Д-р Антония Първанова в Лондонpodem.borsa.bg/vestnik/2013/podem_god. XIV...

8
Година XIV, брой 47 (619), 12 - 18. XII. 2013 г. ВЕСТНИК ЗА ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА И КУЛТУРА Цена 0,40 лв. / $1 “Национален ПОДЕМ” - будилникът на българщината ...И нашият вестник все ще се чете (по Иван Вазов) ТЪРСЕТЕ www.podem.borsa.bg Д-р Антония Първанова в Лондон: ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Антония Първанова и Станимир Илчев за прозрачност и регулиране срещу измами в ЕС „Фронтекс“ е безпомощен наблюдател Европа се нуждае от единна миграционна политика Антония Първанова поздрави Цар Симеон II за рождения ден на сина му Константин-Асен На стр. 2 • На конференция на Жените лидери в Европа и САЩ С Министерския съвет комуникацията е невъзможна • На среща за търговското споразумение ЕС-САЩ На стр. 5 Може да се мине и на компромисен вариант - 100 лева глоба, ако не отидеш до урната МАРИЯНА ДИМИТРОВА - ОБЛАСТЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НДСВ - ПЛОВДИВ: Н. В. ЦАР СИМЕОН II: На стр. 2, 5 На стр. 5 Истерията, която на- блюдаваме в някои бри- тански и френски медии относно очаквана „еми- грантска вълна” в Обе- диненото кралство и във Франция след падане на ограниченията на трудо- вия пазар през януари за Румъния и България, се основава на спекулации и произволни анализи. На стр. 3 На 5 декември т.г. председателят на НДСВ Антония Първанова поздрави Н. В. Цар Симеон ІІ по случай рождения ден на сина му Н. Ц. В. Константин-Асен. Текста на писмото може да прочетете на стр. 3 Д-р Антония Първанова е лектор на го- дишната конференция на Жените лиде- ри, която се провежда на 5 и 6 декември в парламента в Лондон по покана на Кама- рата на лордовете. На стр. 3 С директора на Феде- ралната комисия по търго- вия на САЩ Джули Брил обсъдиха споразумението между Европейския съюз и САЩ за свободна търговия. Д-р Антония Първанова и Станимир Илчев се обя- виха за борба с данъчните измами в ЕС. Българските евродепутати от партията на либералите в ЕП са съав- тори на резолюция за мерки на държавите членки срещу укриването на данъци и из- бягването на данъчното об- лагане в ЕС. На стр. 2 НДСВ подкрепи кандидатурата на Ги Ферховстад за председател на ЕК Задължителното гласуване ще убие платения вот

Transcript of Д-р Антония Първанова в Лондонpodem.borsa.bg/vestnik/2013/podem_god. XIV...

Page 1: Д-р Антония Първанова в Лондонpodem.borsa.bg/vestnik/2013/podem_god. XIV broi 47.pdfпарламента в Лондон по покана на Кама-рата

Година XIV, брой 47 (619), 12 - 18. XII. 2013 г. ВЕСТНИК ЗА ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА И КУЛТУРА Цена 0,40 лв. / $1

“Национален ПОДЕМ” - будилникът на българщината ...И нашият вестник все ще се чете (по Иван Вазов)

ТЪРСЕТЕ www.podem.borsa.bg

Д-р Антония Първанова в Лондон:

ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ:

СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

Антония Първанова и Станимир Илчев за прозрачност и регулиране срещу измами в ЕС

„Фронтекс“ е безпомощен наблюдател

Европа се нуждае от единна миграционна

политика

Антония Първанова поздрави Цар Симеон II за рождения ден на сина му Константин-Асен

На стр. 2

• На конференция на Жените лидери в Европа и САЩ

С Министерския съвет комуникацията е невъзможна

• На среща за търговското споразумение ЕС-САЩ

На стр. 5

Може да се мине и на компромисен вариант - 100 лева глоба, ако не отидеш до урната

МАРИЯНА ДИМИТРОВА - ОБЛАСТЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НДСВ - ПЛОВДИВ:

Н. В. ЦАР СИМЕОН II:

На стр. 2, 5На стр. 5

Истерията, която на-блюдаваме в някои бри-тански и френски медии относно очаквана „еми-грантска вълна” в Обе-диненото кралство и във Франция след падане на

ограниченията на трудо-вия пазар през януари за Румъния и България, се основава на спекулации и произволни анализи.

На стр. 3

На 5 декември т.г. председателят на НДСВ Антония Първанова поздрави Н. В. Цар Симеон ІІ по случай рождения ден на сина му Н. Ц. В. Константин-Асен.

Текста на писмото може да прочетете на стр. 3

Д-р Антония Първанова е лектор на го-дишната конференция на Жените лиде-ри, която се провежда на 5 и 6 декември в

парламента в Лондон по покана на Кама-рата на лордовете.

На стр. 3

С директора на Феде-ралната комисия по търго-вия на САЩ Джули Брил обсъдиха споразумението между Европейския съюз и САЩ за свободна търговия.

Д-р Антония Първанова и Станимир Илчев се обя-виха за борба с данъчните измами в ЕС. Българските евродепутати от партията на либералите в ЕП са съав-

тори на резолюция за мерки на държавите членки срещу укриването на данъци и из-бягването на данъчното об-лагане в ЕС.

На стр. 2

НДСВ подкрепи кандидатурата на Ги Ферховстад за председател на ЕК

Задължителното гласуване ще убие платения вот

Page 2: Д-р Антония Първанова в Лондонpodem.borsa.bg/vestnik/2013/podem_god. XIV broi 47.pdfпарламента в Лондон по покана на Кама-рата

БРОЙ 47 (619) 2 A12 - 18 декември

ктуално

Продължение от миналия бройДобре е камерите на няколко

големи европейски телевизии да посетят невралгичните райо-ни и от нашата, и от отсрещна-та страна на границата. Както средният европеец, така и сред-ният европейски политик нямат реална представа каква е грани-цата между България и Турция.

Използва се най-общата де-финиция, че това е сухопътна зелена граница, част от външ-

ната граница на Европейския съюз. Тази граница няма нищо общо с опитите да се преминава масово на италианска и малтий-ска територия през Средиземно море. Добре е да се види с кар-тина и да се обясни, че ние не изграждаме някаква огромна, масивна, ужасяваща стена с па-раметрите на фортификацион-но съоръжение, а става дума за лек тип телени прегради, чие-то предназначение е по-скоро да насочват имигрантите към

КПП-тата, а не през други учас-тъци от границата.

Никой засега не споменава морската ни граница. Тя е друг не по-малко рисков и пробле-мен участък от общата граница с Турция и също външна гра-ница на съюза. Представете си топлите води на Черно море и тихите нощи с късите разстоя-ния между последните турски селца и Резово и Синеморец при нас. Изобщо не е необходимо бежанците да наемат грохнали

морски съдове и гемии като се-верноафриканците към Лампе-дуза. Тук са достатъчни надува-еми лодки, стига се и с плуване.

И дори да се изпълни всичко дотук, то пак ще бъде само част от необходимото за справяне с бежанската криза.

26.ХІ.2013

Здравеопазването липсва в новия договор за партньорство

Да попитаме Турция добър съсед ли е?

АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА ПРЕД BULGARIAONAIR: НДСВ подкрепи кандидатурата на Ги Ферховстад за председател на ЕК

Антония Първанова и Станимир Илчев за прозрачност и регулиране срещу измами в ЕС

Танжу Ахмед стана герой на седмицата

в Би Ти Ви

СТАНИМИР ИЛЧЕВ ЗА В. „ТРУД“:

Д-р Антония Първанова, председател на НДСВ и евро-депутат в групата на либера-лите и демократите, подкрепи кандидатурата на Ги Фер-ховстад за председател на Европейската комисия. Д-р Първанова получи мандат от заместник-председателите на НДСВ и от Консултативния съвет на НДСВ по междуна-родни отношения, отбрана и вътрешна сигурност.

Ги Ферховстад е успешен председател на парламен-тарната група на АЛДЕ в ЕП, уважаван политик, който има зад гърба си два също много успешни мандата като минис-тър-председател на Белгия, убеден либерал, с принос за развитието на либерализма и демокрацията в Европа, коментира д-р Антония Пър-ванова.

Ги Ферховстад бе гост-лек-тор в България само преди месец, когато под патронажа на Н. В. Симеон Втори във Врана се събра междунаро-

ден форум „Vrana Economy Council”, който обсъди иконо-мическото развитие в Европа и пътищата за излизане от кризата. По време на този фо-рум г-н Ферховстад се срещ-на с ръководството и членове на НДСВ.

Изборът на нов председа-тел на ЕК ще се състои вед-нага след евроизборите през 2014 г., когато изтича манда-тът на сегашния председател Жозе Мануел Барозу.

България няма да получи пари по нито една програма от еврофондовете в периода 2014 – 2020 година за здра-ве, заяви лидерът на НДСВ д-р Антония Първанова в разговор с Веселин Дрем-джиев в ефира на телевизия BulgariaOnAir.

Целия разговор може да гледате на http://www.ndsv.

bg/content/6327.html

Точно преди два месе-ца, на 3 октомври 2013 г., председателят на Консул-тативния съвет на НДСВ по икономика и финанси Георги Найденов (сега вече зам.-председател на НДСВ – бел. ред.) изпрати писмо до премиера Пламен Оре-шарски по повод скандал-ния филм на Би Би Си за лятната ваканция на бри-тански младежи в Слънчев бряг. Обезпокоен от въз-можността филмът да на-кърни имиджа на България

и да повлияе негативно на туризма у нас, Георги Най-денов се обърна с призив към премиера Орешарски да защити името на Бълга-рия:

„Като министър-предсе-дател Вие имате законовото право, но и гражданското задължение, да защитите името на страната ни. Ето защо, апелирам към Вас да заемете адекватна позиция относно случващото се; от-носно ефектите, които то може да донесе на иконо-миката и репутацията ни, и да работите в интерес на България, на нейния пуб-личен образ и на бъдещето ни икономическо състоя-ние.” На стр. 5

Продължение от стр. 1Резолюцията пояснява,

че порочните практики по отношение на събирането на данъци в ЕС струват се-риозни суми на държавите членки. Над 193 млрд. евро са изгубени вследствие на несъбиране на ДДС и не-спазване на регулациите за това според статистика на ЕК. Загубите от събирането на данъци водят до повиша-ване дефицита и дълга на на-ционално ниво и намаляват наличните ресурси за ин-вестиции, растеж и заетост. Данъчните измами засилват недоверието на европейски-те граждани и тяхното не-доволство по отношение на данъчните политики и на ин-ституциите.

Текстът предлага въвеж-дането на общи правила за борба с избягването на да-нъчното облагане и нуждата от изготвяне на конкретен план от ЕК, който да премах-не пропуските в правилата, от които много компании се възползват, за да не плащат данъци в нито една държа-ва членка. Такъв е например случаят със специфични хи-бридни споразумения за кре-дитиране между компаниите и дъщерните им дружества, които често се използват за избягване на данъчно обла-гане.

На 12 декември в Страс-бург предстои обсъждане по темата укриване на данъци и избягване на данъчно обла-гане в ЕС.

Танжу Ахмед от с. Бъзън - член на НДСВ, стана главно действащо лице в рубриката „Герой на седмицата“ на Би Ти Ви с водещ Антон Хеки-мян.

Нашият човек се прочу с оригиналната си идея да „извика“ оставка толкова силно, че да стигне чак до Космоса.

На площ от 3 декара Тан-жу Ахмед изписа с огромни релефни букви думата „Ос-тавка“! Надписът се откроя-ва особено ясно след пада-нето на първия сняг.

Разговора в студиото на Би Ти Ви може да види-

те на http://www.ndsv.bg/content/6322.html

ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ:

С Министерския съвет комуникацията е невъзможна

Page 3: Д-р Антония Първанова в Лондонpodem.borsa.bg/vestnik/2013/podem_god. XIV broi 47.pdfпарламента в Лондон по покана на Кама-рата

БРОЙ 47 (619) 3 12 - 18 декември

Д-р Антония Първанова в Лондон:

Н. В. ЦАР СИМЕОН II:

На среща за търговското споразумение ЕС-САЩ

На конференция на Жените лидери в Европа и САЩ

Европа се нуждае от единна миграционна политика

Антония Първанова поздрави Цар Симеон II за рождения ден на сина му Константин-Асен

Aктуално

Продължение от стр. 1Не можем да предвидим

какво ще се случи след яну-ари догодина, но е ясно, че трудови емигранти от Из-точна Европа е имало и ко-гато действаха ограничени-ята за работа. Ето защо да се правят изводи от сегашното ниво на емиграция за това какво ще се случи в бъдеще е некоректно. Струва ми се, че много пъти тези „апока-липтични” сценарии имат политически оттенък и са с чисто популистки цели.

Обратно на разпростране-ните предразсъдъци, пове-чето от които наложени от националистични и крайно-десни политически субекти, фактите сочат, че приемът на емигранти има положителен икономически ефект, особе-но в страни с демографски проблеми. Обективните данни за Великобритания например показват, че при-ливът на емигранти след падането на Берлинската стена е допринесъл за уве-личаване на обществените приходи. Доказано е, че еми-грантите във Великобрита-ния за периода 2005-2009 г. са осигурили постъпления в размер на 25 милиарда паун-да за държавата.

Примерът за Швеция е по-добен – 1,1 е съотношението между приходите и разхо-дите от държавната хазна за тях. Норвегия също има нужда от емигранти, за да си осигури динамично раз-витие.

Изводът, който се налага от тези данни, е, че всъщ-ност резултатът от разширя-ването на ЕС и приемането на трудови емигранти от Източна Европа е повече от положителен в икономиче-ски аспект. Това увеличава свободата на стотици хиля-ди хора от бившия Източен блок и им предоставя нови трудови възможности, без да ощетява публичните фи-нанси на страните от Запад-на Европа.

Смятам, че Европа се нуж-

дае от нова и най-вече от единна миграционна поли-тика, която да гарантира на своите граждани правото на свободно движение като естествено човешко пра-во. Мерки и бариери, които ограничават мобилността на хората, нарушават тяхната свобода. А свободата на ин-дивида е един от основните принципи на обединена Ев-ропа.

България има шанс в на-стоящия момент като стра-на на емигранти, но и която приема такива, да се превър-не в пример за добро упра-вление на процеса и най-ве-че за толерантно и хуманно отношение към пристига-щите емигранти у нас, още повече че става въпрос за бежанци, които търсят спа-сение от военен конфликт. Нужно е просто да сменим начина си на мислене и да ги възприемем вместо като пречка и милиони разходи като една възможност, като принос към собственото ни общество.

Освен финансовите сред-ства, които са ни нужни и които вече е ясно, че ще по-лучим, е нужно да следваме работещ модел, за да не бъ-дат хаотично изразходвани те. След решаване на чисто битовите проблеми, като жилище, медицинска помощ и училище за децата, идва основният проблем – соци-алната интеграция на мал-кия брой от тях, които ще

пожелаят да останат у нас. Те трябва да получат ясен статут, да им се осигурят курсове за изучаване на ези-ка, да улесним бюрократич-ните спънки за започване на собствен бизнес – много от тях са предприемчиви хора, които са оставили назад ра-ботещи фирми и предприя-тия, както и свободен достъп до работни места. С всичко това ще помогнем не само на сирийските бежанци, но ще се раздвижи и собствената ни икономика. Това са по-вече хора, които се нуждаят от закупуване или наемане на жилища например, както и от ползването на различ-ни услуги. Формирането на гета и изолирането на бе-жанците не е продуктивно и дори е социално опасно. Като дългогодишен еми-грант съм особено чувстви-телен към темата и съпри-частен със съдбата на тези хора, тъй като познавам не само битовите, но и соци-алните и емоционалните трудности на емигрантския живот.

Успешното справяне със ситуацията с бежанците би бил добър пример, който България би могла да даде в Европа и което със сигур-ност ще увеличи доверието към нас. А това би било една добра предпоставка и наш плюс за приемането ни в Шенген, както и за по-спра-ведливото отношение към нашите емигранти навън.

Продължение от стр. 1

ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО,Позволете ми от сърце да

честитя рождения ден на Ва-шия син Н. Ц. В. Константин-Асен. Рожденият ден е повод за събиране на семейството, за споделяне, начин да по-чувстваш топлина от най-близ-

ките си хора.Това, което ме мотивира

да се обърна днес към Вас, е дълбоката ми увереност, че семейните ценности трябва да върнат своето достойно място на стожери на духовността в българското общество.

НДСВ като либерална пар-тия винаги е подкрепяла се-

мейството и се надявам с Ваша помощ и благодарение на Вашия личен пример да продължим заедно да отстоя-ваме ценностите, които ни па-зят като род и народ.

С пожелание за здраве на цялото Ви семейство,

Антония Първанова,председател на НДСВ

Продължение от стр. 1Жените лидери си поставят

за цел по-широко участие на жените в политиката, иконо-миката и социалната сфера. Конференцията събира пред-ставители на високо равнище от бизнеса, правителствата и парламентите, неправи-телствените организации и научните среди в Европа и САЩ. Антония Първанова е вицепрезидент на между-народната организация на жените лидери в Европа. Съ-организатори на лондонския форум са още Клубът на ро-зовите обувки (организация на жените - топлидери в по-литиката, създадена от Мар-гарет Тачър) и Глобална мре-жа на жени иноватори (Global Win).

Сред поканените лектори са баронеса Анджела Браунинг от Камарата на лордовете във Великобритания, директо-рът на Федералната комисия по търговия на САЩ Джу-ли Брил, Елена Бонфиоли – директор в „Майкрософт”, Лорънс Капрон от универ-ситета „Харвард” и Полина Деджмек-Хак от департамент „Вътрешен пазар и услуги“ на Европейската комисия.

Д-р Първанова говори на тема разгръщане потенциала на жените за икономически растеж. Българският евро-депутат даде примери с из-следвания, които доказват, че жените допринасят за разви-

тието на бизнеса и пазарите и са способни да раздвижат икономиката. Тя посочи из-следване на „Голдман Сакс“, според което повече жени в бордовете на големите ев-ропейски компании може да увеличи брутния вътрешен продукт на еврозоната с до 9%. Д-р Първанова цити-ра и резултати от анализ на консултантската компания „Макинзи“, които показват, че оперативната печалба на фирмите с най-голям брой жени в управителните съвети е с 56% по-висока от тази на фирмите, в които ръководни-те позиции се заемат само от мъже. В лекцията си българ-ският евродепутат спомена и проучване на „Креди Сюис“, според което компаниите с повече жени в бордовете по-стигат 4% по-висок растеж от компаниите, в които ди-ректорите на бордове са само мъже.

В Лондон на 5 декември т.г. д-р Антония Първанова се срещна с директора на Феде-ралната комисия по търговия на САЩ Джули Брил. Двете обсъдиха споразумението между Европейския съюз и САЩ за свободна търговия. Д-р Първанова подчерта, че интересите на европейските граждани и бизнеса трябва да останат приоритет за ЕС, ко-гато съюзът сключва външни споразумения. Д-р Първанова изрази позицията на либера-лите за максимална защита

на интересите на европейски-те инвеститори, когато из-вършват дейността си в трети страни. Българският евроде-путат специално подчерта, че споразумението трябва да гарантира защитата на лич-ните данни на европейските граждани.

Срещата се осъществи в рамките на годишната кон-ференция на Жените лидери в Европа и САЩ, която се провежда на 5 и 6 декември в парламента в Лондон по пока-на на Камарата на лордовете.

Page 4: Д-р Антония Първанова в Лондонpodem.borsa.bg/vestnik/2013/podem_god. XIV broi 47.pdfпарламента в Лондон по покана на Кама-рата

БРОЙ 47 (619) 4 Н12 - 18 декември

а прицел

16-годишна ученичка пише на Орешарски, моли го да спре мизерията

България е най-страдащата страна в света

През октомври 2012 г. момичето се обърна и към тогавашния финансов министър Симеон Дянков

Това сочат данни на европейската статистическа служба Евростат за 2012 г.

За трета поредна година българите са начело на световния списък на страдащите

Помните ли Марина Си-дерова - момичето, което написа разтърсващото пис-мо до бившия финансов министър Симеон Дянков? Днес 16-годишната ученич-ка се обърна към министър-председателя Пламен Оре-шарски с молба да „спре мизерията“ в страната, съ-общи Нова телевизия.

16-годишната ученичка от Пловдив, която взриви преди време социалните мрежи с откровените си критики към предишните управляващи и защити со-циално онеправданите, сега се изправя срещу премиера Орешарски.

„Сякаш вече се съмнявам дали правителството би ме чуло, щом отказва да чуе гласа на протестиращите“, пише Марина.

В писмото, написано по детски, Марина моли ми-нистър-председателя да спре мизерията, в която живеят пенсионерите, и да

помогне на младите хора да останат в страната.

Текстът на сегашното писмо е почти идентичен с този, който бе адресиран към Симеон Дянков, защо-то според Марина ситуаци-ята у нас не се е променила през последната година.

„Пенсиите не стигат за нищо, какво по-напред да направиш с тях - да си пла-тиш тока, парното или да си купиш храна – възмущава се ученичката. – Хората ку-пуват нискокачествени сто-ки, защото само това могат да си позволят. Живеем в робство - робството на па-рите, на държавниците, на

управляващите.“Съучениците й я опреде-

лят като Жана д‘Арк. Учи-телите й се гордеят с нея и я сочат като пример за гражданска позиция и за това какви трябва да бъдат днешните младежи.

Десетокласничката обаче вижда бъдещето си в чуж-бина и мечтае да учи в Гер-мания или Австрия.

„Когато държавниците ти казват в очите - тръгвайте, емигрирайте, когато дър-жавата не ме иска, как да ме амбицират да остана?!“, казва Марина.

Източник: fakti.bg

рени от кризата. В световен план един на

всеки седем възрастни е страдал през 2012 г. Най-страдащият регион в света е Южна Азия с 24% от насе-лението, следвана от Балка-ните с 21%, Близкия изток и Северна Африка.

В 17 страни страдащите хора са само 2% или по-мал-ко, повечето от тях са богати и добре развити страни. В списъка попадат и няколко развиващи се страни, сред които Тайланд, Венецуела, Нигерия, Сомалиленд и Ли-бия.

Изследването за Либия през 2012 г. е единственото национално представително проучване на „Галъп” в стра-ната до този момент. При-чината за ниския процент страдащи хора вероятно е фактът, че много хора про-дължават да са щастливи от свалянето на Муамар Када-фи от власт, чиято диктатура продължи повече от четири десетилетия.

В САЩ 4% от населението се е определило като стра-

дащо през 2012 г. Страните с най-малко страдащи хора са Исландия, Катар, Шве-ция, Норвегия, ОАЕ и Ни-герия само с 1%. Във всички страни щастието е свързано до голяма степен с доходи-те, нивото на образование и здравето.

Хората, определящи живо-та си като процъфтяващ, се разболяват по-рядко, полз-ват по-малко болнични и имат по-високи доходи, те са по-образовани и имат по-до-бра работа среда.

Хората в страните с висок процент на анкетирани с процъфтяващ живот съоб-щават, че районът, в който живеят, е добро място за жи-веене за хора с различен ет-нос, раса и култура.

Анкетираните, които опре-делят живота си като борба, е много по-вероятно да се безпокоят за пари ежеднев-но, а страдащите е малко вероятно да разполагат с необходимости като храна и подслон.

Източник: www.pariteni.bg

България про-дължава да е на първо място в Европейския съюз по дял от н а с е л е н и е т о, живеещо в риск от бедност и со-циално изключ-ване. Това сочат данни на евро-пейската статис-тическа служба Евростат за 2012 г. 49% от българите са за-плашени от бедност или социално изпадане, посоч-ва статистическата служба на ЕС.

През миналата година 49,3%, или 3,6 млн. души, от българите са били в риск от бедност и социално из-ключване. През 2011 г. де-лът им е бил 49,1%, а през 2008 г. - 44,8%. През 2012 г. на второ място са румън-ците с 42%, на трето - лат-вийците с 37%. Четвърти се нареждат гърците с 35%.

Попадналите в статисти-ката на Евростат, засягат хора, които живеят в поне едно от следните три усло-вия: намират се в риск от изпадане в бедност; търпят тежки материални лише-ния или живеят в домакин-ства с много ниска интен-

зивност на труда.Последни в списъка с

най-нисък риск от бедност са Швеция и Люксембург с 18%. България, Румъния, Латвия и Унгария са ли-дери по дял на население-то в сериозни материални лишения (невъзможност да си плащат сметките, да отопляват адекватно жили-щето си или да си позволят едноседмична ваканция).

Най-нисък е делът на населението, живеещо в материални лишения, в Люксембург, Швеция, Хо-ландия, Дания, Финлан-дия и Австрия. Делът на застрашените от бедност или социално изключване граждани на целия ЕС вече приближава 25 на сто, кое-то е 124,5 млн. души. През 2011г. те са били 24,3%.

Източник: Pariteni.bg

Лидери сме в Европа по бедност

С ТЪЖНИ ФАКТИ ИЗПРАЩАМЕ 2013

За трета поредна година България оглавява класация на „Галъп” за най-страдащи-те страни в света за 2012 г.

39% от българите дават достатъчно ниска оценка на живота си, за да бъде опреде-лен като „страдание“.

Но този път България не е сама на върха в печалната класация. 37% от арменците също страдат, както и 34% от камбоджанците, 32% от ха-итяните и унгарците и 31% от жителите на Мадагаскар, Македония и Иран. 27% от румънците и 26% от гърците също определят живота си като страдание.

„Галъп” определя живота на участниците в изследва-нето като „процъфтяващ“, „борба“ и „страдание“ в за-висимост от това как оценя-ват настоящия и бъдещия си живот по скалата от нула до десет.

„Галъп” счита, че хората страдат, ако оценяват насто-ящия си живот и живота си след пет години от четири надолу.

Самите анкетирани не се определят като страдащи. В 20 от 143-те изследвани страни за миналата година най-малко една четвърт от възрастните хора оценявали живота си достатъчно ниско, за да бъде определен като страдание. Тези страни са разпръснати в повечето ре-гиони на света, включително шест страни от Европа, уда-

Page 5: Д-р Антония Първанова в Лондонpodem.borsa.bg/vestnik/2013/podem_god. XIV broi 47.pdfпарламента в Лондон по покана на Кама-рата

БРОЙ 47 (619) 5

„Фронтекс“ е безпомощен наблюдател

Може да се мине и на компромисен вариант - 100 лева глоба, ако не отидеш до урната

МАРИЯНА ДИМИТРОВА - ОБЛАСТЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НДСВ - ПЛОВДИВ, ЗА В. „МАРИЦА“:

СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

Задължителното гласуване ще убие платения вот

12 - 18 декември Управленска грижовност

терството на икономиката и енергетиката.

От кореспонденцията става ясно, че в Министер-ския съвет на Република България писмата явно се препращат некомпетентно, без да се четат внимателно,

защото писмото на Георги Найденов търси позицията на премиера Орешарски, на-стоява за негова реакция по темата и затова и отговорът трябваше да дойде от Пла-мен Орешарски – дали той като министър-председа-

тел е разпоредил проверка, дали премиерът на България е предприел необходимите действия да защити името на България, в чиято консти-туция се е клел, встъпвайки в длъжност.

Да не говорим, че от пис-

ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ:

С Министерския съвет комуникацията е невъзможна

Европа се нужда от нова агенция за управление на външните граници на ЕС, коментира евродепутатът Станимир Илчев по време на конференция „Значение-то на европейския избор“ (9 декември т.г.), предаде ре-портер на БГНЕС.

„Фронтекс“ много често

е толкова безпомощен на-блюдател на мигрантските процеси, колкото и коман-дированите по границите полицаи. Във „Фронтекс“ няма достатъчно натрупан опит за управление на су-хопътните граници на ЕС“, отбеляза Илчев.

Европа няма обща проку-

В последните дни упра-вляващите отново завъртяха темата за задължителното гласуване. Но от сигналите, които излъчват спорадично отделни представители на ко-алицията, става ясно, че целта е по-скоро идеята да се обез-личи или толкова да се изкри-ви, че от нея да няма никакъв ефект.

Ние от НДСВ предложихме промени в избирателното за-конодателство още през 2005 година. Ще припомня също, че през 2007 г., още в нощта на изборите, лидерът на НДСВ тогава, Симеон Сакскобур-гготски, обяви официално на пресконференцията в НДК, че партията инициира референ-дум и ще попита хората дали искат представителството им в парламента да бъде макси-мално широко и обективно и това да става чрез задължи-телно гласуване. Тази иници-атива обаче беше блокирана точно от БСП и ДПС, същите, които ще са най-големите гу-бещи, ако у нас се въведе за-

дължително гласуване.Ако тогава нашите идеи

бяха облечени в закон, Бъл-гария щеше да е различна, нямаше да ни споменават в срамни примери за платен и контролиран вот. Нямаше да има автобуси с избиратели ту-ристи, вероятно нямаше да се стигне и до днешната патова ситуация - едни да печелят из-борите, други да управляват. И повече от половин година страната да е в перманентни протести.

Затова НДСВ отново се зае да поправи историческата грешка (казвам го без иро-ния), като инициирахме под-писка за референдум по въ-

проса.В конституцията е

записано, че депута-тите представляват целия народ. Ако погледнем обаче се-гашния състав на Народното събра-ние, доста има да търсим. Защото ре-ално там присъстват представители на

няма и 20 на сто от народа. Останалите български граж-дани нямат своя глас в най-висшия орган на държавното управление.

Все по ясно става, че парти-ите в парламента нямат инте-рес от тази радикална рефор-ма, защото се страхуват, че така ще ограничат влиянието си. Тези партии са майстори в купуването на гласове, което е основният проблем на се-гашната изборна система.

Затова РЕФЕРЕНДУМЪТ за и против задължителното гласуване е сред най-смисле-ните дебати на политическа-та сцена сега. Произнасянето

на народа по този въпрос ще избави България от бъдещи мъчителни политически кри-зи. Наясно съм, че възникнат възражения, че се отнемат свободи на хората и това не е демократично. В тезата за задължителното гласуване НДСВ влага смисъл не на принуда, а на съзнаването, че всеки гражданин има свеще-но право на вот, но срещу вся-ко право стои и задължението и отговорността да го упраж-ни, както и да се предпази от манипулирането на това него-во право.

Веднага ще им посоча при-мери от Европа, най-близкият е от съседна Гърция, къде-то има глоба, ако не отидеш до урната без основателна причина. Нима при съседи-те, най-старата демокрация в света, има по-малко свободи?

Има компромисен вариант - ако не гласуваш - глоба. За тази цел обаче трябва да се “ремонтира” и Администра-тивнопроцесуалния кодекс.

Най-лесно е глобата да е по

местоживеене. Размерът оба-че не трябва да е символичен, а както казват психолозите - “на границата на поносимо-то”. Но и за това имаме приме-ри - глобите пред КАТ - 50-100 лева като за административно нарушение. Ще се събира по местоживеене след информа-ция от областната избирател-на комисия.

Всеки, който има основа-телна причина да не гласува, ще може да представи доку-мент за това. В противен слу-чай задължението ще му стои като необслужена глоба към общината. Пенсионерите и болните ще бъдат изключени от това предложение.

Когато въведем глоба, това ще ни принуди да се изчис-тят избирателните списъци от т.нар. мъртви души.

На следващо място - ще се преборим с най-големия по-рок на изборите - купения вот.

Представяте ли си колко много гласове трябва да се ку-пуват, ако упражняват право-то си на глас повече хора.

Продължение от стр. 2 Вместо това на 27.11.2013

г. Георги Найденов полу-чи не отговор от премиера Орешарски, до когото е адресирано писмото му, а от зам.-министъра на ико-номиката и енергетиката Бранимир Ботев. Писмото от министър Ботев инфор-мира подробно за предпри-етите стъпки за разясня-ване на случая с „филма за поведението на младите британски туристи”, как-то се изразяват от Минис-

мото от Министерството на икономиката и енерге-тиката разбрахме, че фил-мът на Би Би Си е „филм за поведението на младите британски туристи”, а не за един от летните курорти на България като дестина-ция за алкохолен туризъм. От подобна формулировка за нас е ясно, че проблемът се разглежда половинчато. Ясно е и че институциите в България като че ли избяг-ват да „говорят” с хората, заради които са там.

ратура, Европа няма и нор-мален военен бюджет. Па-ричната единица на Европа се третира като средство за интеграция, а не като валута. Затова либералите подкрепят изграждането на мощен европейски банков съюз, коментира евроде-путатът. Той подчерта, че българите, които ще бъдат избрани за членове на след-ващия състав на Европей-ския парламент, имат много сериозни ангажименти.

Източник: БГНЕС

Page 6: Д-р Антония Първанова в Лондонpodem.borsa.bg/vestnik/2013/podem_god. XIV broi 47.pdfпарламента в Лондон по покана на Кама-рата

сторияи БРОЙ 47 (619) 6 12 - 18 декември

Продължение от миналия брой

От брака помежду им се ражда Виктория, бъ-дещата кралица на Ве-ликобритания и импера-трица на Индия. На свой ред кралица Виктория се омъжва, отново не без намесата на вуйчо й Ле-ополд, за Албърт Сакс-Кобург-Готски.

Братът на Леополд, Фердинанд, се жени за богатата унгарска гра-финя Антония Кохари. Първият от синовете им Фердинанд е провъзгла-сен за крал на Португа-

Любка ТАСЕВА

Ивайло ШАЛАФОВ

Йоанна Българска - Царицата на милосърдиетотия след брака си с кра-лица Мария II, а вторият Авгyст се жени за дъще-рята на френския крал Лyи Филип, принцеса Клементина Орлеанска.

Поради прекъсване в пряката наследствена линия на Сакс-Кобург-Готския владетелски престол се възкачва Алфред, херцог на Олба-ни, брат на крал Едуард VII. Неговият син Карл-Еуард е последният уп-равляващ владетел на Сакс-Кобург-Готското херцогство. Краят на майората на Кобургите идва с края на Първа-та световна война през 1918 година, когато е свалена монархията във всички германски дър- (Следва)

Многоликият Андрей Ляпчев

жави. Така хилядолетни кралства, херцогства и свободни държавици, обединени в Германския съюз под водачеството на Прусия, престават да съществуват.

По линия на баба си княгиня Клементина цар Борис III произ-хожда от Орлеанската династия. Херцогство Орлеан е присъединено към френската корона в началото на XVII век като личен имот на Жан-Батист-Гастон, брат на крал Луи XIII Благо-честивия. Жан-Батист няма наследници и хер-цогството е наследено от втория син на краля Филип. Орлеанските херцози придобиват

влиянието и славата, на която се радват едва след появата на Филип Ега-лите, Орлеански херцог, в смутните времена след Френската революция. Аристокрацията, осно-вен обект на недовол-ството и ненавистта на тълпата, проявява своята нетьрпимост към новите либерални идеи. Филип Егалите преминава на страната на революци-ята, както смятат някои изследователи, поради умела преценка на реал-ностите. Женен е за Лу-иза Аделаида Бурбон -Пентиевър, правнучка на Краля Слънце.

Под влиянието на духа на хуманизма и либера-лизма Филип Егалите

подкрепя Конститу-цията от 1791 година, а през следващата година гласува в Националния конвент за смъртната присъда на братовчед си Луи XVI. Но веро-ломните чистки, които предприема република-та, не подминават и са-мия него. Обезглавен е две години по-късно под възгласите на озверяло множество.

След смъртта му го наследява най-големи-ят от синовете му - Луи Филип, който приема титула херцог д‘Орлеан, Шартр, Валоа, Немур, принц на Франция по кръв и прочие. Мла-дежките му години преминават в Швейца-

рия, където дори работи като учител под фал-шиво име. Пътешества из Норвегия, Швеция и Финландия, след което отпътува за Америка. Живее известно време в Англия, за да бъде близо до родната си Франция.

Заминава за Палермо, при краля на Двете Си-цилии. Гостуването му там завършва с венчавка.

БОРИСЛАВ ГЪРДЕВПродължение от миналия брой Завръщайки се от Со-

лун, Ляпчев произнася на 2 октомври 1918 г. важна реч в парламента. Тогава употребява про-чутата фраза – „На мен, сина на Македония, се падна печалната участ да положа надгробния камък на мечтата за обе-динена България”, след което поставя директно въпроса за абдикаци-ята на Царя, въпреки че Съглашението не е дискутирало открито този проблем. Всички партии подкрепят ини-циативата, а на ауди-енцията в двореца на 1 октомври на въпроса на монарха - „Какво ми-слят за мене съглашен-ците?”, Ляпчев отговаря йезуитски ефикасно:

примирие. На 28 но-ември 1918 г. Малинов подава оставка, сменен от Теодор Теодоров. В новия кабинет Ляпчев е първият в историята ни цивилен военен ми-нистър. В ширококоа-лиционния кабинет на Теодоров назряват про-тиворечия между част от съставляващите го партии - най-вече меж-ду земеделци и демокра-ти. Основният спор е за приетия на 31 декември 1918 г. Закон за амнис-тия на участвалите във Владайския бунт. Под натиска на земеделците демократите не са вклю-чени във втория кабинет на Теодоров, сформиран на 7 май 1919 г. Ляпчев минава в опозиция.

На 28 март 1920 г. за-почва самостоятелното земеделско управление. Ляпчев е враждебно настроен към него. Той критикува корупцията, финансовата некомпе-тентност и некадър-ност на министрите на Стамболийски, както и неефективността на прословутата Трудова повинност. Според него, „ако продължи този ре-жим на партизански го-нения и беззакония, ще понижим още повече достойнството си като народ”. Андрей Ляпчев защитава руските бе-

лоемигранти и дейно участва в работата на Втория църковно-наро-ден събор на БПЦ, про-вел се между 6 февруари 1921 и 16 февруари 1922 г. Храни симпатии към създадения на 15 март 1922 г. от Александър Грегов Народен сговор, а след убийството му на 21 май 1922 г. го сравня-ва по обаяние с Алеко Константинов и обви-нява управляващите за смъртта му.

Земеделските експе-рименти принуждават старите и все още актив-ни партии да пристъпят към съвместни дейст-вия в борбата си срещу БЗНС. На 15 април 1922 г. Демократическата и Обединената народ-но-прогресивна партия постигат съгласие за ко-ординация на действи-ята си и за едно бъдещо управление, а на 6 юли 1922 г. към тях се при-съединява и Радикална-та партия. Образува се Конституционният блок на 6 юли 1922 г., в чие-то ръководство Ляпчев играе централна роля. На 17 септември 1922 г. блокът свиква голям съ-бор в Търново, париран от земеделския конгрес на цвеклопроизводите-лите. Ляпчев остава в София като представи-тел на блока, но въпреки

че не е сред малтретира-ните в Търново и Горна Оряховица опозицион-ни лидери, е арестуван на 26 септември без съ-дебна заповед и в нару-шение на депутатския му имунитет.

На 19 ноември зе-меделците провеждат референдум за съдене виновниците за нацио-налните катастрофи през 1913–1918 г. На 1 де-кември Ляпчев заедно с колегите си е преместен в Шуменския затвор. Процесът буксува, тъй като не се намират дос-татъчно читави юриди-чески аргументи за ос-ъждане на подсъдимите.

На 9 юни 1923 г. е из-вършен преврат. Начело на властта застава пра-вителството на проф. Александър Цанков. Отношението между правителството и лиде-рите на старите партии са деликатни. Водачите подкрепят отстранява-нето от власт на БЗНС, но са против вмешател-ството на Военния съюз и ВМРО в държавните дела. Цанков иска обе-диняване на старите партии, но без техните лидери. Това забавя с ме-сец освобождаването им от затвора, а извънред-ният закон, по който са съдени, е отменен едва в началото на 1924 г.

Излязъл на свобода, Ляпчев трябва да на-прави решителен избор – дали неговата Демо-кратическа партия да продължи да крета са-мостоятелно, или да се слее с другите партии от Конституционния блок и Народния сго-вор. На 19 юли 1923 г. партиите от Конститу-ционния блок прекратя-ват дейността си, на 24 юли демократи и ради-калдемократи създават Съюз за демокрация, към който на 2 август се присъединява и Обе-динената народно-про-гресивна партия. На 10 август 1923 г. с обедине-нието между Съюза за демокрация и Народния сговор се поставя на-чалото на Демократи-ческия сговор. Ляпчев печели частична победа над групата на Малинов и Гиргинов в ДП. Ако и да пише програмата на Сговора, първоначално не влиза в ръководство-то му. Едва след парла-ментарните избори от 18 ноември 1923 г., спе-челени от коалицията Демократически сговор – БРСДП, и след осигу-рените за демократите 56 мандата Ляпчев ста-ва шеф на общата пар-ламентарна група.

(Следва)

„Твърде ласкаво се отна-сят към Негово Царско Височество престоло-наследника!” За Ферди-нанд е ясно, че трябва да напусне страната, което и сторва на 3 октомври 1918 г.

Като финансов минис-тър през 1918 г. Ляпчев полага усилия за нама-ляване на инфлация-та, повишени са някои акцизи, въведен е нов данък върху печалбата, ограничени са валутна-та търговия и вносът на стоки. След реоргани-зацията на кабинета на Малинов на 17 октомври 1918 г. Ляпчев остава финансов и земеделски министър.

Съглашенците насто-яват българските власти да опразнят Добруджа, което противоречи на подписаното Солунско

Page 7: Д-р Антония Първанова в Лондонpodem.borsa.bg/vestnik/2013/podem_god. XIV broi 47.pdfпарламента в Лондон по покана на Кама-рата

БРОЙ 47 (619) 7

пектърс12 - 18 декември

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: доц. д-р Антоанета Запрянова - главен редактор, Людмила Виденова, Цветелина Узунова, Венелин Нешев, Румяна Станоева. Фоторепортер: Параскева Георгиева, Организатор: Венцислав Василев

За пощенска кореспонденция: 1504 София, ул. “Проф. Асен Златаров” 19, тел. 02 954 18 35, GSM 0899 352 210, 0893 438 023; тел./факс 946 30 39, факс (02) 946 31 75, e-mail: [email protected]Ръкописи и илюстрации не се връщат. До приемането на закон за печата всеки автор носи отговорност за изнесените факти. Хонорари се изплащат само за поръчани материали.

Печатна база “Илинден - 2000” ООД, тел. 962 29 48

Редактор основател: Богдан Пеев Директор: Севастократор РУМЕН МОНЧЕВИздател “СЕВАСТА” ЕООД

НЕ Е ЗА ПРЕДКОЛЕДНО НАСТРОЕНИЕ, НО... ЗА РАЗМИСЪЛ

Първата асоциация на българите с думата „престъпник“ - „политик“

Рождественската трапеза в християнския свят

Дядо Коледа идва

Основният източник на език на омразата у нас е телевизията. Най-често такива изказвания правят политиците и журналистите, показва изследване на „Отворено общество“

Най-честата асоциация на българите с думата „прес-тъпник“ е думата „поли-тик“. Това сочат данните от изследване на „Отворено общество“, направено през юли т.г., за обществените на-гласи към езика на омразата.

Според проучването над 30% от анкетираните са по-сочили политиците като най-свързвани с престъпле-ния. За 19,9% от население-то извършителите на прес-тъпления са роми, а според 14,9% това са т.нар. скинари.

45,6% от анкетираните

са чували език на омразата през последната година. В методологията на изследва-нето езикът на омразата е де-финиран като неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на етниче-ски, религиозни или сексу-ални малцинства.

Близо една трета от рес-пондентите са чували изказ-вания, които насърчават на-силие срещу малцинствата.

Основният източник на език на омразата е телевизи-ята. Най-често такива изказ-вания правят политиците -

според 68%, и журналистите - според над 32%.

Втората значима медия за разпространение на езика на омразата сред младите и сред образованите е интер-нет. На трето място е об-щественият транспорт - там 18.2% от населението е ста-вало свидетел на агресия, като процентът за София е още по-висок - 34.3%.

51% от хората са против публичната вербална агре-сия спрямо представители на малцинства. Като одо-бряващи такива прояви на ксенофобия са се обозначи-ли около 6%.

58% от анкетираните смя-тат, че държавата трябва да защитава различните, а меж-ду 66% и 73% от запитаните

са на мнение, че прокурату-рата трябва да преследва по-литици и журналисти, които си служат с езика на омраза-та или проповядват агреси-вен национализъм.

Около 30% от хората обаче не знаят, че този тип говоре-не е престъпление, а над 50% от анкетираните не биха съобщили в полицията, ако

чуят публично ксенофобски фрази.

Бел. ред. На Коледа стават чудеса... Нека си пожелаем подобряване на социалния климат, за да дойде нацио-налното единство за пости-гане на добруването на Бъл-гария!

Източник: www.vesti.bg Снимка: offnews.bg

Българската традиция: ма-кар и с малки регионални различия, от векове на Рож-дество Христово обредната ни трапеза включва пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, пе-чен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка. Какво има на трапезата на другите оба-че?

При германците зелевите листа придружават патицата с картофи, бутът от елен е за скандинавците, а най-ценено на Балканите е зелето, което задължително присъства на коледната трапеза. Напри-мер македонските домакини приготвят сарми, като всяко зелево листо завива малко

кайма от свинско или говеж-до месо и ориз.

Украинската кутя (церемо-ниално ястие, което се серви-ра на масата в навечерието на Коледа - Бъдни вечер - заед-но с останалите дванадесет ястия – бел. ред.) е от езиче-ски произход. Тя символизи-ра зимното слънцестоене и възраждането на природата, а на Коледа се отдава почит на зърнените култури, които ще хранят семейството през цялата година.

Кутята е типична и за Ру-сия, Полша и Латвия. При-готвя се от ечемик или жито, мед, сушени плодове и ябъл-ки. Традицията повелява стопанинът на къщата да

хвърли във въздуха една лъ-жица от кашата към тавана. Колкото повече зърна оста-нат залепени за тавана, тол-кова по-благодатна ще бъде годината за семейството.

Знаете ли, че египтяните били първите, които са опи-томили патицата преди 5000 години. Малко след това те открили, че римляните при-готвят патиците със смо-кини. Днес пернатото е не-разделна част от коледното меню в редица региони във Франция - Перигор, Алзас, Шампаня, Лангедок.

Открита през XVI век от британски крал Хенри VIII, патицата е популяризирана в Европа от дъщеря му Елиза-бет I. Тя е неизменна част от коледната трапеза в Герма-ния, Холандия, Белгия, Ав-стрия, Швейцария и Русия.

Мистична страна, беляза-на дълбоко от католическите традиции, Испания празнува Бъдни вечер с обилна храна.

Един продукт обаче при-съства неизменно на масата - бадемът. Донесени на полу-острова от арабите преди де-сет века, бадемите са основен продукт на прочутата халва. Той обогатява и супите, ком-бинирани с трите стълба на испанската кухня - хляба, че-съна и зехтина. Тази супа се нарича „бял чесън“ или „кас-телянска супа“, приготвя се в Малага и в Толедо. Подпра-вена с шафран, тя неизменно присъства в коледното меню.

Коледната планина от ябълки, типичен за Велико-британия десерт, е зрелищна композиция, вдъхновена от древен английски коледен

десерт. Оригиналната вер-сия е изключително впечат-ляваща, тъй като ябълките се пълнят със собствените им обелки, подреждат се една върху друга и се фламбират с бренди. Поставени така във формата на пирамида, ябъл-ките приемат формата на коледна елха и напомнят за произхода на празника - ел-хата е много древен символ на божественото могъще-ство на живота, което зим-ният студ не може да победи.

Разбира се, че спазвайки българската обредна тради-ция, може да я разнообра-зим и с пуйка, и с кутя, и с фламбирана ябълкова елха. Нека има богатството на тра-пезата, за да е богата, пло-дотворна настъпващата 2014 година.

Източник: www.vesti.bg Снимки: www.sibir.bg ,

www.hapki.delicatering.bg goleshovo.dir.bg

Page 8: Д-р Антония Първанова в Лондонpodem.borsa.bg/vestnik/2013/podem_god. XIV broi 47.pdfпарламента в Лондон по покана на Кама-рата

БРОЙ 47 (619) 8

редпразничноП12 - 18 декември

Снежинката

Има ли Дядо Коледа?

АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ

Стоя на върха на електриче-ския стълб и гледам. Хората сноват насам-нататък. Хората тичат. Хората са много заети. Никой не ще и да знае за мене - дребничката снежинка с леде-ното сърчице и белите рогчета. А аз съм мъничка, но много съм видяла. И много, много зная.

Някога отдавна, много отдав-на аз паднах като росна капка в една далечна страна, дето имаше много слънце и плодо-ве. Малки агънца играеха по тревата край една кошара. Аз се скрих в едно цвете, за да не ме изпие слънцето, и ги гледах през целия ден: те бяха тъй ху-бави.

Вечерта заспах уморена. Но посред нощ ме събуди тиха песен. Над кошарата летяха ангелчета и пееха. На небето гореше чудна опашата звезда.

- Какво е станало? – запитах една буболечка.

- Родил се е Спасителя на човеците – рече буболечката,

като си сложи торбичката на един лист.

Когато отвориха вратата на кошарата, аз видях в яслите едно малко дете с голи ръ-чички. Около главата му беше светло. А очите му бяха сини и кротки. Никога не бях виждала такива очи.

* * * Много бе минало от нея нощ.

Много пъти аз ставах на пара, падах като дъжд или роса, про-вирах се между бучките чак вдън земя, изпълзявах пак из гърлата на изворчетата, тичах из полетата и реките. Ходила бях много пъти и в морето.

Това се случи на една пла-нина. Беше хубаво ясно синьо утро. Аз се търкалях и си игра-ех по един смокинен лист. Под смоковницата се бяха събрали много хора. Висок човек стое-ше посред тях и говореше. Гла-сът му беше ясен и чист:

“Прощавайте на ближния си.”

“Ако имате две ризи, дайте едната на ближния си.”

“Обичайте се едни други

като братя.” “Обичайте враговете си.” Аз виждам отгоре само къд-

рите на косата му, а много ми се искаше да го видя в лицето. Защото никога не бях чувала такива думи. И когато той из-върна челото си към небето, аз трепнах: той беше детето, кое-то видях в кошарата. По очите го познах: никой друг нямаше такива кротки и добри очи.

* * * Един ден аз лежах в стар гли-

нен съд на върха на един хълм заедно с много капчици оцет. То беше страшен ден. Черни облаци се събираха на небето. Беше тежко и задушно. Има-ше буря. Над нас се издигаше голям дървен кръст. Отстрани стоеше страж с дървен меч. А на кръста бе разпнат човек. Хо-рата го бяха разпнали.

- Защо? – попитах тихичко глинения съд.

- Защото ги учеше да се оби-чат.

Човекът простена и пазачът натопи в съда една гъба, заби-та на тръстикова пръчка. Аз

се вмъкнах в една дупчица на гъбата. И когато пазачът под-несе гъбата до устата му, аз го видях: той беше високият мъж, който поучаваше хората в пла-нината. Очите му бяха пълни със сълзи, но ясни и добри. Ни-кой друг нямаше такива добри очи.

* * * Оттогава измина много, мно-

го време. Безброй пъти обико-лих аз земята от снежните по-люси до топлите страни. Видях ловци на тюлени да се избиват едни други при подялбата на лова. Видях как черни хора се биеха с бамбукови клони и си чупеха главите с камъни. Ви-

дях как се промушваха с копия и саби жителите на страните, дето расте лозата и пшеница-та. Как се убиваха с куршуми и огън. Те палеха градовете си.

О, много страшни неща съм видяла аз. И само аз, мъничка-та снежинка с леденото сърчи-це и белите рогчета, зная колко нещастни са хората. Колко без-крайно нещастни са те: защото се мразят.

Да имах гърлото на планин-ска буря, щях да им викна, та да потрепери земята:

- Послушайте човека със си-ните очи!

Снимка: www.pozdravi.net

През декември 1897 г. в редакцията на в. „New York Post” се получава писмо от едно осемгодишно моми-ченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина Дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. Той сяда и пише отго-вора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. В. „New York Post” го публикува в навечери-ето на всяка Коледа до 1949 г., когато спира да излиза.

Ето оригиналния текст на писмото на Вирджиния О‘Ханлън:

Драги редакторе,Аз съм на осем години. Някои от моите малки при-

ятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината, има ли дядо Коледа?

Вирджиния О‘Ханлън

...и отговора на Франсис П. Чърч:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не същест-вува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големи-те хора, и на децата е малък. В огромната ни вселена чо-векът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери въз-можността му да овладее ця-лата истина и всички знания.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува, е тол-кова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които правят по-носимо нашето съществува-ние. Нямаше да получаваме никакви удоволствия освен усетеното и видяното. Свет-лината, с която детството озарява света, ще угасне.

Да не вярваш в Дядо Коле-да! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да на-караш някого да наблюдава

Приказка за нашите деца

всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Ко-леда. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не виж-да Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виж-дала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкал-ка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обеди-нената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат завесата и да съ-

зрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.

Нямало Дядо Коледа? Бла-годарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детско-то сърце.

Честита Коледа и весела Нова година!!!

Вирджиния за-вършва хуманитарни науки и през 1912 го-дина започва работа като учителка в Ню Йорк. Пенсионира се след 47 години рабо-та в образователната система. През целия

си живот тя получава хи-ляди писма, в които деца и възрастни се интересуват от историята на публикаци-ята в „New York Post“. Към всеки свой отговор Вир-джиния О‘Ханлън прилага красиво отпечатано копие от есето на Франк П. Чърч. Тя умира на 81 година в старчески дом.

Бел. ред. Уважаеми г-н Александров, приемете сърдечните благодарнос-ти на екипа на вестника и неговите читатели, за кои-то изпратихте този ис-торически „документ” на надеждата и вярата в до-брото. Предайте нашите коледни благопожелания на българите в Монреал.