобрен от МВФ през 1967 г., а

споразумението за тяхното създаване е ратифицирано през 1969 г. Основания

за използването на СПТ е минимизирането на колебанията във валутните

курсове на различните видове кредити. СПТ нямат материално-веществена

форма и съществуват като счетоводни записвания по специални сметки в

МВФ. Те се разпределят между страните-членки на МВФ според квотата на

страните във Фонда. Стойността на СПТ първоначално е определена на

0,888571 грама злато, което се е равнявало на 1 щатски долар. СПТ се

определя като кошница от ключови международни валути - евро, японска

йена, британска лира и щатски долар. Относителните тегла на тези валути в

кошницата се преразглеждат на всеки 5 години и отразяват относителните

дялове на валутите в международната търговия и финанси. Ролята на СПТ е

22

като международен резервен актив и разчетна единица при регулиране на

дефицитите в платежните баланси на страните-членки на МВФ и валутните

отношения между отделните държави.

Съвременни видове банкови пари, които имат все по-широко

приложение, са банковите карти и електронните пари.

Банковата карта е пластмасова карта, която е издадена от банка по

силата на сключен договор за банкова карта с клиента – притежател на

картата. Условие за това е наличието на открита от него сметка в съответната

банкова институция. Върху банковата карта е записана информация по

електронен път, която се използва многократно за идентифициране на

притежателя й. Множество операции могат да се извършват с банкови карти,

а именно: а) теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ или

т.нар. “банкомати”; б) плащане на стоки и услуги чрез терминални

устройства ПОС – устройства при търговци, чрез които се извършват

плащания на закупени стоки и услуги чрез използване на банкова карта; в)

превод на пари между сметки чрез терминални устройства АТМ; г) плащане

на стоки и услуги чрез терминални устройства АТМ; д) справочни и други

неплатежни операции, и др.

Банковите карти биват два основни вида: дебитни и кредитни.

Дебитна карта е тази, която позволява на оправомощения й държател да има

достъп до средства, които са до размера на разполагаемата наличност по

сметката му в банката или до определен лимит, договорен между

картодържателя и банката. Кредитната карта позволява на оправомощения

й държател да има достъп до средства по предварително договорен кредит

между него и банката. В България е широко приложението и на двата вида

банкови карти. Плащането с банкови карти у нас е регламентирано с Наредба

№16 на БНБ за електронните платежни инструменти, приета на 29 септември

2005 г. и в сила от 11 октомври 2005 г.

Електронните пари или т. нар. “е–пари” са разновидност на

кредитните пари. Те са резултат на електронизацията и

компютъризацията на банковите операции в съвременното банкиране.

Електронните пари се отличават от системите за разплащане, които зависят

от заверяването и задължаването на сметки с договорен произход (банковите

23

карти). Електронните пари са електронен платежен инструмент, заместител

на банкнотите и монетите, който е съхранен върху чип-карта или

компютърна памет и който се емитира единствено от правно регламентирани

ТБ.

Директива №46 на Европейския съюз от 2000 г. регламентира

специфичната дейност осъществявана от институциите-издатели на платежни

средства под формата на електронни пари. С тази директива се създава

„единен европейски паспорт за издателите на електронни пари” в ЕС. Цели се

защита на потребителите, свободна конкуренция, а също и правна сигурност,

която позволява развитието на електронната търговия. Според Директива

2000/46/ЕС правната дефиниция на електронните пари е следната:

“парична стойност, представена като вземане срещу издателя, която се

съхранява върху електронен инструмент, издава се срещу получени средства

в размер, не по-малък от самата емитирана парична стойност и се приема

като платежно средство от лица, различни от издателя, без непременно да е

необходимо включването на банкови сметки в транзакцията”22.

Електронната парична стойност се съхранява по електронен път

върху електронни устройства (чип карта или компютърна памет). Тя

служи като електронен заместител на банкнотите и монетите. Електронните

пари следва да се разглеждат като средства за плащане с многоаспектно

приложение и се разделят на картови продукти и продукти, базирани на

мрежова или софтуерна основа.23 Картовите продукти са под формата на

предплатени карти или електронни портмонета, които използват чип, за да

съхраняват стойност. Те се зареждат от банкови сметки чрез ПОС-терминали,

телефон или Интернет. Картовите продукти се създават, за да улеснят

директните трансфери на малки по размер плащания, като предлагат

заместител на традиционните пари. Целта им е да се премахнат трудностите

от носенето и използването на пари в брой, особено в дребни банкноти и

монети и оттук да способстват за бързи, надеждни плащания. Продуктите,

базирани на мрежова или софтуерна основа, използват различна

22 ЕСВ, “Report on electronic money”, European Central Bank, August 1998, р. 7; Трифонова, С., “Парична теория, парична политика, европейска парична интеграция”, Университетско Изд. “Стопанство”, С., 2006, с.23.23 Божинов, Б., “Електронните пари”, Изд. “Абагар”, Велико Търново, 2000 г.

24

телекомуникационна мрежа, най-вече Интернет, и също се насочват към

улеснение на плащанията на дребно. Характерно е, че понякога използването

на електронни пари се съчетава и работи паралелно с други инструменти като

дебитни или кредитни карти. В България издаването и употребата на

електронните пари са регламентирани със Закона за паричните преводи,

електронните платежни инструменти и платежните системи, приет в края на

март 2005 г. и влязъл в сила на 8 октомври 2005 г.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Банкнота Банкова карта

Банкови пари Бартер

Безсрочни депозити Благородни пари

Бретън-уудска валутна система

Валутност Всеобщ еквивалент на размяната

Двойно съвпадение на желанията Дебитна карта

Декретни пари Делимост на парите

Дематериализация на парите Деноминация на парите

Електронни картови продукти Електронни пари

Електронни продукти, базирани на

мрежова или софтуерна основа

Закон на Грешъм Златен монометализъм

Златен стандарт Златно-девизен стандарт

Златно-доларов стандарт

Книжни пари Книжно-парично обращение

Кредитна карта Конвертируемост

Ликвидност

Монометализъм Металически пари

Непълноценни пари

Овърдрафт Овърнайт депозити

Пари Платежно средство

Предсказуемост на дохода Пълноценни пари

Свойства на парите Световни пари

25

Символични пари Спестовни депозити

Специални права на тираж Средство за плащане на дългове

Средство за размяна Средство за съхранение на стойността

Срочни депозити Стандарт на стойността

Стойност на парите Стокови пари

Функции на парите

Чекове Чекови депозити

ВЪПРОСИ ЗА ДИСКУСИЯ

1. Характеризирайте същността и причините за възникването на парите

като всеобщ еквивалент! Определете приноса на различните

теоретични концепции по този въпрос!

2. Дефинирайте разликата между функциите на парите като средство за

размяна и стандарт на стойността! Каква е ролята на пълноценните и

непълноценните пари в тези функции?

3. Определете ролята на книжните пари в съвременното книжно-парично

обращение за развитие на националната икономика! Защо в основата

на инфлационните процеси се поставя емисията на книжни пари?

4. Какви са различията между банковите и книжните пари! Какви видове

банкови пари циркулират в съвременното парично обращение?

26