ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 7, Год. VII, 2015, 1 Април, Сряда, Ц. 2 лв.

"Руската информа-

ционна война срещу Бълга-рия и срещу свободата на словото продължава! Преди малко бе злодейски заличе-на българската фейсбук гру-па "РУСКАТА ИМПЕРИЯ ГЛАВЕН ВРАГ НА БЪЛ-ГАРИЯ".

Хиляди участници, български патриоти и де-мократи, останаха без форум за споделяне на истината за Русия днес и за путинс-кия националистически олигархичен режим!

Позор за Кремъл и слугите му, които водят под-молна война срещу демок-рацията, свободата и незави-симостта на България!"

Димитрин Вичев

Пловдивчани натириха от храма на историята търговеца Божидар Димитров,

Автор: ИВО ИНДЖЕВ Сервилните български телевизии създадоха в личния

премиерски комуникатор на историческите „истини” в Бълга-рия Божидар Димитров фалшивото чувство за (медийно) ве-личие. Едно е обаче да му тикат микрофона за чалгаджийски-те му интерпретации на историята в изгода на Русия и да му кимат в съгласие с глупостите медийните мълчаливци, друго е да бъде изправен пред свободни граждани.

(Директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров беше освиркан и изгонен по време на днешното обществено обсъждане за бъдещето на Небет тепе. Скандалът се разрази, когато Димитров… (На 2-ра стр.)

Б.ДИМИТРОВ БЕШЕ ОСВИРКАН И ИЗГО-НЕН ПО ВРЕМЕ НА ДНЕШНОТО ОБЩЕС-ТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ ЗА БЪДЕЩЕТО НА НЕБЕТ ТЕПЕ (От 1-ва стр.) … се опита да вземе думата в защита на проекта на архитект Юлий Фърков, който беше повод за дебата, съобщава Дарик радио.

Част от хората в залата, които бя-ха над 200 души, започнаха да го освиркват, други да викат „Вън”, а трети да ръкопляскат силно, за да не може той да се изкаже. Видимо изненадан и изнервен от случващо-то се Димитров дори влезе в словесни сблъсъци с част от присъстващите, след което напусна залата.

Обсъждането продължи в относи-телно спокоен тон повече от четири часа, като се изказаха над 50 човека, професори археолози и архитекти, преподаватели, представители на граждански сдружения и други организации. След като архитект Фърков, заедно с човек от екипа си предста-ви идейния си проект, започнаха изказвани-ята на присъстващите, които масово и кате-горично бяха против проекта.

Като цяло общото мнение на хора-та беше, че ако има намеса на Небет тепе, тя трябва да бъде максимално сдържана и с акцент към запазване на автентичността на обекта, се казва в сайта на Дарик.

Както се вижда, гражданите са за-щитили автентичността на обекта срещу поредния опит на търгашите да „правят пари” от историческото наследство – нещо, с което приоритетно се занимават на конце-сия овластените от Бойко Борисов негови подобия по манталитет Вежди Рашидов и Божидар Димитров.

Двамата чалгаджии се надпревар-ват с идеи как да се печели от „билетчета”. Самозваният говорител на историческата наука (археология, политика във връзка с тях) Божидар Димитров, който черпи това самочувствие от личната протекция на Бойко Борисов. Димитров стана дори меж-дународно известен с тъпите си акции за привличане на руски туристи в родния му Созопол с използване на тяхната езическа набожност пред предполагаеми свещени мощи, изкопани в местните пясъци и изла-гани на показ срещу „билетчета” в морския курорт.

Присмяха му (ни) се и някои за-падни медии.„Въпросните “мощи” многок-

ратно дадоха повод за иронични бележки с дребен шрифт из европейските медии, закъсали за теми през летните жеги”, ирони-зира Дойче веле през юни 2012 г. на тази шарлатанска амбиция, която включва сен-зационни разкрития на вампирски погребе-ния, обнародване на намеци за открития с библейски корени и други подобни величави находки на търгашеския нюх на търговеца Димитров в храма на историята.

В древния Пловдив обаче, при че-лен сблъсък с граждани, които явно не се поддават на шарлатанския чар на чалга-джията (защото не треперят за заплатката си, подобно на някои водещи на телевизи-онни предавания), маститият директор на музея от Бояна край София е ударил най-после на камък в копаенето към дъното на своето нахалство.

Вежди Рашидов не пада по-долу от гореспоменатия дялан камък (претърколил се директно от БСП в антуража на Борисов). Министърът на културата Рашидов въздиша по мавзолея на съветския надзирател в България Георги Димитров.

„Щях да правя пари от билетчета за мавзолея”, въздиша на 20 март 2015 г. Рашидов, цитиран пак от Дарик.

Същевременно няма кой да го по-пита какво стана с обещаната от него пе-чалба от вероломното му нареждане в последния момент да бъде преименуван създадения с държавни средства на 19 септември 2011 г. музей на комунистическия кич в София, който щял да носи приходи от билетчета с названието си Музей на социа-листическото изкуство. Той беше обещан като Музей на тоталитарното изкуство, но това явно засягаше лично дерибействащия в изкуството Рашидов, който спретна „въз-родителен процес” на начинанието.

На тази управляваща печалбарска кичозност няма опозиция, която да се про-тивопостави. Защото Вежди и Божидар са страстни русофили и русофилската ни опо-зиция няма как да възрази на русофилските началници във властта. Р.S. Читателите на този текст са поканени на представянето на новата книга на авто-ра, което ще се състои в София от 18.30 ч. в зала “България” на 17 април 2015 г. РУСНАК ПОТЪНА И СЕ УДАВИ В НУЖНИ-КА СИ...

Россиянин из Мурманска утонул в туале-те

Об этом сообщает FlashNord со ссылкой на источник в правоохрани-тельных органах.

«Трагедия произошла в четверг. Мужчина, проживающий в деревянном доме без удобств на улице Фестивальная, погиб в уличном туалете», — заявил источник. Согласно предварительной информации, смерть мужчины наступила в результате удушья.

В настоящее время в Мурманске насчитывается более десятка уличных туалетов в микрорайонах ветхого деревян-ного жилья с удобствами во дворах. ЗАБЕЛЕЖКА: Това се случва в страна, която има претенция за световно господст-во... ЛЮБОПИТНА СЛУЧКА, СВЪРЗАНА С "ДЕНЯ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ В РИО-ПЛОВДИВ", КОЯТО РАЗКАЗВАМ БАШ НА АГОРАТА В ПЛОВДИВ понеделник, 30 март 2015 г.

В "Деня на отворените врати" в РИО-Пловдив, в който гражданите могат свободно да разпитват за случващото се в

тази светиня на образователната админист-рация, ме посреща първо затворена врата, а след това, оказва се, се оказах единствен гражданин, проявил интерес към въпросна-та тъй похвална инициатива...

След мен не знам дали някой се е възползвал от възможността, а ето сега какво се случи по време на моята визита в РИО-Пловдив:

ДНЕС ОТНОВО ЩЕ ИЗНАСЯМ УРОК ПО ГРАЖДАНСКО ДОСТОЙНСТВО НА ПРЕД-СТАВИТЕЛИТЕ НА САМОДОВОЛНАТА И САМОЗАБРАВИЛА СЕ ОБРАЗОВАТЕЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ!

На сайта на РИО-Пловдив чета

следната любопитна информация: виж Организиране и провеждане на дни на отворени врати в институциите от обра-зователната система в област Пловдив за повишаване доверието на обществото

Уважаеми дами и господа, Училището и учителите, наред със

семейството, имат обща роля за формиране на положителна нагласа към учебния про-цес, силна мотивация за учене и увереност у младите хора. Училищният климат, дис-циплината, взаимоотношенията между учителите, родителите и учениците/децата, методите на преподаване и оценяване имат определящо значение за формирането на положителни нагласи и мотивация за учене през целия живот. Все по-често си поставя-ме цели, които да постигат издигане автори-тета на педагогическите специалисти в България чрез утвърждаване на професия-та на учителя като модерна и значима про-фесия.

Задача на всички институции, ан-гажирани с образованието, е да се търси съгласуваност в действията. Качеството на образованието е онова поле, в което се пресичат потребности, възможности и инте-реси на личността, на обществото, на учи-лището - представяно всеки ден и всеки

учебен час от всеки учител. Приоритетите изискват създаване на традиции и нова визия във всекидневната учебна работа на учителя и ученика. Грижите за съществена промяна трябва да започнат от фактори, които бихме могли да формулираме та-ка: (Прочети ДО КРАЯ) КРАТЪК КОМЕНТАР: Чудесно е, че образо-вателната институция се опитва, тъй да се рече, да се отвори към обществото – и за обществото. И един вид да започне да се демократизира най-сетне, щото това е една от най-недемократичните системи в уж демократичната ни държава. Да, образова-телната система у нас е все още построена на изцяло тоталитарен принцип. Ако не знаете това, ето, аз ви го съобщавам най-отговорно. И имам много доказателства за тезата си. Включително и такива, които съм ги изпитали преживял на собствения си гръб, на собствената си кожа даже.

И тъй, днес самото РИО-Пловдив ще си отвори вратите за гражданите. Инте-ресно е да се разбере дали ще има гражда-ни, които да се възползват от тази възмож-ност. За отбелязване е, че в предварител-но обявения график за тия "отворени врати" липсва указание в колко часа инте-ресуващите се граждани могат да се явят в сградата на РИО за да могат да се включат в инициативата. Липсата на такива подроб-ности много показва и говори. Да ви кажа ли какво говори и показва или сами ще се сетите? Вярвам, сами се сещате какво означава. Ще се доверя на вашата интели-гентност и ще се въздържа аз да ви съобщя какво означава това.

Ето, аз, примерно, днес твърдо съм решил да се възползвам от тази въз-можност и ще посетя сградата на РИО-Пловдив. Но в колко часа да отида, нима през целия ден гражданите ще имат на разположение приветливо усмихнати инс-пектори, на които да могат да задават свои-те въпроси? Ще видим, това ще го проверя с очите си (и с камера, примерно), и непре-менно ще ви информирам за видяното. Аз като български гражданин също имам свои-те въпроси към чиновниците от РИО-Пловдив. Важни, необходими, неизбежни въпроси – предвид историите, в които някои от тях си позволиха да се включат. Защото, както е известно, благодарение на подкре-пата и насърчението на неколцина (двама-трима) чиновници от РИО-Пловдив дирек-торката на ПГЕЕ-Пловдив успя да проведе една чудовищна по абсурдността, по неле-постта си кампания по моето отстраняване от образователната система. Тя дръзна да проведе една по същество политически мотивирана репресия срещу мен – за да ме накаже за свободомислието ми, за да ми отмъсти за моите реформаторски идеи, разбирания, подходи, инициативи и т.н.

Цялата тази грозна компроматна кампания или направо война по моето диск-редитиране като личност, като преподава-тел, като обществена фигура (все пак аз

съм един от най-активните блогъри у нас), беше проведена под одобрителния поглед на висшестоящите чиновници, които не си мръднаха и малкия пръст да възпрат оче-видно престаралата се директорка. А някой от тия чиновници се беше опитал да изпъл-ни преките си служебни задължения, тя щеше да миряса, да, ама не, никой от тях, да, най-отговорно го казвам, не благоволи да изпълни своите непосредствени служеб-ни задължения. В резултат аз бях опозорен по недопустим начин, също така изритан от системата, а пък някои също така престара-ли се чиновници от РИО-Пловдив си позво-лиха да подкрепят провинилата се, изцяло дискредитиралата се директорка на ПГЕЕ-Пловдив дори и сега, когато тя си има доста сериозни главоболия с правосъдието.

Та днес ще отида в сградата на РИО-Пловдив и ще задам своите въпроси – директно в очите на провинилите се чинов-ници. Моя дълг като български гражданин и данъкоплатец е да сторя това. Това също така е и мой дълг като преподавател по философия и по гражданско образование. Е, налага ми се да изнеса този полезен урок на въпросната администрация. Днес пак ще изнасям урок по гражданско достойнство на представителите на тази наистина самодо-волна и самозабравила се администрация!

Ако някой друг гражданин от Плов-див пожелае да присъства на този мой нравствен и граждански урок, нека да запо-вяда с мен в сградата на РИО. Аз смятам да бъда там примерно в 11.00 часа, ето, аз обявявам такъв един час, щом като домаки-ните не са се сетили да проявят елементар-но уважение към своите гости и да ги уве-домят за часа, в който ще се отворят врати-те на РИО за гражданите.

Приятен ден на всички! И ползот-ворна да е работната седмица за всички вас – и това ви го пожелавам аз, безработният, изгоненият от системата, остракираният от нея учител. (Фактически по този начин имах честта да бъда провъзгласен за учител-дисидент спрямо бюрократичната система, да, тя ми оказа тази именно висока чест!) Уж съм безработен, а се скъсвам от работа, ето, ти ядни подготвям за печат новата книжка на философското списание ИДЕИ. До края на месец април трябва да излезе от печат и тя, и също така и втората за тази година книжка на списанието за съвременно образование, носещо името HUMANUS. И за сп. HUMANUS искам да попитам нещо тъй любезните чиновници от РИО и техните

верни подчинени, именно директорите на училища, на които изпратих преди два ме-сеца едно писмо, и никой от тях, разбира се, повтарям, никой не счете за длъжно да реагира някак! Това също е много показа-телна реакция, как пък един поне не се обърка да реагира поне с няколко лицемер-ни думички. Но се удържаха, бравос! Е, така моят експеримент все пак се проведе, днес ще отчета и резултатите му пред РИО. Чао и до нови срещи! МИХАИЛ СААКАШВИЛИ ГОВОРИ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В УКРАЙНА

СБОРИЩЕ НА РУСОФИЛИСТИЧНО-РУБ-ЛОФИЛСКАТА ПАПЛАЧ

Събор на атакисти и друга русо-филистична паплач. Рублите за протести свършват, а присъстващите са все по-малко и по-малко на лумпениадите на Петата колона на Русия.

Кой от кой с по-големи психични отклонения. Както обикновено, виждат се Батакистки, Руски знамена, както и такива на терористите в Донбас. Българските оба-че по традиция са рядкост. ПРОЛЕТ Е, СЛИВИТЕ ПОД ПРОЗОРЕЦА МИ ЦЪФТЯТ...

БЕЗ ЗОР ПРОКОПСИЯ НЯМА: И КАТО СМЕ СИ ИЗБРАЛИ ДА НЯМАМЕ ЗОР, ИМА ДА ИМАМЕ И ПРОКОПСИЯ! неделя, 29 март 2015 г.

Българите, Из: Вера Мутафчиева: Бъл-гарското нещастие е в леснотията. Без зор прокопсия няма

... Да видим кога българите най-после ще се уплашат от себе си. Защото нашето нещастие все иде отвън. Самореф-лексия нямаме. И наистина е виновно турс-кото робство. Така са ни оставили да пра-вим каквото си искаме! Няма го тук момента на дисциплината. Аз, като бивш марксист, пък и сега донякъде такъв, съм била много възхитена, че в България не е имало фео-дализъм. Уви! Защото тогава хората са се учили на ум и разум, на спестовност, на труд, на уважение, на страх. На дисциплина. Тук това го няма. Тук ти си дете на природа-та и толкоз. Самозадоволяващо се стопанс-тво – това сме ние. Тодор Живков затова ще остане незабравим, защото успя да влезе в стереотипа на българското национално съзнание.

Българинът гледа да му е сгодно. Слава богу, че сме малко! Защото предста-вяте ли си, ако имаше не 8 милиона, а 80 милиона българи? Щяхме да взривим пла-нетата. И ще ставаме все по-малко. Защото българинът, като излезе от България, той веднага забравя, че е българин. И навсякъ-де, където отидат, идеално се вписват и не щат да чуят за България. На мен много ми е смешно: в нашите посолства има специални аташета да агитират българите за репатри-ране. Ние нали всичко тук решаваме, като увеличаваме администрацията. Щом някъде нещо куца, викаме: "О-о-о, сега ще напра-вим комисия, комитет!", държавни чиновни-ци назначаваме, неуволняеми. Акъл – мо-ре... Но не сме чак толкова за окайване, не. Първо, българинът е такъв живуч, той от всяко положение ще изплува. Никак не се боя за българина – ни тукашния, ни задгра-ничния. Ние знаем как се минава между капките. Както вие казвате – да мушморо-чим. Имаме го това. И след като сме сведе-ни дотам да мушморочим, така да бъде! Е, какво сега, няма като Раймонда Диен да легнем на релсите, пардон! Това е тя, стра-тегията на малките нации.

Историята върши работа. Някои трафарети от историческото развитие рабо-

тят и до днес. Например да си евреин. Това са хора с много дълбока история, със спо-собност да се справят с всякакви нови ситу-ации. Като помислите какво е висяло над главите на евреите през вековете – от Из-раел към Египет, от Египет към Магреба, от Магреба към Испания, след това обратно – от Испания към Магреба, от Магреба към Египет, от Египет към Близкия изток – всич-ко това е въпрос на придобиван опит. Прис-пособяване към различни ситуации. А ние какво? Ние като сме клекнали тука и понеже земята мека, и понеже топло – къде ги на-шите мореплаватели, търговци? Толкова ни е било сгодно, че е нямало нужда да ходим никъде.

Затова историята е важна: трябва да убеди хората, че без зор не става. И в това, което сега пиша, дано успея да обяс-ня, че нашето нещастие е в леснотията. Без зор прокопсия няма. И като сме си избрали да нямаме зор, има да имаме и прокопсия. Искаме да ни е сигурно, да не нагазваме Черно море, щото ще си намокрим чорапе-те, дето викаше баба ми. И май такива ще си останем, защото това с леснотията ни било е прекалено дълго. МОЯ СТАТИЯ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО, ПУБЛИКУВАНА ВЪВ В-К КУЛТУРА ОЩЕ ПРЕЗ 2008 Г. неделя, 29 март 2015 г.

Сега случайно разбирам, че ето тази моя статия е била публикувана навре-мето във в-к КУЛТУРА: Крайъгълният камък на образованието

На какво се опира цялата "образо-вателна система"? Най-важното е да се разбере това – и то по много причини. Пър-вата може би е следната: у нас същностна, дълбока и цялостна реформа на "системата на образование и възпитание на… подраст-ващите" изобщо не беше направена. Ре-формата, за която се изприказваха толкова приказки, просто не се състоя. Направени бяха много, но частични, безпринципни, взаимно противоречащи си и най-козметични промени, които с нищо не про-мениха критичната ситуация, от десетиле-тия съществуваща в нашето училище. Съв-сем съзнателно казвам това и твърдо нас-тоявам то да се осъзнае: така повече не може да продължава.

На второ място у нас по най-крещящ начин не се разбира, че реформа-та, от която се нуждае нашето образование, не е административна, а е същностна и принципна, т.е. от промяна се нуждае не ‛външната форма“, а онова, от което зависи смисълът, идеята на образованието. Всъщ-ност, нашата образователна институция е

стигнала до положение – от което, впрочем, по-ниско не може да се падне – съвсем да не разбира и да не си дава сметка тъкмо за смисъла на онова, което "ръководи“ и "регу-лира“. Размита и съвсем аморфна е именно идеята на образованието, неговата същност – и то не от вчера, не с идването на демок-рацията (когато "всичко се било объркало" – както наивно и безобидно си го предста-вят!), а от десетилетия. Налага се промяна на подхода, който се прилага от десетиле-тия спрямо нашите ученици (пък и студен-ти), превърнати в най-прост обект на "педа-гогически въздействия и манипулации". Именно тук е разковничето, от което зависи всичко останало, и където досега не беше пипнато: "обучаващият се" трябва да бъде признат за суверенен субект на своето собствено образование и възпитание, нему трябва да се признае огромната отговор-ност за това. И за целта трябва да му бъдат дадени съответните права. А ако пък не му ги дават, да си ги вземе сам… (Прочети ДО КРАЯ) КАК СЕ ДЪРЖИ РУСКИЯТ ТУРИСТ – ИЛИ ПОМАГАЛО ПО ПРОСТАЩИНА: НАШИТЕ ПРОСТАЦИ ИМА КАКВО ДА УЧАТ ОТ СВОИТЕ РУСКИ СЪБРАТЯ!

Приятно гледане, приятно учене! :-) ЕДНА РАДВАЩА И ОБНАДЕЖДАВАЩА КОНСТАТАЦИЯ ПО ПОВОД ПОРОЯ ОТ ЧЕСТИТКИ, КОИТО ПОЛУЧИХ ВЧЕРА, НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН

Вчера беше 28 март, моят рожден ден. Цял ден получавах честитки с пожела-ния от какви ли не хора, стотици честитки с пожелания получих! Дотолкова много, че не успях да благодаря на всичките, може би с часове седях във Фейсбук и в имейла си, за

да отговарям на пороя от честитки с поже-лания, който ме затрупа в един момент. Ето тук, на моята страница във Фейсбук може отчасти да се види какво стълпотворение от честитки беше вчера. Разбира се, радващо е това, ето, сега искам да благодаря на всички ония, на които вчера не успях да отговоря изобщо - на основание на посоче-ното обстоятелство: благодаря на всички, които ме почетоха! Живи и здрави да сте и вие! Ето, впрочем, какво ми пише един приятел в тази връзка тази заран, а по-долу можете да прочетете какво аз му отвърнах: Ф.И. каза: Брей, този Ангел Грънчаров, бре! Снова из Фейсбука и непрекъснато – чес-титки от почитатели и най-вече почитателки! А уж празникът (рожденият ти ден) вече отмина. Дай Боже всекиму!

Оправи ми се настроението, че ка-то публикуваш само негативни коментари тип "Дичева" и "Стоев", се бях отчаял.

Да си жив и здрав и с все така мо-щен ум!

Ф.И. Ангел Грънчаров каза: Здрасти! :-) Абе и аз се чудя как стана така, че тази година получих толкова много честитки! :-) Такова чудо не е било никога. Изглежда колкото повече остарява човек, санким, колкото повече напредва... склерозата, сиреч мало-умието му, толкова повече народът започва да го цени и уважава! :-)

На младини бях много умен, мис-лещ и деен човек – и тогава имах предимно врагове, изглежда дразнех комай всички! (Е, имах и неколцина верни приятели, те си ми останаха верни и досега, въпреки преврат-ностите).

Та мисълта ми е, че ако поживея още някоя и друга годинка и склерозата ми напредне още повече, нищо чудно по тази причина народът да вземе да ме обикне дотам, че в един момент хората даже да започнат да четат дори и книгите ми! :-)

А когато съвсем изкукуригам в дълбоко старост (ако изобщо доживея до такива години, което е крайно съмнително!), тогава нищо чудно и орден да ми дадат, знае ли човек?! :-)

Та такива мисли, прощавам, про-буди у мен твоето тъй доброжелателно писъмце, за което ти благодаря!

Бъди здрав! Хубав ден! С поздрав: Ангел Грънчаров

ДУХЪТ Е ИМЕННО ТАЗИ ГРАДИВНА, РАЖДАЩА, ОЖИВОТВОРЯВАЩА, ОБЛА-ГОРОДЯВАЩА, ОЗДРАВЯВАЩА ВСИЧКО СВОБОДА

И тъй, изследванията върху проб-

лема за здравомислието напреднаха дотам, че стигнахме до заключението, че до този проблем се свежда в крайна сметка всичко, което изобщо може да ни занимава; всички спорове, конфликти, ценностни разминава-

ния и т.н. в крайна сметка се обуславят от това, че много хора си позволяват лукса да живеят в атмосферата на поразително нездравомислие. Разбира се, естественото е хората да се опитват да се освобождават от оковите, от ограниченията, от блокажа на едно нездраво, инертно, несъвременно съзнание, неспособно да постигне адекват-ност, така да се каже, с духа на самото време, в което живеем, сиреч, със същест-вените потребности, които самият живот изисква да задоволяваме. Цялата духовна култура, като се почне от различните видове изкуство, та се стигне до най-сериозните философски трактати, в същината си е порив към здравомислие, неугасим стремеж да преодоляваме изкушенията и рисковете на разсъдъчното нездравомислие.

Или направо на немисленето. Що-то немисленето е предпоставка на нездра-вословното, на болното представяне на нещата. Здравата, хармонично функциони-ращата, пълноценно живеещата душа е именно душата, чиито мисли и чувства са именно здрави - и здравословни, и плодови-ти, и облагородяващи духа на човека. А иначе е пълно с хора, чиито души са осака-тени, непродуктивни, потиснали потенциала си, ощетени, бедни, пораждащи само кухо самомнение и празно високомерие. Рядкост в наше време е да срещнеш човек, чиято душа е неощетена, непотиснала способнос-тите си, напротив, разгърнала потенциала си във всички посоки. Рядкост в наше време са пълноценно живеещите и одухотворени личности, излъчващи благородство, душев-на щедрост, светлина, сила на духа и нрав-ствена чистота. В наше време, какво да крием, е пълно общо взето предимно с мижитурки, сиреч, с претенциозни безличия. И цялата работа по тази причина се свежда до ето какво: а какъв е изходът, как можем все пак да излезем от това състояние, какво трябва да правим та да се борим по-ефективно – с оглед да преодоляваме тол-кова неблагоприятната за нашата човечност тенденция?

Ето, напоследък сякаш всички осъзнаха, че политическата деморализация или деморализацията в областта на полити-ката е един съдбовно важен за функциони-рането на демокрацията ни проблем; само преди няколко години обаче на предупреж-денията на странници като мен, които пре-дупреждавахме за толкова негативната

тенденция, ни се подиграваха за това, че сме се били занимавали с неуместен мора-лизъм, с банално морализаторство в об-ластта на политиката, която по презумпция, видите ли, била "извън морала". Е, сега изглежда все повече се разбира, че всичко, що е в сферата на човешкото, няма как да няма своите нравствени детерминанти и измерения. Нещата винаги са многосмисле-ни, многолики, съдържат много измерения; не бива да си позволяваме лукса да се задоволяваме с ощетена в смислово отно-шение интерпретация, щото по този начин себе си ощетяваме и дори деформираме. Всяко нещо, ако не бъде схванато и постиг-нато адекватно, в цялото богатство на сми-съла му, сиреч, цялостно, ако не бъде възп-роизведена под формата на мисъл тези именно негова пределно човешка и духовна многоизмерност, неминуемо почваме да го възприемаме изкривено, непълноценно, сиреч, нездраво. Повечето хора, поради това че душевният им живот е беден и ощетен, непълноценен, на тази база неиз-бежно ощетяват и картината на света, с която се задоволяват. Те започват да се откъсват от реалният сват, започват да живеят в ефимерни, илюзорни, фантастични даже светове, нямащи нищо общо с реал-ния. Такива хора се държат в нашия реален свят пределно неадекватно - и на тази база успяват да извършат страшни щуротии и поразии. Примерно ето как обремененият с вулгарно-кагебистките и пошли имперски представи за нещата всерусийски самодър-жец Путин се държи напоследък: държи се като слон в стъкларски магазин. Разбира се, за да са възможни такива грандиозни масо-ви социално-идеологически психопатологии като путинизма се налага да се влага огро-мен ресурс в зомбирането, ослепяването, видиотяването чрез масирана медийна обработка на огромни човешки маси. Същи-ят процес върви доста успешно и у нас. Калпавото, изцяло сгрешено, тотално загу-било автентичния си смисъл, безчовечно, тоталитарно в същината си, командно-бюрократично и монополно държавно обра-зование играе най-главна роля в този про-цес на душевно оскотяване, видиотяване, озверяване и опростачване на цялата ни нация.

Понеже темата, която зачекнах, е безкрайна, това ме освобождава от потреб-ността да се стремя към цялостно предста-вяне и описание на проблема - по причина на това, че такъв един стремеж е твърде нереалистичен, неизпълним, непостижим. И като такъв е направо глупав. Ще ми се с още няколко щриха да представя още някои характерни и по-изразителни нюанси, пък нека всичко останало да си го доработват съзнанията на ония, които дръзнат да про-четат книгата ми.

Тия дни ми се върти в главата идеята да опитам да направя по-пълен анализ на онова знаменито изказване на премиера Борисов, изказано в тъй славния му предишен мандат, когато той често ръ-

сеше какви ли не откровения. Сега пак се мъчи да шашне човечеството, но сякаш вдъхновението му се е попритъпило. Та ето тази въпросната мисъл, която ми се струва заслужава едно такова голямо внимание, именно да стане предмет на тълкуване в една по същество философска, не само психологическа книга:

И вие сте прости, и аз съм прост – и затова се разбираме!

Това той го каза, разговаряйки със стачкуващи миньори в Кърджали. Той има и доста други попадения, примерно ето то-ва: "Мойте кучета са страхотни, но са точно като българите – трябва здраво да се държат" и т.н. За да не разводняваме текста нека да се съсредоточим върху гор-ната мисъл, която наистина е шедьовър – и заслужава цялото ни внимание. Защото съдържа в себе си един истински закон. Закон на мисълта. Философски закон. Цяло чудо е как толкова потресаващо дълбока мисъл е родило премиерското съзнание. Тоз Б.Борисов май изобщо не бива да бъде подценяван. Като едното нищо един ден може да стане българският Дьо Гол - или българският Чърчил. Знаем, че тия двамата държавници освен всичко друго са били и доста културни, доста интелигентни, доста мислещи. Тъй че, предупреждавам, нека да не подценяваме г-н Премиера - заради неговия простонароден, бих казал просто-душен маниер на държание и изразяване.

Още древните мъдреци са форму-лирали закона, който сега преоткри в такава покъртително ясна форма и нашият тъй проницателен премиер: подобното се прив-лича от подобно. Е, вярно, има и още един закон, който твърди точно обратното: а именно, че противоположностите се прив-личат. Тъй простите и "сложните" хора вероятно по някакви тайнствени начини също се привличат. Въпросът е да опреде-лим точно какво разбираме под "прост" - и какво под "непрост", санким, "сложен".

То, от друга страна погледнато, съвсем не е лошо човек да е... прост – щото "сложните" хора са хем неприятни, хем има риск от много сложнотия да се объркат. Между другото обаче преди време някакъв младеж, подтикнат от вдъхновение, беше изписал със спрей на стената на Математи-ческа гимназия в Пловдив следното покър-тително по мъдростта си изречение-откровение:

Хич не е лесно да си прост! Тоя случай разшумя по медиите,

но така не се разбра това нещо дали е написано по адрес на директора на въпрос-ното училище, на когото някакъв ученик е поискал за нещо да отмъсти, или е просто израз на философските и поетическите наклонности на възпитаниците на матема-тическата гимназия. Апропо, въпросният директор след този случая рязко се разви нагоре в йерархията, изведнъж стана депу-тат, дорасна и до заместник-министър на образованието и нАуката, възвиси се чак дотам, че в един момент стана дори и до-

цент (е знам от кой институт, може и да е от Библиотекарския, важното е, че е доцент, институтът изобщо не е важен! Да му поже-лаем един ден и професор да стане, а защо не, както му е потръгнало, и в Академията да получи заслужено кресло!

Истински простия човек, санким, неусложнения човек, е някак си първичен – и в този смисъл душата му е здрава, в нея няма нищо излишно, няма разните му там лиготии, свързани с голямата "начетеност", ученост и пр. Най-тежки са случаите на усложнените индивиди, които са си наблъс-кали главите с "много знания", които обаче съвсем не са успели да преработят и ос-мислят. И затова се държат като двукраки британски енциклопедии: всичко знаят, за всичко могат да ти кажат колкото си искаш досадни и непременно чужди мисли! Но за сметка на това нямат ни една своя, ориги-нална мисъл, мисъл, дето е родена от тях-ната душа. Пред тази сложнотия аз реши-телно избирам простотата. Общо взето такъв е ефекта върху душите на калпавото, на изцяло сгрешеното ни образование: произвежда надути многознайковци, чиято глава не е родила и няма да роди нито една своя мисъл. Ражда плямпала, чиято уста работи като мелница, без обаче да успее да каже нещо смислено, нещо заслужаващо да бъде чуто. Ражда купища "бай вучковци", млади, но кухи "всезнайковци", кухари, претендиращи за всезнайство. За да спасят някак душите си младите решително нищо не щат да учат, което е значително по-мъдро и по-добро решение. Най-кардинално решават проблема младите циганчета, които съвсем не щат да идат на такова училище – и се доверяват на живота да бъде техен учител. Животът ще ги научи на много по-добри неща. Напук на патриотите пиша тия думи – принципно няма да се откажа от тях никога. Животът е най-добрият учител. Това е максима.

Общо взето нашето свидно оте-чество си страда не от този род автентична простота на т.н. прости хора, а от една съвсем друга, твърде усложнена и изкуст-вена, сиреч уродлива простащина, която е израз на дефектната ни, на нежизнеспособ-ната ни култура - и на същото това дефект-но в корена си образование. А нерафинира-ната, естествена простота, стига човек да не е извратил душевността си, изобщо не е зло; такива човеци са твърде естествени и непосредствени. Да, обаче в съвременния информационен, културен (тъй да се рече) и медиен океан, в който сме поставени, така-ва една автентична и неизвратена простота едва ли може да бъде съхранена. Предста-вете си "диваците", които са съществували в пълно и хармонично единство с природа-та, например индианците преди идването на белите в Америка, ето за такъв род съзна-ние става дума. И за такъв род простота става дума. Който иска да бъде облъхнат от нея нека да прочете Писмото на Вожда Сиатъл до президента Франклин Пиърс, аз съм убеден, че ще бъде втрещен от

неподправената дълбочина, мъдрост и непостижима при това разумност на такава една простота. За нея аз тук говоря. Явно не е тя онова нещо, което се е запазило у нас и не то се има предвид когато в нашенски условия говорим за "прост човек". Но бях длъжен да упомена, че има една такава автентична и неподправена простота; инте-ресно е да се замислим може ли нещо от нея да бъде съхранено когато съзнанието, душата на съвременния човек бъде подло-жено на инвазията на т.н. "масова култура", на тероризма на тираничните медии и на извратеността на това, което минава за образование у нас, ала, за жалост, изобщо не е такова.

Вероятно и нашият тъй всенародно любим премиер не е имал предвид този род простота когато е изказал своето тъй впе-чатляващо изказване И вие сте прости, и аз съм прост - и затова се разбираме!. А пък може и нещо интуитивно да е долавял все пак когато се е изразил така. Когато в душата му се е родил подтика, който го е принудил да се изрази така чистосърдечно. Както и да е, това беше само един пример, който да ни подскаже, че не всичко се схва-ща подобаващо, че винаги се налага да премисляме нещата и да се опитаме да ги постигаме по-пълноценно, сиреч, че не бива да се задоволяваме със съвсем повърхнос-тните представи за тях.

За мен най-важното, което все пак постигнахме в тези анализи, е тезата: ако душевният ни живот е здрав, сиреч, хармо-ничен, т.е. ако душевните ни сили под мъд-рото ръководство на Аз-а успяват да се сработват, да се подпомагат, да се разби-рат, да не си пречат, ако успеят заедно да съхранят свободата си, т.е. ако душевният ни живот в резултат на това е именно сво-боден, бих си позволил да кажа дори свобо-долюбив, ако душата ни не търпи никаква тирания, ако душевните сили са партньори, а не уреждат отношенията си на основата на господството и подчинението, ако този наш т.н. душевен живот не е дисбалансиран и ощетен, ако не е допуснато Аз-ът да под-ценява едни душевни сили, а да толерира за тяхна сметка други и т.н., то тогава наис-тина имаме пълното право да говорим за здравомислие, стига да приемем, че най-висшата дейност на такава една душа е именно продуктивната, творческата мисъл (каквато мисълта ни трябва да е именно по презумпция, по дефиниция). Такъв един

правилно, нормално функциониращ душе-вен живот не може да се постигне, разбира се, ако в образователната сфера сме до-пуснали монополизъм, тирания, примерно, на т.н. научно познание, ако стремежът към прехваленото знание е тиранично домини-ращ, водещ, определящ всичко друго. Об-разование, от което духовните форми, именно философия, религията и особено изкуството (което е пряка противотежест на едноизмерното научно познание) са изпъ-дени, ако заниманията на младите с изкуст-во, философия и религия не се допускат, ако на тази база и възможността им да живеят един що-годе пълноценен духовен живот е отречена и ощетена, то такъв имен-но тип отношение към човека неизбежно поражда и болестотворност, и изкривеност, и едноизмерност, и дефектност, и деграда-ция на човешкото и т.н. Такова образование няма начин да не поражда нравствени уро-ди, които дори и да бяха "многоучени" или "многознаещи" (макар че изобщо не могат да бъдат, принципно и на дело!), пак щяха да са по-скоро карикатура на човека и на човещината, щяха да са една жалка и ми-зерна от човешка гледна точка картинка. Това всъщност ми е и основната мисъл, която се опитвам да проведа в своето изс-ледване за здравомислието, този е основ-ният резултат, до който достигам в него.

На тази база вече всичко останало може да се схване, проумее и разбере. Необходимо ни е едно разбиращо в същи-ната си образование и обучение, една раз-бираща "подготовка" на младите за живота, която по друг начин не може да се постигне освен чрез свобода, но една плодоносна свобода, която е налична само благодаре-ние на пълноценнотото им общуване с духовността, с формите на духа, именно с философията, изкуството и религията. Духът е именно тази градивна, раждаща, оживотворяваща, облагородяваща, оздра-вяваща всичко свобода, духът именно и поражда тази образцова и пълноценно изразяваща се човешка личност, която би следвало да е идеал на един такъв тип отношение към човека; едно подобаващо, дължимо отношение към човека - стига да разбирахме човека именно като човек. А да си човек е точно това: да си свободно и отдадено на духовни занимания същество, което успява да се отдаде всецяло на така великото и вдъхновяващо тайнство на жи-вота. Тази е моята дефиниция за човек. И за живот. Двете трябва да са едно цяло. Духовният живот на човека е предпоставка за всеки друг. Не живеят ония, които са си втълпили, че могат да живеят извън духа, това тяхното съвсем не е живот. А духът е това: свобода. Отдаденост на свободата. Пълноценен живот е само животът, оплодя-ван от свободата. Да спра за момента дотук и като завършек на този текст да коменти-рам в една също така диалогична форма позицията на изказалите се под по-раншната публикация, именно ето та-зи Щом се освободим от дефектите на

калпавото си образование, имаме всички шансове да преуспеем по пътя на ми-сълта; пак ще добавям своите реплики абзац по абзац, щото иначе дискусията става като обмяна на монолози: Анонимен каза: Благодаря много за изчер-пателния отговор, за някои неща дори съм съгласен, за други бих могъл да Ви опони-рам, но не това най-важното. Хубаво е, че въобще стават такива диалози, защото тази класическа форма на философското общу-ване – срв. диалозите на Платон – днес не е на особена почит. Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че разбирате това! Чудесно е, че сте осъзнал това! Похвално е, че така се отнасяте към нашето обсъждане... Анонимен каза: Различията между нас се дължат отчасти на това, че вие мислите по-скоро в руслото на т.нар. „континентална“ философия, докато аз се разсъждавам повече в духа на позитивистката, „анали-тична“ философия, а тези две течения ня-мат много пресечни точки. Навремето Вие бяхте дори така любезен да публикувате на страниците на сп. „ИДЕИ“ един такъв наш диспут. Аз обаче не отхвърлям изцяло кон-тиненталната философия, още повече че дихотомията „континентална-аналитична“ е твърде условна. Ангел Грънчаров каза: Приемам тази констатация. Аз наистина вероятно мисля в руслото на една по-различна философска традиция, макар че изразът "континентална философия", както и още по-генерилизира-щото "философията", както понякога се изразявате, признавам си, ме дразни - по причина на това, че такива обобщения не са коректни. В т.н. "континентална философия" има най-различни школи и течения, в това число и позитивни (позитивистични); Общо взето противник съм на това да пришиваме етикети на философите и да се опитваме да ги обезличаваме като ги отнасяме към ня-какви "общи движения", щото най-ценното в сферата на мисълта е тъкмо оригиналното, индивидуално-неповторимото. То и в сфе-рата на човешкото е така: това, че имаме нещо общо, именно две ръце, два крака, една глава и пр. едва ли е толкова значима констатации; интересното, вълнуващото е обаче тъкмо онова, по което се различава-ме. А най-вълнуващи са различията ни в сферата на мисълта, на духа. Интересно е обаче, че хора, мислещи в руслото на тра-дицията, към която Вие сам се отнасяте, вероятно съвсем не разбират що е това дух, какво представлява духовният живот, също и човешкото като пределно индиви-дуализирана и конкретно изявяваща се цялост и пр.

В този смисъл, простете, но от гледна точка на току-що развитото стано-вище не само т.н. "аналитична философия", но и други подобни явно следва да бъдат

отнесени към една извъндуховна, чисто позитивна сфера; но това пък, от друга страна, изисква признанието, че тяхната тенденция, тъкмо заради съдържащата се в нея едноизмерност, както и да я погледнем, е израз на едно нездраво, болестотворно мислене, е израз на болестта на култура-та, която можем да открием като една от водещите тенденции в развитието цивили-зацията ни. Другата, противодействащата тенденция е тази на т.н. "философия на живота", към която, изглежда, и аз принад-лежа. Аз тук обаче бих си позволил да Ви задам ето какъв въпрос: може ли с основа-ние да се отнася към философията една нейна форма или едно учение, което само (ударението е върху о) се определя като антидуховно, при положение, че по презум-пция философията е форма на духа? Може ли да е философско учението, което само се определя като антидуховно, при положе-ние, че философията по начало е форма на духа? А духът синтезира в една цялост и мисъл, и чувство, и воля (действие), и инту-иция, сиреч, всички до една душевни сили; ако някаква конкретна философия (фило-софско учение) не прави това, тя заслужава ли изобщо да се смята за философия? Смятам, че този въпрос е добре да си го поставите сам. И сам да си отговорите, пределно честно при това. Анонимен каза: Иначе още веднъж ще повторя, че не страдам от мания за всез-найство, понеже знам много добре, че не знам всичко. Aз непрекъснато осъзнавам колко малко знам и как никога няма да науча и разбера много неща, което на подсъзна-телно ниво ме изнервя, макар че се боря с това. Това обаче не е пречка да се интере-суваме от много неща и да искаме да знаем много или дори „всичко“, каквото и да значи това точно. Историята на философията учи, че много философи са били такива именно такива наречени от вас пейоративно „всез-найковци“: Аристотел, Авицена, Алберт Велики, Лайбниц, Чарлз Пиърс (може би най-големият американски философ), Кант, който е имал необятни познания и др. Раз-бира се, поради нарасналия обем от знания днес е много трудно или дори невъзможно да си универсален учен в старата традиция, затова е по-добре да се говори за „универ-салисти“ и „генералисти“. Ангел Грънчаров каза: Прекъсвам дотук разсъждението Ви, за да отговоря; пък след това ще продължа за останала му част.

Виждате как тук се забърквате в съвсем излишно противоречие, което се дължи на Вашата недотам основателна представа за това що е философия изобщо. Философията не е форма (наистина "по-специална") на науката, по тази причина познанието и знанието няма как да са нещо като самоцел на ония, които се занимават с нещо, наподобяващо философия, или има-що отношение към нея. Просто да знае това или онова за философа е почти нищо, прос-

то да си информирам е прекалено малко за философа. Друг е въпросът, че информира-ността и знанието могат да бъдат подтик за занимание с философия, но това последно-то не може да се сведе до упражняване в знаене, в многознайство и пр. Още Хераклит го е казал превъзходно, съветвам Ви да помислите повече защо се е изразил така:

"Многознайството на ум не учи, в противен случай то би научило и Хезиод, и Питагор, и Ксенофан..."

Съвременниците му го смятали за "многоумен" (забележете – не за многозна-ещ!), но и за надменен повече и от който и да е друг, защото също така обичал да казва и следните думи:

"... съществува една мъдрост – да се постига Знанието, което управлява всичко чрез всичко."

Има какви ли не знания, даже по времето на Хераклит е имало, а си предста-вете какво е положението днес; глупава работа е да искаме да знаем много, камо ли пък всичко; щото има опасност, прочее, стремейки се да знаем всичко, в крайна сметка да не знаем нищо; този, който иска да знае всичко за всичко, в крайна сметка стига до ето какво: да знае... нищо за всич-ко! Между другото мъдрата природа неслу-чайно е поставила този механизъм в душите ни: да забравяме. Запитайте се и за това защо освен да знаем, да трупаме знания, душата ни превъзходно умее и това, именно да забравя вече наученото. Но да не изпус-на да Ви кажа онова, което е най-важното: като не можем да знаем всичко, пък като е подозрително дали има смисъл да се стре-мим да знаем и много (по-точно колко много трябва да знаем?!), ето, мъдрият Хераклит ни съветва да подбираме, да се стремим да знаем онова, без което не може, в крайна сметка да търсим онова Знание (не знание, а Знания, има разлика), без което не може, което именно управлява всичко останало; знанието за Единното, за "ядрото на знани-ето", сиреч, да се опитваме да постигнем Логоса. Философите са се отдали на това да търсят и постигат Логоса (Разума, Мъд-ростта, Истината и пр.), ето защо е предел-

но глупаво да се стремят да се обременяват с с толкова излишен товар или баласт, именно да знаят много – или, опази Боже! – всичко!

Та според мен представата Ви за философия, за смисъла на заниманията с философия е недъгава и нездрава, откъде-то и произлизат останалите Ви беди. Или грешки. Най-добронамерено Ви казвам това. Изглежда сте учил философия при крайно нефилософски настроени учители... пълно е с такива, впрочем... Анонимен каза: Според мен философите трябва да са именно такива генералисти, а не тесни специалисти. Тесният специалист има опасност да изпусне от поглед ГОЛЯ-МАТА КАРТИНА, затова трудно може да е философ. Философ обаче БЕЗ СПЕЦИАЛ-НИ ПОЗНАНИЯ рискува да изпадне в без-почвени спекулации. Всъщност аз съм на мнение, че философът освен, разбира се, по философия трябва да има задълбочени познания В ЕДНА ИЛИ НЯКОЛКО ОБЛАСТИ и познания В МНОГО ДРУГИ ОБЛАСТИ. Така че не подценявайте моите познания по физика и ТО например. Моето образование не бих нарекъл „калпаво“ и това може да се потвърди от специалисти, с които съм дис-кутирал философия, социология, политика, физика, космология, класическа музика и медицина например. Ангел Грънчаров каза: С току-що казаното Вие превъзходно илюстрирате констатация-та, която по-горе направих. Проблемът Ви е, че имате една доста проблематична, съм-нителна направо представа за това що е философия. Баналното твърдение, че фи-лософът трябвало да умее да вижда "гора-та", а не "отделните дървета", показва и говори много. Но работата е, че ситуацията на автентичния философ се усложнява прекалено много поради това, че за него специално "виждането" ("гледането") като такова не е и не може да е самоцел. Фило-софът при това не гледа непременно навън, нали така? Други светове го вълнуват него. Светове, невидими за очите при това. Ду-ховни светове и вселени вълнуват автен-тичния философ. Тъй че работата съвсем се усложнява ако вземем предвид и това. Неработеща е Вашата елементарна предс-тава за това що е философия. Философът не борави само със знания, познания и представи, а с нещо много по-значимо и многоизмерно: борави с идеи. Истинската идея (апропо, за философа идея и истина са едно и също нещо) съдържа съдържа и познавателен, но и ценностен момент. Тя се долавя не само с ума, но и с цялата душа, със сърцето (чувството) особено. Като фи-лософстваме впрягаме целия потенциал на душата си, не само ума, не само разсъдъка. Тъй че нещата са по-различни от това как си ги представяте. А иначе наистина е имало всякакви философи, само че доста е съмни-телно дали някои, минаващи за такива, наистина заслужават това доста ангажира-

що и отговорно прозвище. Има степени на философичност при философите. При някои тяхната степен е твърде ниска. Анонимен каза: Освен това мисля, че всеки човек и философът в частност трябва да МОЖЕ много неща. Е, не става дума за крайност, явно никой не може да бъде ед-новременно, да кажем, класически бале-тист, пилот на изтребител и олимпийски шампион по гребане, но не е зле да се вла-деят някои „класически“ неща, напр. да владееш всички лекоатлетически дисципли-ни на прилично ниво, да свириш полупро-фесионално на един или няколко инстру-мента, да пееш опера на професионално или полупропфесионално ниво, да можеш да разглобиш и сглобиш велосипед и т.н. Ангел Грънчаров каза: Аз в случая мога да се съглася с нещо от това, което казвате. Философът наистина трябва да може, да умее много неща, но не чак толкова много. Все пак най-главното е да умее да мисли пълноценно, истински, т.е. по философски начин. Вместо да умее да бяга като лекоат-лет, на добрия философ му е пределно достатъчно да умее да се разхожда дълго сред природата, това умение на мен лично ми е предостатъчно. Спортът като такъв изобщо не ме вълнува, макар че мога да призная постиженията на разни хора в тази сфера. Все пак за философа не тялото, а душата има приоритет. И сърцето най-вече. Тялото е един звяр, който всеки човек тряб-ва да умее да опитоми, с оглед да му служи, енергията, локализирана в него, да бъде градивна, а не разрушителна. Душа и тяло трябва да са хармония при всеки човек, не само при философа. Всеки човек и фило-соф по свой начин търси и постига тази хармония.

Между другото ето как сега се се-щам, че трябва да обърна повече внимание (в това изследване за здравомислието) на ролята на тялото за постигане на човешка хармония, щото човекът е именно единство на двете си половини, на душата и тялото. Тялото съвсем не бива да бъде пренебрег-вано - щото пренебрегнатото тяло има ресурса да ни отмъсти. На тази почва се получава голям дял от нездравословността на нашите мисли. Болно, недъгаво, потис-нато, недвижещо се, страдащо тяло не може да даде подтик за една просветлена, облагородена, чиста, незлоблива и пр. душа. Владимир Петков-Трашов каза: Браво, мой скъпи мислещи Приятелю и скъпи ми Учителю – ти казваш точно и ясно това, което чувствам! :-) (А що е туй, ако не три-умфа на Хюм!)

И присъединявам моите към твои-те съвети отправени към г-н Хлопаща дъска! :-) Има потенциал, но не го е развил в пра-вилната посока. А най-важното и, според скромната ми личност, е г-н Хлопаща дъска, да си преодолееш първо манията за ано-

нимност, та после и другите мании, правил-но посочени ти от Добрия Философ!

Той е 100%-но прав! Оправи си дървенията с анонимността, та виж, че и другите ти неща взели па, почнали да се оправят... :-)

На мен мисълта на Хюм също ми се разкрива достатъчно ясно, обосновано и точно, макар да нямам лицензирано фило-софско образование...

Ами, слушаме чувството си – кой ни говори истината.

А това, че никой не може да я из-черпи до дъно... си е съвсем друго нещо... 2015.03.25 г. Владимир Петков-Трашов Ангел Грънчаров каза: Г-н Петков-Трашов, благодаря за добрите думи, явно мислим в една и съща посока, което е радващо! Имам само една забележка, това, че покрай дума-та "приятел" (която си написал с голяма буква), си употребил и думата "учител", написана с голяма буква, и то употребена, както с ужас забелязах, по моя адрес!!! Това за мен е същинско светотатство, щото само добре знаеш Кой Единствен заслужава да се употребява тази свята дума, изписана с голяма буква! Тази ми е забележката само.

А пък квалификацията "Добрия Философ", изписана по мой адрес, макар и твърде ласкателна, силно ме зарадва, осо-бено в тия времена, в които аз официално съм провъзгласен не за нещо друго, а за "най-некадърния", сиреч, "най-лошия" фи-лософ. :-) Но щом като на поне един човек му е хрумнало да ме определи като "добър философ", на мен ми стига, дето се казва, тая награда или това признание, то е осо-бено ценно за мен. Пък и има значение кой, що за човек казва едно или друго нещо. Така че мога само да ти благодаря за това толкова важно за мен признание! "Открове-нията" на други, пък макар и намиращи се на някакви началнически позиции, мен наистина съвсем слабо ме вълнуват... КАТЕГОРИЧНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ПО ВРЕМЕ НА Т.Н. "ТУРСКО РОБСТВО" НИКАКВИ РОБИ НЕ СМЕ БИЛИ събота, 28 март 2015 г. Клуб "Военна История"

Вчера стана ясно, че според не-малко хора, българите са били под робство. Сега, това принципно не е страница за българска история, обаче за нас Алексан-дър Стоянов и Юлиян Недев, ни е яд, срам и жал, когато собствените ни деди са нари-чани роби от техните си потомци. Смятам че подобно отношение към онези горди мъже и жени, които 500 години са съхранили своят бит, религия и култура е срамно, позорно и меко казано абсурдно. Ето защо си напра-вих труда просто и ясно да съпоставя бъл-гарските селяни в османската империя и техните ЗАКОННИ (според османското

право) права и "правата" на робите по план-тациите в Новия Свят.

Оставям на вас сами да прецените дали дедите ни са били роби или не.

ТОВА, РАЗБИРА СЕ, НЕ ОЗНАЧА-ВА, ЧЕ НАРОДА НИ НЕ Е ПОНЕСЪЛ МНО-ГО И РАЗНООБРАЗНИ НЕПРАВДИ ОТ ОСМАНСКАТА ДЪРЖАВА ИЛИ ОТДЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ОСМАНСКИЯ ЕЛИТ, ВОЕН-НИ И ОБИКНОВЕНО НАСЕЛЕНИЕ!!! П.П. Няма как да сме били под ТУРСКО робство, тъй като османската държава не е само на турците. Администрацията в поне 40% от случаите се е контролирала от гър-ци, албанци, босненци и араби и въобще всеки приел исляма без значение от етни-ческия му произход. П.П.П. Има печатна грешка в картинката – трябва да е прираст, извинявам се. EDIT: и другия админ се присъединява към мнението.

АКО КОСТОВ БЕШЕ ИЗЛЯЗЪЛ ОТ ПОЛИ-ТИКАТА СЛЕД 2001-ВА Г., ТОЙ ЩЕШЕ ВЕЧЕ ДА Е УБИТ ОТ РУСКО-БЪЛГАРСКА-ТА ЧЕНГЕСАРСКО-КАГЕБИСТКА МАФИЯ неделя, 15 март 2015 г.

По повод твърдение на Иван Кос-тов, че било грешка, че не бил излязъл от политиката веднага след 2001-ва година: виж Иван Костов иска в учебниците за него да пише, че е бил реформатор КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Между другото, не съм съгласен с премиера-реформатор Иван Костов: ако той беше излязъл от поли-тиката през 2001 или в 2002 година, това негово решение щеше да бъде ужасна и фатална грешка; тъй че не е грешка това, че е останал в политиката след 2001 г., както той твърди. Аз лично смятам, че ако Костов беше излязъл от политиката през първите години след 2001-ва, той положително щеше вече да е убит от мафията; цялата тази злоба и ненавист към него, която се изля в медиите след 2001 г., ако Костов не беше политик, щеше да доведе до убийст-вото му. Знаем какво се е случило на Стам-болов след като пада от власт.

Срещу Костов руско-българската ченгесарско-кагебистка мафия и олигархия не прибягна до убиването му по една-единствена причина – статусът му на дейст-ващ политик им пречеше да осъществят тази своя заветна мечта. И аз лично смятам, че опасността с него да се разправят по този начин все още не е отминала. Големи-те политици и държавници на България винаги са били убивани.

А пък да бъде простено на преми-ер-реформатор като Костов, който чрез вкарването на България в ЕС и в НАТО все пак сложи някакъв предел на злоупотребите и кражбите на ченгесарската мафия, е изк-лючено – тъй че все още е налице опас-ността Костов да бъде убит. Казвам това като предупреждение. Убиха Немцов без да им мигне окото; Немцов обаче положително не е ядосвал руските кагебистски мафиоти така, както Костов е ядосвал и вбесявал нашите ченгесарски мафиоти, които, про-чее, са само мекерета на руските кагебистки мафиоти.

В този смисъл Костов отдавна, та-ка да се каже, "си е заслужил" убиването – и то многократно...

СМИРЕНИЕТО, НЕГОРДЕЛИВОСТТА Е ОСНОВА НА ВСИЧКИ ДОБРОДЕТЕЛИ понеделник, 16 март 2015 г.

Докторът по богословие, Автор: Архим. Серафим Алексиев

Веднъж един млад богослов до-шъл отнякъде в Рилския манастир, като тайно се гордеел със своята титла „доктор на богословието”. Схимонах Павел, вече прегърбен 70-годишен старец, се запознал с него и му станало жал за тая суетна душа. Той чувал за неговата титла и един деен му казал:

- Кажи ми, ти колко мъртъвци си възкресил?

Младият богослов го гледал с учудване. Не можел да разбере защо му се задава такъв странен въпрос и отговорил:

- Николко. А старецът продължил: - Светите отци дори мъртви възк-

ресяваха и пак не се наричаха „доктори”. И ти не се наричай така! Не е полезно за спасението!

Същият млад богослов, като се сближил след време със схимонах Павел, му задал веднъж въпроса: „Защо някои проповедници днес не оказват никакво влияние с проповедите си?”

Схимникът отговорил: „Защото ня-мат смирение. Гордостта отблъсква, а сми-рението сближава сърцата. Смирението е основа на всички добродетели. Проповед-ник, който е смирен, е и истинен, и искрен, и любвеобилен и милостив. Той се грижи с проповедите си да дава добра храна на духовните си чеда. Те чувстват това, трупат се около него с любов го слушат, защото той ги храни. Виждал ли си гнездо с малки птиченца? - майката носи в човката си му-шици на малките и когато прелети и кацне на гнездото всички отварят гърла, защото знаят – майка им не ги лъже. Тъй е и с про-поведниците. Който като баща се грижи да даде духовна храна на децата си и не ги лъже с празни и лицемерни думи, той бива слушан с внимание. Но който не дава нищо полезно на слушателите си, той ги пропъж-да”.

Схимонах Павел държал много за поста, молитвата и милостинята, за търпе-ливото понасяне на страданията, за нестя-жателността и за всички други добродетели, но мъдро пояснявал, че ако човек няма

смирение, всички тия прекрасни добродете-ли се опропастяват. Източник: „Схимонах Павел Рилски“ Автор: архимандрит Серафим Алексиев Мое писмо до ръководителя на секцията по "Религия, вярвания и всекидневен живот" на Института за изследване на обществата и знанието към БАН понеделник, 16 март 2015 г.

Тази сутрин решавам да напиша официално писмо до секцията "Религия, вярвания и всекидневен живот" на Инс-титута за изследване на обществата и зна-нието, БАН, адресирано до моя състудент (от Санкт-Петербургския университет) и дългогодишен верен приятел доц. дфн Стефан Пенов – завеждащ секцията. При-чината за това мое обръщение към него е следната: да го помоля да направи рецен-зия за ПОМАГАЛОТО ПО ВЯРА, което заедно с неколцина други мои сътрудници написахме или подготвихме съвсем наско-ро. А също така да го помоля да изрази позицията на тяхната научна общност по някои важни проблеми от методологично и друго естество, които вълнуват нас, автори-те (виж в тази връзка ето тоези публика-ции: Важен методологичен, педагогичес-ки и пр. проблем, възникнал около изда-ването в хартиен вариант на "Помагалото по вяра" и също Оптималните, бих казал даже образцови изисквания за създава-нето на едно добро учебно помагало) предвид намерението ни да подготвим един по-кратък, по-удобен за ползване вариант на Помагалото, който да отпечатаме и на хартия. Идеята ни е да подготвим този книжен (хартиен) вариант, а пък след това с него да кандидатстваме пред Министерст-вото на образованието и науката - с оглед той да бъде официално одобрен за учебник по вяра и по религия. Ето какво написах тази сутрин на Стефан Пенов:

Здравей, Стефане, скъпи прияте-лю!

Отдавна не съм ти писал, моля да ме простиш, но причината е че съм се увля-къл в много работа; но не съм забравил, разбира се, за теб, ето, тази сутрин сядам да ти пиша, като ще се радвам писмото ми

да те намери в добро здраве и разположе-ние на духа. Което и ти го желая, нека да бъде така при теб винаги!

Стефане, от няколко дни в съзна-нието ми витае една идея, свързана с това да ти предложа (като ръководител на секци-ята по "Религия, вярвания и всекидневен живот" на Института за изследване на об-ществата и знанието към БАН) следното: неколцина човека от известно време рабо-тим върху написването на едно учебно помагало по философия на религията, което нарекохме ПОМАГАЛО ПО ВЯРА. Искаме това помагало да го предложим на МОН за одобряване, просто ни се ще да проверим по този начин каква е ситуацията в тази област, знаеш колко много се говори за това, че учебниците са лоши, ала общо взето нищо не се прави да се промени ситу-ацията. Ние имаме доброто желание да направим едно добро и съвременно пома-гало, което да е годно да си изпълни ролята, а именно да предразположи младите да се позамислят по-сериозно върху тия най-важни човешки и духовни въпроси, свързани с вярата и религията. Тази ни е целта, да провокираме интереса на младите, да им помогнем да се ориентират донякъде в проблематиката, имаме желанието нашето помагало да бъде написано на популярен, човешки стил, да е удобно за ползване, да е кратко, ясно и т.н. Ти знаеш за моите разби-рания по тия въпроси, щото неведнъж сме ги обсъждали, и те отдавна, примерно, преди доста години вече ти именно беше рецензент на моето помагало по логика, което носи заглавието ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА. В моя Център за развитие на личността имаме намерение да направим още няколко учебни помагала, примерно по философия на изкуството, но това е една по-далечна цел.

Та ето, ситуацията с помагалото по вяра е следното: написахме един първона-чален вариант, който обаче стана доста обемист, повече от 300 страници (а може и още по-обемист да стане ако прибавим и

разработки по някои други проблеми, които не сме засегнали все още). В този си вид помагалото е доста голямо, а ние искаме да направим нещо по-удобно за ползване, намерението ни е да съкратим текста поне наполовина, ако не и повече. И едва тогава да го издадем вече на хартия. Аз сега ти пращам електронния вариант (който съм сложил и и в интернет, това е имен-но онлайн-изданието на помагалото, но на първия му, цялостен вариант) и те моля да прецениш там вече как ще процедирате в секцията ви, дали ти лично или някой друг ще се захване с прочитането на текста и изготвянето на нещо като официална ре-цензия, заедно с вашите препоръки за усъ-вършенстване на помагалото. Ще бъде много добре ако, примерно, и вие се вклю-чите в започналите вече обсъждания за това какво точно трябва да се направи та да успеем да изготвим в крайна сметка едно наистина добро помагало, каквато ни е целта. Ето, пращам ти и два публикации, в които съм вложил мнения по тази те-ма: Важен методологичен, педагогически и пр. проблем, възникнал около издава-нето в хартиен вариант на "Помагалото по вяра" и също Оптималните, бих казал даже образцови изисквания за създава-нето на едно добро учебно помагало. Като имаме вече и вашето становище (ако бъде в официален вид ще бъде още по-добре, в смисъл ако бъде именно една официална рецензия), едва тогава ние смятаме да представим крайния текст на помагалото на МОН, с оглед да опитаме да получим неговата санкция - с оглед помага-лото ни да стане нещо като официално одобрен учебник по този важен в нашето възприятие учебен предмет (който, както знаеш, все още не е и въведен в програмите за гимназиите, но ето, приема се сега нов закон, щели да правят някакви промени, щели да изготвят нови планове и програми, та нищо чудно моментът да се окаже сгоден и ний с нашето помагало да се вместим в промените, нещо повече, да ги подпомог-нем.

Това е нещото, за което искам да те помоля. Вярвам, че ще подкрепиш ини-циативата ни, ще бъде добре ако и твоята секция стори същото. Мисля, че заедно можем да направим нещо наистина добро и полезно за духовното образование на мла-дите.

За себе си няма да пиша в това писмо, ти вероятно знаеш, че имам страшни проблеми, бях уволнен от работа, уволни ме една самозабравила се администратор-ка, и то по глупавия мотив "пълна некадър-ност", "не става за учител", "абсолютна липса на всякакви качества", "негоден за системата на образованието" и пр. Аз не знам дали съм ти казвал за тия идиотщини, които ме сполетяха, щото отдавна не сме си писали. Аз водя по тази причина две съдеб-ни дела, та да си върна преподавателските права, щото една такава административна "присъда", която въпросната особа ми изда-

де тъй самоволно, фактически ме лиши именно от правото да упражнявам профе-сията си. Имам много проблеми и главобо-лия с тия съдебни дела, ето, те текат вече с месеци, а както е потръгнало, повече от година и половина две може да минат дока-то имам краен съдебен резултат. А ако той бъде, да допуснем, негативен за мен (щото и това може да се очаква в нашата държа-ва, която някои наричат небезоснователно "АБСУРДИСТАН"), тогава ще ми се наложи да потърся правата си и в Европейския съд.

Най-лошото е, че тия мои главобо-лия, които ми се стовариха върху главата, се отразиха на здравето ми, инвалидизиран съм заради проблемите ми със сърцето, които се усложниха. Не съм очаквал, че подобна репресия спрямо мен е възможна в наше време, но ето, оказа се, че е напълно възможна; такова чудо не ме е сполетявало дори и по време на комунизма, ти знаеш, че аз и тогава имах по-новаторски възгледи, но изглежда тогава другарите бяха сякаш по-умни, в днешно време обаче ето, видя се, че работите са отишли съвсем на поразия. Както и да е, извинявай, че ти споделям тия неща, че те занимавам, но ето, стана дума, и аз се увлякох да споделя и пред теб бол-ката си. Без съмнение тази репресия спрямо мен е политически мотивирана, това добре се съзнава от мен и от хората, които са запознати с цялата история, интересно е как ще завърши цялата сага, дето се казва, май проклятието ни е да живеем в съвсем инте-ресни времена...

Е, желая ти хубав ден и ползот-ворна работна седмица! Бъди здрав!

С поздрав от сърце: Ангел РУСКАТА ИМПЕРСКА ПСИХОПАТОЛО-ГИЯ, ИЗРАЗЕНА В КЛИПЧЕТО «ЗДРАВС-ТВУЙТЕ, Я – РУССКИЙ ОККУПАНТ!» понеделник, 16 март 2015 г.

А може би по-вярното заглавие на това клипче е: "Здравствуйте, я русский имперский дебил!"? :-)

Ето е текстовия запис на въпрос-ното патологично словоизлияние:

Исповедь... Здравствуйте. Я – русский окку-

пант. У меня профессия такая. Так сложи-лось исторически.

Я оккупировал Сибирь. Теперь там добывают нефть, газ, алюминий и ещё кучу всего полезного. Теперь там города, в ко-торых стоят многоэтажные дома, детские сады, горячая вода и больницы. Теперь там

нельзя продавать женщин за вязанку собо-линых шкурок, как это было до русских.

Я оккупировал Прибалтику. Пост-роил там заводы и электростанции. Вместо их смешных хуторов. Прибалтика делала высококлассную радиотехнику и автомоби-ли, славилась духами и бальзамами. Меня попросили оттуда уйти. Теперь там добы-вают шпроты, а большая часть трудоспо-собного населения чистит евроунитазы.

Я оккупировал Среднюю Азию. Построил там каналы, заводы, космодромы, больницы и стадионы. Там строили косми-ческие ракеты и самолёты, нефтегазовое и химическое оборудование, добывали медь, нефть и золото, выращивали пшеницу и хлопок для всей страны. Меня попросили оттуда уйти. Теперь там добывают амери-канские кредиты, выращивают коноплю и опийный мак, а половина трудоспособного населения уехала работать дворниками или на стройках бывших оккупантов.

Я оккупировал Украину. И там я тоже построил заводы и электростанции, мосты и фабрики, шахты и университеты. Украина делала авиационные двигатели, корабли, танки и автомобили. Меня попро-сили оттуда уйти. Теперь там производят майданы в товарных количествах. А больше там нихера не производят, но уверены в том, что Европа их ждёт с распростёртыми объятиями.

И ещё знаете что? Меня достало извиняться за то, что я оккупант. Да, я окку-пант. По праву рождения. Устройство авто-мата Калашникова я знаю лучше, чем уст-ройство соски для молока. Я агрессор и кровожадный урод. Бойтесь.

Это я 300 лет жил под монголо-татарами – но где теперь те монголо-тата-ры?

Я был, есть и буду русским окку-пантом – мне чужого не надо, но своё я никогда и никому не отдам.Мне не нужна ваша лицемерная "свобода" – свобода от того, чтобы быть человеком. Чтобы быть человеком, мне не нужна ваша гнилая де-мократия капитализма, мне чужды ваши двуличные понятия и всё то, что вы называ-ете западными "ценностями" - извращения, пороки, обман и бесконечная жадность. У меня другие интересы.

Русскому человеку больше инте-ресны космос, образование, медицина, наука и развитие творческих способностей каждого человека.

Русскому человеку нравится сози-дать.

Вежливо предупреждаю в послед-ний раз!

Не вставайте у меня на пути – я строю мир, я люблю мир, но воевать я умею лучше всех.

С уважением, русский оккупант. ДОСТОЙНИЯТ ОТГОВОР НА ПРОПАГАН-ДИСТКИЯ КАГЕБИСТКИ КЛИП "Я РУС-СКИЙ ОККУПАНТ!"

понеделник, 16 март 2015 г.

Ето и текстовия запис на горното: Здравствуйте! Я – цивилизатор.

Это мое призвание, так сложилось истори-чески.

Вместе со мной приходит успех. Западная Европа, США, Южная Корея и Япония, Арабские эмираты и Австралия – я занял эти территории, но не оккупировал их. Я развиваю, а не навязываю сомнительные «духовные скрепы».

Куда бы ты ни пришел – везде те-бя ненавидят. Ты упомянул детские сады, но забыл про детские концлагеря. Ты счита-ешь, что профессия уборщика постыдна. Для меня же, любая профессия благородна. Уборщик вызывает у меня большее уваже-ние, нежели ты, «вежливый».

Ты делаешь все, чтобы я не смог прийти в Украину. Потому что ты крово-жадный урод и агрессор, закомплексо-ванный холуй собственного эго с пост-имперским синдромом. Ты завистлив и мелочен.

Я – прогрессор. Все современные достижения в медицине, науке и технике породил я. Стиральные машины и мульти-варки, смартфоны и Интернет. Курьёсити ходит по марсу, хонда выпускает новую версию асимо, гугл тестирует автомобили, которые умеют ездить без водителя. Все что делал и делаешь ты – это жалкая копия. Даже ютюб на котором ты опубликовал свой пропагандистский ролик и видео-редактор, в котором ты его создал моих рук дело. Так Чего ты добился? Научился качественно убивать людей?

На пути ко мне люди прощаются со многими твоими единомышленниками. Последнего звали Виктор. Как думаешь, как будут звать следующего?

Мне не интересны твои ценности и странности, но я не буду насмехаться над ними или бороться с ними. По крайней мере, пока они не начнут ограничивать права и свободы граждан цивилизованного мира. Это правда, в войне со здравым смыслом тебе нет равных. И мир наступит только тогда, когда ты пустишь меня в свой дом.

Ты ведь так и не понял кто я, прав-да?

Я – цивилизатор. Я – рыночная экономика. Я – верховенство права.

Видео не предназначено для ком-мерческого использования. Если у вас воз-никли вопросы, связанные с авторскими правами, пожалуйста, пишите на razomvm@

gmail.com, мы добавим ссылку на вашу страницу в описании этого видео.

Video is not intended for commercial use. If you have any questions related to copyright, please write to razomvm@gmail. com, we will add a link to your page in the description of this video. © Константин Шнайдер © Kostiantyn Schneider КРАТКА МОЯ РЕПЛИКА КЪМ ЦВЕТОЗАР ТОМОВ, КОЯТО ПО ПРИЧИНА НА НАЛО-ЖЕНА МИ ЦЕНЗУРА ВЪВ ФЕЙСБУК НЕ МОЖЕ ДА СТИГНЕ ДО НЕГО понеделник, 16 март 2015 г.

Цветозар Томов е написал във Фейсбук нещо много хубаво и важно:

Притеснява ме крайното ожесто-чение, с което хора, мислещи различно, се нахвърлят едни върху други. Тази колектив-на невроза може да ни направи само по-бедни, по-злобни, по-нещастни и по-лесни за манипулация. Бих искал да задам три прости въпроса:

1. Искаме ли капитализъм? 2. Искаме ли политическа демок-

рация? 3. Искаме ли да сме в ЕС? Ако отговаряме положително на

тези три въпроса, значи на ценностно рав-нище сме единомишленици. Може да не ни харесва и даже да ни отвращава българския капитализъм, българската демокрация и ЕС такъв, какъвто е. Но ако не ги отхвърляме като ценности, можем да спорим относно това, какво трябва да се промени, за да живеем по-добре при тези условия. И този спор би могъл да бъде не вълчи и конфлик-тен, а да търси общи места.

Разбира се, опростявам нещата, за да ги побера в няколко реда.

А който ги отхвърля като ценнос-ти? Нека каже ясно и на глас алтернативите. ЗАБЕЛЕЖКА: Аз бих формулирал първия въпрос ето как: Искаме ли свобо-да? Причината е ясна: нашата дефектна образователна система, останала непокът-ната от времето на комунизма, е успяла да натовари думата "капитализъм" с крайно негативен смисъл. А т.н. "капитализъм" е тъкмо това: свободното пазарно общество. Затова първият въпрос може да се форму-лира и така: Искам ли да живея в свободно пазарно общество? Ако се постави правил-но въпросът, то и отговорите ще бъдат

отговарящи на точните разбирания на хора-та. А въпросът Искаме ли капитализъм? ми се вижда неправилно формулиран, подвеж-дащ, подтикващ към негативен отговор. Тази ми е забележката. С останалото съм съгласен. ЗАБЕЛЕЖКА 2: Понеже във Фейсбук от тази сутрин ми е забранено да коментирам и да поствам каквото и да било, един вид ми е наложена цензура (предполагам някой комуноид е направил донос срещу мен и по тази причина ми е наложена санкция), ето какво съобщение получавам всеки път като опитам нещо да публикувам там:

Sorry, you can't post to Facebook from this account. For security reasons, your account has limited access to the site for a few days. If you have any questions, please contact our Help Center. If you think you're seeing this by mistake, please уведомете ни.

Та то тази причина ако някой иска може от мое име да сложи горната ми забе-лежка като коментар, та тя все пак да стигне до Цв.Томов. ГЛЕДАЙТЕ ПРОПАГАНДИСТКИЯ ФИЛМ «КРЫМ. ПУТЬ НА РОДИНУ» – ЕДИН ЧУ-ДОВИЩНО ПОЗОРЕН ЗА РУСИЯ ФИЛМ понеделник, 16 март 2015 г. ВИДЕО Лия Ахеджакова назвала чудовищным и позорным российский фильм «о возв-ращении Крыма»

Актриса Лия Ахеджакова назвала чудовищным фильм «Крым. Путь на Роди-ну», который 15 марта презентовали на российском телевидении. Об этом она на-писала в своем твиттере.

«Пришел в гости Олег Басилашви-ли. Решили за чаем включить телевизор, и там этот ужасный, позорный фильм о Крыме. Чудовищный фильм совершенно», – написала она.

Актриса также отметила, что «Крым отняли, украли, сделав врагами близкий народ». «Врагами на века. Очень тяжело на душе, камень, просто камень лежит», – написала она. ИЗ ЖИТИЕТО-БИТИЕТО НА ЕДИН НЕНУ-ЖЕН ЗА СИСТЕМАТА ФИЛОСОФ понеделник, 16 март 2015 г.

Приятно гледане! НЕПРЕМЕННО НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА ГЛЕДАТЕ ТОЗИ ФИЛМ, ЗАГЛАВИЕТО МУ Е: "АЗ СЪМ ДОМАШЕН УЧЕНИК" понеделник, 16 март 2015 г.

Свилена Георгиева със сп. HUMANUS - снимката е сериозен конкурент за това да бъде на корицата на следващата книжка понеделник, 16 март 2015 г. ЗВЕЗДИТЕ НА СПИСАНИЕ "HUMANUS" - Свилена Георгиева Ако стихията си имаше име, щеше да бъде нейното – ураган с нежно име, който завладява, буря с име на жена, който покорява – това е Свилена. Написа: Димитър Пецов ВЪПРОС: Харесва ли ви тази снимка, бива ли да я сложим на корицата на следващата книжка на списанието?

ЩО Е СОЦИАГЛИСТ-РУБЛОФИЛ вторник, 17 март 2015 г.

Виж: СоциаГлисти – Журналистите на Кремъл у нас

Тези „герои“ на нашето време гро-мят неправдите в България и се борят за

свободата на словото. Те са единица мярка за социална справедливост. Те са комсо-молската правда (истина). Те посочват верния за българите път към светлото со-циалистическо бъдеще.

Борбата им със злото е неравна. Нечестивите либерали и демократи са техният идеологически враг. Тези гнили, западни елементи са заплаха за нас и най-важното за майка Русия.

Те са известни журналисти, всички ги познаваме. Закрилниците им са ги издиг-нали, така че тези пропагандисти да бъдат обществени фигури. Когато биват разобли-чавани за своята пропаганда в услуга на Кремъл, те реагират остро. Веднага влизат в кожата на репресирани от „демократите-фашисти“.

Борейки се за свобода на словото тези червени журналисти защитават деспо-тизма в Кремъл за който свободата на сло-вото е нещо досадно и се опитват всячески да го смажат.

Въпросните членове на Петата ко-лона на Русия са доста по-вредни от обик-новените кряскащи по площадите 30-40 лумпена, носещи руски знамена и символи. По-вредни са и от проруските интернет тролове.

Това е така, защото те са тези, ко-ито пишат сценария на въпросните троло-вете и измислят опорните точки. За съжале-ние промиват мозъците на тези, които не се интересуват задълбочено от политика, интелигентни са, но се лъжат лесно.

(Прочети ДО КРАЯ)

ОЩЕ ЕДНА СНИМКА НА СВИЛЕНА ГЕОР-ГИЕВА С НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ HUMANUS, СТАНАЛ СЕНЗАЦИЯ ТИЯ ДНИ В СИЛИСТРА вторник, 17 март 2015 г.

Източник на изображението СТИВЪН ХОКИНГ: БОГ Е ИНТЕЛИГЕНТ-НИЯТ СЪЗДАТЕЛ НА ВСИЧКО!

вторник, 17 март 2015 г.

Стивън Хокинг сензационно: ГОСПОД СЪЩЕСТВУВА!

Един от най-светлите мозъци на човечеството Д-р. Стивън Хокинг буквално взриви световната научна общност със своя реч в Университета в Кембридж през уикен-да според телевизионния канал S4C, цити-ран от Bradva.BG:

Стивън Хокинг заяви, че базирано на дългогодишните изследвания за вселе-ната може да заключи, че тя е създадена от интелигентен разум, или казано с други думи – вселената е създадена от това, което хората наричаме Господ. Хокинг твърди, че е изолирал научен феномен във вселената, който определя като „божествен фактор“ – интелигентно „влияние“ което е било налично още от създаването на все-лената и е изключено да се оприличи като случайно. Благодарение на „Божествения фактор“ е създадена вселената, както и всички производни – включително и зараж-дането на живота на земята.

Хокинг твърди, че без този „висш разум“ съществуванието на каквото и да е било би било невъзможно, и съответно може да заключи че фактор с определено ниво на космически интелект е „създателя на всичко“.

Библията пише, че Господ е съз-дал вселената за 7 дни. Оказва се, че науч-ните изследвания на гениалния физик до-казват, че в библейската легенда е базира-на на истина – „дизайнът“ на космоса е създаден от ИНТЕЛИГЕНТЕН РАЗУМ!

Стивън Хокинг е фокусирал усили-ята тази насока след като доведения му брат Едуард е изпаднал в клинична смърт и след това се върнал от отвъдното с изуми-телна история:

Винаги съм обичал брат си, той винаги е бил вдъхновение да се занимавам с наука. Малко е откачен, но странния му мозък има невероятни способности. Мина-лият октомври, той имаше ужасяващ инци-дент, заради който изпадна в клинична смърт. Върна се от смъртта тотално проме-нен човек. Разказа, че през минутите в които е бил „в отвъдното“, се убедил в съ-ществуването на висш разум, който е съз-дал вселената и всичко около нас. Бил сигурен, че това, което човеците наричат

Господ наистина съществува! Брат ми би бил последния човек на земята, който би твърдял, че Господ съществува, но след това ужасно преживяване, той е абсолютно сигурен в наличието на висш разум, който контролира вселената и нашия свят. Точно за това фокусирах усилията си върху проуч-ването на „божествения фактор“ – липсва-щата част в пъзела за създаването и „живо-та“ на Вселената!

Колегите на Хокинг са меко казано изненадани от твърдението. Като цяло, мнението на водещите учени е, че „божест-вения фактор“ е мит, и това, че най-изяве-ния сред тях защитава теорията за същест-вуванието на висш разум!

„Наистина не очаквахме такова изявление!“, каза пред репортери Д-р Джон Байрнс, ръководител на катедрата по аст-рофизика в престижния университет. „Наис-тина съм изумен от твърденията на Стивън. Даде ни сериозна тема за размисъл!“

През последните години Хокинг е споделял не една противоречива теория. Той е сигурен в съществуването на извън-земни, и че е много по-вероятно те да са агресивно настроени към нас. С тази си теория именития учен отговаря на най-важния въпрос на човечеството за всички времена! Виж и това: STEPHEN HAWKING ADMITS INTELLIGENT DESIGN IS ‘HIGHLY PROBABLE’ ТРЯБВА ИЛИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ УЧИ РЕЛИГИЯ И ВЯРА В УЧИЛИЩЕ? вторник, 17 март 2015 г.

“За” и “против” въвеждането на предме-та „Религия”. „Вяра и общество”, 14. 03. 2015 (Виж пълния видеозапис на предава-нето)

«Няма политическа воля, за да се изучава задължително «Религия» в учили-щата» – тази събота във «Вяра и общество»

В поредния брой ви предлагаме: Ненужната „Религия”?! – в петък

Светият синод внесе в Министерството на образованието разработка в подкрепа на идеята предметът да бъде задължителен. Може ли принадлежността към дадено вероизповедание да наложи задължително-то му изучаване в училище? Според став-рофорен иконом Ангел Ангелов «общество-то ни страда, изгражда се като релативно,

границите между доброто и злото са разми-ти. Пътят няма да е лек, нито къс. Двадесет и пет години са изгубено време, но клирът ни живее с надежда.»

За проф. д-р Божидар Андонов от Богословския факултет на СУ «само със закон може предметът «Религия» да влезе като задължително изучаван в училищната програма, за да се промени духът в отноше-нията между учениците, дори между учени-ци и учители, както практиката доказва това.»

Роберт Джераси, съветник на ми-нистъра на образованието, беше категори-чен: «Министерството не може да реши самостоятелно този въпрос. Той трябва да бъде иницииран от Светия синод, Минис-терството на образованието да посредничи, но парламентът да гласува промените». В дискусията се включи и Ловчанският митро-полит Гавриил, който заяви: «Ние никога няма да се откажем от това наше искане. Живеем с тази надежда. Нямаме нищо против и другите вероизповедания да се изучават, но промяната задължителен предмет «Религия» в училищата трябва да да се случи рано или късно.» Митрополитът не скри учудването си, че на срещата с патриарх Неофит просветният министър е заявил добра воля «Религия» да стане задължителен предмет, а след това пред журналисти е казал точно обратното.

Чуйте също защо дискутираният предмет се нарича «Религия», а не «Вероу-чение», както е било в България до 1944 г. По темата вижте и репортажите за ползата от преподаване на «Религия» в няколко столични училища, както и опитът на Хър-ватско да намери успешен компромис сред учениците, които изповядват католицизъм, ислям и православие.

В същия брой Ви предлагаме още: Знакът на страданието, който се

превърна в знак на победа – в навечерието на Третата неделя от Великия пост – Кръс-топоклонна – Ви разказваме за символиката на Светия Кръст.

Екипът на «Вяра и общество»

ТАКИВА КАТО МЕН, ДЕТО СЕ МЪЧИМ ДА ПРАВИМ НЕЩО НАРОДОПОЛЕЗНО, ЯВНО СМЕ ПЪЛНИ ИДИОТИ, АЗ НЕ ВИЖДАМ ДРУГО ОБЯСНЕНИЕ... вторник, 17 март 2015 г.

Преди време информирах читате-лите на блога за кореспонденцията ни с

един човек (също пишещ като мен), ето тази публикация:Мълчанието за мен е най-високата оценка... в него има нещо бо-жествено!. Преди може би седмица той ми е отвърнал, едва сега можах да му отгово-ря; публикувам откъс от неговото писмо (понеже не съм го питал да дам гласност на писмата ни, ще запазя и анонимността му), а пък по-долу ще можете да прочетете моя отговор до него; публикувам тия неща, понеже те са показателни за духовната и културна ситуация, в която живеем ний, съвременните българи; само заради това, не заради нещо друго; та значи този човек ми пише ето какво: (ОЩЕ >>>)

НЕЩО КАТО "ЦВЕТНА ШАПКА" ИЛИ "ГЛАВА" НА ОФИЦИАЛНИТЕ БЛАНКИ, ВЪРХУ КОИТО ИЗДАВАМЕ СПРАВКИ НА АВТОРИТЕ, ПУБЛИКУВАЛИ В СПИСАНИЕ ИДЕИ вторник, 17 март 2015 г.

Нещо като "цветна шапка" или "глава" на официалните бланки, върху които издаваме справки на авторите, публикували в списание ИДЕИ(които са им необходими за представяне в техните катедри и универ-ситети, с оглед отчитане на "научна продук-ция").

Изобщо нашето списание е модер-но и се старае да поддържа едно световно ниво... :-)

Брой 6 на в-к ГРАЖДАНИНЪ е достъпен вече и за четене онлайн вторник, 17 март 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене!

ЩО Е ЗДРАВОМИСЛИЕ – И КАК ДА ИЗЛЕ-КУВАМЕ БОЛНОТО НИ ОБЩЕСТВО, ОВ-ЛАДЯНО ОТ СТРАШНА И ДИВА СОЦИАЛ-НА ПСИХОПАТОЛОГИЯ? сряда, 18 март 2015 г.

От известно време в съзнанието ми постепенно се роди и оформи все по-ясно ето какъв проблем: що е здравомис-лие, какво означава да си здравомислещ

човек? И съответно: как да разграничаваме въпросното здравомислие от противопо-ложното на него, именно от нездравомис-лието, от болестотворността в сферата на мисленето и съзнанието? Предполага се, някои хора по някакви причини умеят да мислят здраво, да изразяват мислите си здравословно (един вид със здрави думи и понятия!) и затова ги определяме като здра-вомислещи, а на други хора това нещо не се удава и те явно мислят нездраво, един вид мисленето им е болно, недъгаво; съзнание-то на такива хора значи живее със съвсем непълноценни, неверни, нездрави, анахро-нични, назадничави представи за нещата. Така погледнат, проблемът се усложнява, защото ето, възниква и такова едно съоб-ражение: а кой е критерият за разгранича-ване на здравото от нездравото, от болното - в сферата на мисленето и на мисълта, в сферата на разпространените представи на хората за нещата? Всеки човек, който мисли различно от нас, не значи, че е "болен", че мисленето му е "болно", да, съвсем не зна-чи, че мисленето му, тъй да се рече, е "пов-редено"; нека, моля, да не разбираме тия неща плоско, прекалено опростено.

(Продължава в блога) Г-Н ЗАДОРНОВ, ВАМ НЕ СТЫДНО? НЕУ-ЖЕЛИ НЕ СТЫДНО ЗА ТО, ЧТО ПРОДАЛИ СВОЮ ДУШУ ПУТИНУ? сряда, 18 март 2015 г.

Виж също и: По мнению Порошенко было государство Русь-Украина

По повод на което ми се наложи да реагирам някак, ето какво написах на този нагъл слуга на Путин:

Г-н Задорнов, Вам не стыдно? Не-ужели не стыдно за то, что продали свою душу Путину? И обслуживаете его дебил-ную имперскую политику; разве не понимае-те, что сознание Путина живет с представ-лениями на уровне эпохи Ивана Грозного? Г-н Задорнов, у мяна к Вам вопрос: Вы дебил – или слишком продажный, какая все таки правда по этому вопросу? П.П. В това клипче между другото Задорнов чистосърдечно казва нещо много показа-телно:

... Тогава (по времето на Елцин) вярвах в демокрацията. Наистина, за кратко време, но все пак вярвах...

Според него е несъмнено, че Нем-цов е бил убит от... американците! Казва го не на шега, изглежда сам си вярва на глу-

постта. Още един бисер, изтърсен от За-дорнов, правете си сметка до какви висоти може да стигне путинистко-кагебистко-комуноидният идиотизъм даже и у такъв неглупав, ала явно много зъл и развратен човек като Задорнов:

... На мен ми се струва, че амери-канците са приложили на украинците някакво психотропно оръжие, та те тол-кова започнаха да мразят руснаците...

И още нещо: ... Руският квас трябва да се про-

дава по целия свят, трябва да научим човечеството да пие руски квас. Защо американците крият рецептата на Кока кола? Ами защото в Кока-Кола има само гадости...

И т.н., продължавам да слушам тоя таваришч, като открия някои и друг по-забележителен идиотизъм, ще ви го напиша тук, обещавам, да се се повеселите...

ОСКАР УАЙЛД ЗА ПРЕДЕЛА НА ВЕЛИКО-ДУШИЕТО НА КРИТИЦИТЕ сряда, 18 март 2015 г.

Критиците ще ви простят всичко – освен успеха...

Оскар Уайлд

КОЛКО МНОГО НЕЩА ИМА В ТОЗИ ЖИ-ВОТ, БЕЗ КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ ПРЕКРАСНО! сряда, 18 март 2015 г.

Жената, която живее без пари и е по-щастлива от всякога, Автор: Алиса

Хайдемари Швермер не притежава нито едно евро. И изобщо не притежава нищо. Тя няма нито къща, нито автомобил, нито хладилник и пералня. От 1996 година насам германката не е държала в ръката си банкнота или монета. И е по-щастлива от всякога. „Парите ни отдалечават от същ-ността на живота" – смята тя.

Хайдемари живее по този начин не поради някакви затруднения или житейски крах. Това е абсолютно съзнателен и доб-роволен неин избор. Освен това, тя не е

клошар, не живее в планината и не води отшелнически живот. Живее в един от най-големите градове в Германия – Дортмунд, и изобщо не се е отказала от благата на ци-вилизацията. Тя поддържа връзка със света чрез телефон и компютър, които просто са й подарени. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

НАЧАЛОТО НА ЕДИН МОЙ МНОГООБЕ-ЩАВАЩ СПОР С РУСНАК сряда, 18 март 2015 г.

Напоследък (подобно на Левски, който е заявил, че като се освободи Бълга-рия, щял да иде в Русия за да помага за освобождението на руснаците; той още тогава ги е смятал, че са по-големи роби от нас!) аз започнах да споря с руснаци. Ето началото на един мой спор с руснак, нарича се Николай Эрлих, който смята, че Русия има много врагове, които всеки момент щели да я нападнат; той дълбокомислено ми написа ето нещо, а пък аз му отговорих ето какво: Николай Эрлих: Кто не будет обслуживать и защищать свою страну. Тот будет кормить чужую армию. Ангел Грънчаров: Повидимому раз так думаете, вы стало быть вместе с Вашим таваришчем Путиным живете в епоху Ивана Грозного. Или хотя бы в эпоху Йосифа Сталина. Мир давно не такой, он давно уже изменился, теперь никто не хочет воевать с Россией. Если, конечно, сама Россия сама не начнет воевать... сама собой – или если сами русские не окажутся враги самих себя. Это не такое малоумие как на первый взгляд кажется, подумайте немножко. И тогда, когда русские начнут воевать сами собой, сумасшедствие будет полным. Да, вы и теперь уже сами собой воюете – так как никто другой не хочет с вами воевать. И никто вас не считает, что вы враги. Просто вас так одурманили, что вы поверили в такие глупости кагебистов. Путин просто занимает вас с такими глупостями, говоря якобы весь мир ненавидит Россию – чтобы держать вас в полном подчинении... неуже-ли и этого вы, русские, не понимаете? Ну, что с вашими мозгами случилось, дорогие друзья и братья?!

Да видим какво ще ми отговори той. (Апропо, а в блога на Задорнов аз написах следното, на което възрази въпрос-ният руснак:

Г-н Задорнов, Вам не стыдно? Не-ужели не стыдно за то, что продали свою душу Путину? И обслуживаете его дебил-ную имперскую политику; разве не понима-ете, что сознание Путина живет с предс-тавлениями на уровне эпохи Ивана Грозно-го?

Та значи който иска да се включи в дискусията ни, нека да заповяда ето тук, в блога на сатирика Задорнов. Сами вижда-те, че си правя разни експерименти, с оглед на някои мои изследвания, скоро ще разбе-рете какви – ако вече не сте разбрали, ако вее не сте досетили сами...

БОРИСОВ ОГЛАВИ ПОРЕДИЦАТА ОТ СТРАХЛИВИ БЪЛГАРСКИ УПРАВНИЦИ, ЧИЯТО ПОЛИТИКА СЕ РЪКОВОДИ ОТ ПРИНЦИПА ДА СЕ ПОДМАЗВАТ НА МОС-КВА сряда, 18 март 2015 г.

“Прозападният” Борисов назначи русо-фил да отговаря за българите на Запад, Написа: ИВО ИНДЖЕВ

Днес българското правителство назначи за отговорник на българите в чуж-бина (например в Чикаго, където има близо четвърт милион български граждани) фана-тичен русофил от ВМРО, чието ръководство е оглавено отдавна от русофили.

Тази подигравка е от същия харак-тер като назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и заслужава същата реак-ция на гражданите, стига да знаят кой е назначеният за председател на Агенцията за българите в чужбина Борисов Вангелов. Разликата между случая с Пеевски и казуса с Вангелов е в това, че тогава ставаше дума за тайна агенция, а днес имаме явна подиг-равка с поверяването на една важна аген-ция, чрез която се кандидатства за българс-ко гражданство.

Явно правителството не е могло да намери за тази длъжност един „западно-фил”, който да е представителен за факта, че милион и половина българи избраха за своята реализация в живота на пазарите на труда и университетите именно на западни-те страни. От поколения наред най-близката до България българска диаспора от също се намира на запад – в западните покрайнини на Сърбия.

Обратното, милиони потомци на волжките българи, потискани национално в Русия от столетия, никога не са били приз-навани за българи от Русия и СССР. Има ги,

но България не смее да ги припознае. С днешния си позорен акт Борисов не просто се присъедини към поредицата от страхли-ви български управници, чиято политика се ръководи от принципа да не ядосват Моск-ва, а направо я оглави.

(Прочети ДО КРАЯ)

КАКВО Е ЩАСТИЕ И КАК МОЖЕМ ДА СИ ГО НАБАВИМ? сряда, 18 март 2015 г.

Желая ви щастие! :-) ПРЕБОГАТА Е ДУШАТА НА ЧОВЕКА И Е МНОГО ШИРОКА, И Е МНОГО ДЪЛБОКА, АЗ АКО БЯХ НА МЯСТОТО НА БОГ БИХ Я МАЛКО ПОСТЕСНИЛ – И ДЪЛБОЧИНАТА Й БИХ НАПРАВИЛ ПО-МАЛКА четвъртък, 19 март 2015 г.

Днес, 19 март, от 14.30 часа в сгра-дата на Районен съд (Съдебната палата) в Пловдив ще се състои поредното заседание на съдебно дяло 1727/2014 г., това е съдеб-но дяло за клевета, което мой милост води срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Сто-янка Анастасова; тъй че ако някой желае да дойде, да присъства на дялото, да заповя-да, то е съвсем открито. И това заседание, уверявам ви, обещава да е много интерес-но. Ще ви обясня вкратце на какво се дъл-жат тия мои очаквания. Между другото, това, което ще напиша, по някакъв начин ще бъде продължение на вчерашното ми раз-съждение по една чудесна тема, ето, ин-формирайте се за какво става дума, та да навлезете в проблема: Що е здравомислие – и как да излекуваме болното ни общес-тво, овладяно от страшна и дива социал-на психопатология?. Ще видите как в този контекст това, което ще напиша след малко, по възхитителен начин ще напасне с обща-та ми концепция по този тъй важен проблем за здравомислието, за това как можем да оздравим болното ни общество.

Нездравото "мислене" – или ако трябва по-коректно да се изразя: предста-вяне; щото проблемът е там, че такива хора не успяват да настроят душата си на вълна-та на мисленето и по тази причина страдат от някои коварни и неверни представи, характерни за минало състояние на света – та значи нездравото представяне на нещата се свежда до това, че дадени хора, въз основа на очебийна неспособност да възп-риемат трезво съществуващото, дето се казва, с отворени очи, сякаш са капсулирали съзнанието си и то, по тази причина, про-дължава да се движи в някакви омагьосани кръгове от представи и или неживи форми на "мислене", които, подобни на късове скала или на огромни камъни, се въртят безсмислено в обремененото от толкова много баласт тяхно съзнание. Такова безп-лодно съзнание, в което като в центрофуга се въртят тежки отломки от чужди мисли и от представи, характерни за отдавна отми-нали времена, първо, нищо ново и ориги-нално не може да роди, т.е. творческата импотентност е най-първият му отличителен белег; иначе казано, нездравото или болез-нотворното представяне е изцяло нетвор-ческо, непродуктивно съзнание. На второ място такова едно съзнание, казах, се е откъснало от животворен контакт с реал-ността, с действителното състояние на света, с модерното, със съвременното све-тоусещане, което е характерно за хората, чието съзнание именно е отворено навън, към реалния свят с неговите действителни проблеми, грижи и безпокойства. Такива хора явно живеят в капсулиран, илюзорен свят на някакви откъснати от потребностите не живота представи, което именно прави съзнанието им безплодно и импотентно. Когато едно съзнание прекъсне живителна-та си връзка със света, то именно почва да страда, да се изпълва с бесовски чувства, с илюзорни страхове, почва да се плаши от някакви митични или лъжливи "враждебни сили", които, видите ли, били искали да развалят мнимия му комфорт, лъжливата идилия, в която то пребивава. Такова едно капсулирано и блокирало съзнание започва да се плаши от всичко ново и различно, което разваля презрения му комфорт и му се струва заплаха; примерно, всички раз-лично мислещи хора на такъв човек с болно и капсулирано съзнание му изглеждат че са "зли врагове", които искат да съсипят "щас-тието" му. На тази база съзнанието на по-добни хора постепенно се овладява от коварни мании и паранои, в пределите на тази ужасна болестотворност душите им се изпълват с раздираща злоба и завист спря-мо ония, чието съзнание не е поставено в такова несретно състояние. Разбира се, феноменологията на подобно болно съзна-ние не може да бъде описана и представена в няколко изречения, но аз тук се опитвам да дам няколко водещи момента, които могат да подпомогнат разбирането. Сега от общото и принципно теоретично ниво на анализа преминавам към разсъждения на

едно по-ниско емпирично ниво, където нещата са значително по-плътни и изрази-телни.

Примерно в съзнанието на една Велислава Дърева, да речем (вземам този пример, щото той е изключително показате-лен и изразителен; прочее, още в 1990 г. мисля или може да е било 1991-ва, сега не ми се прави справка, във тогавашния вест-ник ВЕК 21 излезе моя статия, наречена "Политически стриптийз", в която за първи път подложих съзнанието на другарката Дърева на една старателна дисекция; та затова тя, може да се каже така, е мой лю-бим обект, по-скоро съзнанието й ми е този любим обект) светът е населен от "зли сили", които искат да разрушат комунисти-ческата идилия; живеейки, пребивавайки в пределите на тази митологична представа, съзнанието на въпросната дама почва да се върти в центрофугата на всевъзможни страхове; примерно "злите демократи" искат да разбият тъй милата на сърцето й партия, да осквернят светини като "вечната бълга-ро-съветска и българо-руска дружба", да поругаят "тъй светлия комунистически иде-ал", "братството между хората на труда", които пък, видите ли, били страдали от "игото на капитала" и пр.; виждате, че съз-нанието на такава една болна от първосор-тен комунизъм психика е обременено от всичките до една догми на въпросния "иде-ал", които като воденични камъни тегнат върху шията на въпросната велика стра-далница на прехода, каквато е другарката Дърева. С какви ли не врагове се наложи на другарката Дърева да воюва без умора, то не бяха разните му там демократи, рефор-матори (като Костов), то не бяха разните му там приватизатори, разните му там рести-тутки, все най-зли врагове на комунистичес-ката идилия; госпожа, пардон, другарката Дърева във всичките тия години воюва с кого ли не, даже й се наложи да участва най-активно в такива грандиозни кампании по видиотяването на простодушното при-родно и народонаселение на републиката ни като прословутата ченгесарско-медийна акция за спасяването на "сестрите-медички" от Либия... вярвам, спомняте си тия блаже-ни времена, в които целокупният български народ беше направен на пълен колективен идиот и балък, с оглед да бъде откъснат от реалните проблеми на нацията, това беше във времето, в което ченгетата домъкнаха своя покорен слуга Симеон и го туриха начело на държавата, поради което внима-нието на народа трябваше да бъде откло-нено с тъй грандиозната битка за спасява-нето на "многострадалните медички", които най-накрая, разбира се, триумфално бяха спасени, а пък благодарната ченгесарска мафия им се отблагодари като им подари по един... апартамент (на Дърева и на остана-лите медийни исполини, подпомогнали въпросната пропагандна кампания какво са дали, не мога да знам). Сега, като ви дадох този пределно понятен пример, за да раз-берете за какво точно става дума, да пре-

минем по-нататък, да се пренесем на едно по-ниско ниво; излишно е да казвам, че сега другарката Дърева пак воюва, сега има нови и нови "врагове", които застрашават щасти-ето на любимата й партия, сега тя, пример-но, воюва всеотдайно с враговете на тъй любимия й таваришч Путин, освен това другарката Дърева вече се представя за най-велика защитница на... "православие-то", тя се бори всеотдайно и самоотвержено срещу "вредното влияние", идещо от тъй "гнилия Запад", оттам, представяте ли си, била идела "духовната разруха", която наследихме от комунизма; излишно е да изтъквам, че всичко в пределите на такова едно такова тежко болно и индоктринирано от пошлите комунистически догми съзнание се представя наопаки на действителното състояние, всичко в него е тъкмо наопаки на истинското, на реалното положение, сиреч, инак казано, такива хора постоянно лъжат, за тях лъжата е като въздуха и слънцето за всяко живо същество. А истината е подобна на отрова и т.н. Но нека да продължим нататък, щото обещах да ви занимая с един съвсем пресен пример; е, идва време да изпълня обещанието си.

Та на мен лично в последните го-дини милостивата съдба ми отпусна тъй благодатния шанс да преживея нещо, което неимоверно обогати моите разбирания за живота и за съвременността. Знаете, моя милост биде обявен от една администра-торка в образованието за "най-зъл народен враг" на добруването на нацията, моите подходи в образованието бяха обявени от нея за изцяло "несъстоятелни" и "вредни", тази именно другарка, разтревожена, види-те ли, от "злата участ" на моите ученици да имат толкова несретната, така да се каже, съдба да бъдат учени на философия от един "тъй страшен злодей", който, видите ли, ги тормози да мислят самостоятелно и свободно, лишавайки ги при това от тъй великата и затова така лесно смилаема министерска премъдрост, сервирана им в държавните учебници и пр., та значи тази въпросната загрижена за "единствено пра-вилното" възпитание на българската мла-деж направи нужното да изобличи "врага", именно моя милост, като усърдно ми орга-низира какви ли не кампании по дискреди-тирането ми като личност, като преподава-тел, като ангажиран български гражданин и дори като обществена личност, имаща известно медийно влияние (казвам това, разбира се, за да ядосам някои бдителни другарки, коментиращи в блога ми). Появи се, както и подобава за ония незабравими времена от ерата на комунизма, мое досие, което въпросната бдителна другарка започ-на да пълни с какви ли не компромати, именно с жалби на "разтревожени родите-ли", на "бунтуващи се ученици", на "възму-тения колектив" и прочие, вие вероятно знаете какъв е пълния инструментариум на тия добре известни ни от миналото разг-ромни кампании по съсипването на всякакви всевъзможни врагове на народното добру-

ване. Няма смисъл да споменавам също така, че ми бяха организирани и съответни-те там заседания на "народния съд", прове-доха се също така и "другарски съдилища", абе всичко, дето се казва, беше направено на висота. Понеже все пак живеем в едно по-напреднало време, не се стигна до про-изнасянето на смъртна присъда (за жалост, тия славни времена, в което това беше възможно, вече, да се надяваме, безвъзв-ратно са отишли в миналото!), е, все пак, в духа на добрите традиции, успяхме поне да съсипем здравето на въпросния "зъл враг", но срещу него другарската напаст прояви съответно пълна "класова безпощадност", ний, другари, не бива да се размекваме заради някакъв си там "абстрактен буржоа-зен морализъм", не, никаква мекушавост не трябва да допускаме, драги другари, а тряб-ва да бъдем твърди като стомана, да бъдем подобни на другаря Сталин, който именно ни е учил на великата мъдрост: "Есть чело-века, есть проблема; нет человека - нет проблемы!", ах, какъв велик и славен завет ни е доставил нашият тъй премъдър другар Сталин! нека да бъдем достойни за негово-то знаме, другари!

Е, аз бях в крайна сметка уволнен, а преди това бях най-официално провъзгла-сен за... луд, да, в официален администра-тивен документ въпросната другарка ми вписа своя оригинална "психиатрична диагноза", формулирана най-прецизно ето как:

Та ето за тази именно "диагноза" се води въпросното съдебно дяло за клеве-та. Аз го водя най-вече по морални и също така по... дидиктични причини: искам да преподам един урок на въпросната адми-нистраторка, зер, аз съм също така препо-давал дълги години предмета психология, също и "философия на правото", а най-вече и т.н. гражданско образование; е, налага се, бидейки философ, да изнасям какви ли не уроци – на какви ли не хора; като се почне от политици – мнозина са тези най-велики наши политици, на които съм правил най-богати на смисъл, бих си позволил дори да кажа (въпреки природната си скромност) великолепни, превъзходни по разумността и мъдростта си уроци! – и се стигне до редови инспектори по философия и директори на гимназии като въпросната властваща особа.

А сега, след като се постарах да представя общия и принципен контекст, в който се разполага моето изследване, да премина към нещо съвсем конкретно, което, надявам се, ще хвърли обилна светлина върху вече казаното – с оглед смисълът да изпъкне още по-плътно. Забравих да кажа само това, че мотивите, по които моя милост биде уволнен от работа като преподавател по философия и гражданско образование във въпросното училище (ПГЕЕ-Пловдив) бяха съвсем смехотворни, а именно: "пълен некадърник", "изцяло неспособен да бъде учител", "липса на всякакви качества да работи в сферата на образованието", "аб-солютно негоден за системата" и т.н. Сега, като се поуспокоите от тъй ведрия освежи-телен смях, който бликна от душата ви, да преминем към това, с което днес ще и за-върша настоящето есе, което се пише, така да се рече, пред очите ви. Прочее, сега ми хрумва, че очертаващата се поредица по водещата тема за здравомислието без проблем може да прерасне в една книга, ето, сами виждате, каква превъзходна идея се роди току-що, естествено, че ще напра-вим една философска книга по тия толкова важни проблеми, само здраве да е!

И тъй, за днешното заседание на въпросното съдебно дяло моя милост в последните дни много мисли, много мислих, тъй да се каже, ето какво измислих; тази нощ, преди заспиване, ми се явиха чудесни мисли в тази посока, да видим сега дали ще успея да го възпроизведа в слово. При мен е така: най-хубавите мисли ме спохождат когато вече съм в кревата, вече съм загасил компютъра, даже в тъмното нямам и листче да си ги запиша; сума ти гениални направо мисли, родени нощем в леглото ми, са отх-върчавали в небитието по тази причина, че няма как да ги фиксирам завинаги върху хартия; както и да е, науката се развива въпреки всичко, знаем, тя се храни предим-но от трохите, които падат от великолепното пиршество, което постоянно тече вътре в нас, в нашите недра – и на което беседват всички до една наши душевни сили. Да мина обаче най-сетне върху оня момент, който ме принуди да измина целия този път. Та наистина, какво да направя днес, и какво ново се появи във връзка със самото съ-дебно дяло.

Стана следното, получи се нещо твърде интересно: на миналото заседание Съдията разпореди, по искане на адвокат-ката на подсъдимата, на ответницата, тъй да се рече, на моя милост да бъде направе-на... "съдебно-медицинска експертиза" по установяване на актуалното състояние на моето психично здраве! Е, няма как, понеже аз лично съвсем не се плаша от такива изследвания, напротив, много са ми инте-ресни и забавни, аз се съгласих, разбира се, не трябва да крия, че в тях има и един тънък обиден момент, който по-чувствителни хора като мен все пак доста силно преживяват. Да бъдеш поставен в ситуация да си обект на психиатрично изследване за това "докол-

ко си наред" в психично отношение – не зная дали можете да си представите колко унизително е това, особено ако вземете предвид и това, че човек като мен до този момент, разбира се, никога не е имал пси-хични проблеми, които да са го принужда-вали да търси помощта на психолог или на психиатър, слава Богу, аз до този момент такива проблеми не съм имал, ала ето, тъй загрижената за моето – отбележете, за моето, на за нейното собствено! – психич-но здраве директорка направи нужното аз, а не тя самата да бъда поставен в подобна крайно обидна ситуация, която пак, за кой ли път, съдържа момента оклеветяване, заради който всъщност аз я съдя. Предста-вяте ли си за какво именно става дума? Ето два момента, които ще ви накарат да ос-мислите създалата се ситуация значително по-релефно:

1. Нормалното е всеки да е загри-жен най-вече за своето, а не за нечие чуждо здраве, било психично, било органично, било телесно, физиологично, неврологично или каквото там искате;

2. Да, ама ето, явно има хора, кои-то са загрижени тъкмо за чуждото, а не за своето собствено психично здраве, което е доста интересен феномен, нали така, е феномен, който се нуждае от най-старателно вникване; е, няма как, ще ми се наложи да вникна, това, дето се казва, в случая ми е работата.

Оказва се, че г-жа Анастасова (ди-ректорката на ПГЕЕ-Пловдив) явно съвсем не успява да почувства това, което по този начин ми причинява, което е крайно стран-но, щото ний, хората, сме устроени от на-шия Велик Създател така, че да можем да съпреживяваме и точно да долавяме какво преживява другия, ближния до нас човек - според това какво ние самите или някой друг му е причинил. Да, обаче в случая тази способност явно не работи, не функциони-ра, което е много интересно - как ли пък се е получило туй нещо? Отбележете, че въп-росната госпожа администраторка при това е учителка, е възпитателка на младежта, което означава, че при нея лично способ-ността за съпреживяване (ний, психолозите, го наричаме емпатия) трябва да е развита в особено висока, забележителна степен; тук обаче тя сякаш липсва, как е възможно това? Примерно, наричаш колега "психично болен", и изобщо не ти пука как той ще се почувства; след това го уволняваш, опреде-ляйки го като "абсолютен некадърник", и то в писмен вид, под формата на уволнителна заповед, и пак изобщо не ти пука как той ще се почувства – представяте ли си за какво говори всичко това?! Или, примерно, става така, че г-н Жак Асса, доайен на ПГЕЕ-Пловдив, вече на пенсионна възраст, ала още работи и не желае да престане да работи като учител (той е най-знаменития учител на това училище!) идва да изпитва ученици на поправителен изпит, раздава им въпросчетата и отива до канцеларията да вземе допълнителни листа за писане, които

да им раздава ако потрябват; там го чака новината, че той вече... не е учител в това училище, че трябва да си тръгне, а пък някой друг щял да изпита учениците (на които именно той е преподавал!); е, по този начин биде прогонен от училището най-великия учител в това училище; г-жа Анас-тасова дали е изпитала поне частичка от унижението, на което е подложила този заслужил човек?! Едва ли е изпитала, ако беше изпитала поне малка част от туй уни-жение, едва ли щеше да си го позволи, а щом си го е позволила, значи не е почувст-вала каквото следваше да почувства; а може би е почувствала съвсем други чувст-ва, примерно, в сърцето й се е появила радост – по причина на това, че е унижила един човек? Сложна и пребогата е човешка-та душа, и е много широка, и е много дълбо-ка, аз ако бях на мястото на Бога бих я малко постеснил (ако ми позволите да префразирам Достоевски); и дълбочината й бих направил по-малка, ала ето, мъдрият Бог вероятно неслучайно я е направил точно такава, знам ли? Тия неща, прочее, не могат да се знаят изобщо, което е изклю-чително мъдро и разумно?!

Вижда се, че подетата тема е мно-го интересна, ала ето, и времето напредва, тъй че трябва да се ориентирам към прик-лючване. Смятах да опиша какво именно съм наумил да направя на самото дяло, имам великолепна идея, но ето, сега нямам време да опиша и представя всичко. Трябва да ставам от компютъра, трябва да почна да се приготвям – днес денят ми е изпълнен, първо имам телевизионно предаване (чет-въртък е, по Пловдивската обществена телевизия от 11 часа тече предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров"), а пък после ще ми бъде именно дялото, тъй че трябва да ставам да се приготвям. Какво ще направя там, каква реч съм си приготвил да произнеса, ще разберете постфактум, за жалост, сега няма време да ви обясня. Аз даже исках да внеса становището си в пис-мен вид на самото съдебно заседание, но дали ще имам време да го напиша, е доста съмнително, е, ако нямам, ще произнеса една реч на основата на пълната импрови-зация, тогава именно човек се вдъхновява и произнася най-добрите речи - стига сърцето му да е чисто и да бъде оставено да говори. виж, за лъжльовците не знам дали е въз-можно да импровизират, щото за измисля-нето на съответните лъжи, коварства и мерзости се иска повечко време, едва ли умът може да измисля тъй скорострелно подлостите си. Ще видим какво ще стане. Хубаво че нямам време, щото ако имах – понеже, сами виждате, колко много ми е голяма устата! – неизбежно щях да издам идеята си, което не е хубаво, не е добре опонентът в съда да знае толкова предва-рително ходовете ти. Пък и с адвокатката си още не съм обсъдил идеята си, не зная тя какво ще каже. Аз обаче този път съм решен да взема инициативата изцяло в свои ръце. Имам превъзходна идея, ще стане чудесно,

заповядайте в съдебната зала! Репортерите от пловдивските медии съветвам да не идват, щото ако дойдат, може да се изморят и тогава как ще могат да отдадат всичките си сили в отразяването на онова епично и съдбовно съдебно дяло, в което една пое-теса съди някакъв поет заради това, че той, наглецът му с наглец, се бил усъмнил, че тя не е... девствена и непорочна! Та затуй нека репортерите събират сили да отразят онова дяло, на моето да не идват, щото може да се изморят – и после какво ще правим без тях – да пропуснем дялото за непорочната поетеса ли?! Айде де, как ще изпуснем ний туй съдебно дяло, ний знаем какво иска да чуе многострадалната българска народна и природна душа - и положително знаем, че не ще да чуе нищо за някакви си там незна-чителни съдебни дела, в които философ съди една самовластна директорка на учи-лище – и то по съвсем незначителни идей-ни, ценностни, духовни, личности и прочие проблеми, кой у нас ти се интересува от такива глупости като идеи, ценности, духов-ност, личност, образование и пр., дай ни на нас предимно цици и...

Стоп, спирам дотук, че окъснявам! Хубав ден ви желая, много съжалявам, че не можах да си довърша туй есе както го бях замислил, но скоро, живот и здраве да е само, ще се върнем към темата. И ще на-пишем, ако трябва, още една книга по тия толкова интригуващи проблеми. Само живот и здраве да е! – ето това и вам пожелавам! Чао и до скоро!

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛО-СОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "ИМАМЕ ЛИ НУЖДА ОТ ВЯ-РА?" четвъртък, 19 март 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! РЕШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕЗИ-ДЕНТ ДА НЕ ПРИСЪСТВА НА ВОЕННИЯ ПАРАД В МОСКВА Е ПРОДИКТУВАНО ОТ НАЙ-ВИСШИ ХУМАННИ И ЦЕННОСТНИ ПОДБУДИ четвъртък, 19 март 2015 г.

Ето какво отвърнах на една крайно арогантна другарка, написал следния ко-ментар по повод на информацията, че пре-зидентът Плевнелиев нямало било да иде в

Москва (виж Плевнелиев няма да присъс-тва на парада в Москва на 9 май; там пише: Българският президент е поредния държавен ръководител, който отклонява покана на Москва и т.н.); значи вижте първо какво пише въпросната другарка и след това какво аз й отговорих, как аз реагирах на изцепката й:

Вергиния Костадинова каза: ВЕТРОПО-КАЗАТЕЛ! Има една война, едни жертви и една Победа, без които и той не би се излю-пил, дори и като пъргаво насекомо (което се срамува от светлото)... Хлебарките полази-ха Европа. Ангел Грънчаров каза: Другарко Вергиния Костадинова, понеже си позволявате да хулите българския Президент с крайно непристоен език заради едно негово реше-ние, което е продиктувано от най-висши хуманни и ценностни подбуди (не може съвременен европейски държавник да си позволи да застане редом до агресора Путин и по този начин да способства за пиара на руския диктатор!), та по тази при-чина Ви изваждам от своя списък. Просто прекалено много се изложихте! ИЗГЛЕЖДА ИМА НЯКАКВА ТАЙНСТВЕНА, МИСТИЧНА И МНОГО ДЪЛБОКА, НАПРА-ВО СЪКРОВЕНА ВРЪЗКА НА БЪЛГАРС-КАТА ДУША С... ПАРИТЕ четвъртък, 19 март 2015 г.

Ето какъв разговор проведох с един нашенец, който твърди, че работи и живее в Австралия и често ми пише разни имейли, в които излага мнението си по всякакви, по какви ли не въпроси (и често, разбира се, критикува написаното в блога ми); но е твърде интересно как той реагира когато му поставих един крайно неприятен му, предполагам, въпрос – да подпомогне издаването на Помагалото по вяра, което написах; щом употребих магическата дума

"пари" или израза "финансово да подкре-пиш", той... изчезна за много дълго време, а пек в един момент се появи и ни лук ял, ни лук мирисал, ми каза нещо, нямащо нищо общо с проблема, който му поставих; изли-за, значи, че думата "пари" явно опира до най-съкровените гънки на българската ду-ша, ето ви пример за верността на тази констатация: А. от Австралия каза: Hey AIG, видях се в помагалото по вяра с цитат от мен, за което благодаря… Помагалото е станало доста добро, става за часове на размисъл, ти ме изненада, мислех че ще оплескаш тая тема – ей, не бива да подценяваме никого, а?...

Отвърнах му, писах му следното, с оглед да си направя своя експеримент:

... Видя ли, влизаш в историята на философията след като името ти вече е в Помагалото по вяра. :-) Ако пък малко помогнеш за излизането и на печатната (хартиената) му версия, имам предвид финансово, цена няма да имаш. Между другото ще обявя скоро, че които милеят за духовното въздигане на българите и на България и подпомогнат парично излизане-то на хартиеното издание на ПОМАГАЛОТО ПО ВЯРА ще бъдат обезсмъртени чрез споменаване на имената им сред спонсори-те на изданието (това ще стане на почетно място на страниците на самото помагало).

Помисли си, на теб най-напред предложих щото си мой човек. Пожертвай некой лев, нема да обеднееш толкоз! Па и не требе да се ламти чак толкоз за пустите му пари – те са дяволско изобретение... :-)

С поздрав: Ангел Грънчаров Та значи като му написах горното,

австралийският нашенец сякаш онемя и изчезна вдън земя за повече от седмица (а иначе ми пише комай всеки ден!); днес, видите ли, се появява и ми пише нещо, нямащо нищо общо с поставения от мен толкова неприятен му проблем относно финансова подкрепа за издаването на по-магалото по вяра; няма как, наложи се да го базикна по следния начин:

Ти къде се изгуби бе, човече? Като казах думата "пари" и ти потъна вдън земя! :-) Ами ако Бог те накаже за скъперничест-вото ти – проявено тъкмо по отношение на издаването на нашето Помагало по вяра? :-) Не те ли е поне малко страх от такава евентуалност? Или от службата (КГБ) не разрешават да дадеш малко пари? :-)

С поздрав: Ангел Грънчаров Този човек твърди не само че е

дълбоко вярващ, но и че най-редовно чете Библията. Да видим сега колко време ще мълчи след като аз, тъй да се рече, сипах малко сол в сърдечната му рана. Оказва се, че българската душа има твърде интересно отношение към себеотрицателността, свър-зана с парите; изглежда има някаква тайнс-твена, мистична и много дълбока, направо съкровена връзка на българската душа с парите. Та този проблем си заслужава да

бъде проучен. Виждате, че правя каквото ми е по силите за вникване в него.

А вие лично какво мислите по тъй поставения прелюбопитен въпрос?

КАК СТАМБОЛОВ, АВСТРИЯ И АНГЛИЯ НЕ ПОЗВОЛИХА НА РУСИЯ ДА ЛИКВИ-ДИРА БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ петък, 20 март 2015 г.

Битката за България. През 1886 г. Авст-рия и Англия не позволяват на Русия да унищожи българската държавност, Напи-са: EXTREMECENTREPOINT

“България плува и няма да потъ-не!”… ”Ний искаме да живеем в най-тесни отношения с русите, но при едно условие: да не ни бъдат господари те. … С една дума, малко работи има, които могат да ни дадат кураж за продължение на борба-та, която досега водихме срещу русите. Но ние ще я продължаваме, че каквото даде Бог.”

Стефан Стамболов пред в. “Таймс” 1886 г.

Август 1886 година. Организирани-ят от Русия преврат срещу Батенберг се е провалил, но ситуацията продължава да бъде силно напрегната и води в крайна сметка до доброволната абдикация на Кня-за. След абдикацията на княз Александър вътрешнополитическите аспекти на кризата стават значително по-маловажни от нейните външнополитически измерения. Как Русия унищожи България през 968-971. Табутата в българската история Русия (Россия) – враг №1 на българщи-ната и България

Русия не само не оценява, но и не забелязва позитивния момент в българската позиция. У ръководителите на руската царс-ка дипломация остава погрешното, но твър-до убеждение, че не е възможно да се възс-танови и запази руското влияние в България с други средства освен с тези на заплахите и грубия натиск. „Пълно и безусловно под-чинение” е линията, която трябва да приеме България, срещу уверенията на Александър III, че ще се грижи бащински за народните интереси. Осъществяването на тази линия не включва непременно окупация, но и не предвижда избирането на български държа-вен глава. В Петербург разчитат главно на крайната русофилска опозиция около Дра-ган Цанков, която, поставена на власт с

руска помощ, би осигурила практически безусловното подчинение на страната. Алтернативата на тази тактика е предизвик-ването на вътрешни размирици, бунтове и метежи, които да предпоставят „де факто” руската намеса. И единият, и другият вари-ант не предполагат посочването на канди-датура за българския престол, преди да бъде възстановен руският контрол върху управлението на Княжеството. За осъщест-вяването именно на тази линия, било в едната, или в другата посока, е организира-на прочутата в историята на европейската дипломация мисия на генерал-майор барон Николай Каулбарс.

Генералът пристига в София на 13 септември 1886 г. като руски дипломатичес-ки агент и едва представил акредитивните си писма, започва да бомбардира правител-ството с ултимативни ноти, циркуляри и заплашителни писма, с които изисква да се отложат изборите за Велико народно съб-рание, да се освободят от ареста офи-церите детронатори, да се отмени военното положение и др. Той дори предприема обиколка в Северна България, за да при-зове населението и военните гарнизони към пряка и открита съпротива срещу регентст-вото и правителството, което „не се съобра-зявало с волята на императора”. По негово предложение два военни клипера акостират на варненското пристанище, изпратени от руското правителство като демонстрация на сила. Тактиката на Каулбарс, която в бъл-гарската историография и досега често се оценява като „грешка и непохватни дейст-вия”, всъщност е драстична, недопустима от всяка гледна точка, намеса във вътрешните работи на страната и крие много рискове от ескалация на напрежението.

Въпреки това българското прави-телство, избрало пътя на допустимия комп-ромис, проявява извънредна търпимост към действията на генерала-дипломат и от-стъпва пред повечето от исканията му. Из-раз на желанието на България да се помири с Русия дава и Великото народно събрание, което на 29 октомври избира за български княз принц Валдемар, син на датския крал Християн IX и кралица Луиза, близък на руския двор, брат на руската царица Мария. Но по лично внушение на всерусийския император Александър III датският крал отказва избора от името на сина си. Твър-дата позиция на Русия логично насочва нещата към разрив и на 6 ноември 1886 г. Николай Каулбарс съобщава на външния министър, че „императорското правителство

намира за невъзможно да поддържа сноше-ния с българското правителство в “сегашния му състав”. Руското дипломатическо агентс-тво с целия персонал и консулите напускат страната.

Пропадналият избор на Валдемар Датски и скъсването на руско-българските дипломатически отношения променят пара-метрите на българската криза. От спор между Русия и България, в който евро-пейската дипломация участва зад кулисите, въпросът за избор на български княз става общоевропейски. Военноморската демонст-рация на Русия, както и въобще провока-тивното поведение на нейната дипломация в България, са рязко и недвусмислено по-рицани най-напред в Австро-Унгария. Двуе-динната монархия се обявява против прис-военото от Петербург право сам да решава българския въпрос и настоява това да стане в съгласие със съществуващите договори и като се държи сметка „за справедливите желания на българите”. От своя страна първият министър на кралица Виктория, лорд Робърт Солсбъри, изразява „възмуще-нието и съжалението на цяла Европа”, ней-ното изумление и дълбоко порицание към руските посегателства „върху правата на един независим народ”.

Позициите на Лондон и Виена пре-дизвикват силно безпокойство у руското правителство, което бърза да оповести в декларация, че ще изчака развоя на съби-тията и, че „Н. В. Императорът ще действа с мирни средства, без да се отдалечава от постановленията на договорите, поне дока-то същите договори бъдат съблюдавани от другите сили”. Да се изчака развоят на събитията според езика и практиката на руската дипломация съвсем не означава да се оставят събитията без контрол: Петер-бург лансира кандидатурата на грузинския княз Николай Мингрели за български вла-детел, обвързвайки я с предварителното ус-ловие за промяна в регентството и прави-телството и избора на ново Велико народно събрание. Предложението е направено по официален път чрез Високата порта, но всъщност няма за цел да разреши българ-ския въпрос, тъй като от неофициалните сондажи се знае, че кандидатурата няма да бъде приета от Англия, Австро-Унгария и Италия.

За руското правителство е важно да уреди отношенията си с Германия и Австро-Унгария в рамките на изтичащия „съюз на тримата императори” и от изпъл-нението на тази задача зависи активизира-нето или въздържането по българския въп-рос. Що се отнася до позицията му към България, то тя става непроменена. За император Александър III възстановяването на руското влияние може да стане не чрез избор на княз, а „чрез свалянето на софийс-ките негодяи и замяната им със стабилно временно правителство с руски военен министър“. Единствената надежда на руския самодържец за свалянето на регентството и правителството е във „военното движение”

на българските емигранти, които – казва той – „ние трябва да поддържаме материално и с пари”.

И Русия наистина подклажда и подпомага въоръжените метежи, планирани от българските офицери емигранти. В нача-лото на 1887 г. създаденият на румънска територия комитет установява връзка с гарнизоните в Силистра и Русе с оглед подготовката на въоръжено въстание и свалянето на регентството и правителство-то. Бунтовете в двата града избухват съот-ветно на 17 и 19 февруари, но са бързо и решително потушени, деветима от ръково-дителите са заловени и осъдени на смърт от военно-полеви съд. Положението в крайграничните райони е овладяно, но не-стабилната обстановка в страната, както и опитът на Русия да организира колективна намеса в България, показват опасността от продължаването на безкняжието. В периода до избухването на бунтовете българските държавници успешно отблъскват руския натиск, изчаквайки великите сили да се разберат по кандидатурата за български княз.

След много перипетии, диплома-тически совалки и тайни споразумения, които няма да описваме тук, изборът на съдбата пада върху Фердинанд. С присти-гането на Кобургския принц в България приключва периодът на регентското управ-ление, а заедно с това и най-острият етап от развитието на българската криза. С персо-нифицирането на монархическия институт страната излиза от опасното положение на неопределеност, предполагаща и предпос-тавяща външна намеса. Завършва един цикъл от важни политически промени, най-впечатляващата от които е, че България се отърсва от руската опека, без това да пред-полага заместването й с нечия друга. Бъл-гарските държавници, предизвикани от грубия и в много отношения оскърбителен за достойнството на държавата руски на-тиск, си извоюват правото да решават съд-бините на своята страна. Независимо от качеството на решенията, коефициентът на тяхната полезност и цената за осъществя-ването им, преодолян е дълго напластява-ният комплекс на „малката и освободена държава”, която не може да има самостоя-телна политика. Българската държава до-казва, че сама може да реди своята съдба – каквато и да е тя.

Изборът на държавен глава е са-мостоятелен успех на българската дипло-

мация, победа на политическия курс на националистическите политически среди. В условията на изострящи се международни противоречия, при открито демонстрирана-та враждебност на Русия регентът Стефан Стамболов, министрите Константин Сто-илов и Григор Начович и техните най-близки сътрудници, вдъхновявани от политическия идеал за държавна независимост, имат куража, усета и политическия реализъм да наложат свой изход от кризата -намирането на княз и довеждането му в страната като средство и бариера срещу чуждите вмеша-телства. Руската намеса в официалната българска политика е елиминирана, без това да означава, че се отваря път за друга. Създадени са благоприятни предпоставки за взаимодействие със сюзерена Турция, както и за взаимно изгодно сътрудничество с Англия и Австро-Унгария.

ПУТИН СЕ НАДЯВА ДА УМРЕ ПО-РАНО, ПРЕДИ ДА Е ДОШЛО ВРЕМЕТО ДА ГО СЪДЯТ НАЙ-ПОЗОРНО петък, 20 март 2015 г.

Хорошие вопросы задала Ирмина Марата:

1. Выдержит-ли Украина тот страшный военный удар, который гото-вит сейчас агрессор – Россия?

Ответ. Путину нужна не победа, а

постоянное напряжение и много маленьких героических побед. Если он захватит Киев, как Крым, то через несколько месяцев пот-ребуется начинать военные действия в Латвии или Молдове, или в Польше, или в Финляндии. Кроме того, в принципе, есть еще НАТО и осторожный Обама. Только в принципе. А вдруг они от испуга решатся на какие-то глупости, думает Путин... И пра-вильно думает. 2. Когда его следует ожидать?

Ответ. Эта война может закончить-ся, когда ее выиграет Украина. Функция Путина в этом мире – воспитать и создать сильную армию Украины. Я бы хотел, чтобы война закончилась в Москве. И это не иск-лючено. 3. На что надеется Путин?

Путин просто выживает. Каждый день. Психическое заболевание мешает ему прогнозировать даже свои поступки. Он оценивает окружающие события как очень опасные для себя. Он боится. Кругом враги. Он ощущает себя раненым волком. Путин надеется умереть раньше, чем его будут позорно судить.

Написа: Константин Боровой

МЛАД ЧОВЕК, ОЦЕНЕН ОТ БЮРОКРА-ТИЧНАТА УНИВЕРСИТЕТСКА СИСТЕМА У НАС КАТО "ПОСРЕДСТВЕН" И "НЕДОС-ТАТЪЧНО ИНТЕЛИГЕНТЕН", СТАНА ДОК-ТОРАНТ В КЕЙМБРИДЖ! петък, 20 март 2015 г.

Отхвърлен от СУ стана докторант по право в Кембрийдж. Професор: Британия има нужда от миячи на чинии

Златин Златев е най-новото бъл-гарско попълнение като докторант по граж-данско право на Кеймбридж от тази година. Успех, който постига, след като Софийският университет го къса три пъти на изпита за докторант. Преди да стигне до Кеймбридж, Златин, който има диплома за магистър от СУ, е посъветван да получи такава от по-престижно място, за да има достъп до зали-те на вуза. И той завършва магистратура вQuееn Mery University of London (вузът е трети по рейтинг). Отличник е на випуска, а дипломната му работа е с най-висок успех за последните 10 г. за университета.

Българинът, който завършва СУ през 2005 г. и работи у нас като юрист, иска да учи докторантура в Алма матер. Но през 2008, 2009 и 2011 г. го късат. Последният път подава жалба. „В отговор, проф. Иван

Русчев ми обясни, че съм се представил много зле на писмената работа, но и като цяло нивото ми на интелигентност не е на нивото на СУ“, разказа Златев пред „Труд“.

Преди дни той написал в е-мейл до бившите си преподаватели: „Искам да бла-годаря на всички затова, че ме амбицирахте да си търся докторантура другаде. Трябва да знаете, че заради такива хора като вас България (и правната наука) са на такова ниво! Дано все пак ви е останала някаква съвест, за да може да си дадете сметка за това.“

В отговор получава следното пис-мо от е-мейл с адреса на проф. Русчев: „Радвам се за Вас, г-н Златев, Великобри-тания е велика страна, именно защото може да си позволи лукса да приеме и посредст-вените хора от цял свят, вкл. и желаещите да мият чинии. В България е доста по-тесничко, има места наистина само за най-добрите. Дано и на Велика Британия да не й се налага да прокопса, както за жалост България, с кадри като Вас. Наистина сте си намерили добре мястото.“

Златев е засегнат и разказва, че цял живот е работил като юрист, заминал за Лондон като такъв и сега упражнява профе-сията си. „Никога не съм мил чинии, имам миялна“, каза той.

Златев кандидатства в Кеймбридж на база на високия си успех, получава и две препоръки от преподаватели, отговаря на всички условия и е избран за докторант. Не плаща обучението си, а само семестриал-ната такса от 7350 паунда на година (около 2 заплати).

Кой е Златин? 1999 – първо място на национални олим-пиада по философия и участие в междуна-родна олимпиада по философия - Будапеща 1999 – оценка 6,00 на олимпиадата по литература 2000 – национална диплома за отличен успех и академични постижения. 2000 – приет в СУ право, на едно от пър-вите места 2005 – списание „Търговско право“ отпе-чатва две негови статии, за първи път това списание публикува статии, написа-ни от студент 2005 – завършва право в СУ с отличен успех (5,67) 2006-2013 - заема различни позиции като юрисконсулт и адвокат в София 2014 – завършва Queen Mary 2014-2015 – работи в Лондон като консул-тант по договорно право

2015 – приет pd докторантура в Кеймб-ридж

Деканът на Юридическия факултет на СУ проф. Сашо Пенов:

Всеки университет е автономен и има право да избира своите възпитаници. Не съм запознат с конкретния случай и ще ми трябва време да отворя архивите, да видя колко души са кандидатствали по времето на Златин Златев, колко са приети, какви са решенията на комисията и т.н. Не съм запознат и с критериите за избор на докторанти в Кеймбридж, за това и не мога да коментирам. Мога само принципно да кажа, че при нас в последните години се явяват млади хора, които не са подготвени за докторантския изпит.

„Труд“ потърси и проф. Русчев за коментар, но мобилният му телефон бе на гласова поща.

ЗА ЦИРКА, ОРГАНИЗИРАН ОТ САТРАПА НА ГОРНА ВОЛГА С ЯДРЕНИ РАКЕТИ петък, 20 март 2015 г.

Гледам снимки и чета какво се е говорили на митинга в Москва по повод една година от "присъединяването" на Крим (да се чете насилственото подло анексира-не) към Русия. Тълпата екзалтирано крещи "Напред към Полша и Финландия!" (къса им е паметта, май са забравили как Пилсудски унижава "непобедимата Червена армия" през 1920 г. пред стените на Варшава и какъв световен позор претърпява същата тази Червена армия в Зимната война срещу Финландия 1939-1940 г.).

Възгласите на говорещите от сце-ната представители на властта за някакъв имагинерен "руски свят", чието "освобожде-ние" сега започвало, много силно напомня на реториката на Адолф Хитлер за Lebensraum-а на Германия. Хората на ми-тинга са докарвани специално от Подмоско-вието, наемани са стажанти, карани са студенти, както предава РБК...

Целият този цирк, организиран от сатрапа на Горна Волга с ядрени ракети, който не изневери на стила и се появи на токчета, беше организиран само на метри от лобното място на Немцов, което продължа-ва да е затрупвано с цветя, стари и нови. Мир на праха му! Тази Русия не заслужава хора като него.

Написа: Dimitar Stoyanov

НАЗДРАВИЦА ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕТО НА ДЕБИЛИТЕ петък, 20 март 2015 г. Превод: ЗА ДЕБИЛИТЕ! Без вас мен ня-маше да ме има!

Виж и ето това: Путина-императо-ра выставят в Питере на всеобщее обоз-рение, където пише:

Бюст Владимира Путина в образе римского императора планируют устано-вить в Санкт-Петербурге к 9 мая

Скульптура будет изображать Пу-тина в образе римского императора. Работу над изваянием заканчивает скульптор Па-вел Грешников, передает depo.ua со ссылкой на ТАСС.

ЧОВЕШКО Е ДА СЕ ГРЕШИ, НО Е БО-ЖЕСТВЕНО ДА СЕ УЧИМ ОТ ГРЕШКИТЕ СИ – И ДА ПОУМНЯВАМЕ СПОРЕД СИЛИ-ТЕ СИ петък, 20 март 2015 г.

Няма как, след като се поразходих из мрежата и написах това-онова за случ-ващото тия дни – не мога да не реагирам, не мога да не възроптая когато дебилизмът наоколо се шири така арогантно! – сега се връщам към подетата си тема (виж вчераш-ната недовършена част, която публикувах под заглавието Пребогата е душата на човека и е много широка, и е много дъл-бока, аз ако бях на мястото на Бог бих я малко постеснил – и дълбочината й бих направил по-малка) за да я продължа. Очертава се една поредица под условното засега заглавие ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕТО, ще ми се да осмисля този проблем всест-ранно и колкото се може по-задълбочено, щото, оказва се, явно всичко опира до него: как да почнем уверено да различаваме здравомислещите от ония, чието мислене е болно, е заразено от вируса на немислене-

то, на умствената и душевна слепота; как на тази основа след това да повлияем някак на хората с болно, с неадекватно, с неотгова-рящо на нуждите е повелите на времето "мислене", как да им помогнем да оздравят съзнанието си, да се отърват от сполетяла-та ги беда? Това според мен са въпроси, около които могат да възникнат още много други, е, ще направя каквото ми е по силите, за да ги осветя; и така ще се получи една според мен полезна и потребна книжка. Ето, запретвам ръкавите си и почвам да пиша. А най-отгоре слагам едно изображение, което е много подходящо за случая, виждате, Путин издига наздравица за дълголетието на дебилите, за тия, които не разбират руски, превеждам; там пише: "ЗА ДЕБИЛИ-ТЕ! Без вас мен нямаше да ме има!". Много е подходящо това изображение за темата ни, а, какво ще кажете? Между другото, за да разберете, че не става дума за безобид-ни, а за доста опасни неща, прочетете и това: За цирка, организиран от сатрапа на Горна Волга с ядрени ракети, написано е от един млад човек, показващ удивително здравомислие. (Този текст ще го прибавя към окончателната редакция на книгата, ето тази забележка ще ме подсети да сторя това, тук няма да го копирам.)

Сега като се замисля излиза, че аз май целият си живот, и в преподаването, и в публичните си изяви като пишещ човек (преди години пишех из вестниците, сума ти статии съм имал в периода 1985-2007-8 мисля, когато загинаха в-к СЕДЕМ и в-к АНТИ, последните вестници, на които съм пращал статиите си и които са ме печата-ли), та значи средоточието, ядрото на моята дейност е било все това: да призовавам към здравомислие, да помагам на хората да оздравяват представите и съзнанията си. И да воювам с ония, чието съзнание е било поразено с вируса на немисленето, на дог-матизма, на "всичко разбиращото всезнайс-тво" на комуноидността, на папагалстването и прочие. Тъй че, от тази гледна точка пог-леднато, писането на книга със заглавие ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕТО е един съвсем естест-вен етап от заниманията ми, от моите тър-сения и изследвания. Да се върна сега до оня момент, до който стигнах вчера – и да продължа от него нататък.

Та вчера бях стигнал до момента да разкажа за изненадата, за сюрприза, който бях подготвил за заседанието на съдебното дяло за клевета; тогава нямах време да разкажа, спрях ненадейно понеже трябваше да тръгвам, с оглед да не закъс-нея (бързах за предаването си по ПО-тв, което беше преди обед, а пък следобед вече беше работата ми в съда). Под публи-кацията снощи някакъв нетърпелив гражда-нин ме пита:

И какво стана днес в съда, г-н Грънчаров?

А аз му отговорих следното още тогава, веднага, след като видях въпроса му:

Нищо не стана особено не стана. Отложиха дялото за 17 април поради нея-вяване на вещото лице. Адвокатката ми забрани да произнасям каквато и да било реч – както аз бях решил (по сократовия маниер). Подчиних се. Съдийката щяла била да се настрои против мен ако много почна да говоря и да произнасям философ-ски речи. Е, послушах я. Може и да е права. Но не съм сигурен в това. Няма нищо сигур-но в този наш живот; прочее има: сигурно е само това, че няма да живеем вечно, че ще умрем, че ще се разделим един ден с този свят...

Да, това стана, инак казано, нищо особено не стана. Адвокатката ми наистина настоя да се въздържа от реч, е, подчиних се, макар наистина да не съм сигурен, че е права. Но да допуснем, че е напълно права. Нищо не ми пречи обаче да произнеса замислената си реч тук, а, какво ще кажете? Ей така, за да не бъдат погубени... "безцен-ните ми мисли", ако позволите да се изразя така в един шеговит план. Между другото казано, трябва да уважаваме собствените си мисли. Те не се появяват случайно. Те са - бих казал съвсем уверено – щедър дар от Бога, говоря за мислите на истински мисле-щия, на творчески мислещия човек. Без вдъхновение нищо не бихме могли да сът-ворим. А кой ни дава вдъхновението – по-неже е извор на всяко творчество? Бог. Само Бог заслужава да бъде наричан Тво-рец, всички ние сме жалки аматьори. Божи-ите творения винаги ще бъдат ненадминати. Божието творчество е вечно ненадминат образец и идеал, извор на творческото вдъхновение на нас, смъртните. Та в този смисъл мислещите хора трябва да уважа-ват, да ценят собствените си мисли. Те затова и записват мислите си. За да бъдат съхранени. Щото пък ние, хората, един-друг си помагаме като изразяваме мислите си на глас. И взаимно се довдъхновяваме. За мен лично е истински празник да срещна мисъл на мислещ човек, страхотно е наслаждение-то, неописуема е радостта ми тогава. При-мерно, не мога никога да забравя удоволст-вието, блаженството, което съм преживял, когато за пръв път съм чел диалозите на Платон. Съветвам ония, които не са ги чели, непременно да ги прочетат. Как е възможно да живеете като сами сте се ощетили от насладата, която щяхте да получите, ако бяхте прочели вече диалозите на Платон?

Е, възможно е на някои четенето на Платон да не е вдъхновяващо; възможно е за тях да четат Платон и да осмислят прочетеното да е трудна, скучна, досадна работа; има, предполагам, хора, за които и самото мислене е крайно неприятна и до-садна работа. Както и да е. Тия именно хора, които не обичат да четат, примерно, Платон, за които това е крайно неприятна работа, са именно хората, които "всичко си знаят" и затова не чувстват потребност да мислят. Точно с такива хора Сократ, учите-лят на Платон, е разговарял - и е лекувал душите им по един незабележим начин. Е,

някои души са се оказали неспособни за промяна и, както е известно, точно из сре-дите на тия хора се намират ония, които са дали Сократ на съд – понеже, видите ли, им бил нанесъл някакви "вреди" – като ги тор-мозел да мислят. Това била една част от учениците на Сократ. Другата част от уче-ниците на Сократ, сред които бил и Платон, пък много обичали великия си учител. Зна-ем, че Сократ бил осъден от легитимен съд на... смърт и трябвало да изпие знаменита-та чаша с отвара от бучиниш, изпил чашата с отрова. Е, 3000 години по-късно аз също имам шанса да участвам в съдебен процес, аналогичен на Сократовия. Не мен съдят обаче, а аз съдя самозабравила се адми-нистраторка, която направи нужното да разпали ненавист спрямо мен сред една нищожна част от учениците ми – с оглед да ми уреди уволнението. Та тази именно войнствено настроена дама, понеже е попу-листично или демагогски настроена (дема-гозите били "водачи на народа" и претенди-рат, че изцяло изразяват интересите на "угнетения народ", в случая ученическия), която ми издаде своята присъда още преди да я изправя пред правосъдието (тя има обичай да си присвоява функцията не само на самозван психиатър, но и на самозван съдия, издава сама каквито си искате при-съди без да й мигне окото!) вчера беше в съдебната зала в качеството си на подсъ-дима - и гледаше нежно многоуважаемата съдийка. Около нея беше обичайната й свита, сред които, няма как, присъстваше и онази бодро крачеща дама на пенсионна възраст, която именно ме разглежда като свой личен враг (веднъж имах неблагоразу-мието публично да я посъветвам да си гледа пенсията и от този момент й станах явно пръв враг!); тя тя именно беше свиде-телка на директорката и по двете дела, които аз водя, явно има дълбока лична причина да е толкова усърдна помощница на началничката си; знаете или поне се досещате, че тази дама с тъй ярки моралис-тични наклонности е сърдечно благодарна на работодателката си - понеже е осенена от милостта да работи като редовна учител-ка, независимо от това, казахме, че е на преклонна пенсионна възраст.

И тъй, да разкажа ли тук какво ис-ках да произнеса пред съда, застанал в позата на някакъв... нов Сократ? Казвам това с двояка цел: хем да поядосам малко завистниците, хем да наблегна на това, което тия, които са чели Платон, добре знаят, а именно, че пред съда Сократ изна-ся едни от най-вдъхновените си речи. От които сме се толкова възторгвали ний, почитателите и на Платон и на неговия тъй знаменит учител Сократ, т.е. ний, филосо-фите. Вчера моята адвокатка, като разбра за ищаха ми да взема думата пред съда и да произнеса философска една реч в сокра-тически маниер, силно се уплаши и ме помоли да се въздържа: щял съм бил да навредя на дялото, щял съм бил да съсипя всичко и пр. Аз лично, знаете, имам особено

становище по повод на разбиранията на адвокатите и съдиите за това как трябва да се води съдебното дирене на истината, но няма как, щом като склоних да наема адво-кат, трябва изглежда да му се подчинявам (щото и си плащам за услугите му!). Е, не-мах смелостта като Сократ да се откажа от всякакви услуги на адвокати и да водя дела-та си сам, приех да склоня, че в наше време това не било, видите ли, прието, правилно и разумно. Както и да е, вече имам едно спе-челено съдебно дяло, което си водих без адвокат и то е пак по повод на зулуми на същата тази администраторка; спечелих туй дяло и на трите инстанции, дори и във Вър-ховния касационен съд (!), но ето, в един момент капитулирах и се доверих на адво-кати да водят тия две дела. И ми остана като единствена трибуна, на която да про-изнасям речите си именно този мой блог. А в съдебната зала се принудих да мълча, нещо, което ми е крайно несвойствено - особено когато в нея се лъже, нахалства и пр.

Разбира се, съветват ме и тук, в блога, да мълча, щото съм щял бил да навредя на съдебните си дела, но аз по този пункт устоявам все още правата си: смятам, че понеже аз лично имам една-единствена "идея-фикс", да я наречем така, именно истината (наред с още една, именно сво-бодата, но те двете, знаете, са дълбоко свързани, са едно цяло: истината ни прави свободни, не нещо друго!), то не само че мога, но и съм длъжен да пиша, да говоря, да заявявам позицията си. Да, това е мой дълг, и то именно като философ, като учи-тел – аз добре знам, че голяма част от учениците ми продължават да четат блога ми всеки ден, нищо че аз вече бях изритан от самото училище, аз продължавам да съм техен учител чрез блога си. И като учител съм готов на тази саможертва: дори и моите "словоизлияния" тук, в блога, да навредят някак на съдебните ми дела, аз ще съм доволен, че не съм мълчал, страхливо сврян като някой плъх в дупката си, т.е. че съм постъпил достойно и свободно, че съм изпълнил своя философски и учителски дълг, че съм изпълнил своя човешки дълг - истината да възтържествува. Не ми е в темперамента да мълча като презрян страхливец, нека други да мълчат сякаш са не человеци, а плъхове, аз пък ще си бъда докрай себе си, ще си остана свободен човек, въпреки всички рискове. Да, дожи-вяхме това време: да е крайно рисковано да бъдеш свободен и достоен човек в нашата толкова свидна родина; у нас наистина е много опасно да бъдеш мислещ, а това значи именно да бъдеш свободен и достоен човек. У нас затова, предполагам, е пълно с мерзавци, с презрени страхливци, с безлич-ници, с подлизурковци, с лицемери, с лъж-ци, с наивници, които им вярват, със зомби-та, с дебили, пълно е с каква ли не "човеш-ка", с извинение, измет. Е, аз пък ще си позволя лукса да бъда достоен и свободен, повтарям, човек: моите ученици добре

знаят, че без свобода няма достойнство, аз съм ги учил на точно такива "упадъчни" възгледи.

Та значи преди да влезем в съдеб-ната зала ний с моята адвокатка проведох-ме в единия ъгъл на фоайето разгорещена дискусия по тази същата тема, а пък в дру-гия ъгъл стоеше самовластната управница на ПГЕЕ-Пловдив със своята свита. Вля-зохме в залата когато ни поканиха, с оглед моето принудително мълчание съдебното заседание беше пределно кратко, без деба-ти, беше съвсем скучно и формално; ех, какво вдъхновено шоу можех да предизви-кам аз с речта си ако не бях се подчинил! Аз пак се обадих с една кратка реплика когато изключително интелигентната адвокатка на подсъдимата заяви, че иска да представи като "писмено доказателство" по това дя-ло... съдебното решение по другото именно дяло, решение на районен съд, което вече е обжалвано, сиреч, "доказателството" й е съвсем несигурно и е под въпрос; били се намирали "в дълбока връзка" тези две дела по нейните думи; аз не се удържах и подх-върлих: а може ли да обясни каква именно е тази толкова дълбока връзка и синхрониза-ция? Съдийката ми направи забележка да изчакам когато ми даде думата за възраже-ния. Моята адвокатка възрази, аз в този момент осъзнах, че другата страна факти-чески си вкара чудесен автогол, внасяйки въпросния документ именно като "доказа-телство", та реших да замълча. А речта ми си остана непроизнесена. Признавам си, мина ми през ума все пак да взема думата и да кажа какво мисля – ала хайде, да не чупя хатъра на адвокатката си, се въздържах. Е, сега няма да се въздържа. За науката и, тъй да се рече, за историята, ето, ще се опитам тук да предам онази именно непроизнесена в съдебната зала реч, на която, знае ли човек, можеше да й беше отредено да стане историческа, подобно на Сократовата; е, всяко малодушие се наказва; ето сега и речта ми; та значи щях да кажа ако бях взел думата приблизително следното (знаете обаче, че човек иначе, като говори пред публика, се вдъхновява, аз сега съм обаче пред компютъра си, тъй че съвсем резонно не мога да гарантирам, че в залата, ако бях взел думата, щях да използвам точно тия думи; но за смисъла гарантирам):

Уважаема госпожо Съдия, уважае-ми дами и господа, (Малее, сега осъзнавам, че в залата бях само аз, тъй да се рече, мъж, свитата на директорката беше само от другарки, от дами де, моята – също, съдийката е дама, секретарката на съда – също, да, оказва се, че само аз бях "госпо-дин", тъй че обръщението "господа" щеше да прозвучи смехотворно ако го бях произ-несъл в съда, към себе си ли да се бях обърнал с него?! А пък да бях казал само "уважаеми дами" пак щеше да прозвучи смехотворно, ето че, сами виждате, още от първите думи имаше реалния риск да сгафя, да направя недобро впечатление, да предизвикам недобър ефект с думите

си! Лее, представяте ли си Сократ да се обърне с реч пред... женско, пред дамско общество де, такъв абсурд е немислим в античната култура, която е изцяло мъж-ка! Да се философства пред женска компа-ния, да се призовават към разумност... жени, които по природа, така да се рече, са именно страстни, е една много инте-ресна и оригинална за философстването ситуация; вметвам и това, въпреки риско-вете. Ясно, май наистина е била съвърше-но права адвокатката ми като ми забрани да произнасям каквато и да била реч! Е, но да продължа все пак хипотетичната, въображаемата си, несъстоялата се, неродената ми реч. Простете за тази въздлъжка забележка!)

Настоящето съдебно дяло е за клевета, аз се почувствах оклеветен от писменото заявление на многоуважаемата г-жа директорка, в което тя ми даде своя лична "психиатрична диагноза", а именно, че съм бил с "чести нервно-психически разстройства". Тази тъй ласкава и колеги-ална, няма що, "характеристика" тогава получи широко разпространение и срина моя тъй дълго граден имидж на достоен и квалифициран, на напреднал в професията си преподавател по философия, на личност, която е отдала живота си на делото на образованието и възпитанието на младеж-та. Понесох, принуден бях да понеса какви ли не унижения във връзка с въпросната "характеристика-диагноза", трябваше да доказвам пред психиатри своята личностна, психична и професионална състоятелност и достатъчност, само който някога е преживя-вал такива унижения може да ме разбере - защото аз наистина и до оня момент, и досега, слава Богу, не съм имал потребност да ползвам услугите на психиатър или дори на психолог. Но ето, оказа се, че тъй милос-тивата госпожа директорка явно е твърде загрижена за моето здраве, благодарение на нейната милост и доброта имам шанса да преживея всички тия "добрини"; знаете, в крайна сметка госпожа директорката, след като не можа да се разправи с мен и да ме уволни по параграф "психически грохнал" или "психически и личностно непълноце-нен", се видя принудена да съчини друга версия - в заповедта за моето така стара-телно нагласено уволнение тя вписа доста любопитни мотиви от рода на "абсолютно некадърен", "напълно негоден за система-та", "липсват му всякакви качества да бъде учител" и пр. Е, сега многоуважаемата гос-пожа директорка си има известни проблеми с правосъдието и по двата момента, и за оклеветяването ми, и за уволнението ми по такива направо смехотворни и чудати, с извинение, "мотиви". И тъй, сега, на насто-ящето дяло госпожа директорката и нейната самоотвержено предана адвокатка, вероят-но с оглед да "докажат" тъй умилителната способност на въпросната административна функционерка да издава "правилни психи-атрични диагнози", сиреч, за да удостоверят несъмнените й способности на самоука

"психиатърка", настояха да ми се проведе нова експертиза на моето психично състоя-ние, та евентуално да "докажат", аджеба, умее ли госпожа директорката да поставя правилни психиатрични експертизи, има ли този природен талант, ерго, клевета ли е нейното твърдение за мен или не е, сиреч, истина ли е или е лъжа и пр. Ето какво искам да кажа в тази връзка, ето каква ми-съл ме терзае напоследък по повод на всичко това.

Наистина трогателна е грижата на госпожа директорката за моето психично здраве, макар че, както е известно, общо взето нормалното е човек да се грижи най-вече за своето собствено, а не за чуждото психично здраве, нали така? От друга стра-на аз като философ, като мислещ човек, като човек, занимаващ се не от вчера и с психология (имам доста изследвания, имам доста публикувани книги в тази научна област) се питам най-настойчиво напосле-дък ето за какво: как е възможно госпожа Анастасова да не осъзнава и да не чувства какво именно ми причини и продължава да ми причинява, позволявайки си да ме кле-вети не само чрез онази историческа вече "производствена характеристика", в която вписа самоделната си "психиатрична диаг-ноза", но и да ме клевети ето и тук, пред съда, продължавайки да настоява, че "диаг-нозата" й била "вярна", искайки да я докаже и пр., като по този начин ми причинява още и още унижения, защото аз за кой ли път трябва отново и отново да доказвам пред лекарски и експертни комисии своето пси-хично здраве, своята психична и личностна състоятелност? Да, как е възможно въпрос-ната властваща особа съвсем да не си дава сметка какво ми причинява, на какви униже-ния ме подлага, защото, уверявам ви, съв-сем не е приятно да застанеш пред комисия от невярващи на всяка твоя дума психиатри, да се чудиш какво да отговаряш на въпро-сите им, щото има и един тънък момент: ако отговориш нещо "по-така", ако кажеш нещо по-оригинално и "нестандартно" (а това, за творческите личности е съвсем обичайно!), то това няма как да не се оцени като "стран-ност" в очите на въпросните психиатри, които при това съвсем не ме познават като личност, не са наясно с моите странности като творческа, като мислеща, като пишеща личност и пр.; да, ний, философите, уважа-ема госпожо Съдия, сме изключително странни и дори "ненормални" личности, вярвам, като интелигентен човек, какъвто не се съмнявам, че сте, си давате превъзходно сметка за това!

Та значи аз преживях доста кон-фузни ситуация през последните няколко години и дори през последните седмици, примерно, г-жа Анастасова има добрината да ми устройва цели родителски срещи, на които из трябваше да обяснявам на невяр-ващите и загрижени родители своята пре-подавателска и личностна философия, подходите си и пр., а пък тогава същата тази толкова миловидна администраторка в

най-тежките моменти ставаше, вземаше думата и казваше: "Ах, моля ви, разберете ме, скъпи родители, аз напълно ви разби-рам и ви съчувствам, усещам болката ви, че вашите деца са имали несретата та-къв преподавател като г-н Грънчаров да им преподава, но моля ви, разберете ме, аз не мога да го уволня ето сега, аз трябва да донатрупам папката с компромати срещу него и едва тогава ще мога да ви отърва от него!", ето такива по смисъла си думи казваше тя в ония паметни времена, към които не ща да се връщам, щото наис-тина изобщо не са ми приятни. Атмосфера-та в ПГЕЕ-Пловдив, училището, което г-жа Анастасова ръководи от четири години, е изцяло отровена и то тъкмо в психологичес-кия, а най-вече в нравствения смисъл на думата. Но проблемът, който ме вълнува, е следният: за мен е същинска загадка как става така, че тя наистина не съзнава какво ми причини и какво още продължава да ми причинява. Ето, изгони ме от училището най-позорно, а пък не съзнава какво дръзна да стори, оказва се, че даже и съдебните дела, които аз заведох, и които текат вече с месеци, пак не й помагат да се ориентира и да схване смисъла на стореното от нея самата. Това за мен е страхотно интересна загадка, ето каква теория имам вече по този въпрос – след като, уверявам ви, много мислих и продължавам да мисля върху този крайно любопитен и за мен изследователс-ки случай.

Като философ и психолог знам ед-но: онова, което не сме го преживели сами или лично, просто няма как да го разберем. непреживяното от нас самите си остава неразбираемо. (Нима разбира що е любов оня, който никога не е преживял в душата си това велико чувство, в душата на когото никога не е бушувало това тъй възвишено преживяване?!) Само това, което лично сме преживели, само него прекрасно разбираме. Явно на госпожа Анастасова никога не й се е налагало да преживее това, което аз пре-живях благодарение на нейното славно директорстване. Между другото близко до ума е да се разбере и това, че работата на директорите на училища не е да издават тъй оригинални психиатрични диагнози на учителите, на персонала на училището, ето, и това е така близко до ума, но тя явно и него не успява да го проумее. Когато човек направи грешка, пък и дори да не е велик властник, до момента, в който е жива илю-зията му, че това не е грешка, той продъл-жава да си мисли, че е прав, че е правилно това, което прави, което е дръзнал да стори. Много е трудно на сгрешилия да разбере, да осъзнае грешката си именно като грешка. Аз на този важен проблем съм посветил цяла една глава в моето учебно помагало по логика, което се нарича ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА, съветвам ония, които се заинтригуват от проблема, да прочетат главата, което е озаглавена тъкмо така: "Грешките". Е, госпожа Анастасова явно не съзнава грешката си, мой дълг като препо-

давател и по логика, и по философия, и по психология (десетки години съм преподавал тия предмети и, уверявам ви, съм доста напреднал и опитен, макар и това да ви звучи нескромно, но за мен просешката скромност не е толкова примамливо нещо!), та мой дълг, не само като учител, но и като човек, значи, е да й помогна.

Да, дълбоко смятам, че като видим един човек до нас, един ближен човек, че сериозно греши, човешки дълг ни е да му помогнем да осъзнае грешката си. Ако оба-че съзнаваме че греши нашият ближен, пък му помагаме да затъва в грешката и в илю-зията си (илюзия за неговата "непогреши-мост"!), то тогава постъпваме нечовешки. Тъй че нека г-жа Анастасова да се опита до осъзнае и какво точно й правят ласкателите, които й казват: "Точно така, мила госпожо Анастасова, права сте, смачкайте този там Грънчаров, да не си мисли той, че е толкова умен! Вие сте умна, той е същин-ски урод, той не заслужава да бъде учи-тел, а Вие сте ни толкова умна и прони-цателна! Вие, уважаема госпожо дирек-тор, сте ни най-любима защото сте съв-сем непогрешима!". Аз не зная какви точно думи нашепват на ушенцето на г-жа Анаста-сова нейните ласкатели, никога не съм се упражнявал в туй изкуство, именно в ласка-енето на властващи особи, но ето, предпо-лагам, че точно това й казват, знам ли? (Един приятел ми каза, че ласкателите имали обичай да минават сутрин рано през директорския кабинет и да й казват следно-то: "Ах, как хубаво ухаете днес, госпожо директор! Откъде пък си купихте този тъй свежо ухаещ парфюм?! И как чудесно ви стои таз блузка, думи нямам! Между другото, унищожете го тоз Ангел Грънча-ров, напълно сте права, нашият сплотен и тъй предан ви колектив изцяло стои зад Вас в битката Ви със злодея!". Такива думи й казвали, знам ли, напълно е въз-можно; аз като психолог и като мъж винаги съм онемявал пред тъй вдъхновяващите ни тайни и загадки на женската душа; просте-те, тук сте все дами, но го казвам с най-голямо уважение и дори със страхопочита-ние!)

И така, аз добре зная, че г-жа Анастасова сгреши кардинално в преценка-та си за мен и нейните тъй решителни твър-дения по мой адрес са пълно заблуждение, нямащо нищо общо с реалността. Няма значение това, че става дума в случая за мен, а не за някой друг: все пак естествено-то е, че всеки познава най-добре тъкмо себе си. Но и други хора в мое присъствие са й го казвали, че греши, но тя реагира така, че явно изобщо не съзнава грешката си. Ето, примерно, уважаваният предишен директор инж. Паунов когато се откри едното дяло, не помня точно кое, той има добрината да стане мой свидетел и по двете съдебни дела, най-чистосърдечно й каза там, на терасата до съдебната зала, където чаках-ме започването на делото, каза й ето тия

думи (предавам по смисъл, разбира се, не дума по дума):

- Таня, в голяма грешка си, моето момиче (той винаги, като дългогодишен директор, по бащински се отнася с всички и употребява точно такива думи), много си се заблудила. Опитай се да разбереш, че така не може един директор да се отнася към персонала, както ти се отнесе с Ангел. Съг-реши и сега е време да разбереш грешката си и да спреш поразията, която направи. То е близо до ума, но ето, ти явно не съзна-ваш, но ми повярвай: грешиш, не така се правят тия неща. Що не ме пита мен как да уволниш Грънчаров, щях да ти кажа, но ето, ти го направи по напълно погрешен начин и ще загубиш всички дела. И много ще пла-тиш, ще плащаш включително и с пари. Така не се постъпва, моето момиче! Голяма грешка направи! Питай мен, аз съм врял и кипял в тия неща, но ето, на своя глава направи куп грешки. Така не бива, така е грозно и пр.

Говореше й най-доброжелателно г-н Паунов пред голяма публика, доста хора се бяхме събрали, а г-жа Анастасова се усмихна с прелестната си усмивчица и процеди през стиснатите си устенца:

- Не, не греша. Ще докажа, че не греша. Права съм. Аз не съм сгрешила. Аз не съм глупава. Ще видите, че аз ще спече-ля тез дела. Не съм такава, че да се откажа току-така. И т.н.

Аз също много пъти съм й казвал директно в очите, че греши. И с часове съм й обяснявал грешките. Не, не възприема. Нещо й пречи да възприеме - дори и човек да й говори най-доброжелателно, както аз винаги разговарям с нея. Ето, това е много интересно защо така се получава. Това за мен е най-важният проблем. И не само в нейния случай, а и по принцип най-вече. Говоря за това как да помагаме на заблуж-даващите се, на хората, които най-настойчиво сякаш искат да продължават да живеят със заблудите и грешките си. И сами виждате, че г-жа Анастасова носи вода от десетки дерета, за да убеждава в "правота-та" и в "непогрешимостта" си и съдиите дори! И ще се опита да убеди в очевидната си неправота даже съставите на Върховния касационен съд – ако се наложи! Това наис-тина е забележително, нали така? Ето сега какво аз предлагам – за да помогнем, до-колкото можем, на г-жа Анастасова да осъз-нае най-сетне фаталната си грешка, сиреч, за да изпълним своя човешки дълг спрямо заблудилата се наша сестра, тъй да се рече, щото ний, търсещите истината, сме все братя и сестри в това най-първо дело на живота ни (аз лично смятам, че без истина не може да се живее, че без истината живо-тът не си струва усилията):

Моето предложение е просто – мо-ля обаче да ме извините за многословието ми, но аз, както забелязвате, всичко най-убедително да го извеждам и аргументирам. Понеже нещата, макар и прости, са много важни. Та предложението ми е следното.

Понеже г-жа Анастасова явно не усеща и не успява да осъзнае какво ми причини с тия многократни психиатрични експертизи, които по нейно настояване ми бяха направени, а не осъзнава това понеже никога не го е преживяла, нека тогава съдът да й влезе в положението и с оглед да й помогне да осъзнае какво точно е направи-ла, да постанови, че на г-жа Анастасова също се налага да бъде постановена и проведена една съдебно-медицинска психиатрична експертиза. Повтарям: идеята на това занимание е проста: да помогнем на госпожа Анастасова да прежи-вее същото, което аз преживях (и то невед-нъж), а на тази база тя да разбере и осъз-нае какво точно ми е причинила. И оттук вече да може да си направи заключението, че е допуснала сериозна грешка по отноше-ние на мен и като личност, и като препода-вател и като всичко. Само тази е идеята за туй мое предложение, то е един вид с хума-нитарна насоченост, да направим добро на г-жа Анастасова и да й помогнем да открие, да осъзнае грешките си. Никой не си мисли, че тя има – изрично подчертавам това! - някакви психични разстройства, заболява-ния и нещо подобно, не, аз решително въз-разявам срещу такова едно тълкуване на предложението ми. То е единствено, така да се рече, с учебна и с познавателна цел: да помогнем на г-жа Анастасова да освободи съзнанието си от тъй коварната илюзия, че самата тя е непогрешима, че не допуска никакви грешки, че винаги е права и пр. Имаше навремето един поет (госпожа Анас-тасова е учителка по литература и ще оце-ни, вярвам, по достойнство примера ми, щото тя самата има несъмнени поетични способности!), който написа знаменитото стихче, вярно, посветено не на някаква персона, а на... Партията, която, както си спомняме, по твърдението на поета била... "права и когато съгреши дори"; е, та нещо такова имаме явно и в случая, мисля, че наш хуманен дълг е да помогнем за разсей-ването на тази илюзия, която владее съзна-нието на тъй многоуважаваната госпожа директорка на ПГЕЕ-Пловдив.

Това е що се касае до грешното самомнение на г-жа Анастасова по повод на уменията й да поставя "безпогрешни психи-атрични диагнози" на персонала на ръково-деното от нея училище. Аз съм първият, който пострада от тази нейна, да я наречем така, мания да поставя диагнози, но щом е налице прецедент, той може да се повтори, не се знае кой ще бъде следващият, който ще стане поредна жертва на добрината й да поставя диагнози. (Или да уволнява, ето, оказа се, че възстановеният на работа от Върховния съд учител инж. К.Христов, уволнен по рано от нея, пак е бил... увол-нен, веднага щом се е върнал на работа! Явно г-жа Директорката си пада по уволне-нията, нищо чудно да изпитва някаква незд-равословна радост когато уволни или се погаври с някой човек.) Що се касае обаче до способността й да определя доколко този

или онзи учител е кадърен или некадърен да бъде учител, за да осъзнае грешката си по отношение на мен аз вече предложих на многоуважавания от мен г-н Министър на образованието и науката проф. Танев да уволни г-жа Анастасова, той сам ще си избере мотива за уволнението й, аз бих си позволил да му препоръчам да я уволни точно по същия параграф, по който тя увол-ни мен, именно "неспособност", "липса на качества", "негодност" и т.н. – и тогава г-жа Анастасова ще има чудесната възможност в цялата пълнота да преживее и да се насла-ди на унижението, което тя на мен причини - и едва на тази основа, убеден съм, ще осъзнае непременно и грешката си. И това ще бъде добра основа и двете съдебни дела, които аз водя, да имат възможно най-щастливия край: г-жа Анастасова ще се избави от коварните си заблуди, справедли-востта тогава ще бъде изцяло възстанове-на, истината ще възтържествува, а пък и многострадалното училище, носещо тъй безличното име "ПГЕЕ-Пловдив" (аз преди време предложих да го наречем на името на Стив Джобс, но поради друга грешка на г-жа Анастасова туй чудесно предложение не биде реализирано!), ще може отново уверено да тръгне към светлото бъдеще, което заслужава.

Това исках да ви кажа, уважаема госпожо Съдия, уважаеми дами, щото виж-дам, че само аз съм господин, и, тъй да се рече, мъж. Моля да ме извините за дългата реч, но сега, след като вече е поизнесена, явно сами съзнавате, че бях длъжен да я произнеса. За тържеството на истината няма жертва, която да не е оправдана - или извинена. Включително и да понесем това непоносимо страдание да изслушаме една не дотам пространна философска реч в български съд, щото, уверявам ви, мога да произнасям и още по-пространни речи. Това беше малка шегичка, моля, не се плашете, спирам! Смятам, че казаното беше полезно за всички! Още веднъж извинявайте ако има нещо, ако някой се е почувствал обиден. Казах всичко това с най-добро чувство в сърцето си, убеден съм, че сте почувствали тая моя добронамереност...

Край. Тук е именно краят на това непроизнесено вчера слово. Аз там, в съ-дебната зала, не го произнесох, щото, раз-бира се, добре знам, че никой нямаше да има търпението да ме слуша толкова дълго време. Щеше съдийката да ме прекъсне и нищо чудно да се беше стигнало до конфуз или дори до скандал. Значи е права адво-катката ми, че ми забрани да произнасям каквато и да било реч. Е, тя ми забрани там да я произнеса, но тук никой не може да ми забрани да я напиша. Пък и също никой не може да ми забрани да дам тази своя неп-роизнесена реч като писмено "доказателст-во" в канцеларията на съда тия дни, ето и това никой не може да ми го забрани, аз именно съм тъжителят. Разбира се, ще сондирам мнения на други прависти, на адвокатката си, на други сведущи хора, аз

съм човек, който не е толкова самоуверен, че никога не греши, напротив, добре зная, че, бидейки човек, постоянно греша, допус-кам какви ли не грешки. Човешко е да се греши, но е божествено да се учим от греш-ките си - и да поумняваме според силите си. И да помъдряваме дори - а не да оглупява-ме. Нека да завърша с тия думи туй тазсут-решно есе.

Нека да е хубав денят днес за вас! Гледам, че навън е навалял сняг, предста-вяте ли, в Пловдив сняг, и то на 20 март! То природата явно е съвсем полудяла, та ние, хората ли да сме застраховани от... разс-кърцване на "душевното ни дюшеме"?! Грижете се за психичното си здраве, но за да сте здрави в тази ситуация, приемайте всичко с ирония и с добро, с весело разпо-ложение на духа - това е разковничето да се съхраните жизнеспособни и свежи като личности и души! Толкоз. Край! Спирам! Както е тръгнал сладко разговора ни, не мога да спра! :-) До нови срещи! Утре пак ще продължим. Аз тази книжка ще я довърша, мамицата й: няма да оставя работата си зарязана доникъде... ЕСЕТАТА ОТ ПОРЕДИЦАТА "ЗА ЗДРА-ВОМИСЛИЕТО", КОЯТО СМЯТАМ ДА ПРЕВЪРНА В ЕДНА НОВА КНИГА петък, 20 март 2015 г.

Когато някъде с някого постъпват нечо-вешки, в негово лице поругават самата човечност... Свидетели сме на брутални директорски авторитаризми спрямо свободомисле-щите преподаватели (Продължава в блога) ПЪРВОУЧИТЕЛЯТ ПО ПРОСТОТИИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЛИТ, НЕЗАБРАВИМИЯТ ЗЕТ НА НЕНАДМИНАТИЯ В ТУЙ СЪЩОТО ОТНОШЕНИЕ БАЙ ТОДОР ЖИВКОВ петък, 20 март 2015 г.

Некои сегашни кандидати за сла-вата в туй същото отношение има още много торби сол да изедат, обучавани от тях все пак – докато поне малко достигнат тия две най-ярки суперзвезди...

А сега се насладете на най-великите простотгии на този неплежалим народен кумир:

МОЙ ДИАЛОГ С ЕДНО РУСКО-ПУТИНСКО КОМУНОИДНО ЗОМБИ петък, 20 март 2015 г.

Мой диалог с едно руско-путинско комуноидно зомби в блога на Задорнов: Ангел Грънчаров сказал: Вам не стыдно, таваришч Задорнов? Хоть немножко все-таки не стыдно? За то, что продали душу и за деньги помогаете имперской политики кагебисткого императора Путина? Суфия Рахимуллина сказала: Пластинку заело? Одно и то же по 10 раз пишите. Задорнов критикует частенько Путина , правда за внутреннюю политику, а внешнюю – поддерживают большинство россиян, так что их всех Путин купил? То, что Порошенко – преступник, продавший свой народ и страну, видно всем трезво размышляющим людям, в том числе и на Украине. При чем здесь имперская путинская политика? БОЛЬШИНСТВО бывших республик СССР были обузой для страны, погуглите Буша старшего о развале СССР. На фига нам опять ярмо на шею? А жить в мире и рав-ноправном сотрудничестве у этих бывших не получается, моськи за печеньки тявкать начинают. Показать кулак и рявкнуть "на место" взбесившимся собачкам – это не имперская политика, а естественная реак-ция нормального человека. Будь на месте Путина Порошенко, он бы просто организо-вал их отстрел. Эти шавки сами рассуждают как Порошенко, поэтому и истерят, удивля-ясь, что Темнейший их не отстреливает. Ангел Грънчаров сказал: Вы, таваришч Рахимуллина, больная... Вам надо лечит-ся... диагноз Ваш, как и Путин, один и то же:

параноя перед свободой. Вы боитесь сво-бодными людьми и ненавидите свободу. Ваше сознание живет с представлениями, характерных для 30-тых годов Хх века. Или даже эпохи Ивана Грозного... Мне жаль что Вы так страдаете... Суфия Рахимуллина сказала: А вас, поль-зователь Ангел Грънчаров, судя по вашему опусу, случайно из шестой палаты выпусти-ли? Санитары забыли дверь закрыть? Неп-родажный и свободный глиняный ангелочек вздумал дохтуром прикинуться на интернет-ном пространстве? Диагнозы направо и налево раздает, опыт что ли в паранойях великий? Молчал бы, сошел бы за умного, нечего в нескольких комментах дурь свою демонстрировать, одного было достаточно. Или сдельно за срач платят? Ангел Грънчаров сказал: Я психолог и философ, таваришч Рахимуллина. Умные люди прислушиваютсь в словах таких как меня. Дураки и дебилы ведут себя точно как Вас... :-) Раз таваришч Путин платит тава-ришчу Задорнову лгать и дурманить вас, то из этого не следует, что и мне кто то платит. За правду никто не платит, только за ложь платят, таваришч Рахимуллина.... не будьте такой легковерной... Суфия Рахимуллина сказала: Отдыхайте, гончарный ангел, а то, не дай бог, взорве-тесь от своего кипения, пар уже не только изо рта, со всех щелей лезет. У нас, кроме Задорнова, источников информации пре-достаточно, никто телеканалы и фильмы не запрещает, да и в интернете все есть, да и память у нас осталась, как Горбачев всю страну развалил, до сих пор за границей от своего народа прячется. Как при Ельцине месяцами зарплату не получали, как либе-ралы нахватали у МВФ кредиты, благопо-лучно их распили, как за бесценок распро-дали богатства родины, производство и с/хозяйство уничтожили. Восстанавливать все начали только при Путине, дай бог ему здоровья. Мы ничего не забыли и сравни-вать президентов научились. Так что пусть Путин трижды гэбист, мы его на проамерс-ких либеральных холуев не променяем. Отдыхайте, добрый господин, или занимай-тесь проблемами своей страны,а мы в сво-ей без ваших умных советов обойдемся. Две поговорки народные подойдут:

Мы сами с усами. Учите дома жену щи варить.

Ангел Грънчаров сказал: А Вам, таваришч Рахимуллина, кто уполномочил говорить от имени своего народа? :-) Говорите от своего имени. Вот, оказывается, что Вас никто не уполномочил, а Вы просто являетесь ком-муноидом, уврежденным от коммунизма в своем съзнании. То, что такие как вас любят так сильно Путина, показывает сколько он стоит... Между впрочем Путин занимается моей страной и хочет оккупировать ее, он враг болгарской свободы, как враг и украин-

ской, и грузинской свободы. И враг свободы все народов Восточной Европе. Вот почему я имею право сказать свое мнение о нем. Суфия Рахимуллина сказала: Болгария сегодня опущена ниже плинтуса, похерили овощеводство, жрете голландские поми-доры, АЭС Козлодуй почти вся остановлена, молодежь вся разбежалась, политическая элита лижет зад загорелому президенту. В угоду западу мурыжили ЮП . Молодец Путин, послал вас всех подальше,газ вам нужен, хлеб за брюхом не бегает.

Была я в вашей Болгарии в 1990 году на Золотых Песках, никогда не забуду, как по свински к нам относились ваш обслу-живающий персонал, как лебезили перед немцами.

Братушки болгары во всех войнах были по другую сторону баррикад. С такими друзьями-предателями и враги не нужны.

У всех мелких стран мания вели-чия – им мерещится, что все они нужны Путину. По мне, на фига нам все вы. Мне лично даже Украина не нужна, Новороссию надо поддержать, а западная часть нехай скачет в ЕС. А Болгария и так колония США, пусть там и остается.

В Грузии у меня полно друзей, и простое население этой страны всегда к нам хорошо относилось, это галстукоглота-тель Саакашвили-подстилка пиндосная пытался нас рассорить. Теперь Мишико изгнанный абрек, на Руине воду мутит.

Насчет Болгарии можете года три не волноваться, России до вас дела нет, а потом сами к нам проситься начнете. Вы всегда к русским начинали подлизываться, когда в полной попе оказывались. А мы добрые, может и простим, а может и нет. Предательство прощать нельзя. Ангел Грънчаров сказал: Таваришч Рахи-муллина, Вы рассуждаете как прирож-денный империалист. Спасибо за мнение, я оппубликую его в свой блог. Пусть видят люди как думает русский рядовой империа-лист. Просто надо знать держать руки дальше от Болгарии. Мы русским не никакая Задунайская империя. Забудьте этого. Бол-гария уже в НАТО. А Россия тоже когда то будет демократичной. Путин вечно не будет тиранизировать ваш народ. Люди проснутся от имперского пропагандного дурмана. Начнуть думать и понимать, таваришч зом-би... Julia Hellsten сказала: Откуда Вы взяли, что нам нужна ваша демократия? У нас есть всё, что нам нужно. Ещё и с другими час-тенько делимся, слава Богу.

И откуда вы взяли, что кому-то нужна Болгария? Россия очень любила и доверяла Болгарии, так было раньше, до предательства России Болгарией, извините за прямоту.

Если у Вас есть своё мнение, за-чем навязывать его другим и унижать тех, у кого другие взгляды на реальность, отлича-

ющиеся от Ваших личных. Или Вы предс-тавляете весь болгарский народ? :))

Мне вот просто интересно знать: кто внушил болгарам, что мы на них соби-раемся нападать? Кто зомбирован на самом деле? Ангел Грънчаров сказал: Таваришч Hells-ten, вы, русские империалисты, трудненько уже можете напасть на Болгарию, потому что Болгария, слава Богу, в НАТО и у нас есть добрых и верных, а также и сильных друзей, но вообще не сомневаемся в том, что очень хотите этого сделать, напасть на нас, как уже напали на Грузию, на Украину, на Молдову и так далее. Мы знаем хорошо ваш имперский нрав, таваришч Hellsten, а и на лицо Путина написано, что он готов на какую хотите дикость и глупость. Ваш дикта-тор сумасшедший, таваришч Hellsten, а вы этого не замечаете, что означает, что ваше сознание не обслуживает вас, что вы живе-те в каком то фантастичном мире, не име-ющим ничего общего с реалным. Потому и я, как человека, философа и психолога очень озабочен. Руссская мизантропия к свободным людям и ксвободном мире, русская параноя очень опасна, тавариш Hellsten. И она опаснее всего для вас, рус-ских, потому что в, снова уплатите страш-ную цену за безумий своего диктатора. Неужели то, что пережили во времена ком-мунизма, вам не помогло понять, что так жить уже неьлзя, что Россия может многое постигнуть если как и весь остальной мир заживет наконец по человечески, в условия свободы, демократии, просперитета! ВСЕМ И ТАК ПРЕКРАСНО ИЗВЕСТНО, КТО У НАС Х%ЙЛО! петък, 20 март 2015 г.

Полиция Москвы за надпись «Х%йло» пишет в протоколе «оскорбление прези-дента», — блогер

В Москве был задержан пикетчик. Нарочно не придумаешь!

Шварц провидец. Это напоминает сцену из «Дрaкона» Евгения Шварца (бесе-да Бургомистра с Тюремщиком):

Бургомистр: Ладно. Что в городе? Тюремщик: Тихо. Однако пишут. Бургомистр: Что? Тюремщик: Буквы «Л» на стенах.

Это значит — Ланцелот.

Бургомистр: Ерунда. Буква «Л» обозначает — любим президента.

Тюремщик: Ага. Значит, не сажать, которые пишут?

Бургомистр: Нет, отчего же. Сажай. В Москве на Красной площади был

задержан одинокий пикетчик, который дер-жал в руках плакат с надписью «Х%йло» (см. фото).

Пикетчик доставлен в ближайшее отделение полиции, где на него был сос-тавлен протокол и возбуждено уголовное дело по статье «оскорбление президента».

На заявление задержанного, что он не писал никаких фамилий, дежурный поли-цейский чётко ответил:

«Всем и так прекрасно известно, кто у нас Х%йло!»

Olya Olshansky КРАТЪК КОМЕНТАР: Ще представя комен-тара си този път под формата на диалог – и разказвайки един виц: Велислав Алтънов каза: Ако имаше една качествена и поддържаща закона власт, щеше да осъди точно милиционерите за обида на президента. Те явно са искали да кажат, че "Хуйло" – това е "руският прези-дент"... Ангел Грънчаров каза: :-) Тая история много ми напомня за един виц от едно вре-ме, ще го разкажа, заслужава си. Някакъв човек – било е времето на Сталин и Хитлер – имал обичай да си говори на глас ето тия думи: "За всичко е виновен тоя мустакат дявол!". Разбира се, сред хората, които били около него, се намерил доносник, той направил донос "там, където трябва" и КГБ арестувало човека. Станало така, че исто-рията стигнала до ушите и на Берия. Берия, за да се подмаже на Сталин, включил слу-чая в доклад до самия Сталин.

Сталин наредил да докарат този човек при него и разпита му започнал с въпроса кой има предвид като казва "тоя мустакат дявол". Въпросният човек отвър-нал умно: "Как така кой, таваришч Сталин, разбира се, че имам предвид Хитлер!".

Тогава Сталин погледнал Берия и му рекъл: "А ты кто имел ввиду, таваришч Берия?" (А ти кой имаше предвид, другарю Берия?") :-)

ДА ЗДРАВСТВУЕТ ТЪЙ ШИРОКАЯ РУС-КО-БОЛГАРСКАЯ, СИРЕЧ, СЛАВЯНСКАЯ ДУША! събота, 21 март 2015 г.

Няма как, ще ми се да продължа работата си по реализирането на зародила-та се съвсем неочаквано идея да напиша книга с условното за сега заглавие "За здравомислието" или просто "Здравомисли-ето"; вчера написах есе, на което дадох заглавието Човешко е да се греши, но е божествено да се учим от грешките си – и

да поумняваме според силите си, и там разнищих един интересен казус, в който става дума за един частен случай или при-мер, илюстриращ добре, по моето възприя-тие, онази ситуация, в която попадаме кога-то се сблъскаме с пълното неразбиране от страна на опонента си. Това, че много често се разминаваме в разбиранията си - това, впрочем, е съвсем естествено, неестестве-но щеше да бъде ако по някакъв магически и чуден начин напълно се разбирахме! - не е проблем, нуждаещ се от осветяване и осмисляне; то е най-естествен факт на живота, който не бива да ни смущава.

Да, обаче също така много често става така, че дадени хора (и то не малко!) поради някакъв дефект на възприятията, на чувствителността или във функционирането на съзнаващата част на душата не успяват да си изградят адекватна представа за най-прости неща, сиреч, тяхната представа по коренен, бих казал даже кардинален начин се разминава с реалността. Примерно чер-ното го възприемат като бяло, истината я оценяват като "лъжа", лъжата – като "исти-на"; на кривото най-упорито казват "право", на правото – "криво". На тъмното – "светло", на светлото – "тъмно". Ето в този случай се появява тази удивителна нездравословност на съзнанието, на чувствителността, която наистина изкривява всичко до пълна неуз-наваемост; точно с такива хора не можеш да се разбереш – и то по никакъв начин. Излиза, че тия хора сякаш живеят на друга планета, където действат съвършено други закони, примерно, няма гравитации, поради която те успяват свободно да си летят къде-то поискат (примерно). Човек има чувството, че такива хора сякаш не са от този свят - или че не са "жители" на съвременността, а живеят в някакви отдавна отминали епохи, поради което мненията и възприятията им са обременени от представите, характерни за такива епохи. Щом е налице такъв абсур-дистки "динамичен стереотип" или настрой-ка (нагласа) на душата, която неумолимо поражда въпросната изкривеност на предс-тавите, възприятията и мненията, тия хора, разбира се, не можем да ги корим, че са станали жертва на собствените си очи, на собствените си възприятия, на представите си и т.н. (Продължава в блога) НЕ, ТОВА НЕ СА ХУБАВИ НЕЩА... НЕ Е ЧОВЕЧНО НЯКАК СИ... събота, 21 март 2015 г.

Петър Москов – министърът с реформа-торско сърце!

Аз също съм съм с реформаторско сърце, подкрепям реформаторите, ала ето какво ми се случи: понеже съм инвалидизи-ран от повече от 15 години, имам болно сърце, пък и други болежки ми се появиха, на 55 години съм, и бях с инвалидна пен-сийка (62% инвалидност, за сърце, астма, болест на щитовидната жлеза също) отивам оня ден на ТЕЛК, гледаха ме лекарите, гледаха документите и хоп, дават ми 39%, санким, лишават ме от пенсийката по инва-лидност (а пък също загубих и работата си преди време, безработен съм); като попитах как така, лекарите ми викат: не се сърди на нас, на министър Москов се сърди, той прави реформа, имаме нареждане да ги режем такива като теб, за икономии и пр.

И ето как аз пострадах от своя ре-форматорски министър, нищо че и аз съм реформаторски настроен. Останах без никакви доходи. Та Москов иначе хубаво говори, ама на моменти се изхвърля и ето, в резултат стават лоши работи. Разбрах от хората пред ТЕЛК-а, че от трима явили се, на един отнемат пенсийката, хората плачат, някои проклинат, казвам ви каквото съм видял, с очите си съм видял, и на диабети-ци, дето не могат да оздравеят, а ще се влошават само, вземат мизерната пенсийка, и на мен взеха, сърцето ми не се е оправи-ло, напротив, ето, икономии трябва да се правят, знам, но пък да мрат ли сега хора като мен, дето сме работили 32 години, дали сме всичко, земали са ни здравни осигуровки, а сега те изритват и от работа, вземат ти инвалидната пенсия и ти викат - мри, майната ти! Не, това не са хубави неща... не е човечно някак си.

Казвам го с болка, аз пак ще си бъда привърженик на реформаторите, ала ето, пострадах, дето се казва, от своите... нашенска работа... какво да каже човек повече?! ЩЕ ОЦЕЛЕЕ ЛИ "ДОМЪТ НА ПАСТОРА" В ЮДШЕН, КЪДЕТО Е ЖИВЯЛ КАНТ? Вандалы осквернили уникальный дом немецкого философа Канта под Калинин-градом

В Калининградской области неиз-

вестные хулиганы осквернили дом всемир-но известного немецкого философа Имма-нуила Канта. Как сообщает сайт "Новый Калининград", вандалы исписали надписями стены внутри и снаружи здания, располо-женного в поселке Веселовка Черняховского района.

В частности, на фасаде дома они оставили надпись "Кант – лох". По данным местных журналистов, здание исписали при помощи баллончиков с краской и других подручных средств.

Помимо этого, в 200 метрах от до-ма журналисты заметили горящую траву и высказали опасение, что пламя может охва-тить здание, которое является памятником культуры. Такой статус ему был присвоен в прошлом году, когда во всем мире отмечали 290 лет со дня рождения Канта (12 февра-ля) и 210 лет со дня его смерти (22 апреля). (ОЩЕ >>>)

А ВАС ПЛАШИ ЛИ ВИ ИДЕЯТА ДА ЖИВЕ-ЕТЕ В СВЯТ, В КОЙТО НЕ ВИ СЕ НАЛАГА ДА РАБОТИТЕ ЗА ДА СИ ОСИГУРЯВАТЕ СРЕДСТВАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ? събота, 21 март 2015 г.

Британски икономист: Време е да преос-мислим идеята за труда като източник на доходи

Професор Амос Вицтум от London School of Economics пред Economy. bg за идеята за гарантирания базов доход

Край на света, базиран на идеята, че работата може да ти гарантира добър живот, предрича британският професор Амос Вицтум. „Учили са ни, че ако получим добро образование и работим здраво, всич-ко ще е наред. Това предположение обаче

отдавна не е релевантно”, твърди иконо-мистът от London School of Economics.

Част от решението според него е в гарантирания базов доход. Така всеки граж-данин може да получава определена сума на месец от държавата. Това ще му позволи да се занимава с нещо, което го прави щас-тлив.

Идеята за безусловен базов доход напоследък придобива нарастваща попу-лярност. В Швейцария предстои да гласуват на референдум дали всеки да получава по 2500 франка месечен базов доход (През май швейцарците отхвърлиха на референ-дум предложението за минимална работна заплата от 22 франка на час). В Европа наскоро приключи кампания в подкрепа на инициативата, която събра над 300 хил. подписа. (Продължава в блога) ПОРАДВАЙТЕ СЕ ДО НАСИТА НА ТОЯ УМОПОМРАЧИТЕЛНО ЦИНИЧЕН "СИН-ДИКАЛЕН" ДОКУМЕНТ неделя, 22 март 2015 г.

Понеже този скандален "синдика-лен", с извинение, документ, който преди време го публикувах, гледам, че кой знае как отново е изчезнал (?!), го качвам пак, та да се запази за любопитните и признателни бъдни поколения, искащи да знаят в какво време сме живели ний, жертвите на нашен-ския тъй уродлив особено в нравствено отношение посткомунизъм... и тъй, порад-вайте се до насита на тоя умопомрачително циничен документ още веднъж. ЗАБЕЛЕЖКА: Виж в тази връзка и ето тази публикация: Дали д-р Тренчев пък не се отврати от позицията на ръководената от него "Подкрепа"?! Или и от себе си се е отвратил най-после?! Брой 24 на в-к ГРАЖДАНИНЪ от 2014 г. вече е достъпен и за четене онлайн неделя, 22 март 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене! В ИСТОРИЯТА И В ЖИВОТА НИ ВРАЖ-ДУВАТ ДВЕ ПРОТИВОБОРСТВАЩИ СИ СИЛИ ИЛИ ТЕНДЕНЦИИ: НА СВОБОДАТА И ОБРАТНАТА НА НЕЯ, ИМЕННО НА НЕС-

ВОБОДАТА, НА СКЛОННОСТТА НИ РО-БУВАМЕ... неделя, 22 март 2015 г.

Вчерашното есе от поредицата с условно заглавие "Здравомислието" - "За здравомислието" май по-добре звучи, а? Така беше в първия вариант на заглавието – (виж: Да здравствует тъй широкая рус-ко-болгарская, сиреч, славянская душа!) неизбежно ме доведе до поставянето на един такъв въпрос: добре де, в очите на оня, чието мислене е нездраво, е нездраво не неговото, а мисленето на опонента му, на човека, чието мислене е здраво - как тогава да се изобрети някакъв категорично ясен и обективен, по възможност, критерий, мащаб или мярка, чрез който най-убедително да се доказва, че едно мислене е нездраво, а друго здраво? Щото иначе един вид всичко става относително и субективно, тия, които ти нарече "комунодни зомбита", теб пък те определят за, примерно, "демократично зомби", как тогава да се разберете кой от вас наистина е зомби, а кой не е? Този въпрос е съвсем правомерен, ето, поставям го, ще се опитам да му отговоря.

(Продължава в блога) ТБИЛИСИ, 21.03.15, МИТИНГ ПРОТИВ ПРОРУСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО неделя, 22 март 2015 г.

И бр. 22 на в-к ГРАЖДАНИНЪ от 2014 г. вече е достъпен за четене онлайн

Open publication - Free publishing

БЕДНИ СМЕ ЗАЩОТО НИ МЪРЗИ ДА МИСЛИМ

Бедни сте, защото сте нещастни, Автор: Проф. Евгений Дайнов

... Българите не търсят и не поемат информация. Живеят, като в онази притча на Платон, в пещера. Какво става навън – не намират, че е тяхна работа.

В информационният свят, в който всяко знание е на 4-5 секунди разстояние – в този свят българинът не участва. Както циганинът, живеещ в гетото, не участва в света на образованието, например.

Защо? Защото българинът няма любопитство. Не го интересува – нищо. Не гледа около себе си. Не търси нови неща. Не изследва дори селото, в което живее. Гледа новините, но ги чува единствено, ако става дума за някоя чалгарка, напуснала някой футболист.

Любопитството, пише Аристотел преди 2 300 години, е в основата на всяко знание. А знанието – това е начинът да постигнеш каквото и да е. Ако не си любопи-тен – няма как да научиш каквото и да е. А ако не си научил каквото и да е – няма начин да умееш да правиш, каквото и да е. Дори – да се ориентираш из територии, намиращи се на 5-10-15 километра от дома, в който живееш. (Продължава в блога) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Заглавието на този постинг го поставих аз. Смятам, че то обобщава тезата на Дайнов. Не ни интере-сува, не сме любопитни, въобразили сме, че си знаем всичко, в резултат не напредваме никак, а обедняваме – причина за всичко това е мързела, нежеланието ни да мислим. Не казвам че сме малоумни, предпочитам да кажа че сме мързеливи. Говоря за пре-обладаваща тенденция, не всички до един българи ги мързи да мислят, но тия, дето мислим, сме нищожно малцинство. Бълга-ринът, за да оправдае своето нежелание (и неспособност?) да мисли си има "теория", че немало било, видите ли, келепир от пустото мислене: "Една патка мислила, мислила и... взела че умрела!", ето в тази поговорка е същината на главния български дефект, заради който толкова си страдаме. А и директно сме го казали, то е нещо като общобългарски девиз, не само шопски: "Най-много мразим да мислим!". Мързел и инат – тези са двата фундаментални бъл-

гарски порока, от които толкова много си страдаме.

А това, че образованието ни е та-кова, че младите хора у нас по-скоро затъ-пяват, отколкото да се образоват, чудесно се свързва с издигната теза: такова идиотс-ко образование, не служещо на живота, може да си изобрети само нация, която решително се е отказала от мисленето, сиреч, от истинската образованост. Образо-ванието затова ни е менте. Образователна-та система подготвя младите българи да стават все по-мързеливи в мисленето, все по-нежелаещи да мислят. И виждате, че с такава образователна система няма как да има напредък. Кошмар е това, че у нас изобщо не се съзнава колко катастрофално, колко фатално ни е потребно да променим из основи толкова порочната образователна система; понеже не съзнаваме това, ето, примиряваме се, а ако поне малко съзна-вахме, и ден нямаше да се примиряваме с тази система, която постоянно генерира личностна непълноценност, а в крайна сметка и бедност, и нещастност, и всичко. Да, ден нямаше да търпим тази разсипни-ческа спрямо талантите на младите систе-ма, която ги прави роби, високомерни кухи темерути, безделници, тъпанари, нещаст-ници, прокълнати бедняци и простаци. Толкоз. Казах каквото трябваше да кажа. Дайнов е прав, но се постарах малко да развия мисълта му. Докато българинът не бъде принуден от живота да се захване сериозно и задълбочено да мисли, той няма да се оправи. Ще чака да го "оправят" и ще затъва в безделничеството си. И в отчаяни-ето си. Дали по тази тема да не направя едно предаване, дали на нея да не посветя предаването "На Агората..." този четвър-тък? ВЧЕРА В КУРИЛО И НА 4-ТИ КИЛОМЕТЪР МАЙ Е ИМАЛО ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ – ОБИТАТЕЛИТЕ НА ТЕЗИ ИНС-ТИТУЦИИ СЕ РАЗХОДИХА ИЗ ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ понеделник, 23 март 2015 г.

Неделна Лумпениада – 22.03 (Снимки)

Днес е денят, в който традиционно се събират чуждопоклонниците и симпати-зантите на терористичния режим в Москва. Те са лесно различими по чуждите знамена, като от кумова срама имат и няколко бъл-гарски...

Сред тълпата рубладжии се виж-дат обичайните присъстващи и осребрява-

щи комунистически, русофилски протести. На една от снимките се вижда и знаме на руската партия Атаклъ.

Като цяло Президентството изг-леждаше сякаш днес в Курило и затвора е имало ден на отворените врати и обитате-лите на тези институции са се разходили из центъра.

Гротескните образи от неделната лумпениада оставяме да прецените сами по снимките на какво приличат. За щастие, са малко и вероятно не знаят какво правят.

ЗДРАВОМИСЛИЕТО, ЗА КОЕТО СЕ ОПИТ-ВАМЕ ДА ПОДЕМЕМ РАЗГОВОР, Е ПРИЗ-НАК НА ЗДРАВАТА, НА ХАРМОНИЧНО РАЗВИТАТА, БОГАТА, НЕОЩЕТЕНА ОТ НИЩО ДУША понеделник, 23 март 2015 г.

Вчера се опитах да обясня, докол-кото това изобщо е възможно, на какво се дължат ония ценностни разминавания, благодарение на които дадени хора започ-ват да си представят нещата съвсем изопа-чено или изкривено, без каквото и да било съответствие с истинското състояние: виж В историята и в живота ни враждуват две противоборстващи си сили или тенден-ции: на свободата и обратната на нея, именно на несвободата, на склонността ни робуваме.... Постарах се да посоча и критерий за разграничаване на здравомис-лието от нездравомислието, от нездравос-ловния илюзионизъм. Поради заетост обаче трябваше да прекъсна разсъждението си; сега се налага да продължа оттам, докъдето стигнах тогава.

Ето тезата, която се очерта в ре-зултат на досегашните ни търсения: за да постигне цялостния, изчерпателен смисъл на нещата душата трябва да успее да син-тезира в едно всички ония "частици" сми-съл, които ни доставят отделните душевни сили, именно разсъдък (ум), чувствител-ност, интуиция, воля, разум, вяра и пр.; това

обаче много рядко се постига, то явно не е по силите на повечето хора. При повечето хора става така, че обикновено една душев-на сила е взела надмощие и тя тиранизира останалите, не им позволява да разгърнат потенциала си; обикновено тази доминира-ща тиранична сила е разсъдъкът, умът, т.н. интелект; но е възможно и другата основна душевна сила, именно чувството (чувстви-телността) да придобие приоритет над останалите и да заеме господстващото положение. (Продължава в блога) И СМЕШНИКЪТ Ж.ГАНЧЕВ ДОКАЗА ТЕ-ЗАТА, ЧЕ ВСИЧКИ ЧЕНГЕТА ОТ ДС ВИ-НАГИ СА РУСКО-КАГЕБИСТКИ МЕКЕРЕТА понеделник, 23 март 2015 г.

Жорж Ганчев стана русофил – продава къщата си в САЩ, праща Щатите и Бори-сов в Ада заради Русия

Жорж Ганчев тотално е обърнал палачинката. Докато преди няколко години защитаваше САЩ и американската култура и се хвалеше, че на гости му идват западни посланици, народният трибун е минал на страната на Изтока. Пред Сашо Диков той си пожела щатите и Бойко Борисов да отиде в ада и започна да хвали Русия, въпреки че не харесвал Владимир Путин. Бившият депутат завъртя като развалена грамофон-на плоча старата си песен как е бил махнат от политиката заради Иван Костов.

В БЪЛГАРИЯ, ВИДИТЕ ЛИ, БИЛО ИМАЛО МЯСТО САМО ЗА "НАЙ-ДОБРИТЕ" – И ЗАТОВА ПРОГОНИХМЕ ВСИЧКО ЩО Е СВЯСТНО ДА СЕ СКИТА НЕМИЛО-НЕДРАГО В ЧУЖБИНА! понеделник, 23 март 2015 г.

Публикацията, която следва по-долу, е продължение на историята, разказа-на ето тук: Млад човек, оценен от бюрок-

ратичната университетска система у нас като "посредствен" и "недостатъчно интелигентен", стана докторант в Кеймб-ридж!; продължението наистина е интерес-но: ПРОФ. РУСЧЕВ ИСКА РАЗСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ ДОКТОРАНТА ОТ КЕЙМБРИДЖ ЗЛАТИН ЗЛАТЕВ

Професорът по право в СУ "Св. Климент Охридски" Иван Русчев е изпратил мейл до докторанта на Кеймбридж и възпи-таник на Алма матер Златин Златев, че го дава на "компетентните органи в Република България за образуване на досъдебно производство" срещу него.

Това съобщава в. "Труд" в про-дължение на историята на Златев, който е заминал да учи в Обединеното кралство, след като преподавателите в Софийския университет "Св. Климент Охридски" не го приели за достоен за докторант, а проф. Русчев го прати да мие чинии. След като става докторант в Кеймбридж, Златев пише до бившите си преподаватели в СУ, че отношението им към него само го амбици-рало – за да стане докторант в Кеймбридж, Златев завършва магистратура и в Quееn Mery Universiti of London.

В отговор получава обаче е-мейл с адреса на проф. Русчев: "Радвам се за Вас, г-н Златев, Великобритания е велика стра-на, именно защото може да си позволи лукса да приеме и посредствените хора от цял свят, вкл. и желаещите да мият чинии. В България е доста по-тесничко, има места наистина само за най-добрите. Дано и на Велика Британия да не ѐ се налага да про-копса, както за жалост България, с кадри като Вас. Наистина сте си намерили добре мястото."

Преди дни Златев каза, че обмисля как да постъпи и вероятно ще съди профе-сора "Не съм сигурен как ще постъпя, но той на практика ме обижда", каза Златев. Той е поискал от професора 128 000 лири за причинени неимуществени вреди.

Иван Русчев пък е цитиран от "Труд", че приема поисканите пари като "очевидна заплаха с разправа с мен, вкл. по съдебен ред, и очевиден опит за изнудва-не".

След оповестяването на случая, във Facebook бе създадена група "Да поз-дравим професор Русчев", в която участ-ниците изпращаха поздравителни съобще-ния на мейла на професора, имаше идеи студентите масово да мият чинии.

Източник: legalworld.bg

НАЙ-ЧУДЕСНОТО БЪЛГАРСКО НАСЛАЖ-ДЕНИЕ понеделник, 23 март 2015 г.

За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук

хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.

Константин Иречек

НАЙ-ЩАСТЛИВИ СА ОНИЯ, КОИТО ВЪП-РЕКИ ХВАЛБИТЕ СА УСПЕЛИ ДА СИ ОС-ТАНАТ ПРОСТО ЧОВЕЦИ понеделник, 23 март 2015 г.

В новините показаха "живия кла-сик" Стефан Цанев, седнал подобно на Чарлз Дикенс до горящата си камина; най-впечатляващото е, че той самият, както личи по изражението му, се държи както подобава да се държи един "жив класик": примерно държи право нагоре главата си, та да не би случайно да падне лавровия му венец, старае се нимбата му да му стои добре, изпъчил се е, та тогата му да му стои с по-малко гънки и пр.; абе личи си, че чове-кът полага доста усилия да се държи имен-но както подобава да се държи един "жив класик"; старае се също така да подбира по възможност колкото се може по-класически думи и пр.

Абе изобщо не е лесно човек да е "жив класик", като го гледах как се мъчи да пази това височайшо ниво, ми стана крайно неудобно, изпълних се със съчувствие към горкия човек, смазан от толкова много слава и величие. Осъзнах, че той щеше да се чувства значително по-комфортно ако не го бяха обявили за нещо като "полубог", сиреч, ако си беше останал просто човек.

Тежка е короната на официално канонизираните било за звезди, било за "живи класици", било за "народни трибуни" (като бай ви Вучкова примерно), било за гении или за каквото и да е там друго.

Най-щастливи са ония, които въп-

реки хвалбите все някак са успели да си останат просто човеци, ама такива у На-шенско са същинска рядкост...

КУЛТУРНОТО НИВО У НАС СЕ ВДИГА СТРЕМИТЕЛНО И ДОСТИГА СТРАХОТНИ ВИСИНИ вторник, 24 март 2015 г.

Явор Ганчев сподели снимка на Ivan Niko-lov и направи ето какъв коментар: Култур-ният живот в столицата най-сетне се норма-лизира... ПРАВИТЕЛСТВЕНИЯТ САМОЛЕТ, С КОЙ-ТО ПОД СМОЛЕНСК ЗАГИНА ЦВЕТА НА ПОЛСКИЯ ЕЛИТ НАЧЕЛО С ПРЕЗИДЕНТА ЛЕХ КАЧИНСКИ, НЕ Е КАТАСТРОФИРАЛ, А Е БИЛ СВАЛЕН ОТ РУСНАЦИТЕ вторник, 24 март 2015 г.

UA – Літак з Лехом Качинським не впав, а був збитий – доводить польська преса. Журналісти з фактами на руках до-водять: гучна авіакатастрофа 2010 року під Смоленськом не була випадковістю. Тоді в польському "ТУ-154" під Смоленськом заги-нув цвіт їхньої політичної еліти на чолі з президентом Лехом Качинським. Випуск ТСН. Тиждень за 17 серпня 2014 року.

RU – Самолет с Лехом Качиньским не упал, а был сбит – доказывает польская пресса. Журналисты с фактами на руках доказывают: громкая авиакатастрофа 2010 года под Смоленском не была случайнос-тью. Тогда в польском "ТУ-154" под Смолен-ском погиб цвет их политической элиты во главе с президентом Лехом Качиньским. Выпуск ТСН. Тиждень за 17 августа 2014 года. СВОБОДОЛЮБИВИТЕ РУСНАЦИ СКЪР-БЯТ ЗА БОРИС НЕМЦОВ

Поклон пред паметта на бореца срещу путинистката диктатура! Моята сим-

патия към руснаците, които работят за раждането на една модерна, откъснала се от ужасната си история, неимперска, а именно свободна и човеколюбива Русия!

"ЕДИНСТВО НА ДУМИ И ДЕЛА" ПО КАГЕ-БИСТКО-КОМУНИСТИЧЕСКИ вторник, 24 март 2015 г.

"Всичко, което виждаме наоко-ло, е съблазън. Целият този богат и раз-кошен живот е дяволско изкушение..."

Това заяви вчера скромният Пат-риарх Кирил в Новгород, а след това седна в своя Mercedes S600 Pullman и съпровож-дан от кортеж, състоящ се от шест Cadillac Escalade потегли за Москва...

У НАС Е НАЛИЦЕ ВСЕ ЕДИН И СЪЩ СТЕ-РЕОТИП, СПОРЕД КОЙТО ДА УВАЖАВА-МЕ ДРУГАТА ЛИЧНОСТ НИ СЕ СТРУВА, ЧЕ Е "ПРЕКАЛЕН РАЗКОШ" вторник, 24 март 2015 г.

Тази сутрин попадам на нещо, кое-то е много показателно и се намира в дъл-бока връзка с търсенията ми по темата за здравомислието; публикувах го в блога си току-що под заглавието "Единство на думи и дела" по кагебистко-комунистически. Там сложих и съответните снимки за илюст-рация, но текстът е покъртително красноре-

чив, по-убедителен пример за комунисти-ческа психопатология от този едва ли може да се намери:

"Всичко, което виждаме наоко-ло, е съблазън. Целият този богат и раз-кошен живот е дяволско изкуше-ние..." Това заяви вчера скромният Пат-риарх Кирил в Новгород, а след това седна в своя Mercedes S600 Pullman и съпровож-дан от кортеж, състоящ се от шест Cadillac Escalade потегли за Моск-ва...

А пък един коментиращ във Фейс-бук, представил се като Mikhaylo Tonkonogyi, прави тънка и крайно уместна забележка:

Ну, главное, что таки да Пуль-ман... :-) То есть, в случае чего, есть кого обвинить! :-) (Е, главното е, че все пак е Пулман... Тоест, в случая на нещо да има кого да обвиним!)

Аз изобщо не знам този Mercedes S600 Pullman що за кола е, дали пък не е кола, произвеждана в САЩ, за американс-кия пазар? Изглужда е доста луксозна, щом другарят Патриарх се е снабдил с нея, няма да се излагаме сега с някоя по-проста кола - като нашите владици, които се возят в ня-какви си там презрени Бентлита и и линкъл-ни?! Нямам представа дали Mercedes не се е слял с американска фирма (туйPullman ми звучи много по американски някак, знам ли, изобщо съм пълен невежа в тази област, пък и нямам време да правя сега каквито и да било справки). Между другото, като стана дума за нашите тъй скромни владици се сетих за нещо, ето за какво, намирам го лесно в интернет:

Негово високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митро-полит Кирил дефилира из центъра на Варна навръх Никулден с чисто нов преми-ерен автомобил "Линкълн MKZ Хибрид". Колата с базова цена от 34 755 долара (в САЩ - бел.ред.) бе паркирана във вторник пред църквата "Св. Никола" в центъра на Варна, а от нея смирено слезе дядо Кирил. Той отслужи празничната света литургия по повод храмовия празник.

Знаем също, че дяло Кирил се спомина при доста странни обстоятелства (удави се в морето на частния си плаж, а пък злите езици твърдят, че и самите водо-лази, които му помогнали да се удави, по-късно също били намерени удавени!), та затова да кажем: Бог да го прости! Не зная

дали не е грях да пишем тия неща, но ето, стана дума, пък и темата ни го изисква; а темата ни е за здравомислието. Голямо "здравомислие", няма що, демонстрират тия всичките наистина "смирени", и то по един най-чист "християнски" начин Божии служи-тели! Питам се: как пък не ги е поне малко срам, а? Що ли пък не се позасрамят поне малко, а? (Продължава в блога)

И ПРЕДИ 1989 Г., И СЕГА В АКАДЕМИЧ-НАТА ОБЛАСТ У НАС СЕ ПРОСПЕРИРА ГЛАВНО ПО ТРИ НАЧИНА: ПО ШУРО-БАДЖАНАШКА ЛИНИЯ, ЗАРАДИ ПАР-ТИЙНИ ЗАСЛУГИ И ЧРЕЗ СЕКСУАЛНИ ПОДВИЗИ вторник, 24 март 2015 г.

Млад лекар: Лъчо Мозъка – доцент по партийна линия?

Обръщам се към премиера Бори-сов, тъй като той е законът в България, заявява д-р Емануил Найденов

Правилата за придобиване на ака-демична длъжност и преди 10 ноември, и сега са едни и същи – роднинска линия, партийна линия и интимна линия. Тези линии трябва да бъдат зачеркнати. Това заяви пред Нова телевизия д-р Емануил Найденов от Гражданска инициатива „Мла-ди лекари за ново здравеопазване”.

Те написаха отворено писмо до премиера и министъра на образованието и науката относно новината, че Лъчезар Ива-нов от ГЕРБ е станал доцент по медицина.

"Уж всичко е спазено, но правилата са прочетени както дяволът чете Евангели-ето. Аз искам господин Борисов да каже какво мисли за неговия приятел Лъчезар Иванов. Искам да чуя неговото лично мне-ние. Обръщам се към него, тъй като той е законът в България", посочи гостът. Виктор Николаев го попита дали намеква за пар-тийно назначение на Иванов, на което д-р Найденов каза, че иска премиерът да отго-вори на този въпрос.

Младият медик постави редица въпроси, свързани с хабилитирането на Иванов, който в предишни години се сдоби с прякора Лъчо Мозъка.

„Като млад лекар имам 9 публика-ции. Но не съм допускан и до доцент. Моите публикации са в чужда медицинска преса. Направих си усилията да проверя какви са

изискванията на СУ, за да се придобие такава научна степен. Сред тези изисквания са: през последните 2 години лицето да е бил асистент или главен асистент; да е бил хоноруван преподавател; да е бил член на научноизследователски екип. Това са изиск-вания, за да бъде човекът хабилитиран”, посочи д-р Найденов.

„Още: имал ли е този човек худо-жествено-творческа дейност, както и дока-зани научни постижения. Провеждани ли са лабораторни изследвания, работил ли е с докторанти и студенти, участвал ли е в научни форуми, имал ли е изобретения и рационализации.” Виж също и: Млади лекари питат как Лъ-чезар Иванов е станал доцент ПУТИН СЕ ОПИРА НА НАЙ-БЕЗМОЗЪЧНА-ТА ЧАСТ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО сряда, 25 март 2015 г.

Вот уж воистину прав Великий рус-ский классик Владимир Войнович:

«Путин опирается на самую без-мозглую часть населения».

ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ: Утопия ли е свободата, извратеност ли е отдаденост-та ни на нея? сряда, 25 март 2015 г.

Попаднах на текст със заглавие Д-р Николай Михайлов: Живеем в духовна война; знаете, д-р Михайлов е нещо като "духовен гуру" на опитващите се да изглеж-дат дълбокомислени репортерки и най-вече на водещите на дълги и скучни магазинни телевизионни предавания, които, като раз-говарят с него, нямат друга грижа освен да създават у публиката впечатлението, че уж разбират смисъла на предълбоките думи на тъй маниерно-витиевато изразяващия се психиатър-богослов. Както и да е, изчетох текста току-що, даже намерих някои момен-

ти, които ми се видяха интересни, особено ме впечатли ето този коментар около думи на Паскал, който безусловно съдържа една важна истина, която е добре да се знае от всички:

У Паскал има следното изречение - колкото по-талантлив човек и по-дълбок е, толкова повече хората му изглеждат различни. Колкото по-посредствен е, тол-кова повече му се струват еднакви. Ако всички ни се виждат едни и същи, това е упрек към собствената глава и собстве-ното сърце. Трябва да се внимава...

Интелигентен човек е г-н психиа-търът, цена нямаше да има ако не беше толкова маниерен, но то човек без недоста-тъци има ли? Истински умните хора не се стараят да навират умността, учеността и образоваността си в очите и в ушите ни, тя при тях е някак незабележима. Г-н психиа-търът обаче в моите очи се компрометира много когато не се посвени да изпълни някои мръсни политически поръчки, заради които стана такъв любимец на олигархични-те медии. Та ето сега и опитите му да опис-ва тъй красноречиво "духовната катастрофа на западния либерализъм" ми се виждат доста подозрителни - особено когато като приятеля и съмишленика си Явор Дачков прави съответните метани, обърнат с лице на североизток, а пищните си задни части е обърнал към родината си. За тия, които фалят "духовната мисия на православна Русия" и хулят "разкапалия се от разврата на свободата либерален Запад" сигур са отредени известна част от ония 20 милиона евра, които по сведения от медиите Русия била заделила, за да подкрепи своите ту-кашни мекерета, активно участващи в про-пагандната война срещу европейска Бълга-рия. Имам чувството че и Даков, и психиа-търа не се гнусят от такива пари, такова чувство имам, пък и не ми изглеждат глупа-ци, дето ще работят "за идеята", един вид съвсем без пари – като може и те да припе-челят нещичко.

Както и да е, това са дреболии. За пари или без пари пишещи (като мен), мис-лещите хора в една такава духовна пустиня, в каквато живеем, са все за адмирации. Ето, подкрепям г-н доктора и рекламирам слово-излиянието му. И същевременно призова-вам към отпочването на една, чини ми се, потребна дискусия. Нейната тема предла-гам да е ето каква:

(Продължава вм блога) И ПО СКАНДАЛНИЯ КАЗУС – ДОКТОРАНТ В КЕЙМБРИДЖ БЕШЕ ОБЯВЕН ЗА НЕКА-ДЪРНИК ОТ "АКАДЕМИЧНИТЕ" БЮРОК-РАТИ ОТ СУ – СЕ СТИГНА ДО СЪД сряда, 25 март 2015 г. Професор от СУ дава на съд докторанта от Кеймбридж

От Алма Матер изразяват съм-нение, че той е докторант в Кеймбридж

Професорът по право на Софийс-

кия университет Иван Русчев е изпратил мейл до докторанта на Кеймбридж и възпи-таник на Алма матер Златин Златев, че го предава на "компетентните органи в Репуб-лика България за образуване на досъдебно производство" срещу него.

Професорът е приел поканата за доброволно изпълнение на Златин, в която докторантът иска 128 000 лири за причине-ни неимуществени вреди, като "очевидна заплаха за разправа с мен, включително по съдебен ред, и очевиден опит за изнудва-не". Скандалът започна, след като магистъ-рът по право обвини ВУЗ-а, че го къса три пъти за докторантура, а преподавател му обяснил, че нивото му на интелигентност е ниско.

Младежът твърди, че въпреки това е успял от тази година да стане докторант по гражданско право, но в Кеймбридж. Пре-подавателят проф. Русчев пък отвърнал, че Англия "очевидно има нужда от миячи на чинии". (Ето точните думи на въпросния професор: "Радвам се за Вас, г-н Златев, Великобритания е велика страна, именно защото може да си позволи лукса да прие-ме и посредствените хора от цял свят, вкл. и желаещите да мият чинии. В Бълга-рия е доста по-тесничко, има места наис-тина само за най-добрите. Дано и на Вели-ка Британия да не й се налага да прокопса, както за жалост България, с кадри като Вас. Наистина сте си намерили добре мястото."Бел. моя, А.Г.)

От Софийския университет не от-рекоха непремерените думи на преподава-теля, но обясниха, че той е бил провокиран от провокативно поведение на младия мъж.

Освен това от Алма Матер изразя-ват съмнение, че той е докторант в Кеймб-ридж. (Ето откъс от официалното съобще-ние на университета до медиите: "В публи-кацията се твърди, че впоследствие г-н Златев е приет за докторант в универ-ситета в Кеймбридж. Софийският универ-ситет няма възможност да провери дос-товерността на това твърдение, но от публикуваното във вестника факсимиле се вижда единствено, че приложеният сер-тификат потвърждава приемането на г-н Златев за подготвителен курс в универ-ситета", смятат от пресцентъра на Алма матер.

В съобщението още пише, че Зла-тев се е явил три пъти на кандидат-докторантски изпит в Юридическия факул-тет на Софийския университет. "Тъй като

това се е случило в три различни години, изпитните комисии са били съставени от различни представители на Юридическия факултет. И трите пъти оценката, полу-чена от г-н Златев, е била по-ниска от минимума, необходим за класиране."Бел. моя, А.Г.)

Ето интересни коментари по този повод: Иван каза: Господи, събери си вересиите и започни със СУ!

Уважаеми прости, неграмотни, за-кърняли, червеногъзи преподаватели в "Алма Матер", претенциите Ви надминават всякакви способности, които си фантазира-те, че имате.

Не е ли достатъчно, че хора като Вас изпъдиха почти всички можещи и знае-щи млади хора, а и трябва публично да обиждате тези, които са дръзнали да Ви кажат "Не" и да ви изобличат публично? Не се ли усещате, че малко по малко се уни-щожава всякаква сянка на съмнение, че живеете в собствен, нереален свят в който всички останали са длъжни да търпят Ва-шата некомпетентност, корумпираност, алкохолизъм, огромни претенции без никак-во покритие, постоянни закъснения за заня-тия, шуробаджанащина и миризмата Ви въобще? Този свят е много малък и той свършва там, където свършват стените на СУ, ако излезете извън тях ще научите много неща за живота.

Вие не сте нищо повече от поред-ния срам за България и причина хората да емигрират, много скоро няма да има и един студент, който иска да се подлага на гавра-та, наречена българско образование и Вие ще умрете от глад, защото само за това сте компетентни. Мария каза: Отношение като Вашето от своя страна е причина да емигрират много преподаватели, които качествено си вършат работата. Е, това и фактът, че кадърен специалист има много по-голям шанс за добра реализация в чужбина. Остават нека-чествените преподаватели и тези, които от силно потриотично или романтично акаде-мично чувство решават да посветят на живота си на каузата да работят за образо-ванието в България. Всъщност, таке е в почти всяка сфера. Вместо да обиждате, помислете как бихме могли да им помогнем на тези, отдадени на добра кауза. Иван каза: Нещата не са точно така, както ги представяте. На първо място, не аз съм изгонил въпросния докторант в чужбина – да си припомним, че все пак той е главният герой на настоящата история. Не аз съм натоварен с институционалната отговорност на университетски преподавател – когато бях студент правех всичко което зависи от мен - спазвах всички правила, плащах си и идвах навреме на занятията; в замяна полу-чавах гореизброените отношение, качество на преподаване, високомерие и отношение

като към някой, който няма друга алтерна-тива. Не съм гонил никакви преподаватели в чужбина.

Къде са добрите преподаватели, за които говорите? Ако са в чужбина, те нямат правото да коментират и да се обиж-дат на истината, изобличена от този сту-дент. Ако са останали в България по родо-любиви поводи, кога се е чул техният глас? Излязъл ли е някой да заяви, че това не е правилно, че човекът от статията е свобо-ден да замине където си пожелае и благо-родно да му пожелаят успех? Чува се един-ствено злобното квичене на въпросния преподавател, който – нека да припомним – не е допуснал студента до докторантурата в СУ (можем да се досетим за вероятните причини), казал му е, че е "не достатъчно интелигентен", а след като студентът е бил приет в Кеймбридж и е решил да изчисти името си публично и да получи правото си на отговор, е получил поредната обида - че щял да бъде мияч на чинии.

Скоро не бях чел по-противно не-що – някой, който въпреки трудностите се е доказал и иска да съобщи колко е доволен, бива завлечен отново в помията чрез обиди от същия първоизточник. Институцията СУ тук мълчи, подкрепяйки изкуфелника. По същия начин се извъртяха, когато ранобуд-ните студенти снимаха онзи алкохолик Драгомир Драганов как го влачат по коридо-рите на Университета, защото не можеше да ходи. Тогава казаха, че било забранено да се пие, но и да се окупира и затова ня-мало да го накажат.

Университетът съществува заради студентите, а не заради преподавателите. Първо преподавателите трябва да са на ниво, а после да търсят сметка от студенти-те. Бо каза: Странно ми е от СУ, като не отри-чат грозното, недостойно поведение на преподавателя, защо не са го уволнили или наказали дисциплинарно? Дори не се изви-няват, дори не признават, че е негова греш-ка!!!! Те просто са безгрешни!!! 10 стинки каза: Ахааа 128 хил лири се искат тук! Защо лири, защо точно толкова? Все едно. Резилът е за СУ и не е от днеска. Сами са си постигнали презрението на много хора.

А младежът е решил да играе мръсно точно като адвокат. Такива стават или адвокати или измамници и изнудвачи. След години ще си спечели същото презре-ние, ако не и по-рано.

НЕЩО КАТО РЕКЛАМА С ОГЛЕД ДА СИ ОТГОВОРИМ НА ПРЕЛЮБОПИТЕН ВЪП-РОС сряда, 25 март 2015 г.

А въпросът е: има ли все пак у нас странници и безумци, които могат да дръзнат да се охарчат, купувайки си

философска, сиреч стойностна и смис-лена книга от български автор?

Я да си направя малко нещо като "реклама", поне да проверим дали някой ще се сети да направи донос срещу мен и от Фейсбук да ме накажат за това; изглежда само това ще спечеля от тази "реклама", ама да опитам де, то за опит пари не вземат – и, да се надяваме, не бият:

Това, както забелязвате, са изоб-ражения на кориците на моите книги и на книжките на списание ИДЕИ, на което имам честта да съм главен редактор (и създател). Понеже от известно време съм уволнен от работа (повече от 30 години работих като скромен преподавател по философия, и в училища, и в университет съм работил в тия всичките години – преди бдителни админис-тратори от образованието да ме изгонят отвсякъде и да ме уволнят по такъв параг-раф, че аз фактически съм лишен от препо-давателски права!), та значи останах съв-сем без доходи (вземете предвид и това, че водя вече месеци наред две изтощителни, много тежки съдебни дела, за да си върна някак правата по съдебен път, а знаете как човек като мен се охарчва по адвокати!), та затова пиша това нещо. Вземете предвид и това, че тия дни бдителните власти се сети-ха да ми отнемат дори и пенсийката по инвалидност, няма да крия, много съм зат-руднен, не зная как ще си осигурявам в идващите месеци средства за съществува-не. И затова пиша всичко това, страх ме е да не си помисли някой, че просто съм се полакомил да забогатявам като пускам таз "реклама". И тъй – простете за пространни-те принудителни разяснения! – ако някой все пак случайно се заинтересува от това как може да си набави някоя моя книга или книжка от списанието, давам следната

информация за това как може да стане това:

Ами просто е, пишете ми името в Гугъл, намирате блога ми, там в раздел КОНТАКТИ има всичките начини за връзка с мен (имейл, телефон, скайп и пр.); свързва-те се с мен, правите поръчка и книгата ще ви бъде изпратена още същия ден, без никакво оскъпяване; разходите по доставка-та са за сметка на издателя; нещо повече, можем да ви дадем и отстъпка от коричната цена, предвид това, че заобикаляме по този начин на разпространение алчните за пе-чалба книжари (те, впрочем, вземат до 50% от цената на всяка книга!).

Та значи този е най-лесният начин да си закупите някоя моя книга. А що се отнася до цените, с оглед да не правя тук "поменик" с цени и да се излагаме "като... кифладжии", дето има един израз, ще кажа за ориентация следното:

Цените на моите книги, които са издадени от издателство ИЗТОК-ЗАПАД, варират от 18 лв. (най-дебелата моя книга, ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, тя е с 520 стра-ници), през 10-12 лева за по-средните по обем книги (200-300 стр.), и, накрая, 5-6 лв. струват най-малките мои книги, това са предимно учебни помагала по философски-те предмети, изучавани в гимназиите, те са с обем 120-150-160 стр.).

Що се отнася до изданията на мои-те книги, писани и отпечатвани след 2011 година, когато дойде именно последната и още неотиваща си криза, то тия книги са печатани в бутиков тираж, тяхната цена малко по-висока, те варират от 10-12 лв. за книги с обем 180-250 стр.). За тях, за жа-лост, предвид ограничените бройки и висо-ките производствени разходи отстъпка (отбивка) от цената не можем да правим. С изключение на по-неплатежоспособните купувачи, примерно пенсионери, безработ-ни, ученици и студенти, но това вече е предмет на уговорка за всеки конкретен случай.

Що се касае до цените на списа-ние ИДЕИ (с изключение на първите две-три книжки, тиража на които подарихме почти изцяло на градски, селски, читалищни, училищни и пр. библиотеки и поради това са отдавна изчерпани, те вече са библиограф-ска рядкост!) имаме всички останали броеве

на списанието, включително и от междуна-родното му издание; техните цени са от 5.00 лв. ЩОМ СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ДЕФЕКТИТЕ НА КАЛПАВОТО СИ ОБРАЗОВАНИЕ, ИМАМЕ ВСИЧКИ ШАНСОВЕ ДА ПРЕУС-ПЕЕМ ПО ПЪТЯ НА МИСЪЛТА сряда, 25 март 2015 г.

Вчера по темата за здравомислие-то – виж: У нас е налице все един и същ стереотип, според който да уважаваме другата личност ни се струва, че е "пре-кален разкош" - не успях да си завърша текста, поради това, че трябваше да пъту-вам (наложи ми се да ида до родния си край, бях в Долна баня). Тази сутрин се отплеснах с други неща, които обаче са много ценни за мен и имат отношение към темата ми за здравомислието: виж ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ: Утопия ли е свободата, извратеност ли е отдадеността ни на нея? и също И по скандалния казус - док-торант в Кеймбридж беше обявен за некадърник от "академичните" бюрокра-ти от СУ - се стигна до съд. Тия две публи-кации ми доставят обилен емпиричен мате-риал за тълкуване, ала засега се въздър-жам, по прозаична причина: и днес времето не ми стига изобщо (започнах да работя по композирането на новата книжка на списа-ние ИДЕИ), изобщо не съм Слънце, че навсякъде да успея да огрея. (Продължава в блога) ПРИМЕРИ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИ ПРЕДС-ТАВИ, НЯМАЩИ НИЩО ОБЩО С РЕАЛ-НОСТТА – И С ИСТИНАТА сряда, 25 март 2015 г.

Четверть россиян считает, что их страна — лидер мировой экономики

Четверть граждан России (24%) считает, что их страна является мировым экономическим лидером или находится в первой десятке государств с самой развитой экономикой. Об этом свидетельствует опрос фонда «Общественное мнение», пишет «Левый берег».

Осъден антиваксер в Германия

Разбира се, г-н Ланка е заявил, че ще обжалва решението, продължавайки до последно да защитава собствената си пра-вота. До момента на списването на тази статия, не е известно да е започнал проце-дурата по обжалване на решението, срокът за което бързо изтича.

Щефан Ланка е немски биолог, ак-тивист на анти-ваксинационното движение и един от създателите на мита, че вирусите не съществуват. Сред множеството му публични изяви през годините стоят такива ярки примери като кампания за отричане на причинно-следствената връзка между ХИВ вируса и СПИН, а напоследък – кампания, отричаща съществуването на вируса мор-били, известен още като шарка.

За да увеличи ефекта на твърде-нията си, г-н Ланка, който иначе носи ака-демичната степен Доктор и през 80-те годи-ни действително се е занимавал с научна дейност, през 2011-а година обявява награ-да от 100 000 евро за първия човек, който докаже съществуването на вируса на шар-ката - заболяване, което според него се причинява психо-соматично, а не, както е известно от век насам, поради инфекциоз-ния му характер или съответно от открития преди няколко десетилетия особено опасен вирус.

Обявата му буквално гласи след-ното: “Защото знаем, че вирусът морбили не

съществува, тъй като според биологията и медицинската наука той не може да същес-твува, както и защото знаем каква е истинс-ката причина за заболяването, искаме чрез тази обявена награда да провокираме хора-та да просветят себе си, за да може просве-тените да помогнат на непросветените и просветените да повлияят на властта.” Прочети ДО КРАЯ

ДУШЕВНАТА ЩЕДРОСТ...

сряда, 25 март 2015 г.

И В ПУТИНСКА РУСИЯ, И В БОЙКОБОРИ-СОВА БЪЛГАРИЯ УВОЛНЯВАТ ЗА ИЗ-КАЗВАНЕТО НА НЕУДОБНИ ЗА УПРАВ-ЛЯВАЩИТЕ МНЕНИЯ сряда, 25 март 2015 г.

Съветвам ви да прочетете цялата статия на проф. Зубов, заслужава си: Андрей Зубов: Путин приближает социальную катастрофу и грядущий за ней «русский бунт». Аз от нея вземам един момент, който ми се струва показателен, включително и в личен план: в Русия заради това, че изказва свободно разбиранията си, проф. Зубов беше уволнен от работа, също-то се случи и на мен, и аз бях уволнен от работа и така бях наказан за свободомис-лието си, което показва, че и в България текат аналогични процеси както в путинска Русия; ето този въпросния момент в интер-вюто на проф. Зубов:

... Свобода в России пока оста-лась и можно свободно выражать свои мысли. Эта свобода была даже в тотали-тарном СССР, но за это приходилось платить очень высокую цену. Но люди высказывали свое мнение, выходили на площадь, их сажали, отправляли в лагеря. Сейчас в лагеря не отправляют, но выго-няют с работы. Безусловно, сейчас сво-боды больше.

ЖЕЛАЕТЕ ЛИ В ДУХА НА ДЕМОКРАТИЗ-МА ДА ПРОВЕДЕМ "ГРАЖДАНСКА ИНС-ПЕКЦИЯ" НА ПРОБЛЕМИТЕ В ПЛОВДИВ-СКИТЕ УЧИЛИЩА? сряда, 25 март 2015 г.

Според обявена в сайта на РИО-Пловдив инициатива тия дни се провеж-дат "Дни на отворени врати в институци-ите от образователната система в област Пловдив за повишаване доверието на обществото"; в тия дни гражданите могат да отидат в училищата и да видят какво става, да поставят разни, в това число и неудобни въпроси на властващите чиновни-ци и т.н. Хрумна ми: искате ли утре, 26 март, да отидем примерно в ПГЕЕ-Пловдив (или в Хуманитарната гимназия, примерно, където според графика за посещенията, изготвен от РИО-Пловдив, утре ще има ден за посещения) и да разгледаме, а също и да поговорим с ръководството, ей-така, в ка-чеството ни на ангажирани с проблемите на образованието граждани?

Аз бих отишъл, ако се намерят в целия Пловдив още един-двама-трима доброволци да дойдат с мен, бихме могли да отидем, за да видим как ще бъде възп-риета нашата "гражданска инспекция", а, искате ли да проведем един такъв чудесен експеримент? Желаещите да дойдат с мен да ми се обадят на имейла, има го в блога ми, ще сформираме група и ще отидем, моля, не се бутайте на опашката за запис-ване, има място за всички! :-)

ЗА АВТОРИТЕТА НА УЧИТЕЛЯ

сряда, 25 март 2015 г.

Емил Джасим: Бизнесът има нужда от кадри, които да работят, без да висшис-ти (с пълен аудиозапис на разговора)

Учителят би трябвало да бъде пълновластен господар в класната стая и Министерството, както и Инспекторатът,

трябва да го подкрепят в това той да има своя авторитет и да не се нуждае от чужда помощ в налагането на този авторитет.

А пък факта, че БНР сложи абсур-дното "кадри" в заглавието, а и че трябваше да го променим на фейсбук-страницата на Център за образователни инициативи (Center for Educational Initiatives) е достатъч-но показателен какво е отношението на медиите към околния свят. Emil Jassim чрез Center for Educational Initiatives КОВАРНИТЕ АМЕРИКАНЦИ ЧРЕЗ ХААРП НИ ОБЛЪЧВАЛИ И НИ ПРАВЕЛИ ПРИ-ВЪРЖЕНИЦИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА И НА СВОБОДАТА, ПРОКЛЕТА ДА Е! четвъртък, 26 март 2015 г.

БЪЛГАРИН ПОКАЗА ОРЪЖИЕТО, КОЕТО ПРЕДИЗВИКВА ВСИЧКИ СМЪРТОНОСНИ КАТАКЛИЗМИ (ВИДЕО)

И пчелите били жертва на ХААРП: изведнъж, омаяни, пчелите си губели раз-съдъка и тръгвали неизвестно къде, към гибелта си!

Единственото, което щяло да ни спаси от пустите американци с техния прок-лет ХААРП, била... вярата в... добрия чичко Путин, който с танковете си щял да завла-дее Америка - и щял по този начин завинаги да спаси прогресивното човечество от съб-лазните на свободата! :-)

АКО УПОРСТВАТЕ ЩЕ ВИ НАПРАВИМ "МЕЧКА": ТО БИВА ДЕМОКРАЦИЯ, НО ТОВА ВАШЕТО Е АНАРХИЯ И СВОБО-ДИЯ! четвъртък, 26 март 2015 г.

Вчерашната публикация по темата за здравомислието, по която смятам да напиша цяла книга, беше озаглавена Щом се освободим от дефектите на калпавото си образование, имаме всички шансове да преуспеем по пътя на мисълта; тази сутрин ще трябва да продължа оттам, докъ-дето стигнах в нея. А по-раншната публика-ция то същите тия проблеми беше със заглавие У нас е налице все един и същ стереотип, според който да уважаваме другата личност ни се струва, че е "пре-кален разкош" и там има коментари, на които още не съм отговорил, ще се наложи

да им отговоря; ще ми се книгата за здра-вомислието да е пределно диалогична, като в случая имам прекрасната възможност да съотнасям два стила на мислене – и така да илюстрирам принципните си постановки. Но в началото на днешното разсъждение ми се ще да поставя и един по-същностен проб-лем.

Ще тръгна оттук: не зная дали вие сте забелязали, но общо взето всичко, за което разговаряме и спорим, по един най-естествен начин може да бъде отнесено като пример и илюстрация по темата за здравомислието - и, респективно, за незд-равомислието, за болното съзнание, чиито представи изобщо не съответстват на реал-ността. Аз с удивление тия дни установя-вам, че във всичките тия години, в които редовно си водя блог, всеки ден друго не правя освен да изобличавам едно нездраво, но за сметка на това доста разпространено у нас съзнание. А като се замисля откривам, че май това нещо съм го правил през целия си съзнателен живот. Изглежда то е и все-кидневната задача на философа, занима-ващ се с най-важното нещо: как хората да оздравяват съзнанията си, как да лекуват болните си съзнания, как да се проникват от един здрав реализъм, как да привикват да гледат на съществуващото трезво, с един неизкривен поглед, адекватно и автентично. Да се опитваме да изобличаваме и да изко-реняваме неверните си представи, да раз-виваме съзнанието си, да го обогатяваме, стремейки се да долавяме цялостния чо-вешки смисъл на нещата, е онова, което е главно в заниманията на автентичния фи-лософ, на опитващия се да живее автентич-но човек, щото философът по идея не е нищо друго освен точно това: опитващ се да живее автентично човек. Тъй че темата за здравомислието, която напоследък излезе на преден план в моите занимания, всъщ-ност е кристализация на всичко онова, което аз винаги съм правил, е осъзнаване на това, което аз фактически всеки ден съм правил. А да се бориш с илюзиите, със заблудите, с глупостите на хората, няма как, е тъкмо нещото, което всеки ден прави автентичният философ. Философът, който иска да остане верен на задачата и на мисията си – неза-висимо от всички рискове. Ще дам в тази връзка един пример, по своя си обичай, за да илюстрирам мисълта си. Всъщност, ще разкажа една история, свързана с описани-ето и с вникването в психологическата ситу-

ация, в която е потопен, така да се каже, автентичният философ, отдаден на своята задача.

(Продължава в блога) КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ИДИОТИЗЪМ НЕ Е ОТ ВЧЕРА! четвъртък, 26 март 2015 г.

Във всеки дом – говедо, в дома на комуниста – две говеда! :-)

При секретаря на партията – само по голяма нужда! :-)

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "УТОПИЯ ЛИ Е ЛЮ-БОВТА, ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ ДА Я ТЪР-СИМ?" четвъртък, 26 март 2015 г.

ОПИТ ЗА ДЕФИНИРАНЕ НА "ЗДРАВИЯ РАЗУМ" И НА "ЗДРАВОМИСЛИЕТО" петък, 27 март 2015 г.

Адвокат г-н Феодор Иливанов ми писа писмо, в което между другото се съ-държа един важен, принципен абзац, който е директно свързан с моите търсения на-последък около темата за здравомислие-то. Ето какво г-н Иливанов ме попита, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него; от само себе си се разбира, че напи-

саното ще влезе в бъдещата книга, която ще носи, най-вероятно, това заглавие "За здравомислието"; та г-н Иливанов, който тия дни подготвя тезата си за новия кръг на съдебното дяло за моето уволнение, ме попита ето какво:

... Дай ми кратка дефиниция за "здрав разум", за "здравомислие". Мъчих се от есето ти да извлека нещо, но се нару-шава стегнатостта, енергичността на изложението. Есето ти е добронамерена, аргументирана реч от продължителна философска дискусия, а в съда не обичат такива неща, нито някой да ги поучава.

Ето сега и моя отговор; уж се пос-тарах да бъда пределно кратък и ясен, но ето какво се получи в крайна сметка:

Здравей, уважаеми г-н Иливанов! Ще опитам да ти дам пределно кратка де-финиция за здравомислие и за здрав разум. И то такава, че да ти послужи за пледоария-та пред съда. Но все пак ще дам разбиране-то си в по-разгънат вид, с оглед да няма празнини в разбирането, пък ти си вземи онова, което ти е подходящо за целта. (Продължава в блога) КОЯ Е БЪЛГАРСКАТА ОПРА УИНФРИ? КОЙ Е БЪЛГАРСКИЯТ ЛАРИ КИНГ? КОЙ Е БЪЛГАРСКИЯТ ДЖАК ЛЕНО? петък, 27 март 2015 г.

И тъй, разбра ли се вече коя е бъл-гарската Опра Уинфри? Кулезич или онази, как се казваше, мммм... да, Гала? :-) Коя е по-достойната да получи званието "българс-ката Опра Уинфри", да решаваме този въп-рос, че не бива да стоим без яснота по него. И бърже требва орден "Стара планина" да дадем на заслужилата ни телевизионерка? Аз друга претендентка не знам, злите езици приказват, че самата "Мадам М" била ста-нала ТВ-водеща, с оглед да катурне Гала и Кулезич от заслужения пиедестал. Не знам дали е истина, но този въпрос е крайно време да се реши.

А кой, позволете да запитам, е "българският Лари Кинг"? Тук битката ще бъде страшна, кандидати за славата бол! Кеворкян ли? Или Гарелов? Или великият Слави? Или самият Карбовски (дето си е турил и абсолютно същите тиранти, ала вий не се сещате за що ви намеква!)? Или тита-нът Вучков? Кой? Кой? Кой?

Този най-важен и вече култов въп-рос "Кой?" въпрос звучи и ще звучи докато най-сетне не определим носителят на по-четното звание "Българският Лари Кинг" и не му дадем и нему заслужен орден! Аз не знам как изобщо можете спокойно да спите като не знаете кой е "българския Лари Кинг"? И коя е българската Опра?

Ами ний дори и българският Джак Лено не знаем кой е, много сме я закъсали, страшна работа! Само дет знаем кой е българският... папа римски или направо "господ", нали се сещате кой е? Как кой, Б.Борисов, разбира се е той, не се правете че не знаете, знаете, разбира се!

Срамота, такова безхаберие по най-важните въпроси не съм очаквал от вас, изложихте се тотално в моите очи...

Брой 2/2015 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е достъпен и за четене онлайн петък, 27 март 2015 г.

Приятно четене! НАЙ ДА ВНИМАВАМЕ ДА СМЕ ЧОВЕЦИ, ПЪК ВСИЧКО ОСТАНАЛО НА ТАЯ ОСНО-ВА ЩЕ СИ ДОЙДЕ НА ТОЧНОТО МЯСТО! събота, 28 март 2015 г.

По повод на днешния ми рожден ден да не пропусна да констатирам поне ето това:

С още една година остарях, ала не поумнявам изобщо, никак не ми се отра-зява на акъла идващата старост! :-)

Благодаря на всички, които ме поздравиха вече! Живот и здраве да е само, всичко друго ще се оправи! Оптимист съм!

Доброто винаги побеждава, тия, които залагаме на него, няма да съжалява-ме. Да му мислят тия, дето имат обичай да залагат на злото – и на злобата. Ний не сме от тях. Има висша справедливост в този живот, тъй че точният баланс в крайна сметка е неизбежен.

Най да внимаваме преди всичко друго да сме човеци, пък всичко останало на тая основа ще си дойде на точното мяс-то!

Хубав де ви е денят на всички, приятели, познати, всякакви хора, дето чат-пат се срещаме и разминаваме на интер-нетния мегдан! Приятен уикенд ви желая!

МУЗИКАЛЕН ПОЗДРАВ И ЧЕСТИТКА С ПОЖЕЛАНИЯ събота, 28 март 2015 г.

Разни хора, вече стотици, ми пра-щат във фейсбук честитки по случай рожде-ния ми ден. Ето например Viktor Kanzurov от Скопие какво ми е написал там:

Честит рожден ден, Ангеле! Всичко най-добро и най-хубаво ти желая, много здраве, късмет, щастие, радост, смелост, ведро настроение, успехи, красота, топлина и хармония с най-близките, мир, любов, обич, дух, зряла душевност, благородност, светлина, просветление и сбъднати мечти... НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ ЩЕ БЪДЕ ПОСВЕТЕНА АЛБЕР КАМЮ, МОЙ ЛЮБИМ ФИЛОСОФ ОЩЕ ОТ ЮНО-ШЕСТВОТО МИ

“Ако се позова на разума мога да кажа, че абсурдът не се състои в човека… нито в света, а в тяхното общо присъст-вие.”

Албер Камю

Между другото съм длъжен да съ-общя, че новата книжка на списа-ние ИДЕИ (която подготвям за печат в мо-мента и която трябва да се появи към края на април) ще бъде посветена на точно този мой любим философ още от юношеството ми. Ще го почета не само с портрет на кори-цата на списанието, но и с доста текстове от него самия, а също и за него.

Ще ми се да направя една много вълнуваща книжка този път. Защото Камю наистина е един от най-човечните филосо-фи, които заслужават не само респект, но дори и обич...

„…В една вселена, внезапно ли-шена от илюзии и светлина, човек се чувст-ва чужденец. Това изгнание е безнадежд-но… Именно това разделяне на човека от неговия живот… е усещането за абсурда.”

„Аз се бунтувам, следователно ние съществуваме.”

ВЕРА МУТАФЧИЕВА ЗА ОСТАРЯВАНЕТО И УМИРАНЕТО събота, 28 март 2015 г.

Възрастта

Интересно е самонаблюдението при остаряване, подгответе се за такава една, как да го кажа – то си е своего рода авантюра. Да гледаш в какво се превръ-щаш. Както казвам, сега ние сме двама души в една кожа и не се обичаме много. Правим си мръсно колкото можем. Много добре го е измислила природата – да живе-еш, докато ти се отживее. Защото ако така – млад и силен, и енергичен, и хубав, зауми-раш – то е едно, ама когато започне да те напуска собственият ти организъм парче по парче, си викаш: "Хайде, стига толкова!". И тогава не само се примиряваш, но го имаш и за перспектива.

Някой като ми каже: "А бе, не е ху-баво, че си саката, но нали акълът ти е на

мястото си!", отговарям: "Не знам кое е по-хубаво". Дето пише "Пушенето убива", бел-ким ме убие – уви, лъжа! 60 години вече пуша. Баща ми умря от пушене. Ала то тогава цигарите бяха друго нещо, филтърът върши работа. Толкова обичам белия свят, та сега, когато вече са ми понамалели отго-ворностите, така бих искала да си взема една стаичка край Босфора и да си гледам пролива.

Как беше: "Сунце да зайде, я да умирам". Хубаво, хубаво... А не тука да седиш като прикования Прометей. Вера Мутафчиева, цит. от Neli Kuzmanova

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори

вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа велико-лепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстан-ция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуство-то на живота, което единствено може да

ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознание-то, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвре-менна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опит-ващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

Свободното избиране на клип-чета, музикални или авторски, съдър-жащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК.

Гледай също и моя Channel в

YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивс-ка обществена телевизия

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!